Извънредни новини от Бойко Борисов за противоепидемичните мерки
До 21 декември остават действащите противоепидемични мерки
Действащите към момента противоепидемични мерки продължават да се прилагат до 21 декември без промяна, стана ясно на днешното работно съвещание, което министър-председателят Бойко Борисов свика с членове на правителството, на Националния оперативен щаб, на ваксинационния щаб и кмета на София Йорданка Фандъкова.
„Мерките дават резултат и ще ги приложим и тази седмица. На 21-ви сме поели ангажимент и трябва да го спазим“, заяви премиерът Борисов. Министър-председателят беше категоричен, че и след този срок е важно да бъде запазен баланс, обществото ни да продължава да действа разумно и отговорно, така че да не се увеличи отново натискът към болниците, да не се загуби ефектът от ограниченията през трите седмици и грижата за здравето да бъде водеща. Винаги сме били честни с хората, затова всеки ден наблюдаваме и оценяваме ситуацията, всички заедно трябва да минем през тази криза, отбеляза министър-председателят Бойко Борисов.
Премиерът Борисов поиска в четвъртък да му бъде предоставен подробен доклад за ситуацията, на базата на който да бъде взето решение за мерките след 21 декември, така че гражданите да са достатъчно рано информирани какво предстои. Борисов напомни, че и към днешна дата България има едни от най-либералните мерки и хората имат най-голяма възможност за движение. Борисов изтъкна, че COVID-19 е опасен вирус, с който светът вече близо година не може да се пребори, а според експертите най-оптимистичният вариант за подобряване не ситуацията е с хоризонт месец май, а за ръст на икономиката – през октомври месец следващата година. Министър-председателят беше категоричен, че всеки ден щабът трябва да следи ситуацията и да се действа максимално гъвкаво. Към днешна дата оздравелите са повече от заболелите, но това не ни дава основание да кажем, че вече няма да са докторите тези, с които първо ще се съобразяваме, заяви премиерът. Борисов акцентира върху продължаващата подкрепа за бизнеса и гражданите. Същевременно в образованието също балансът е ключов. Министър-председателят напомни, че с усилията на правителството близо 50 000 деца бяха върнати в класните стаи и е от голямо значение да не бъде загубена тяхната мотивация за знания.
„На този етап не препоръчваме разхлабване на мерките, действащи на територията на България. До четвъртък ще направим анализ на данните отново“, заяви от своя страна министърът на здравеопазването Костадин Ангелов.
Министърът посочи, че въведените мерки с ограничителен характер отчитат резултат по отношение на ненарастване на случаите. Същевременно като 14 дневна заболеваемост България продължава да се намира на 14-о място, като заболеваемостта спада под 600 на 100 000 души. В лечебните заведения нараства броят на изписаните, същевременно има трайно установена тенденция за запазване броя на пациентите в реанимациите. Председателят на Националния оперативен щаб Венцислав Мутафчийски потвърди, че тенденциите все още са крехки и същевременно не се вижда ясен хоризонт за овладяване на ситуацията в световен мащаб. Кметът на София Йорданка Фандъкова също изрази мнение, че и през следващата седмица мерките трябва да останат непроменени. Ако занапред ситуацията го позволява, имаме готовност да разхлабим мерките, като започнем с отваряне на детските градини, добави Фандъкова.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев цитира изследване, според което след втората седмица онлайн обучение пада рязко мотивацията за учене. Липсата на пряко педагогическо взаимодействие се отразява негативно на децата, губи се възможност за социализация и повече движение, създава се и психическо напрежение. Министърът изтъкна, че специално за предучилищната подготовка няма компенсаторна алтернатива. „Колкото са по-малки децата, толкова са по-големи загубите“, подчерта Вълчев.
„Към днешна дата по мярката за затворените бизнеси са кандидатствали около 3000 работодатели за 15 000 работни места. По помощта на родители, чиито деца учат в момента дистанционно, почти 22 000 са подадените заявления“, докладва министърът на труда и социалната политика Деница Сачева. Министърът добави, че през следващата седмица започва изплащане на подкрепата за кандидатствалите по помощта за затворени бизнеси, включително ще се изплатят и помощите на родителите.
