Големият бургазлия и обичан български поет Недялко Йорданов празнува днес 81-ви рожден ден
Поздрав към именития бургазлия и автор на едни от най-любимите стихотворения на читателите отправи кметът Димитър Николов
Обичаният български поет, писател и драматург Недялко Йорданов празнува днес, 18 януари, своя 81-ви рожден ден. Поздрав към именития бургазлия и автор на едни от най-любимите стихотворения на читателите отправи кметът Димитър Николов.
"От мое име и това на нашите съграждани Ви поздравявам най-сърдечно по повод рождения Ви ден! Душата на твореца е ранима и чувствителна, но тя е и огледало на времето, в което той живее. Ето защо вярвам, че Вашата муза и поетично перо лекува, вдъхва вяра и оптимизмът. Думите са тези, които ни дават стимул да се изправим и да продължим, те ни носят надежда и спокойствие за утрешния ден.
Желая Ви бързо възстановяване от това тежко изпитание и да продължавате да ни радвате с Вашето непреходно творчество. Честит рожден ден!", се казва още в поздрава на кмета Николов.
Недялко Асенов Йорданов е роден на 18.01.1940 г. в гр. Бургас. Завършва гимназия в родния си град (1957) и българска филология в Софийския университет (1962). Работи като драматург в Бургаския драматичен театър (1963-83), като гл. редактор на алманах "Море" (1980-1988), а от 1990 г. е драматург на театър "Възраждане" - София.
По-важни поетични книги: "Всичко ще изпитаме" (1963), "Когато ставаме бащи" (1965), "И все пак любов" (1968), "Лирика" (1973), "Младостта си отива" (1977), "Любовна лирика" (1958; 1978; 1979), "Няма време" (1981), "Стихотворения" (1983), "Любовна лирика" (1987), "Остаряваме бавно" (1991), "Не остарявай, любов" (1991).
Пише и за театъра: "Ние не вярваме в щъркели. Пиеса" (1968), "Въпрос на принцип. Любов необяснима. Мотопедът. Пиеси" (1977), "Развод по български. Пиеса" (1978), "Имате ли огънче. Комедия" (1980). Автор е и на роман в стихове за деца и юноши.
"Ще те накарам да се влюбиш. Стихотворения" (2001), "Старомодна поезия" (2002), "Историята на една любов" (2002) ., 18 юли. Стихотворения"-все творби, които ще останат незабравими и завинаги ще бъдат в Златния фонд на българската съвременна литература.
дай една баничка
или
ако няма рима, удари ма!
Което не означава, че нямаше прекрасни стихове в миналото. Просто музата отлетя, а стихоплетството надделя.
Дай Боже всекиму да стигне неговите години....!!!!!!