Честита Баба Марта - ето защо носим мартеници
Легендата за Пижо и Пенда
Българите почитат днес обичая "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен "мартеница", за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците.
Местни обичаи
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта".
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Кога се свалят мартениците
Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време - на другия ден или след девет дни, камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината. Ако има бръмбар или червей - значи ще се множат телетата. В някои региони възрастните хора хвърляли мартениците в реката, "за да изтекат всички злини по водата".
Международно признание
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан и в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството, като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. От българска страна участие в подготовката на кандидатурата е взела проф. д-р Албена Георгиева - експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Жестока трагедия! Мъж уби баща си и нападна майка си
