Ето ги тримата натръшкани при спецакцията в Черноморец, единият е син на бивш полицай
В апартаментите на мъжете са намерени трева, кокаин, пари, ел. везна, пистолет и патрони към него
23-годишният Валентин Милев, 30-годишният Николай Иванов и 36-годишният Галин Колев са тримата задържани при спецакцията в Черноморец, за която Флагман.бг снощи ви съобщи. Разбитата компания на мъжете е в резултат на съвместните действия на служители от отдел „Криминална полиция” към ОДМВР-Бургас и Районно управление-Созопол.
По време на акцията в апартаментите на тримата са намерени различни наркотици, ел. везна, сравнително голяма сума пари и пистолет с 3 патрона към него.
Акция в Черноморец: Криминалисти удариха три апартамента, откриха наркотици, пари и пистолет
В обитаваното от 36-годишния криминално проявен Галин жилище в Черноморец, криминалистите се натъкнали на 5 конопени растения с различна височина. В едната от стаите пък е намерено голямо количество суха зелена тревна маса, която вероятно е било приготвена за пазара на марихуана.
В дома на 30-годишния също криминално проявен Николай полицаите открили няколко пакетчета кокаин.
За последният задържан от групата - 23-годишния Валентин Милев се знае, че в къщата, в която живее в Черноморец, е криел газов пистолет, калибър 9 мм, както и 3 патрона към него. Установено е, че оръжието не е било регистрирано по надлежния за това ред. Валентин е известно име в курортното градче. Син е на полицейски служител. Преди няколко години баща му Христо Милев бе дисциплинарно уволнен от РУ-Созопол, след като дойде кьоркютук пиян на поста си.
Към момента процесуално-следствените действия - огледи на местопроизшествия, претърсване и изземване, както и разпити на свидетели, с цел документиране на престъпната дейност на задържаните за наркоразпространение, продължават от служители на отдел „Криминална полиция” към ОДМВР – Бургас и Районно управление - Созопол.
За по-качествен секс: Мастурбирайте поне веднъж седмично
Владимир Путин с извънредно обръщение
Ще се шокирате какво се твърди за него
"Нефтохимик" се бори здраво в Турция, но...
Дъщеря й възражда най-големите й хитове
Хвърли 7 бона за регистрационен номер с нейните инициали
Свободата е ценност и здраве, а несвободата - болест, т. е. увеличаване степента на свобода е инвестиция в здраве. Свободата е възможност за по-голямо благополучие, за функциониране и завладяване на нови пространства - не само географски, но и духовни. Статистиката показва, че във всяко четвърто семейство има човек с някакъв психичен проблем – той може да не е непременно тежък, но някакъв проблем има. Това означава, че това е често срещано явление, но за него просто не се говори.
Обществото разсъждава в обратната логика: на правото на властта. Обществото се интересува от правата, които властта си е присвоила и употребява както поиска. Обществото знае, че властта сама утвърждава своите права и реалният въпрос е не дали е легална регистрацията на имотите на този или онзи властник или опозиционер. Въпросът е дали този тип натрупвания са легитимни. Има разминаване между легалност и легитимност. Обществото не приема легитимността на състоянието. Легалност и легитимност са две различни неща.
Логиката на елита и на обществото се разминават.Днешният политически елит успешно легализира своите материални завоевания. При тях всичко е законно и аз не вярвам дори една честно работеща комисия да открие някакви съществени нарушения на закона. Дребни, може би, но съществени – едва ли.
Общественото съмнение обаче не е в легалността, не е в правната оформеност на материалните достижения, а в легитимността. Това налично съмнение е знак за кризата на политическата класа. С други думи, на елита е отправено най-тежкото възможно обвинение от страна на обществото.
Представете си как френският крал, когото водят към гилотината, казва: Оставете ме, аз съм законен крал! Да, така е, те му отрязаха главата именно като на законен крал. Съмнението не е в неговата законност и легалност, а в неговата легитимност.
Обществото е на косъм от разстояние, когато вече ще гледа на собствения се елит като на нелегитимен. Въпросът за легитимността не се оправя с бумажки. Той е принципно друг - политически е, а не правен. И децата в чужбина, и авоарите в чужбина...
