Извинете, вие спешен ли сте или неотложен?
Вече трети здравен министър има в правителството на Борисов, а от здравната реформа няма и помен. Тоест – грешка – помен има. Защото хората почнаха да мрат в линейките. Стари, млади, деца. И то поради една-единствена причина – заради бюрократизираната и комерсиализирана здравна система.
На човека му е зле, нужна му е помощ, най-обикновена лекарска помощ на специалист, а менторите в здравното министерство продължават да повтарят като папагали, че пациентът трябвало сам да се определи какъв случай е – за спешната или за неотложната медицинска помощ. Подозирам, че в здравното министерство ще се намерят чиновници, които без да се запънат ще кажат дефиницията на единия и на другия вид. Когато обаче човек умира, като го местят от една линейка в друга, защото първата не можела да напуска Благоевградска област, него малко го е еня за дефинициите. Нито пък близките му, които със сигурност скоро ще започнат да линчуват.
Проблемът е само този, че, както обикновено, ще си изпатят тези, които нямат никаква вина и които действително денонощно полагат неимоверни усилия за спасяването и продължаването на всеки човешки живот. А истинските виновници ще продължат също така невъзмутимо, както и досега, да разнасят бръснатите си тикви от телевизия в телевизия и от вестник на вестник.
На времето първият здравен на Бойко министър с прилична на инжектирана с ботокс физиономия ни обясняваше, че като се закрият малките болници, спешните случаи ще бъдат извозвани до големите здравни заведения със самолети, хеликоптери и едва или не с подводници. И ние, зяпнали в почуда, не можехме и гък да кажем, защото все са ни правили на олигофрени, на маймуна и на всякаква там флора и фауна, ама чак пък такава фантастика не сме си и помисляли, че можем да чуем.
Вторият Му здравен министър – една професорка с вид на трайно бръкнала в контакта екстрасенска, първо многозначително ни обясняваше, че само се усмихва. После като във вица за краставицата взе да ни светва колко много се прави и има да се прави за профилактиката на рака у нас.
Сега много сговорчивият и компетентен по всичко д-р Стефан Константинов пак се опитва да ни убеди, че всичко е под контрол и че дори в онези общински болници, които не фалират благодарение на нелепите предписания на здравните чиновници, здравето на всеки български гражданин нямало да бъде застрашено ни най-малко. Естествено, той е реалист, за самолети и подводници дума не обелва, само дето не казва как дядо Еди кой си от село Долно Нанагорнище ще бъде телепортиран в голямата болница за времето, в което действително може да бъде спасен.
Министър Константинов е твърдо убеден и в друго. Дето седне и стане, той все едно си бае – че медицината струвала пари. И че трябвало да се плаща. Че дори и благодетел се изкара, като сложи таван от 950 лева на тъй наричания “Избор на екип”, като че ли докараният болен, дори да не е в критично състояние, ще има времето и най-вече компетентността да прецени кой най-добре ще може да му бърка в корема или в главата, та да си го избере!
Че медицината, като всяка друго нещо в комерсиалното общество, за благозвучие наричано демокрация, струва пари, е съвсем ясно. Само че нали си плащаме бе, нали касиерките ни начисляват там някакви проценти върху заплатите. За какъв избор на екип тогава става дума? И то само това да беше! И храна трябва да се носи на болния, защото онази в здравното заведение и клошарите могат да я откажат, и постелъчно бельо, да не говорим за консумативите, за някои по-специални процедури и лекарства, които още от вратата те хващат за джоба.
Болните ще продължават да мрат, при всяко обаждане в спешните центровете някой там ще продължава да мъдрува този за спешна помощ ли е или за неотложна, бюрократите от НОИ ще продължават да обявяват мъртвец с надлежно оформен смъртен акт за само 80 процента нетрудоспособен и всичко това не за друго, а защото здравната система у нас, не лекарите, а сбърканата медицинска система работи на принципа на Сталин: “Има болен – има проблем. Няма болен – няма проблем.” След което да му мисли Свети Петър.
