Затворените енергоразпределителни мрежи – от капан за търговци до магнит за инвеститори
Разгорещеният спор на първо четене се пренесе от комисиите в пленарна зала, развръзката се очаква в следващите седмици
Миналата седмица парламентът одобри на първо четене изцяло новия закон за индустриалните паркове. И в пленарна зала обаче основен спор предизвикаха донякъде революционните за енергетиката ни затворени електро- и газоразпределителни мрежи, които се регламентират през Преходните и заключителни разпоредби. С тях се изменя Законът за енергетиката.
Макар че водеща парламентарна комисия по казуса е тази по икономика, има джентълменско споразумение с работна група на второ четене да участва и Комисията по енергетика.
БСП не подкрепиха законопроекта именно заради спорните текстове, касаещи затворените мрежи. Те се усещат като заплаха от електро- и газоразпределителните дружества, които се обявиха категорично против тях.
„Считам, че е недопустимо пак в Преходни и заключителни разпоредби на подобен закон да се правят промени в строго специализиран закон, какъвто е Законът за енергетиката с неговите логически връзки и взаимоотношения“, изтъкна в пленарна зала „червеният“ депутат Таско Ерменков.
Той се позова на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов, като посочи, че България би била застрашена от „безброй арбитражни дела“, свързани със сега съществуващи и раздадени лицензии за газоснабдяване, електроснабдяване и разпределение.
„Когато говорим за транспониране на директиви, което е един от мотивите, за да бъде направена тази промяна по отношение на тези затворени мрежи, искам да обърна внимание, че сме пропуснали вътре – вносителите и тези, които дават мотивите, думата „интегрирани“. Тоест, че когато става въпрос за интегриран индустриален парк, където има интегрирано производство, тоест има свързани с производство на един краен продукт на различни подпроизводства, - има логика да се говори за затворена система и там собственикът да се занимава със снабдяването на енергия на неговите съпътстващи подпроизводства.
Когато обаче става въпрос за такива паркове, които са мнозинството в България, където се произвеждат от шевни игли до гумени играчки и от лагери до тенджери, без да има никаква връзка между тези производства, - няма логика в това, което говорим. Защото това противоречи на принципа на либерализацията, за която се борим и която ще обсъждаме и в следващата точка и която искаме да въведем в електро-, в газоразпределителните и снабдителните дружества и има риск да превърнем затворените мрежи в затвор за различни малки фирмички, които са попаднали вътре и нямат възможност под никаква форма да се освободят от този, който ще ги снабдява уж с енергия“, изтъкна Ерменков.
„Всъщност за пореден път сме свидетели на приемането на едни лобистки текстове, бих ги нарекъл, в полза на определени лица, закупили терени от около 300 и повече декара, за да може те да реализират отново свръх печалби на гърба на останалите“, отсече депутатът.
300 декара ще е минималната площ на индустриалните паркове в общия случай, според определението в законопроекта.
Петър Кънев, бургаски депутат от „БСП за България“ и председател на Икономическата комисия, също постави акцент върху енергийния проблем.
„Няма да коментирам кои системи са отворени и кои са затворени – това е работа на специалистите. Законът, който днес гледаме на първо четене, е изключително важен закон. България закъсня в това отношение“, посочи Кънев.
Той напомни за разгорещения дебат на ниво комисии по проблема с ЕРП-тата и газопреносните мрежи, който бил „изключително тежък и сложен“. В него участвали и 17 неправителствени организации, като всички те представили становища по разпоредбите, касаещи енергетиката.
„Трябва да Ви кажа, че така, както са формулирани сега нещата в Преходните и заключителните разпоредби, нито са преходни, нито са заключителни. Те няма да бъдат заключителни, защото тепърва предстоят n-количество арбитражни дела. И тази супа ще я сърба следващото правителство догодина, независимо кое е то”, изкоментира Петър Кънев.
Той обясни, че с председателя на енергийната комисия Валентин Николов (ГЕРБ) са решили да създадат „практически две работни групи“, които да се занимават паралелно със закона на второ четене.
Кънев предложи и удължаване на сроковете за това на четири седмици, за да има време да се решат евентуално спорните въпроси и да се изчистят текстовете, което бе одобрено единодушно.
Радостин Танев от ГЕРБ обаче опонира на колегите си от БСП.
„Преждеговорившите наистина засегнаха едни теми от изключителна важност и тук идва моментът да се запитаме дали има и друга гледна точка, а тя според мен е дали тези промени няма да доведат до една по-добра среда за бъдещи инвеститори. Или точно обратното. Мисля, че тези две групи, които ще работят, ще дадат отговор на това. Но комуникирайки както с инвеститори, така и с различните индустриални зони, даването на възможност за избор на начин, по който ще се извършва енергоползването, без значение какво е то, от дадените инвеститори, назад във времето, а пък и чисто пазарният принцип показва, че това работи за хората“, обяви Танев, който е член на Комисията по енергетика.