- Което означава, че българският елит живее тук като колективен чужденец, който паразитира върху обществения организъм. За двигателя на процеса има две хипотези. Едната е, че Държавният департамент чрез своя много ефективен орган „Свободна Европа“ желае да промени политическия пайзаж на страната, защото българският политически режим е омръзнал и на Изток, и на Запад.
Има само една сила, която е доволна от българския политически режим е това е самият той. Той си се харесва. Иначе е омръзнал на всички и не е чудо невиждано в американската практика да се променят управленските формули на държави, които зависят от тях.
Втората хипотеза, която върви, е, че става дума за скандал между два обширни сектора на българската олигархия. Да, възможно е причината за инфекцията да е вътрешна.
Но ми се струва важно да подчертаем друго: държавата се развиваше така, че неволно, но неизбежно влезе и в етапа на саморазклащане.
Този режим загуби своите основания за легитимност, загуби доверието на обществото. Омръзнаха на огромен кръг от хора без явни политически ангажименти. Сегашният елит управлява само и единствено в свой интерес. Законът на всеки елит е, че управлява в своя интерес, но, ако наистина е елит, дава възможност за развитие и на всички други. Налице е пълна загуба на историческо чувство за мяра. Това е причина за клатенето на държавата, вулгарно казано. Когато една държава сама себе си клати, по причина на нефелността на елита си, тогава всеки друг може да участва в клатенето – и на Изток, и на Запад.Но отново ще кажа: системата вече е вътрешно деморализирана, изхабена, амортизирана и всяка намеса може да я побутне към нейния естествен финал. Когато човек доживее до 98 години, фаталното събитие може да се случи от падане по стълбите или от хрема, нали?
В обществото се формира морален консенсус, че „тия не стават“, а външни сили винаги ще правят опит да се намесят в процеса. Днешното състояние е спряло естествения импулс на България да се развива. За какъв европеизъм става дума, след като европейските пари се употребяват от около 500 праведни семейства?
Малтретиран, наранен човек е. И в този смисъл е и депресивен и увреден. Зареден е с враждебност, неспобосен е да се зарадва искрено на своите собствени постижения и на тези на другите. Завистлив човек, който живее с усещането, че е употребен и прецакан. А оттам наранен и възпроизвеждащ този травматизъм, жертва, на който е самият той. Защото практикува това, на което е бил учен, това, което му е било демонстрирано и преподавано. Ако ти си наблюдавал насилие около себе си и към теб самия, това е нещо, което ти знаеш как се прави, наблюдавал си го цял живот. И респективно имаш усещането, че самият ти можеш да го правиш, започваш да се държиш по начин, по който се очаква от теб да правиш точно това.
Как така?
По модела на инпринтването - както малките патенца, вървейки по патката, възпроизвеждат нейните паткания. Така и малките дечица като патета вървят по своите родители и възпроизвеждат, наблюдават модела, който им се преподава и демонстрира с посланието: „Ето, прави като мене, така трябва да правиш!“. И децата възпроизвеждат. Така, когато видиш насилие, вече овластен от физическото си съзряване, започваш да възпроизвеждаш именно тези насилически модели, жертва, на които си бил самият ти. Защото успешно са внедрени, програмиран си с тях. Достатъчно дълго време си бил в този контекст и тази среда, просмукан си с тези модели, ценности за редно и нередно. За това как трябва да се бие жена, как трябва да се бият децата.
Виждате сега как всички българи се обединяват срещу Конвенцията за защита на детето. „Откъде накъде някой ще ми забранява да си бия детето! И ще ми казва какво да правя със собственото си дете“, казват някои от тях. В този смисъл българинът не е депревсивен, а психопатен човек. Повреден, малтретиран, злоупотребен. Възпроизвежда лошите практики на родителстване и със собствените си деца.
Психопатният човек е страдащ, той не е доволен от живота си. Освен това е намръщен, мрънкащ, фрустриран непрекъснато, предаден, разочарован. Той не е щастлив и удовлетворен от живота си. В този смисъл българинът е депресиран, но по един психопатен механизъм.
Откъде идват тези тежки травми?
