Президентът разпитва публично главния секретар на МВР и шефа на ДАНС за протестите
Румен Радев пита защо са позволени провокации на демонстрациите на 2 септември
Президентът привика главния секретар на МВР Ивайло Иванов и председателя на ДАНС Димитър Георгиев. Срещата, която започна от 15.00 часа на "Дондуков" 2, е във връзка с ескалацията на напрежение и проявите на насилие по време на гражданските протести, информираха от пресцентъра на държавния глава.
Събитието се предава на живо пред медиите.
Румен Радев зададе ред въпроси на началниците на службите. Един от тях бе защо е позволено на провокатори с бомбички да вилнеят редом с протестиращите.
Главният секретар Ивайло Иванов направи уговорка, че не може да каже подробности пред медиите, тъй като би била разкрита класифицирана информация. Нямало и разрешение от прокуратурата да говори по досъдебни производства.
Иванов дръпна дълга тирада за пострадалите редови полицаи и за обидите, които те понасят. Той дори обясни, че видял ранените тестиси на полицай и ако служителят се съгласял, и други можели да отидат и да ги видят.
На срещата пристигна и старши комисар Георги Хаджиев - шеф на Столичната дирекция на вътрешните работи. Той също даде обяснение пред държавния глава за събитията. Хаджиев увери, че ще бъдат положени максимални усилия да бъдат установени и наказани полицаи, които евентуално са използвали неправомерно сила спрямо протестиращи.
Димитър Георгиев се солидаризира с началниците от МВР. Той обясни, че ако в ДАНС са имали предварителна информация, свързана с провокациите и която е можело да ги предотврати, са щели да я подадат.
Според президента в случая е имало специална организация от страна на провокаторите. Радев очаквал ДАНС да предоставя подобна информация към органите на реда.
Световна сензация: Твърдят, че Ружа Игнатова е жива и се крие в...
Зловещо: Момче задига номера от изгорялата кола на Гунди, ето какво се случва с него
Спортна България скърби
Близо 12 000 контрабандни „маркови“ стоки задържаха на МП Лесово
Намерих първата в алиекспрес, изцяло декоративно масивно производство е, не е няма заложено значение. Далеч по интересни неща има по колите на хората, октолкото по дрехите им. От мухата слон, както се вика.
Премиер министър го показват в новитите като Ким Чен Ун, от неизвестно място, как ръководи правителството в конферентна връзка. И вече близо 2 месеца не ходи на работа.
Отвън улицата бушува от протестиращи, световните медии предават какво става в България, премиерът пише статуси за газов терминал и се показва по фланелка с къс ръкав как нарежда на министрите от лаптопа. И дава консеция на плаж на Марешки, който пък му дава нужните подписи да си внесе менте-конституцията.
Докъде ще доведе тази наглост? И докога медиите ще се правят, че не забелязват и ще участват в такава дива пропаганда? Сякаш сме Китай.
Правителство, оглавено от мафиот, който се страхува да падне от власт.
Колкото и да е кротък нашенецът, такава наглост може да го изкара от овчедушието му.
Позор!Ивайло телевизия не гледал човека!!! Срам! Това показва заинтересоваността и шуробаджанащината в Мвр, която цари в момента!
Шефа на ДАНС не знаел нищо, нямал никаква изпреварваща информация! Позор!!! Ама за какво сте там тогава!
Не се интересувал от политика! Ама Вие сте политически назначени,човек на Младен Маринов, както и цялото ръководство в момента, той от къде е тръгнал!?Както и Хаджиев също, те са си кадри на Герб. Какво друго да кажат?Нещо като министър на МВР Г-жа Румяна Бъчварова... Едно от гениалните назначения на Боко.
Нагледал съм се некадърни управляващи и хора без нужните качества, но този гражданин спешно трябва да прочете нещо повече от учебник за управление на самолет.
