Тигрите се оказаха... домашни котки
Повече от две седмици след разгласяването на записи от СРС-тата вече само ортодоксалните гербери, които нямат желанието, а може би и възможността да погледнат по-далеч от носа си, смятат, че въпросните разговори са манипулирани. Всъщност това е вярно, но тук става дума за много тънък популизъм, използващ семантиката на някои думи в българския език.
Манипулация или монтаж?
Досега се изказаха много експерти, според които съдържанието на разговора на Борисов с Танов е истинско, т.е. няма никакви технически следи той да е сглобяван от други техни разговори. Нещо повече – има редица технически данни, че монтаж няма. Монтаж, а не манипулация. Защото самият презапис на публикуваните текстове от носителите на СРС-тата, по смисъла на думата в българския език, може да се нарече манипулация.
И точно това се използва в онова, което след дълъг и мъчителен размисъл ни представи прокуратурата и от което личи, че тя, може би съвсем не от вчера, се е хванала здраво на хорото Борисово. Защото ни представиха не експертно мнение, а само неговото заключение, при това – не цялото. И тъкмо там е употребена думата „манипулация”. Която несведущите и тези, които нямат желанието да си направят труда да помислят поне малко, могат да приравнят с думата “лъжа”.
Нека се разберем – манипулацията във въпросния разговор се изчерпва единствено и само с презаписа му от един носител на друг и привеждането му в такъв технически вид, който да е съвместим с използвания в медиите.
Нека се спрем обаче на няколко съществени момента, които във всички случаи поне открехват врата към обективната истина.
Какво каза и не каза Ваньо Танов
След като той бе разпитан по случая от компетентните органи, медиите гръмнаха: “Танов каза, че разговорът му с премиера е фалшификат.” Интересно журналистите ли не чуха онова, което им каза на излизане от разпита Танов, друго ли искаха да чуят или някой им каза по-късно какво всъщност са чули. Защото единственото, което каза Танов тогава, а и преди това, бе, че само разговорът му с Менда е фалшификат. И не е казвал същото за вече много популярния разговор с премиера по повод Мишо Бирата, не е твърдял, че е фалшифициран и разговора му с неговия тогава заместник в митниците Антоний Странджев, както и огласеният разговор с гуруто на парламента Искра Фидосова.
Има и още нещо, което тъй или иначе бе оставено от водещите медии леко в сянката на здрача. И то е намесването в него на финансовия министър и вицепремиер Дянков. В получилия широко разпространение разговор между Борисов и Танов последният твърди, че Дянков му е казал, че “той кара влака”, тъй че молителят да идва при него. От това невнимателният наблюдател може да заключи, че и Дянков е в играта. Премиерът обаче не вдига телефона да каже на финансовия министър, който му е много по-близък съратник, какво да прави, ами кара Танов да свърши тая работа! Ето ти изненада! От която с голяма доза вероятност може да се направи изводът, че Дянков е бил против тази незаконна намеса и е искал да вземе случая при себе си с единствената цел просто да не му даде ход.
Интересното обаче тепърва предстои. И то е в
поведението на самия Борисов.
От началото на скандала той каза доста неща, някои от които буквално са взаимноизключващи се. Но не каза едно съществено нещо: “Не, тези записи не са верни!”, или “Да, имаше такъв разговор!” А всеки знае как реагира един несправедливо обвинен човек – още в следващата секунда той започва много емоционално да отрича.
Но това все пак са подробности. И щяха да си останат такива, тъй като на какво ли не сме се наслушали от дуото Борисов – Цветанов, че да му обръщаме чак толкова сериозно внимание, ако не беше една малка подробност, също така изтикана в зоната на здрача от част от услужливата към всяка власт журналистика. И това е твърдението на Борисов, че
Първанов му се бил обадил
и му бил казал да ходатайства за фабриката на Мишо Бирата. На който разговор пък бил свидетел Дянков.
Да оставим настрана това, че Дянков едва ли е взел втора слушалка, за да чуе всичко, което са си говорили (ако са си говорили, разбира се) президентът и премиерът по случая. Но и това са подробности.
Нека се върнем малко назад. За година и половина управление Борисов, министрите му и ГЕРБ изградиха един буквално демоничен образ на президента.
И сега – пак изненада –
Първанов се обажда на Борисов и му казва нещо от рода: “Абе, я виж и оправи там работата, че аз вече не мога.” И премиерът Борисов, силният човек в държавата, който твърди, че никой ме може да му влияе и който през целия си мандат води съвсем явна и ожесточена борба с президента, казва: “Слушам”, вдига телефона и провежда онзи разговор с Танов по темата!
И тук вече възникват маса въпроси. Кой всъщност управлява държавата? “Демонът” Първанов или силният човек Борисов?! Или нито единият, нито другият, а – както през целия преход – бившата Държавна сигурност и мафията, за които много хора може би с основание твърдят, че са едно и също?!
Има и още въпроси, разбира се.
Цветанов, този иначе толкова общителен човек, който не пропускаше досега медия, пред която да не се изкаже, пък била тя и провинциална, след началото на скандала изведнъж замълча като риба и единственото му изказване бе пред парламента, което по силата на служебния си дълг просто не можеше да избегне. Защо ли постъпи той така? И един друг логичен въпрос – знаел ли е Борисов, че разговорът му с Танов се записва с парафа на Цветанов? Ако е знаел, защо се е раздрънкал? А ако не е знаел, защо не е знаел, щом наблюдава пряко специалните служби? И ако приемем, както сега твърдят управляващите, че всичко това е дело на ДС и мафията, то кой я обслужва така прилежно?
Когато милион и седемстотин хиляди български граждани
гласуваха за ГЕРБ през юли 2008 г., със сигурност са си мислили, че избират тигри. Тигрите, които ще се справят с организираната престъпност, с контрабандата, които ще направят живота на целия български народ по-лесен, по-смислен и по-честен. Сега се оказва, че тези, които са смятали за тигри, се оказват обикновени котки. От тези, домашните, за да няма пак объркване в смисъла на думите. И пак възниква въпросът – ако Борисов е домашната котка на Първанов, както се опитват да ни убедят, пък и защото президентът също запази странно мълчание по случая, то тогава чия пък домашна котка е самият Първанов?
Всъщност много ми се иска да греша в отговорите, които сам си давам на тези въпроси.
Фатален инцидент в страната