От страха да се овласти. Да започне да разчупва традиционните изконни български модели, защото има риск да бъде изхвърлен, отлъчен, дисквалифициран или отритнат от общността. Основната цялост на българина е да бъде част от старото, да принадлежи към общността. И всеки път, когато се опита да има различно поведение, защото смята или стига до извода, че може би тези изконни практики не са добри, а се опитва да ги промени, той се сблъсква с враждебността на околните. Разбира се, че старото в общността се опитва да се противопостави на всички опити за промяна, защото се възприемат за заплаха и вижда опасността да се разпадне. И затова всеки опит да се атакува общността чрез внасяне на промяна се посреща с враждебност, която реагира със санкция. Така българинът, когато се сблъска с тази санкция на общността, се чувства застрашен, защото основната ценност, с която е програмиран да преследва е принадлежност.
Това е ценността на провинциалната култура, която е общностна култура. Тя не е индивидуалистична, каквато е западната култура. Която казва: не общността е на първо място – семейство, род, село, а индивидът, всеки сам по себе си. Всеки сам по себе си независимо от останалите е ценност. И това е още от времето на Просвещението. Намерили са се смелчаци, които са се противопоставили на статуквото, започнали са да утвърждават ценности, различни от традиционните, провинциалните, в чиято основа е общността над всичко. В този смисъл страхът от отлъчване и санкциониране, ако се държиш по начин, различен от общоприетия, спира много българите да експериментират. Да заявяват себе си като неприемащи, несъгласни с наследените ценности. Така че, освен психопатен, българинът е и страхлив.
Някои ваши колеги смятат, че българинът е много търпелив човек. Вие съгласен ли сте с тази теза?
Ние сме страхливи хора, които не смеят да се опълчат. Страхуваме се, че ще бъдем отлъчени и дисквалифицирани, ще прекараме живота си в самота и изолация. Но трябва да си готов да поемеш този риск, в противен случай обричаш децата си на крепостничество и несвобода. В градацията на ценности всеки един от нас си поставя различни основни. Ако в твоя свят фундаментална ценност е „да принадлежиш към“ група от хора или общност, тогава индивидуалната ти свобода отива на кино. Няма как да има индивидуална свобода, когато искаш да си част от група хора. И между другото: организирана по един примитивен начин, управлявана не по демократични принципи, а по строго йерархични – с главатар, който се разпорежда с твоя живот. Но това е общността, която ти познаваш и към която се стремиш. Ако обаче в твоята ценностна система свободата е на първо място, казваш: „Вижте какво, така не може!“. И поемаш риска да бъдеш отлъчен, да бъдеш обявен за различен, за враг на народа, да бъдеш преследван и дори тикнат в затвора. Но си струва, всеки от нас трябва да прецени.
Ние възпитаваме децата с думите: „слушай, моето дете, слушай“, „послушно дете, браво, много слуша той“.
А трябва да се възпитава точно обратното – не послушанието, а отстояването на различната гледна точка от обичайната. Трябва да се насърчава индивидуалността във всяко дете. Не да бъдеш като другите, а с нещо да се различаваш от тях. Възпитаваме децата в стадно чувство, превръщаме ги в овце. Вместо да ги насърчаваме: „Каква пакост направи днес, какво приключение, за какво ти се скараха... Браво, моето момче“.
Трябват ни герои, трябва ни живи примери, които да ни показват, че можем да си осмислим живота, по начин, по който дори не ни е хрумвало. Така ще дойде промяна. Защото промяната е живот, статуквото е смърт.
Рекапитулацията от тези 25 г. е повече от ужасяваща за България. Без преувеличение може да се каже, че това действително е четвърта и, може би, последна национална катастрофа. И това не са силни думи.
Та, тази наша държава за последните 25 г. беше вкарана обратно в Третия свят. Българското население от 9 млн. души през т.нар. преход се стопи до около 5.5 млн. души днес. Имаме повече от 2.5 млн. души, които са емигрирали – това е, всъщност, българският кръвен данък, който платихме за глобализацията. Най-лошото е, че качеството на останалия човешки капитал в страната е доста ниско.
За мен тази истина трябва да бъде казана ясно, защото резултатите от това са повече от очевидни. Ние нямаме армия, имаме полиция, която да осигурява стабилността на режима, установен за тези 25 г. на територията ни. Разбира се, всякакви алтернативни, относително високоразвити източници на технологии и на ноу-хау бяха ликвидирани, тъй като имаха потенциал за осъществяване на реална конкуренция на победилите сили. Значителна част от перспективният човешки капитал очаквано беше засмукан в полза на новия цивилизационен и военен център на Запад.