Министърът на икономиката Лъчезар Борисов заяви, че вече са в сила промените в Закона за извънредното положение и на тази база стартира процедурата за подкрепа на бизнеса с помощта на НАП. „Преразгледали сме и сме отворили възможността 3000 компании от първата процедура за микро и малки предприятия да получат втори шанс и техните апликационни предложения да бъдат разгледани и да бъдат подкрепени“, заяви още министърът на икономиката. Същевременно т.нар. кредитна ваканция е вече отворена и компаниите биха могли да кандидатстват пред търговските банки.
Важно за шофьорите: Предлагат промени в регистрацията на коли
"Пия вино от 4 бона и не знам къде се намирам"
Що се отнася до условията, човек не трябва да желае по-добри условия от тия, които му са дадени. Дали условията са добри или лоши, това зависи от разбиранията на човека. Ако разбиранията на човека са правилни, и условията му ще бъдат добри; ако разбиранията му не са правилни, и условията му ще бъдат лоши.
По някой път вие казвате: "Защо са тези лоши условия в света?" - Лошите условия показват, че не си живял както трябва. Такъв е законът.
Ако само мислиш, не си на прав път; и ако само чувстваш, пак не си на прав път. Ако нищо не мислиш и отиваш на работа, нищо няма да направиш.
Във всички страни и във всеки въздух е противно робството и е приятна свободата, и затова трябва да се жалят тези, които са се родили с хомот на шията. Но трябва и да се извиняват такива хора, понеже те никога не са виждали даже сянката на свободата и затова не забелязват всичкото зло на робството. Нали никой не съжалява за това, което никога не е имал и съжалението дохожда само след изгубеното удоволствие.
За човек е естествено да бъде свободен и да желае това, но заедно с това неговата природа е такава, че той привиква на всичко. И така, ние ще кажем, че за човека е естествено всичко, на което привикне. Тъй че, първата причина на доброволното робство е привичката – тази привичка, зарад която най-добрите коне отначало гризат юздата, а после си играят с нея, отначало се дърпат изпод седлото, а после сякаш с гордост се разхождат със своята амуниция. Хората казват, че те всякога са били поданици, че техните бащи са живели така, мислят, че са длъжни да пренасят неволята, заставят се да вярват това и на основание на дълговечността оправдават властта на онези, които ги тиранят.
Но между такива покорни се срещат и благородни хора, които, чувствайки тежестта на игото, желаят да го отхвърлят и никога не привикват към подчинение. Тези хора, като Одисея, който по море и по чужбина желаел да види дима на своето родно огнище, помнят своите естествени права и свободите на своите предшественици
тези хора, ако свободата съвсем напусне света, ако бъде съвсем изгубена за хората, все пак биха я чувствували в душата си и биха я обичали, защото робството винаги им е противно, както и да го украсяват.
