Борисов пак подкара джипа – показва нов път на шефа на „Пирогов“ и здравния министър в обедната почивка
Отново обясни, че държавата не бива да се затваря, а здравите трябва да работят
Премиерът Бойко Борисов пак „яхна“ джипа, след като се излекува от коронавируса Covid-19. Този път той взе в автомобила си здравния министър Костадин Ангелов и шефа на „Пирогов“ проф. Асен Балтов, показа живо излъчване в профила на министър-председателя във "Фейсбук".
„Колеги, в обедната почивка, вместо да обедвате днес, ще ви покажа какво правиме, докато вие най-геройски излекувате и пращате обратно тук хората да работят. Ето ви как изглежда пътят за Белград вече...“, обясни Борисов и посочи отсечката.
Премиерът се възхити на новите мостове наоколо. Всичко било построено в кризисните месеци. Похвали и пътната покривка, която подсказвала, когато не си на правилното място.
Както повелява обичаят, Бойко Борисов се спря до работници, за да ги попита как са и какво правят. По-назад по пътя в друг автомобил се возеше пътният министър Петя Аврамова. В един момент кортежът се спря на един от мостовете, Борисов и всички хора около него излязоха, а премиерът отново започна да обяснява защо не трябва да се затваря държавата, как здравите трябва да работят и т.н.
Какво се случва с петролния разлив в Черно море?
Така нареченото “народовластие” (от гръцкото δημοκρατία) би трябвало да създаде илюзията за равенство и свобода. Онова, което рядко се коментира публично, е факта, че в Древна Гърция има граждани и роби. Демократичното гражданство е било право само на елитна класа от свободни мъже и не е включвало робите, жените, чужденците и онези, които не притежават земя.
Едва в началото на 19-ти век суфражисткото движението започва да променя статуквото и да изисква така мечтаните равни права и свободи за всички, без разлика на пол и социален статус. Дали, обаче, сме постигнали утопичния идеал за “свобода, равенство, братство”?
Накратко, за да има демокрация, трябва да има роби, които да я поддържат с труда си. Но пък каква по-хубава илюзия за роба от вярата, че е свободен…?
Всичко това означава ли, че проблемът е в демокрацията? В никакъв случай! Докато се вглеждаме само във външния ред на нещата няма да стигнем до дълбоката причина за глобалната криза. Външният свят е отражение на нивото на нашето собствено съзнание. И ако искаме да променим външния свят, ще се наложи да променим първо нивото на собственото си съзнание.
Същевременно технологичният утопизъм и трансхуманизмът ни обещават свобода от робството на труда. Защото новите роби, които ще понесат тежестта на затъпяващите, мръсни и опасни трудови дейности, ще бъдат роботите. Малцина са онези, които знаят, че думата “робот” е славянска, а не американска. Тя става популярна благодарение на пиесата “Р.У.Р.” (с подзаглавие Росумовите Универсални Роботи) на Карел Чапек. Самата дума “robota” на чешки означава тежка работа или каторжен, принудителен труд. Тъй като коренът на думата е същият като на българската “роб”, по смисъл двете думи са изключително близо.
Роботите, за които пише Чапек, не са машини от метал, а са изградени от биологичен материал. Действието на пиесата се развива във фабрика, в която се произвеждат изкуствени хора, които се наричат “роботи”. Както вече сте се досетили, тези изкуствени хора нямат свободна воля и тяхната функция е да избавят истинските хора от робството на труда.
В пиесата, благодарение на роботите, човешката цивилизация е освободена от робството на труда и постига пълно материално благополучие. Противно на очакванията, обаче, това довежда до дълбока криза…. Всички велики цивилизации са следвали една пътека: от робство към свобода, от свобода към охолство, от охолство към самодоволство, от самодоволство към апатия, от апатия – обратно към робството.
Във всички случаи представата е свързана с ограничение, насилие, експлоатация и принуда. Накратко, робството е една от най-угнетяващите форми на страдание и се гради на най-различни форми на контрол. Ето как изглеждат някои от тях:
Форми на контрол
Физическо робство – оковаването във вериги е най-осезаемата и най-лесно разбираема форма на контрол над друг човек или група хора. Плодовете от тежкия физически труд на масата са притежание на малък брой господари. В тази ситуация робите ясно осъзнават, че са роби, а тази форма на робство е стара колкото човешката цивилизация.
Икономическо робство – при тази форма на контрол робът има възможността да се придвижва в пространството, но изборите, които прави, са в резултат на икономическа принуда.
Психологическо робство – психологическата форма на контрол е много по-фина от предишните и остава незабелязана от много хора. Много често това е съвременният “свободен” и “независим” гражданин, който може да:
пътува по света
избира какво и къде да учи
избира какъв вид трудова дейност да упражнява
избира как да харчи парите си
избира партийна принадлежност
гласува
Множеството права, свободи и привилегии, както и материалните блага, на които могат да се наслаждават, притъпяват сетивата на тази група хора. Малцина от тях осъзнават факта, че техните избори също са програмирани. Илюзията за свобода е твърде пленителна и често внушена чрез най-различни техники за контрол на съзнанието.
Постигналите физическа и икономическа свобода достигат до етап, в който железните вериги биват заменени от златна клетка и възниква парадоксът на бягство от свободата.
Духовно робство – малцина са онези, които успяват да пробият през воалите на илюзиите. В днешно време науката се е превърнала в съвременна религия и всичко, което не може да бъде доказано по научен път, бива отхвърлено и осмивано. Освен това успехът, измерен в материално богатство и авторитет, както и личното щастие, са внушавани като най-висш идеал за живот. А човешкият дух постепенно отстъпва пред духа в машината.