С риск да бъда обвинен за пореден път в черногледство ще кажа, че в България няма добре структурирани сили с идеи, които да се противопоставят на сегашното политическо статукво. А това, което е останало като българско общество е с ниско качество, с разкъсани социални връзки и най-вече – с липса на консолидирани социални групи, които да осъзнават цялата бездна и маразъм на сегашното ни битие. И второ – как на тази база, евентуално, някой ще се опита да открие онзи коридор от възможности, който е обективно застъпен и с усилия, воля и организация да влезе в него?
В България има особена мъртвешка хватка между структурираните олигархични елити, всички те с произход от късната комунистическа номенклатура, без изключение, която постигна целите си. А те са: първо, да стане реален собственик на наследените от времето на социализма активи, разбира се, тези, които й носят бързооборотни печалби и второ, да осъществява разпределението и преразпределението на колониалната рента, която се реализира на терена. Срещу това господарите на геополитическия ред й дават мизерната възможност да се изживява като управител на територията България.
Между другото, и този период ще мине или по-скоро минава, тъй като наблюдавам, че ерата на българските олигарси приключва и второ, на тяхно място вече идват платените чиновници на колониалния център.
По аналогия с Римската империя, отначало Рим е оставял вътрешна автономия на всякакви местни владетели и на тяхната камарила. Като същевременно е вземал синовете им в почетно заложничество в Рим, където са ги обучавали като наследници на римската цивилизация. Вторият етап е бил тези обучени вече хора да бъдат върнати да управляват територията, а третият етап – просто да бъдат изпратени римски началници, да бъдат разквартировани там ветераните от римските легиони и четвъртият – изсмукване на територията и превръщането й в римска провинция.
Лошото е, че по отношение на такива като нас периферни територии Западът дори не предвижда и това. Тъй като ценността ни е като контактна зона между три свята – този на Близкия изток и на ислямския, на Русия и Запада, така че се намираме в прифронтова или направо – фронтова зона.
В този смисъл тук не могат да се очакват някакви големи инвестиции, които да ни стабилизират и да дадат шанс на лишеното от собствена субектност общество, държава и народ. Припомняте ми анализи на Хенри Кисинджър – хора като него са дълбоко осведомени и той не прогнозира, а съобщава част от плановете какво може да се случи. Не изключвам и вариант да станем зона на оперативни бойни действия, той е един от най-кошмарните. Лошото е, че понякога кошмарите имат свойството да се сбъдват по-лесно, отколкото добрите прогнози.
Най-голямата заблуда на българското настояще е неосъзнаването на драматизма и качеството на ситуацията, в която сме попаднали. Ако някой има илюзията, че ние избираме нашето настояще и бъдеще, той е или наивник или демагог.
И капито може или баката ще те инструктират как и кога да пееш,да готвиш,да пееш да продаваш и т.н
Но ще трябва да се редуваме,че освен баката има и други,който са защитени свидетели или някаква симбиоза много странна има там Нека сдвр да се яви в пето на балон !!’
Мчи сериозен пост явно несменяем чичо некой там оказва влияние и
държи на тези момчета на чело с Бакицата се водят от мафията,но къч измекярската чета !!! Да само хубавци толкова пари дадени на такива хора гордеете ли се,че сте част от тази нация честно,не особено в Бургас искам много тжли кокаути на цялото село и се реже до кокал !!
МВР паляци за какво толкова назначени има търтей всякакви разновидности,който никога не са хващали мотика цял цивот ми продава наркорици и рушвети утайка има в 112 примерно,младши инсп Кр,владимирова към 6-т ЗАЩО са толкова на свобода или не влезли в сипа присъди с години и скоро е излязал инспектори,наблюдатели,външни наети дилъри и готвачи,такива от затвора долнярки държим да са послушни и изпълнитвлни като нашите началници с акцийте и предупрежденията да са както е по план
и няма, казват, никаква измама!
Но... За едни е шансът - "по-така",
а пък за други - "шансът" хич го няма!
