[ВИДЕО 2] Касоразбивач №1 Савко Калата: Отказах на Карамански и Бретона
![[ВИДЕО 2] Касоразбивач №1 Савко Калата: Отказах на Карамански и Бретона](/news/2011/02/03/129673851244970.jpg)
Източник: видео Добромир ДОСКАЧАРОВ
Част Втора
Освободен е от затвора през 1985-а и оттогава води почтен живот. Причината за коренната промяна е настоящата му съпруга Наска, която по думите му единствена е успяла да го вкара в правия път. С бившия си начин на живот съм приключил, категоричен е Калата. Преди години при мен идваха с оферти и покойният Иво Карамански, и Бретона, кой ли още не. Веднъж Иво Карамански го навестил на вилата му в Созопол. И най-безпардонно му предложил бизнеса по Черноморието на длан. Дошла си обаче съпругата Наска. Като чула за какво иде реч, му поставила ултиматум - или продължаваш да копаеш, или отиваш с Иво Карамански, но губиш мен.
Зад решетките, казва Савко Калата има точно това, за което мечтае цялото цивилно общество: строги, наложени с годините затворнически закони и никакъв начин да бъдат нарушавани. Всичко е точно регламентирано: когато на някой смъртен дадат свиждане, значи на другия ден мъчителното му чакане ще свърши. Идва родата, носи му много за ядене и подаръци и си отива. Часове след това той е в катафалката.
А за колегата, който ще чисти килията след него, остава облагата да прибере и да се облажи с последната донесена за смъртника храна. Минаха 20 години от мораториума над смъртните присъди у нас и за тези години никой не пожела да каже къде са тайните гробища на комунизма, казва Савко. Според него обаче те са на около 40 минути път с камионетка от затвора. Може да са изоставени мини. Може да са ниви, или лозя. Може да са навсякъде.
Димо Дачев /б.р. баща на Радостин Дачев, който има хотел при провлака в Несебър и е собственик на търговския център „Пиргос стайл“ в Бургас/ беше страшилището на Бургас. Име - легенда. Човек с невероятна физическа сила, с невероятна физика. За пръв път от него видях как се обръща милиционерска кола. Пред ресторант “Свобода” хвана един “Москвич” и го обърна обратно с колелата нагоре, заедно с милиционерите вътре. Прегрешенията му все бяха, че когато се напиеше, правеше бели - побоища, скандали. Но го водеха враг на социалистическия строй. И все му даваха едни сериозни присъди -12 години, 16 години, 18 години... Последния път като лежа, го питам: “Димо, за какво лежиш?” “За нищо, бе. Тупнах една сревитьорка леко по дупето. Не стига, че ме излъга в сметката, пък тя…скъсал съм й далака” Представи си какво тупване по дупето е получила тази сервитьорка. Но и той си намираше майстора.
i tozi go nqma