Турция гради новата Османска империя. Засега - на изток!

Влиянието на Турция в Закавказето вече е съизмеримо с това на Русия

Ключови думи: турция, османска империя, закавказие

Победоносната за Азербайджан война с Армения промени сериозно баланса на силите в региона. Русия успя да постигне един лош за Армения мир в Нагорни Карабах, но след него престана да бъде единственият крупен играч в Закавказието. Влиянието на Турция, която подкрепи Азербайджан с думи и дела, нарасна значително и сега то е сравнимо с това на Русия. Турски военни продължават съвместните учения с азербайджанската армия, а турската държавна агенция „Анадолу“ отново заговори за отношенията между Анкара и Баку в съответствие с концепцията „Една нация - две държави“, пише Лента.ру.

Град Шуша е истински символ на Нагорни Карабах. Именно неговото превземане предопредели победата на Азербайджан в конфликта. Затова не е изненадващо, че именно там президентът на страната Илхам Алиев, заедно с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган, подписаха двустранна декларация, която според азербайджанския лидер има „историческо значение“.

Алиев подчерта, че отношенията между двете страни винаги са били пример за "уникален съюз и сътрудничество", но подписването на декларацията ги извежда на качествено ново ниво. Разбира се, тя не е юридически обвързващ документ и не фиксира формирането на пълноправен военно-политически блок между двете страни.

С това показваме, че в бъдеще винаги ще бъдем заедно и ще гарантираме сигурността един на друг, както беше преди, когато Азербайджан и Турция бяха заедно по всички важни въпроси, каза президентът Илхам Алиев.

Документът предполага съвместни усилия на двете страни за поддържане на глобална и регионална сигурност, създаване на механизми за свободно движение на стоки и разширяване на сътрудничеството в отбранителната индустрия. И, може би, най-важната му позиция гласи: отсега военните действия срещу една от страните автоматично означават обявяването на война и на втората. След завръщането си в Турция Ердоган разкри плановете си за създаване на турска военна база в Азербайджан.

Страните проведоха и съвместни учения „Мустафа Кемал Ататюрк-2021“ от 28 до 30 юни. Те бяха планирани още преди подписването на декларацията от Шуша, но посещението на Ердоган в Азербайджан беше предшествано от среща на военните на най-високо ниво, където те обсъдиха сътрудничеството в областта на сигурността. Това е 22-рото съвместно учение през последните три години. Всичко това се вписва в декларираното от Алиев желание на Азербайджан да създаде „умалено копие на турската армия“.

Настоящите споразумения са продължение на процесите, които планомерно продължават от 2017 г., когато между страните беше подписано споразумение за сътрудничество в областта на отбранителната индустрия. Това позволи на турците да започнат обучението на азербайджанския офицерски корпус в учебната и материална база на турските въоръжени сили. Това ще позволи в близко бъдеще азербайджанската армия да се интегрира във военните операции, провеждани от Турция, и да замени основните висши военни учебни заведения от руски на турски, което ще сведе до минимум неформалните контакти между офицерския корпус на Руската федерация и азербайджанските въоръжени сили.

Освен това поколението възпитаници на турски военни академии са предимно млади офицери, които се отличиха по време на скорошната война с Армения. Това им позволява да изместят старите офицери, получили образованието си в Уволнението на началника на Генералния щаб на азербайджанските въоръжени сили Наджмедин Садиков е свързано именно с ориентацията му към Русия и критиките към нарастването на турското влияние. А Анкара винаги е готова да окаже помощ и покровителство на военните, ориентирани към нея.

18 000 азербайджански войници се обучават в Турция, която активно насърчава модернизацията на азербайджанската армия. Според турския министър на отбраната Хулуси Акар за това вече е разработена съответна пътна карта. На 6 април страните одобриха споразумение, което позволява на турските военни предприятия да разширят дейността си на територията на Азербайджан. В същото време турските компании си сътрудничат с азербайджанската отбранителна индустрия поне от 2018 г.

Същността на турската политика за сигурност в региона обаче не е свързана само с военното сътрудничество. На 27 октомври 2020 г. турският вестник Turkiye издава брой с призив „Решение в туранската армия“. В него авторите призовават за създаването на обединена пантюркистка армия, включваща Турция, Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан и Киргизстан /общото население на тези пет бивши съветски републики надхвърля 72 милиона души/. Това ясно показва, че развитието на военните връзки е само част от последователната стратегия на Турция, зад която стоят политически фактори.

Два народа – един път.

„Преди време бяхме разделени, сега сме единни, една нация - две държави“ - така започва песента на азербайджанския певец Талиб Талей.

