ЕК подкрепя увеличаване на събирането на кръвна плазма за възстановяване от COVID-19 у нас
Безвъзмездните средства ще подпомогнат закупуването на редица машини за плазмафереза и свързаното с тях оборудване
Европейската комисия подкрепя увеличаване на събирането на кръвна плазма за възстановяване от COVID-19 в България, съобщиха от Представителството на ЕК в България.
ЕК е подбрала 24 проекта, които ще изградят нови или ще разширят съществуващите програми за събиране на плазма от донори, възстановени от COVID-19.
Даренията от плазма ще се използват за лечение на пациенти, страдащи от заболяването. Тези безвъзмездни средства се отпускат, след като през юли миналата година беше изпратена покана до всички обществени и нетърговски служби по кръвопреливане в ЕС да кандидатстват за финансиране за снабдяване с необходимото оборудване за събиране на реконвалесцентна плазма.
Инициативата се финансира чрез Инструмента за спешна подкрепа на обща стойност 36 милиона евро. Проектите, които ще се изпълнят в 14 държави членки /Белгия, България, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Словения/ и в Обединеното кралство, са национални или регионални и в повечето случаи ще включват разпределяне на средства до голям брой местни центрове за вземане на кръв или плазма (общо над 150).
Безвъзмездните средства ще подпомогнат закупуването на редица машини за плазмафереза и свързаното с тях оборудване, включително комплекти за събиране, оборудване за съхранение, лабораторни изследвания и характеризиране на плазмата и организационните промени в кръвните центрове. Лечението включва преливане на реконвалесцентна плазма на болни пациенти, за да се повиши техният имунитет и способността им да се борят с вируса. Може също така да се предостави на промишлеността за пречистване на антитела с цел приготвяне на лекарствен продукт за COVID-19 (имуноглобулин).
Ефективността и на двата подхода се проучва в световен мащаб, включително в научноизследователските проекти на ЕС, финансирани по програмата "Хоризонт 2020". И двете потенциални лечения разчитат на събирането на големи количества кръвна плазма, дарена от възстановените пациенти.
Предварителните резултати са обещаващи, с доказателства за много ниска честота на нежелани реакции. Очакват се допълнителни резултати от цялостните клинични проучвания. Резултатите до момента показват, че най-ефективно за намаляване смъртността при пациентите е ранното преливане на реконвалесцентна плазма. Това означава, че трябва да се съберат възможно най-голям брой донори, за да се гарантира, че даренията, които са богати на антитела ще бъдат предоставени на пациентите.
Кръводарявания, които не са подходящи за преливане като реконвалесцентна плазма, могат да се използват за други цели на кръвопреливане и за производството на други основни лекарствени продукти.
Понастоящем обществените кръвни служби и Червеният кръст събират предимно цялостни кръводарявания, от които след това плазмата се отделя. Това е много по-неефективен метод за вземане в сравнение с плазмаферезата - процес, при който плазмата се взема от донора и останалите кръвни съставки се връщат. Донорите на плазмафереза могат да даряват по едно и също време по-големи обеми плазма и могат да даряват веднъж на всеки 2 седмици в сравнение с веднъж на всеки 3-4 месеца за донори на цяла кръв.