Настъпило е време на "прогрес"!
В това е "демокрацията" тука -
едни пътуват с лъскав "Мерцедес",
а други - ровят в кофите с боклука.
И чудиш се: - Какво ли е това?
Отде се взеха тези мутри главни?
Уж всички днеска с равни сме права,
а техните "права" са май... "по-равни"!
И въпреки мизерния живот,
като съставка на "електората" -
зоват те пак да бъдеш патриот
защото идва... изборната дата!
А избереш ли своя "феномен" -
поемай пак по стръмната пътека!
Затягай си колана ден през ден -
в това са ти "Правата на човека"!
А те, ония, с "важните дела",
надменно ще те гледат "за къде си",
стаили се зад тъмните стъкла
на лъскавите, черни "Мерцедеси".
Една мафиотска държава може да се познае по монопола на политическата власт, обяснява анализаторът. Предпоставка е съществуването в обществото на доминиращи връзки от типа покровител - клиент. В обичайния случай тези държави се създават от силна президентска власт, но Унгария с нейната парламентарна система е изключение. В нея партията-монополист печели от диспропорции в избирателната система и комбинира концентрацията на политическа власт със забогатяването на приемното политическо семейство. "Няма власт без имущество и няма забогатяване без власт", отбелязва Мадяр пред "Капитал". Той прави разлика с "хванатата" държава (captured state), където икономически интереси и олигарси завладяват някаква част от нея. "Мафиотската държава може да бъде определена като криминална държава, където самото правителство действа като криминална организация", посочва разликата Мадяр. То подчинява икономиката, като монополизира властта.
Страната ни е криминализирана и не е нужно да се случи поредното убийство, за да се установи това. Капацитетът на т.нар. български служби е, меко казано, под въпрос. Една значителна част от експертите бяха натикани в ъгъла. По въпроса за престъпността, корупцията и криминализацията на обществото обикновено се произнасят всякакви “специалисти”, които обикновено се занимават само с по един елемент от системата, без да са наясно, че става въпрос за система. Каквото ни е обществото, такава ни е и престъпността.
Ние сме се поставили в тази наведена поза от близо 30 години. Но през последните 10 г., откакто на власт дойдоха ГЕРБ, нещата съвсем се влошиха. Те разрушихма суверенитета на страната ни. Съгласиха се на всякакви форми на “концесия на западно-европейските си приятели” и резултатът е точно този, който закономерно виждаме.
Според компетентни икономисти, укритите данъци в България са близо 50 млрд., т.е. това са несъбраните, пропуснатите, отклонените средства.
Страната ни е криминализирана и не е нужно да се случи поредното убийство, за да се установи това. Капацитетът на т.нар. български служби е, меко казано, под въпрос. Една значителна част от експертите бяха натикани в ъгъла. По въпроса за престъпността, корупцията и криминализацията на обществото обикновено се произнасят всякакви “специалисти”, които обикновено се занимават само с по един елемент от системата, без да са наясно, че става въпрос за система. Каквото ни е обществото, такава ни е и престъпността.
Ние сме се поставили в тази наведена поза от близо 30 години. Но през последните 10 г., откакто на власт дойдоха ГЕРБ, нещата съвсем се влошиха. Те разрушихма суверенитета на страната ни. Съгласиха се на всякакви форми на “концесия на западно-европейските си приятели” и резултатът е точно този, който закономерно виждаме.
Според компетентни икономисти, укритите данъци в България са близо 50 млрд., т.е. това са несъбраните, пропуснатите, отклонените средства.
Трябва да се намери нещо, което да те накара да си още по-неосъзнат отколкото си сега, за да не усещаш повече нещастието. Нещо, с което да си крайно нечувствителен, някакъв интоксикант, някакъв наркотик, които да те потопи в пълно безсъзнание, и по този начин да забравиш за целия
гняв, пустота и тревожност.
Да, има зависимост към наркотиците, но има и зависимост към консуматорството, зависимост към секса, интернет, пазаруването, храната.
Будистите имат поверие за Гладните духове – същества с огромни празни кореми, слаби и изкривени вратове и малки усти, които нямат засищане, които просто не могат да запълнят празнотата в себе си. Всички ние в това общество сме гладни духове, всички ние носим в себе си тази празнота и толкова много от нас се опитват да я запълнят с външни средства - пристрастяването е свързано именно с опитите да запълним тази пустота отвън.
