Цецо Цветанов като змия в пазвата
Нека поразсъждаваме кой има полза от тиражирането на компроматите, които заливат държавата. Гербаджиите под път и над път твърдят, че кофата с помия е изляна от опозицията и по-точно от БСП. Само дето това не се връзва с резултата. БСП е партия, в която стратезите никога не са били в дефицит. Нещо повече, ръководството на БСП в началото беше също толкова изненадано от тази бърза атака срещу ГЕРБ като всички останали граждани на републиката.
Наистина известно време преди да се появят СРС-тата бившият вътрешен министър Румен Петков се правеше на баба Вангя и “гадаеше” по няколко национални телевизии, че се очакват големи разкрития и свързаните с тях сътресения. Румен Петков обаче отдавна не прави времето в БСП, пък и никой от останалите ръководни кадри в партията не му пригласяше, така че логично може да се заключи, че Петков може да е подочул нещо от втора или трета ръка и нищо повече.
Другата заслужаваща внимание хипотеза е тази, че СРС-гейтът е предупреждение към премиера да не излиза извън пътя и да не хапе ръката, която може и да е поискала да го храни. В рамките на тази теория като мотив могат да се приемат контрабандата, каналите и разпространението на наркотици и още маса неща.
Да, ама и това издиша -
контрабандата тъй или иначе си върви, а за заловени големи количества наркотици не се съобщава, въпреки че по мнението на експерти не малка част от световното предлагане на синтетична дрога идва именно от рамките на скромната ни родина.
Пък и предупреждение по този груб начин не се прави. Това става на четири очи, при което примерно на премиера му се показват хартийките със знаковите му разговори, след което му се задава сакралният въпрос: Е, сега с нас ли си или ние сме против теб?” Съдейки обаче по суматохата, която настана по висшите етажи на властта още след първите СРС-тата, и противоречивите изявления на главните действуващи лица, изненадата и там е била пълна.
Тиражира се и тезата, че уж недоволни от министъра си служители от МВР са направили презаписите и са им дали гласност с цел да подложат крак на Цецо Цветанов. Тази хипотеза обаче страда от инфантилност. Защото, ако някой си мисли, че в тези помещения за подслушване в момента на активна работа има само един човек, че няма камери и друга апаратура, която да фиксира всяко действие на операторите и те могат да си направят просто ей тъй презапис, значи е пълен наивник.
Лансира се и версията, че цялата история е дело на Алексей Петров. Нека обаче не надценяваме неговите възможности. Той вече две години не е в ДАНС, от които близо една бе на топло, а и сега е под домашен арест - тоест службите са напълно наясно поне с това кой влиза при него. А докато Алексей беше в ареста, Цветанов смени маса кадри в МВР със свои довереници – само уволнените от ДАНС, при това далеч не за служебна непригодност, са 666 души.
И така, кой
остана?
Ако приемем за вярна логичната теза, че на Борисов няма да му хрумне сам да си подлива вода, то насреща се очертава само вътрешния му министър и пръв негов верен съратник и приятел Цецко Цветанов. Може ли той да нареди на свои доверени хора в службата за подслушване да направят в негово присъствие презапис на знаковите разговори на премиера и след това да сложи носителя в джоба си? Има тази властова възможност. Може ли той да заповяда тези записи да не бъдат давани на прокурора, наредил подслушването? Може, и така е станало – прокуратурата не е получила нито ред от тях, въпреки че по закон никой друг не трябва да ги получи. И може ли – накрая – Цветанов да пусне презаписите в обществено обръщение? Може, разбира се.
Някой ще каже, че в СРС-та е намесено и неговото име. Да ама твърде опосредствано, тъй да се каже. Пък и какво по-добро прикритие има предателят от това да пусне някое безобидно компроматче и за себе си и така достойно да се нареди в редицата на засегнатите?
Накрая,
какво знаем ние за този човек?
Верен сподвижник на Бойко Борисов още от периода, когато последният бе главен секретар на МВР. Той бе човекът, който изгради организационно партията ГЕРБ, докато Бойко като кмет на София ловеше безпризорните кучета, а от кучкарника ги пускаха. А след като ГЕРБ спечели изборите, на първия партиен конгрес, отстъпи на Борисов мястото си на председател на партията.
Но не само това,
на конгреса Цветанов заяви пред всички,
че дължи цялата си главозамайваща кариера само и единствено на Бойко Борисов и че без неговото плодотворно влияние и подкрепа би си останал едва ли не чиста нула. След което не пропускаше случай да напомни именно тези свои мисли, ласкаейки по този начин своя патрон.
Знаем и други неща за Цветанов. Като например това, че за всяка акция на МВР – от “Наглите” до най-големите кокошкари, все той излиза по телевизиите, за да я оповести. Нищо че министерството и областните дирекции си имат съответните началници и пресаташета. Това не ви ли прилича поразително на
подчертаната медийна логорея на самия Борисов
като главен секретар на МВР, когато той също така не пропускаше да ни осведоми лично дори за това, че примерно е заловен циганин, откраднал овча кожа от съседа си?
Естествено Борисов имаше амбиции и ги реализира. Защо пък и Цветанов да си няма амбиции, съизмерими с Бойковите?
Историята показва, че около всеки диктатор винаги е имало ласкатели. Спомнете си Хрушчов и Сталин, Гьоринг и Хитлер, пък и самия Тодор Живков и Вълко Червенков у нас, спомнете си най-сетне Юда и Христос. Историята също така съвсем ясно сочи, че тъкмо тези ласкатели са били и гробокопачите на своите нарочени идоли.
От което излиза, че Борисов дълго време е държал змия в пазвата си.