Това прекрасно отразява настроението в азербайджанското общество. Според социологически проучвания 91 процента от населението на страната смята Турция за свой главен съюзник. Няма съмнение, че след подкрепата, която Анкара оказа на Баку по време на миналогодишния конфликт в Нагорни Карабах, това мнение се е засилило още повече.

Азербайджанският милиардер Илхам Рахимов, който е в близки отношения с президента Алиев, заяви в интервю за проправителствения вестник „Йени Мусават“, че е време държавите да преминат от модела „една нация - две държави“ към „една нация - една държава ”.

Подобна гледна точка се застъпва не само в проправителствените, но и в опозиционните среди. Например, Гюлтекин Хаджибейли, една от водещите членове на Националния съвет на демократичните сили, заяви, че „идеалът на Турската конфедерация е най-реалистичният модел за излизане от конфликти и конфронтации, които съществуват в съвременния свят, особено в нашия геополитически регион, в който страната ни е напълно незастрахована. ".

Идеята за азербайджанско-турско единство е още от началото на 90-те години. Според Санубар Хейдарова, социолог в Бакинския държавен университет (БСУ), причината за масовото увлечение на азербайджанците към турската култура е желанието да се върнат към тюркските си корени, измествайки всичко съветско, включително руския език.

Това беше активно подкрепено от тогавашните власти на страната. Първият президент на Азербайджан Абулфаз Елчибей гордо се нарече "войник на Ататюрк" и се изправи, за да защити идеята за обединяване на Турция и Азербайджан под формата на конфедерация. През същите години Сюлейман Демирел, който тогава беше министър-председател на Турция, заяви, че страната му има уникална перспектива „да определи политическото бъдеще на мюсюлманските републики от ОНД“. За постигането на тази цел турското външно министерство дори създаде Агенция за тюркско сътрудничество и развитие (TIKA), чиято цел е да развива отношения с тюркоезичните страни от бившия СССР.

Абдулхалюк Чей, бившият ръководител на тази агенция, заяви, че съвременна Турция, като наследник на Османската империя, трябва да развива тези отношения дори с цената на конфронтация с Русия. Освен това Турция беше първата страна, която призна независимостта на постсъветските тюркоезични републики. В онези години турските политици с ентусиазъм обсъждаха възможностите за „възстановяване на тюркското единство“ и в медиите се появиха нови термини: „узбекски турци“, „киргизки турци“, „татарски турци“ и просто - „външни турци“.

Това, което прави Турция особено привлекателна за азербайджанската младеж, е, че в страната активно се популяризират светски ценности, смята азербайджанският историк Алтай Геюшев. Тя е близка на младите хора по дух, но по-свободна от родината им. Анкара активно подкрепя тези стремежи чрез мрежа от турски лицеи и стипендиантски програми за азербайджанска младеж, което дава възможност за укрепване на връзките между двете страни всяка година.

Турция даде 26 000 стипендии на тюркоезични студенти. Руско-сирийският журналист Абас Джума смята, че концепцията за "две държави - един народ" е солидна основа за по-нататъшна интеграция, а участието на турците в последната карабахска война и победата в нея допълнително засили и съживи този формат. Експертът е сигурен, че посещението на Ердоган именно  в град Шуша, което се смята за „ключът към Карабах“, е само по себе си символично и значимо.

Мост към Азия

С разпадането на СССР на територията на бившите му републики започва изграждането на нови логистични вериги, свързващи Азия и Европа. Локомотивът на тези промени бяха САЩ, Великобритания и Китай, които се интересуваха от разширяване на търговския трафик. Турция също се опита да се интегрира в новите маршрути, преминаващи през Закавказието.

Първият такъв проект беше изграждането на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, предназначен за транспортиране на петрол от Каспийския регион до Европа. Споразумението за началото на изграждането му през 1998 г. между президентите на Турция, Азербайджан, Грузия, Казахстан и Узбекистан беше сключено с посредничеството на министъра на енергетиката на САЩ. След приключването на строителството през 2005 г. British Petroleum (BP) стана оператор на тръбопровода и най-големият акционер.

През 2013 г. Турция стана член на китайската инициатива „Един пояс, един път“. Транскаспийският международен транспортен маршрут свързва Китай с Европа през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия.  Освен Турция, към проекта се присъединиха Туркменистан, Казахстан, Азербайджан, Украйна, Полша и Румъния. Като част от проекта бе изградена железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс.

Крайният резултат от Карабахската война, решена от намесата на Анкара, положи основата за по-нататъшното развитие на транспортния път от Азербайджан до Турция и по-нататък към Европа. Благодарение на подписаните споразумения стана възможно да се започнат консултации за деблокиране на комуникацията между Армения и Азербайджан - за първи път от 30 години.