И тъй, главната причина, дето хората се отдават на робството, е тази, че те се раждат и възпитават в това положение. От тази причина произлиза и друга – това, че хората под властта на тираните лесно стават страхливи и изнежени
Всичко, което казах до тук за това, как тираните учат хората да им се подчиняват, се отнася до простия и грубия народ. А сега аз пристъпвам към въпроса, който представлява тайната и главното оръжие на тиранията. Онзи, който мисли, че тираните се държат благодарение оръжието на стражата и оръдията на крепостта, много се заблуждава: наистина, те се ползват от тях, но повече за форма и за страх, отколкото всъщност да разчитат на тях. Телохранителите не допускат до двореца не онези хора, които са опасни, а само тези нищожни хора, които не могат да причинят на тирана никаква вреда. Ако си спомним римските императори, ще видим, че техните телохранители не са ги избавили толкова от опасностите, колкото сами са ги убивали. Не оръжието и не въоръжените хора – конни и пеши – защитават тираните, но колкото и трудно да е за вярване, трима или четирима човека поддържат тирана и държат за него цялата страна в робство. Всякога кръгът от приближените на тирана се е състоял от пет или шест човека; тези хора или сами са спечелили неговото доверие, или са били привлечени от него, за да бъдат съучастници в неговите жестокости, другари в неговите удоволствия, устроители на неговите наслади и съучастници в неговите грабежи. Тези шестима карат своя началник, да бъде зъл не само със своята собствена, но и с тяхната злоба. Тези шестима имат шестстотин, които се намират под тяхната власт и се отнасят към шестимата също тъй, както шестимата се отнасят към тирана. Шестстотинте пък имат под себе си шест хиляди, които те са възвисили, на които са дали управлението на провинциите или паричните дела, за да служат на тяхното користолюбие и жестокост и за да правят зло, което може да продължава само чрез тях и само те ги избавят от народната мъст. След тях следва още по-голяма свита. И който иска да се забавлява да оправя тази мрежа, ще види, че не само шест хиляди, а милиони са сковани чрез тази верига с тирана. Заради това се умножават длъжностите, които са все поддръжка на тиранията. И всички хора, заемащи тези длъжности, имат известни изгоди от това и чрез тези изгоди са свързани с тираните и хората, на които тиранията е угодна са такова множество, че биха могли да се наброят от тях почти толкова, колкото са онези, за които свободата би била радостна. И както казват лекарите, че ако има в нашето тяло нещо повредено, то винаги към това болно място приливат всички лоши сокове, също така и към господаря, щом стане той тиранин, се събира всичко лошо, всички издънки на държавата, тълпата разбойници и негодяи, неспособни за нищо, ни за добро, ни за лошо, но користолюбиви и алчни се събират, за да участват в плячката, за да бъдат под големия тиранин малки тиранчета. Така правят големите грабители и знаменити тирани. Едни разузнават, други спират пътниците, едни караулят, други стоят в засада; едни убиват, други грабят и макар между тях да има различие, защото едните са слуги, а другите началници, но те всички участват в плячката. Тъй че, тиранът подчинява едни поданици посредством други и бива запазван от онези, които, ако не бяха негодяи, той щеше да се страхува от тях. Но както се казва: за да се цепят дърва, правят се клинове от същите дърва, така и неговите телохранители са също такива като него. Случва се и те да страдат от него; но това са оставени от Бога, изгубени хора, готови да пренасят злото, само за да бъдат в състояние да го вършат не над оногова, който им прави зло, а над тези, които го понасят и не могат иначе.
(…)
Разумно е да обичаме добродетелта, да уважаваме подвизите, да признаваме доброто, откъдето и да го получаваме и да се лишаваме от своето удобство заради славата и изгодата на онзи, когото обичаме и който заслужава това: тъй че, ако жителите на една страна намерят такова лице, което би проявило най-голямата мъдрост, за да ги запази, най-голямата храброст, за да ги защити и велика грижа, за да ги управлява и ако в следствие на това, те привикват да му се подчиняват тъй, че му предоставят известни изгоди, то аз мисля, че това не би било неразумно…
Но, Боже мой! Как да наречем това, когато видим, че болшинството хора не само се подч
иняват, но служат, не само се покоряват, но роболепстват пред един човек и роболепстват тъй, че нямат нищо свое; ни имущество, ни деца, ни даже самия живот, който те считат за свой и търпят грабежи и жестокости не от войска, не от варвари, но от един човек и то не от Херкулеса или Самсона, но в повечето случаи от най-страхливия и мекушав човек от целия народ. Как да наречем това? Можем ли да считаме, че тези хора са страхливи? Ако два, три, четири човека не се защитаваха от едного, това би било странно, но все пак възможно и би могло да се предположи, че това е от липса на смелост; но ако сто хиляди души, сто, хиляда села и градове, милиони хора се подчиняват на този един човек, от когото всички страдат, бидейки негови роби, как ще наречем това? Страхливост ли е това? Всички пороци си имат известна граница: двама, даже десет души могат да се страхуват от едного, но хиляда, но милиони хора, но стотици села, които не се защитават от едного, това не е страхливост, тя не може да дойде до там; също тъй, както и храбростта не може да достигне до там, че един да вземе крепостта, да нападне армията и да завладее държавата. И тъй, какъв е този грозен порок, който не заслужава даже името страхливост, порок, за който не може да се намери достатъчно скверно название, който е противен на природата и който езикът се отказва да назове… Ний се учудваме на храбростта, която свободата внушава на онзи, който я защитава. Но това, което става във всички страни, с всички хора, всеки ден, именно това, дето един човек властва над стотици хиляди села, градове и ги лишава от свободата им, кой би повярвал това, ако само го слушаше, а не го беше виждал? И ако това можеше да се наблюдава само в чуждите и далечни земи, кой не би помислил, че то е по-скоро измислено, отколкото истина? Нали този един човек, който угнетява всички, не е нужно да се побеждава, не е нужно да се защитава никой от него, той е всякога победен, стига народът да не се съгласява на робство. Не е нужно да се отнема нищо от него, нужно е само да не му се дава нищо. Страната няма нужда да прави нищо, стига тя да не прави нищо против себе си и народът ще бъде свободен. Тъй че, народите сами се отдават във властта на господарите; достатъчно е да престанат да робуват и те ще станат свободни. Народите сами се предават на робство, сами си прерязват гърлото.