Има и друг фактор (за пристрастяването) - човешкият мозък, който е устроен така, че да си взаимодейства с околната среда, тоест, не е само генетично програмиран. Това означава, че заобикалящата среда, в която расте едно дете, на практика определя развитието на неговия мозък.
Ще ви разкажа за два експеримента с мишки. В първия вземаме мишка и слагаме в устата й храна. Тя ще я изяде - ще й се наслади и ще я погълне. Ако обаче сложим храната на няколко сантиметра от носа й, тя няма дори да се доближи до нея, по-скоро би умряла от глад, отколкото да я изяде. Защо? Защото рецепторите на мишката за хормон, отделян в мозъка, наречен допамин, са генетично притъпени.
Допаминът е стимулиращ и мотивиращ химикал, който се произвежда, когато сме развълнувани, ентусиазирани, пълни с енергия, когато откриваме или опитваме нещо ново, независимо дали става въпрос за храна или сексуален партньор. Без допамин ние нямаме мотивация.
Какво мислите, че получава пристрастеният? Когато взема кокаин, амфетамини или друг наркотик, той си набавя ударна доза допамин и въпросът е какво се случва в действителност с неговия мозък? Защото е мит, че наркотиците са пристрастяващи. Сами по себе си наркотиците не предизвикват пристрастяване, защото по-голямата част от хората, опитващи наркотици, никога не се пристрастяват.
Така че въпросът е: защо някои хора са склонни към пристрастяване? Точно както храната не е пристрастяваща, но за някои хора е, пазаруването не е пристрастяващо, но за някои хора е, телевизията не е пристрастяваща, но за някои хора е. Въпросът е: на какво се дължи тази уязвимост?
И така, въпросът е: какво се случва с хората, че да имат нужда да си набавят тези химикали по изкуствен начин? Е, това, което се е случило, е следното: тъй като с тях е било злоупотребявано като деца, въпросните невронни мрежи не са се развили.
Когато в човешкия живот още от съвсем ранна възраст липсва любов, липсва чувството за привързаност, тогава тези важни невронни мрежи просто не се развиват правилно. Когато децата растат в среда на насилие, те не се развиват правилно и мозъкът им става податлив – тук се намесват наркотиците.
Благодарение на тях те се чувстват нормални, те им носят облекчение на болката, те им помагат да чувстват любов.
Въпросът, който искам да задам, е ако можете да си обясните страданието на тези хора и как това страдание ги кара да търсят облекчение от болката в своите зависимости, какво ще кажете за хората, които им го причиняват? Към какво са пристрастени те? Пристрастени са към властта, пристрастени са към богатството, пристрастени са към това да притежават. Те искат да станат още по-велики.
Когато се опитвах да разбера пристрастяването към властта, насочих вниманието си към най-могъщите хора в историята - Александър Велики, Наполеон, Хитлер, Чингис хан, Сталин. Защо властта им е била толкова необходима? При всички тях се наблюдават няколко много интересни подробности – физически те са били доста ниски мъже и не са били част от основното местно население.
Сталин е бил грузинец, а не руснак, Наполеон е бил корсиканец, а не французин, Александър Велики е бил македонец, а не грък, Хитлер е бил австриец, а не германец. Всичко това е свързано с реално чувство на несигурност и малоценност. Те са се нуждаели от властта, за да се почувстват по-добре със самите себе си, за да станат още по-големи, още по-могъщи. За да получат тази власт, те са били склонни да воюват и да убиват, само за да задържат своето могъщество. Разбира се, аз не твърдя, че само ниските хора са жадни за власт, но си струва да помислим върху тези примери.
Властта, пристрастяването към нея, някак винаги е свързано с празнотата, която се опитваме да запълним отвън. Наполеон, дори в изгнание на остров Света Елена, след като губи властта си, казва: "Обичам властта, обичам силата". Той не може да си представи себе си без власт, не намира смисъл да съществува, ако не разполага с власт.