Думата поиска и зам.-министърът Жечо Станков, който бе за малко и депутат от Бургас, преди да отиде отново в енергийното ведомство.
Той защити законопроекта, като един от аргументите му бе, че с него България ще получи конкурентно предимство. В основата на това би било намаляването на административната тежест по създаването на инфраструктурата в индустриалните паркове, стана ясно от думите на г-н Станков.
„Предвид факта, че всички представени тук политически сили, които представлявате народа, в своите програми залагахте реиндустриализация, това е правилният път за нейното развитие. Безспорно искам да благодаря на председателите, както на Икономическата, така и на Енергийната комисия, за възможността между първо и второ четене да се даде достатъчно време със заинтересованите страни да бъдат отстранени бележки и притеснения“, заяви още зам.-министърът на енергетиката.
Той не прие претенциите на БСП промените в енергийния закон да се гледат сепаративно.
Според Жечо Станков за инвеститорите в индустриалните паркове е важно в контекста и на Зелената сделка да имат възможност да използват все повече зелена енергия и „да могат да обменят тази енергия“.
Зам.-министърът постави ударение и върху ефективното използване както на биогазове, така и на природен газ, а също и на енергия, произведена от слънце, вятър и биомаса.
„Безспорно тук е важно да отбележим, че точно това са изискванията на голяма част от бъдещите инвеститори - по-голяма част възобновяема енергия в енергийния микс, която те да използват, и да гарантират на своите контрагенти, че работят с изцяло модерни нови технологии, енергийно ефективно, и произвеждат една продукция с максимално малък въглероден отпечатък върху околната среда. Това ще става все по-важно, ще бъде стимулирано все повече от Европа и ако не бъде направено на този етап на територията на страната, то ние ще загубим конкурентно предимство, което със сигурност ще бъде разпознато от други държави членки“, изтъкна Станков.
Той увери и че в частта, касаеща Закона за енергетиката, изцяло са транспонирали Директивата за пазар на природния газ и Директивата за електроенергийния пазар.
„В съответствие с тези директиви сме провели консултации с Европейската комисия, на разположение сме на народните представители за мнението от тяхна страна и съответно да споделим мнението на Европейската комисия във връзка с транспонирането на текстовете и не на последно място не забравяйте, че това конкурентно предимство и реиндустриализацията е нещо, което ще даде възможност да създадем тези паркове и да привлечем технологии, които да произвеждат напред във времето енергийно ефективно, с малък въглероден отпечатък и безспорно със зелена енергия, която е бъдещето в енергийните мрежи“, заключи Жечо Станков.
Председателят на Комисията по енергетика Валентин Николов посочи от своя страна, че в законопроекта наистина има много добри неща, които трябва да дадат тласък и то на качествените инвестиции в България.
Той постави акцент върху предлаганата възможност за създаване на затворени енергийни мрежи, като показа загриженост.
„Но има неща, които наистина трябва да се изчистят между първо и второ четене. Има съмнения за отнемане на лицензионни територии на съществуващите към момента индустриални зони, които ще искат да се регистрират като такива; доставчикът на електрическа енергия по какъв начин ще бъде избиран, тоест да не се възползва от монополното си положение собственикът на самата мрежа; отказът от доставка на електрическа енергия по какъв начин продължава да функционира и прочее. Има неща наистина, които трябва да се изчистят между първо и второ четене, затова благодаря и на господин Кънев. Имаме споразумение ние активно да участваме именно в изчистването на тези моменти, касаещи Закона за енергетиката“, каза Валентин Николов, като изрази надежда, че ще се постигне нужният консенсус между заинтересованите страни.
Оттук нататък следват сложни спорове на ниво комисии. Енергоразпределителните дружества вероятно ще поставят акцент върху действащите индуструални паркове, за да не изгубят предприятията в тях като свои клиенти.
С резерви към промените са и от КЕВР.
Според председателя на регулатора Иван Иванов изключването на части от територията на съществуващи лицензианти може впоследствие да доведе и до повишаване на цените на мрежовите услуги за всички останали потребители. А това едва ли би се отразило добре на рейтинга на управляващите у нас, които и да са те.
Любопитно е и дали прецедентът със затворените мрежи в индустриалните паркове в бъдеще може да се пренесе и на други територии.
Става много напечено в "Ергенът"
А лицензианта, който има издадена лицензия за разпреление и снабдяване от КЕВР ще му останат само разходите за развитие на газоразпределителна мрежа.
Браво Жечко, чисто крадене!