Народът, който не може да бъде свободен, отдава сам своята свобода, сам си нахлува хомота на шията, сам не само се съгласява за своето угнетяване, но го търси. Ако беше нужно човек да жертва нещо за възвръщане на свободата си и той не пожелае това най-скъпо за човека и естествено право, то аз разбирам, че той предпочита безопасността и удобството на живота пред борбата за свобода. Но ако за добиване на свободата е достатъчно само да я пожелае, то мигар може да има народ в света, който да счита, че тя струва много скъпо щом се придобива само с едното желание? Човек, с помощта само на желанието, може да си възвърне благото, за което заслужава да жертва живота си, благото, изгубването на което прави живота мъчителен и смъртта спасителна, може, но не го желае. Както огънят от една искра става голям и все се усилва, колкото повече дърва му се дават и изгасва сам по себе си, сам се унищожава, изгубва своята форма и престава да бъде огън, щом дърва не се подклаждат; така и властителите: колкото повече грабят, колкото повече искат, колкото повече разоряват и унищожават, толкова повече им дават и им служат, толкова повече те стават силни и жадни за унищожение на всичко; когато, ако не им дават нищо, не им се подчиняват, те без борба, без бой ще останат голи и нищожни, ще станат нищо, както дървото, което няма сокове и храна, става сух, мъртъв клон. За да добият желаното благо, смелите хора не се страхуват от опасностите. Ако страхливите не могат да понасят страданията и да придобиват благото, то желанието да го имат остава при тях, макар те и да не се стремят към него поради своята страхливост. Това желание е свойствено и на мъдрите и на неразумните, и на храбрите и на страхливите. Всички те желаят да добият това, което може да ги направи ща
стливи и доволни; но аз не зная, защо хората не желаят само едно: свободата. Свободата е велико благо; нейното изгубване влече след себе си всички други бедствия; без нея даже другите блага, които остават, изгубват своя вкус и своята прелест. И това велико благо, за получаването на което е достатъчно само едно: да го пожелаят, хората не желаят да го добият сякаш само затова, защото то е твърде лесно достижимо.