Когато гледаме този пълен с толкова трудности свят, тази загиваща природа, глобалното затопляне, разрушението на океаните, е логично да се обърнем към хората с власт, за да променят нещата. Но хората с власт, съжалявам, че трябва да го кажа, много често са едни от най-празните хора в света и те не биха променили нищо за нас.
Ние трябва да открием светлината в себе си, трябва да открием светлината, която живее във всяко едно общество, да открием светлината в собствената си мъдрост, в собствената си съзидателност. Не можем да чакаме хората с власт да направят нещата по-добри за нас, защото те никога няма да го направят, ние трябва да го направим.
Майката не предава към бебето си само хранителни вещества, а още и информация. Доказано е, че пренаталният период оформя интелектуалните способности бебето в следното съотношение: 48% от гените, и 52% от средата.
Минимум 52% от вашето съзнателно същество се оформя от мислите, чувствата, настроенията, емоциите, преживяванията, вярванията, убежденията на вашата майка.
Ембрионът се осланя на това, което усеща чрез майка си, и адаптира физиологията си спрямо това, което вижда. Ако тя живее в страх, няма да предава на плода хормони на растеж, а хормони на страх и защита. Това така ще промени генетиката и физиологията на този плод, че когато се роди, това дете ще е програмирано да живее в страх. Простият факт, който науката доказва е, че “недоразвитият” ембрион е напълно съзнателен, и адаптира, и изгражда биологията си на базата на възприятието, което преживява. До такава степен е определящо какво преживява ембрионът през тези 9 месеца, че в този период се залагат “бомби със закъснител” като зависимостите към наркотици , алкохол , хазарт и др.
Да живееш живота, който ти описват светът, близките, обществото, но който е в пълен разрез с твоята същност. Ако изобщо знаеш коя е твоята същност. Да живееш чужд живот е да вървиш по матричния шаблон. Това е коловоз, жп линия, която води съдбата ти по предсказуема траектория. Ще минеш покрай много познати гари, по които са минали родителите ти, познатите ти, всички останали, и ще завършиш в глуха линия – смъртта. А дотогава живеенето ще е заменено от страха – от промяната, от непознатото, от “риска” да си разЛичност.
Уж корави,пък реваха като жени...
марихуаната или кокаина, колко бой щяхте да изядате, чинии да мийте и карали да давате, не сега да ми се правите на гангстер чета, по два шамара и ще се нааакате, ама днешното модерно време много се мислят за филмови герои!
Благодаря предварително
Хората с култура на бедност имат много малко чувство за история. Те са маргинален народ, който познава само собствените си проблеми, своите местни условия, своя квартал, своя начин на живот. Обикновено те нямат нито знания, нито визия, нито идеология да видят приликите между техните проблеми и тези на други като тях другаде по света. С други думи, те не са съзнателно в клас, въпреки че те наистина са много чувствителни към разликите в статуса. Когато бедните станат класово съзнателни или членове на профсъюзни организации, или когато възприемат интернационалистичен възглед за света, според мен те вече не са част от културата на бедността, въпреки че все още могат да бъдат отчаяно бедни.
- следните страни от ЕС: Австрия, Малта, Белгия, Нидерландия, Германия, Полша, Гърция, Дания, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Унгария, Италия, Франция, Хърватия и Чехия.
- следните страни извън ЕС: Албания, Швейцария, Северна Македония, Сърбия, Великобритания, Китай, Саудитска Арабия, Босна и Херцеговина, Сингапур, Турция, Норвегия, Ливан, Украйна и Катар. Общо количество внесени опасни отпадъци за периода от 1 януари до 31 май е 14 431.358 тона.
Според правителственото прессъобщение предложението позволява износ на сушен канабис за медицински цели, като позволява на производителите на канабис да предлагат вече произведени количества от продукта на пазарите в Европа и извън нея.
Износът на марихуана от Македония ще се извършва в съответствие с международните конвенции и европейското законодателство
Няколко пакетчета наркотик - за лична употреба....
Сушена трева за чай не са знаели , че е забранена...
Няколкото растения с различна височина ?! Е, всеки си гледа растения у дома, колкото ги полива , толкова ще растат ...
Цялата работа , заедно с адвоката я им излезе 2000 лв , я не !