Важно е да се отбележи, че разделението на описаните форми на контрол е относително. Разделям ги така, само за да подпомогна тяхното разпознаване. В живота много често се наблюдава смесица от тях и всички ние сме им подвластни в една или друга степен.
И понеже споменах по-рано наука, ето и едно научно определение:
“Робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци. То е особеност на определени нива на развитие на производителните сили в еволюцията на историята на икономиката и на производствените отношения. Робите не притежават лична свобода и често са подложени на принудителен труд.”
Езикът ми се усуква, докато се опитвам да прочета горния абзац. Звучи някак сухо, формално и твърде абстрактно. Фактите са верни. Но нещо липсва.
В действителност робството има твърде много нива и измерения. Затова, нека изследваме темата в дълбочина, която може да ни подскаже какво не е наред в работата и нашето отношение към нея.
Работа
Arbeit macht frei
Надпис на входа на Освиенцим
Работата те прави свободен. Но коя работа?
Историята на човешкия живот е история на нереализирания потенциал. По обясними причини затъпяващите, мръсни и опасни трудови дейности се приемат като робство. Но една друга, много по-голяма заплаха за човешкия дух, е масовото отчуждаване от трудовата дейност. Все повече хора работят само и единствено за пари. Оцеляването и краткотрайните удоволствия, наред със стремежа към власт, се превръщат в основни мотиватори за извършване на трудова дейност.
В същото време все повече хора осъзнават безсмислието на труда, който полагат. Този изпразнен от смисъл труд е пагубен за човека и на свой ред създава екзистенциален вакуум.
Положението става още по-непоносимо, когато човек осъзнава, че неговият труд вреди както на него самия, така и на други хора и на природата. Производството на оръжия, вредни храни, токсични пестициди; целенасочено утежнен бюрократичен процес, подвеждаща реклама и маркетинг на безполезни продукти и услуги… Това са само малка част от ситуациите, в които човек участва чрез своята трудова дейност в разрастване на глобалното човешко страдание. За пари.
Поради тази причина същите тези хора започват да живеят като роботи, затворени в омагьосания кръг на печелене на пари и тяхното харчене. Преживяването от заплата до заплата (wage slavery) е норма не само за милиони българи, но и за стотици милиони работници по целия свят. Затънали в този хипнотичен ритъм, огромен брой човешки същества не успяват да пробудят своите таланти и духовен потенциал. Способни ли са блестящите фасади на небостъргачите да прикрият факта, че хората отдавна са престанали да бъдат човешки същества. Вместо това са превърнати в “човешки ресурси” (human resources – HR), и “човешки капитал”. В един такъв свят не само известните личности, но и всеки един от нас бива измерен според своята “нетна стойност” (net worth).
Чудно ли е тогава, че все повече хора възприемат Земята като концентрационен лагер?
- Първо, в страната трайно е установен властови модел, който въпреки фасадната си "демократичност" по самия си генезис не предполага представителност и демократично управление, като действащата парламентарно-политическа инфраструктура има за задача да прикрива, а не да разкрива реалните субекти и механизми за генериране и упражняване на власт. Този модел обслужва установената през 90-те години социална матрица, нямаща нищо общо с приписваните й характеристики на "европейско", "модерно" и прочие папагалстващи клишета общество. Нещо повече, действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще, нито в началото на "прехода". И това не се дължи на нечия зла воля, както наивно се обяснява, а на самата обществена структура, в която пребиваваме. Ако впилите се във властта "елити" не представляват реалните интереси на тези, които са ги изпратили там - те не биха оцелели и ден. А ако те представляват тези интереси, те не могат да представляват интересите на нещото, известно популярно като "народа". От друга страна, ако "народът", особено в сегашното му насипно социално агрегатно състояние, бъде дори хипотетично допуснат до властта, това ще бъде началото на края на каквото и да е цивилизовано общество, дори в сегашния му уродлив гротесков вид. За да има действен парламентаризъм, трябва да има социална инфраструктура, генерираща обществени групи, които да виждат в парламента и политическите партии реално средство за изява и реализация на свои интереси. Нищо такова няма у нас. Ето защо Народното събрание, "лявото" и "дясното" ще продължат да служат само като удобен гръмоотвод за гнева на не особено интелигентната електорална "публика", която хабер си няма за реалните механизми, генериращи властови и прочие ресурси.
Второ, моделът има за задача да стабилизира, охранява и валидизира резултатите от присвояване на икономическите активи в хода на "Великата криминална революция" (по думите на Ст. Говорухин). Тази "революция" стана с цената на деиндустриализация на българската икономика, имплозия на късното социалистическо общество, социална декласация на населението и пресичане на химерата "средна класа" в зародиш. За т.нар. "граждани", лишени от икономически и обществени шансове, не се предвижда никаква друга роля, освен тази на масовка в този процес, участвайки в поредните индуцирани цикли на вътрешновидова олигархическа кланова борба. Социалната матрица, изкристализирала в годините на "прехода", очертава едно сурово обществено построение с ясен властови връх, концентрирал монопола върху икономическите ресурси, властовите и информационни възможности и влязъл в убийствена осмоза с пауперизираното и вторично варваризирано социално образувание, наречено българско "общество".
Наистина незнам, какъв коментар да пиша,като гледах клипа и то не успях до края,,,ще оставя коментарите на вас мили братя и сестри Българи
страхотно определение за министъра
Трябва да си много особен перверзник, когато хората умират, в болниците е ад, няма линейки, няма лекарства и ужас е сковал нацията, да натовариш проф. Балтов и ботоксовата принцеса на правителството Костадин Ангелов, и да тръгнеш да им показваш шосета и маркировки.
Na nego nali kape para
Абсолютното прав е в държавата ще се работи само на магистралата . Т.е. проститутки и ченгета останаха само.