Бедни, нещастни, безсмислени народи, упорити в своето зло и слепи за своето добро, вие позволявате да вземат от вас най-добрата част от дохода ви, да грабят вашите ниви, вашите домове, вие живеете тъй, сякаш всичко това принадлежи не на вас. И всички тези бедствия и разорения произлизат не от враговете, но от врага, когото вие сами си създавате, за когото вие мъжествено ходите на война, за величието на когото вие не се отказвате да отивате на смърт. Този, който така властвува над вас, има само две очи, две ръце, едно тяло и няма нищо такова, което да няма най-нищожния човек от безчисленото количество ваши братя; преимуществото, което той има над вас, това е само правото, което вие му давате: да ви изтребва. От къде е взел той толкова очи, за да ви следи, ако вие не му ги давахте? Откъде би се снабдил с толкова ръце, за да ви бие, ако не ги вземаше от вас? Или откъде биха се взели у него крака, с които той тъпче вашите села? Откъде ще се вземат те у него, ако не от вас? Откъде би се взела властта му над вас, ако вие не му я давахте? Как би могъл той да ви напада, ако вие не бихте били заедно с него? Какво би могъл той да ви направи, ако вие не бяхте укриватели на крадеца, който ви граби, съучастници на убиеца, който ви убива, ако вие не бяхте изменници сами на себе си? Вие сеете, за да унищожава той вашите посеви, вие пълните и нареждате вашите къщи за неговите грабежи; вие отглеждате децата си, за да ги води той на своите войни, на кланицата, за да ги прави изпълнители на своите похоти, на своята мъст; вие се пресилвате с работа, за да се наслаждава той и да се търкаля в кални и гнусни удоволствия; вие измъчвате себе си, за да го направите по-силен и за да може той да ви държи впрегнати. И от тези ужаси, които не биха пренесли и животните, вие можете да се освободите, ако се постараете даже не да се освободите, но само пожелаете това.
Аз не искам да се биете с него, да го нападате, но само да престанете да го поддържате и вие ще видите, че той, като огромна статуя, изпод която е извадена поставката, ще падне от собствената си тежест и ще се разбие на парчета.
Етиен дьо Ла Боеси
С най-ниски доходи, най-големи социални неравенства и демографска катастрофа.
Прeмиeрът cпи c пиcтoлeт дo лeглoтo cи и държи хиляди eврo в брoй и злaтни кюлчeтa в нoщнoтo cи шкaфчe.
Eжeднeвни прoтecти прoдължaвaт пoвече от три мeceцa пo улицитe.
И преди да плюете, да ви кажа: аз съм го изкарал, с доказан инунитет и поне засега съм спокоен! Но си спазих карантина, направих си контролен тест и др изследвания! Бъдете здрави и отговорни! Най лесно е да си безотговорен!
които "твори" ежедневно,
вибрациите на Боко толкова много cа се понижили,
че той е слязъл до нивото на най гъстата материя във Вселената...
Който има очи ще види, който има уши ще чуе, който има разум ще разбере !
Видях cлучaйнo пoпaднaл тaм тузeмeц, кoйтo уж бeз дa иcкa нaричa прeдceдaтeля нa EК прocтo „Урcулa“. Зa дa пoкaжe кoлкo ca cи близки, рaзбирa ce.
Видях eдин нeдoдялaн дeбил, кoйтo cричa coбcтвeнитe cи къcи миcли и рaзчитa нa cуфльoритe oт eкипa cи, кoитo oткрoвeнo и бeз cвян ce oпитвaхa дa гo кoригирaт прeд oчитe ни. Нeуcпeшнo, ecтecтвeнo.
Видях eдин дрeбeн, нeзнaчитeлeн глупaк, кoйтo ce прaви, чe рaзбирa зa кaквo ca cи гoвoрили гoлeмитe. Или пo-тoчнo кaквo му e oбяcнилa прeвoдaчкaтa, бeз кoятo в Брюкceл и тoртa нe мoжe дa ядe.
Видях eдин къcoврaт прaзнoдумeц, кoйтo c лeкoтa и прeз дeн зaтвaря и oтвaря държaвa, oбявявa нaчaлo и крaй нa пaндeмии.
Нo нaй-вeчe видях eдин cбръчкaн cтрaхливeц, кoйтo ce криe зaд кaквoтo гoлямo имa нaблизo:
Пaндeмия, джип., Или Урcулa.
Caмo eдин oт 27 лидeри имa нуждa oт прeвoдaч. Тoвa нaпиca c възмущeниe oт Брюкceл журнaлиcтът нa Еurоасtiv Гeoрги Гoтeв.
Заради преводачите на мутрата,
които Нямат Допуск до Класифицитана Информация,
лидерите от ЕС Не споделят пред Мутрата мнодо важни неща,
от което България Страшно Много Губи!
Влез в болницата да видиш как се мъчат хората. Много си отворен, докато не ти дойде на главата!