Страхът е този, който те прави роб – твоят страх. Когато си безстрашен, вече не си роб; всъщност, твоят страх е това, което те кара да правиш другите роби, преди те да могат да се опитат да те заробят. Върши колкото се може повече грешки, като помниш само едно нещо: никога не извършвай една грешка два пъти. И така ще израстваш.Трябва да живеете така, че да осъществите докрай възможността да се радвате на живота. Извличайте от всеки миг възможно най-голямата наслада, цялото възможно щастие, за да не съжалявате после: “Ето, този миг отлетя, а аз не можах да се възползвам от него.” Утрешният ден не съществува. Винаги е днес – неизменно и завинаги днес. Съществува единствено настоящият момент. Уловете го. Извлечете от него всичко възможно. Просто миналото ще престане да оставя във вас своите следи. Само неизживените мигове от миналото могат да се превърнат в тежко бреме за вашата психика. Позволете ми да повторя още веднъж – мигновенията, които не сте изживели, а сте могли да изживеете докрай; начинанията, които са могли да процъфтят, но са оставили недоразвити; песните които сте могли да изпеете, но са останали дълбоко във вас поради някаква глупава причина и не са изпети докрай… Само неизживяното минало се превръща в огромна тежест за духа. И с всеки изминал ден тя става все по-страшна и непосилна. Затова старците стават все по-раздразнителни. Те не са виновни. Не могат да осъзнаят защо всичко ги дразни, защо все нещо им е криво и нищо не ги радва, докато на другите им е весело, децата около тях пеят, танцуват, скачат и се радват на живота, а те самите търсят спокойствието на тишината… Защото всичко това за тях вече е отминало.
Става дума за съвсем просто психологическо явление – тормози ги неизживеният докрай живот, тяхното минало. Неизживяното детство се обажда някъде дълбоко, когато гледат как децата наоколо танцуват. Нещо им е попречило да изживеят детството си пълноценно, нещо им е попречило да танцуват, когато са бил деца – може би родителите, по-големите братя или сестри, или самите те по някакви причини са се въздържали от криворазбрано уважение към по-възрастните. Може би са ги представяли на съседите с думите: “Вижте го колко е кротък и тихичък, не прави пакости и не досажда.” На времето това било напълно достатъчно да удовлетвори егото му. Но детството му така и си останало неизживяно. И на стари години човек усеща това и не може да търпи щастливи деца около себе си. Това, от което го боли, е всъщност неизживяното детство. То е оставило в него незарастваща рана.
Колко рани носи в себе си човек… Хиляди една след друга. Колко мигновения в живота си сте оставили неизживени? Човек не се появява на белия свят с написана на челото си съдба. Можеш да отидеш при някой хирург и да го помолиш да види какво има в главата ти. Там няма нищо написано, не е написано нищо и в линиите на дланта ти.
Човек идва на белия свят като съвършено чиста, все още ненаписана, отворена книга.
Ти си този, който пише собствената си съдба, никой друг не прави това вместо теб. Кой би могъл да го направи? Как ще стане? И защо?
Човек идва на света като цялост от неосъществени потенциални възможности. И единствено той определя своята съдба. Всеки трябва да осъществи сам себе си.
Никой не се ражда с наготово изградена личност. Човекът се ражда също като семето, покълнало в земята и умира също като него. Но междувременно израства и цъфти цвете или дърво…
А цветето и дървото раждат милиони семена. Разбирате ли какво имам предвид под изобилие и богатство на съществуването? Едно семе може да обвие в зеленина цялата земя, цялата вселена… Земята не е нищо в сравнение с вселената! Едно единствено семенце… Какви потенциални възможности се крият в едно мъничко семенце! Но човек може да го скрие в сейфа или в банковата си сметка и да мисли, че живее нещо, което изобщо не е живот.
Аз съм за богатството във всичките му възможни форми. Не бива да забравяте, че богатството е възможно само ако допуснете неговото многообразие. Човекът е една хармонична цялост. Всичко в него е свързано. Не можеш да унищожиш нещо за сметка на друго, така въздействаш върху цялата система – можеш да я накърниш, но можеш и да я развиеш. Трябва да осъзнаеш, че си неделима цялост.
Затова живей, и живей пълноценно! Запали факлата на живота си и от двете страни. Само тогава можеш да си отидеш от този свят с усмивка и в блаженство.