На 19 април беше обявено началото на строителството на железопътна линия от Нахичеванската автономна република до Азербайджан, която ще стане част от маршрута от Анкара до Баку и по-нататък до Иран и Пакистан. Решението за изграждането му бе взето през януари след преговорите в Москва между Алиев и арменския премиер Никол Пашинян. Предвижда се по нея да преминават годишно по 10 милиона тона това и железницата да се изплати само за 12 години.

Железопътната линия, свързваща Нахичеван и Азербайджан, Армения и Русия, ще струва 434 милиона долара.

Маршрутите през Каспийско море също са важни за турското правителство. На фона на спад в търговията с Азербайджан от 3 млрд. долара през 2013 г. на 2,2 млрд. през февруари 2020 г. беше подписано преференциално търговско споразумение, което влезе в сила на 1 март 2021 г.

Споразумението отмени квотите и митата за износ и внос на продукти от 15 стокови групи. Освен това Баку и Анкара водят преговори за създаването на свободна икономическа зона. Турската провинция Игдир и Азербайджанската автономна република Нахичеван са определени като възможни местоположения, а жп линията между тях ще свързва Азербайджан и Турция.

Анкара открито говори за ползите, свързани с това. Говорителя на президента - Ибрахим Калин каза, че отварянето на коридора "е поне толкова важно, колкото освобождението на Карабах". Председателят на парламента Мустафа Шентоп го нарече „възраждането на историческия път на коприната“. Азербайджан може да се превърне за Турция в своеобразен мост към Централна Азия, който ще даде на Анкара друг инструмент за натиск върху Русия и ресурсна база за по-нататъшна експанзия в Близкия изток.

Статукво

Въпреки нарастващия мащаб на сътрудничество обаче не може да се каже, че Азербайджан сега е изцяло в турската орбита на влияние. Както подчертава Фархад Ибрахимов, експерт на Международния дискусионен клуб Валдай, Баку е напълно доволен от настоящата международна ситуация: близки отношения с Турция, доста добри и прагматични отношения с Русия, нормални отношения с Иран, Европа и други.

В същото време експертът съветва да не забравяме, че Азербайджан заема едно от ключовите места в турския проект за разширяване на влиянието на Анкара в постсъветското пространство. Според него обаче в момента Турция няма сили и ресурси за подобен проект. В същото време възможностите на страната да навлезе на пазарите в Централна Азия са абсолютно реалистични. А регионът притежава огромен потенциал, преди всичко ресурсен.

Експертът отбеляза още, че днес Азербайджан не вижда себе си в концепцията за „Великият Туран“ - идеята за обединяване на тюркските народи в конфедерация, популярна в определени политически кръгове на тюркоезичните страни: казахи, киргизи, узбеки, туркмени , както и много други етнически групи, изповядващи исляма в постсъветското пространство. Въпреки че в страната има редица опозиционни движения и елитни групи, които биха искали Азербайджан да стане част от този проект, това не е достатъчно тази концепция да стане доминираща и да определя политиката на страната.

Самият проект "Великият Туран" е много неясен и няма големи перспективи, тъй като се явява постоянен елемент за нарастващото влияние на Турция, смята Ибрахимов.

Сега Русия трябва да използва всички лостове на „меката сила“ в Централна Азия и Кавказ, което би допринесло за формирането на положителен образ на страната в очите на обикновеното население. „Изпълнението на големи икономически проекти, инвестиции и други подобни механизми ще може да запази влиянието ни в Закавказието в продължение на много години“, подчертава политологът.

Азербайджан несъмнено укрепи връзките си с Турция, успя да създаде силна армия благодарение на помощта на Анкара и несъмнено ще има възможност да участва в инфраструктурни проекти, които ще дадат тласък на икономическото развитие на страната. Това обаче работи и по двата начина. Баку се стреми да провежда независима политика, а турската помощ укрепва нейната основа. И е напълно възможно, въз основа на това, което някога е дала Турция, Азербайджан да откаже да участва в геополитическите проекти на Анкара, за да запази пътя си.

Б.р. И докато Турция последователно провежда политиката си на неоосманизъм, добре е да погледнем какво прави България, която 5 века е била част от тази империя? Ами в свободното от политически боричкания време обикновено провежда гей паради, ден и нощ мисли за правата на ЛГБТ-общността и умува как да прокара Истанбулската конвенция, от която между другото Турция се отказа.

За всеки, който има глава на раменете си, е ясно, че тази инвазия не може да се спре от мъже на токчета, живеещи в измислен свят.

Превод от руски: Веселин Василев