Когато стигнеш дотам полицейски началник да ти чете лекция колко много не знаеш за държавата, е добре да си вземеш куфара, да отскочиш до гарата и да си ходиш където са те наковали.
Нагледал съм се некадърни управляващи и хора без нужните качества, но този гражданин спешно трябва да прочете нещо повече от учебник за управление на самолет.
Когато стигнеш дотам полицейски началник да ти чете лекция колко много не знаеш за държавата, е добре да си вземеш куфара, да отскочиш до гарата и да си ходиш където са те наковали.
Стискай бе ,стискай ,да отвори бат ти Боко Кратуня хъб-а,та да го пълниш малоумнико!
Гейберясалата патреотарска измет е вече минало забравено!
ПРАВОМОЩИЯ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА
Президентът на републиката се избира пряко от народа за срок от пет години и съгласно Конституцията на Република България символизира единството на нацията и представлява държавата в международните отношения.
Президентът е самостоятелна институция в системата на държавните органи. Неговите правомощия са посочени в основния закон на страната.
Държавният глава не принадлежи към нито една от трите власти – законодателна, изпълнителна и съдебна, но взаимодейства с всяка от тях.
Държавният глава има право да отправя обръщения към народа и към Народното събрание. Чрез тях той изразява позиция като обединител на нацията.
Президентът информира обществеността и Народното събрание по основни въпроси на осъществяването на държавната власт в кръга на своите правомощия.
Взаимоотношения на държавния глава с Народното събрание
Президентът насрочва избори за народни представители, които се произвеждат до два месеца след изтичане на четиригодишния мандат на Народното събрание. Държавният глава свиква на първо заседание новоизбраното Народно събрание до един месец след произвеждане на парламентарните избори.
На президента принадлежи правомощието при необходимост да свика Народното събрание, ако то не заседава.
Освен избори за народни представители, държавният глава насрочва и изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за органи на местното самоуправление при условията и реда на Изборния кодекс.
Президентът определя и датата, на която да се произведе национален референдум, когато парламентът е взел решение. Той може да направи предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум при условията и по реда на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Президентът има право на законодателна инициатива за промени в Конституцията.
Участва в законодателния процес, като обнародва законите. Държавният глава може в 15-дневен срок от приемането на закон от Народното събрание мотивирано да го върне за повторно обсъждане в парламента, което не може да му бъде отказано (отлагателно вето). Чрез ветото президентът търси нова възможност за обсъждане на спорни пунктове от приет закон – съответствие с Конституцията, с международното право, с европейското право, с действащото законодателство, или по целесъобразност. Ветото може да бъде преодоляно, ако Народното събрание приеме повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители. В този случай държавният глава е длъжен в 7-дневен срок от получаването на закона да го обнародва в „Държавен вестник”.
Държавният глава и правителството
Държавният глава участва в процедурата за съставяне на правителството. Той провежда консултации с парламентарните групи и възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидат за министър-председател, излъчен от най-голямата по численост парламентарна група. Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър- председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага мандат на втората по големина парламентарна група. Ако и в този случай опитът е неуспешен, държавният глава възлага проучвателния мандат на следваща парламентарна група. Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере министър-председател, който от своя страна предлага състава на Министерския съвет.
Конституцията предвижда, че при невъзможност за съставяне на парламентарно подкрепено правителство, президентът разпуска Народното събрание, насрочва избори за народни представители и назначава служебно правителство. Служебното правителство осъществява вътрешната и външната политика на страната и е отговорно пред държавния глава. То води текущите дела в държавата до избиране на правителство от новоизбраното Народно събрание.
Споделена компетентност на държавния глава и правителството
Президентът може да сключва международни договори от името на държавата, съгласно Закона за международните договори на Република България, след съгласуване с Министерския съвет.
Държавният глава утвърждава промени на границите и на центровете на административно-териториалните единици по предложение на правителството, при условията и реда на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
Конституцията възлага на президента да назначава и освобождава ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на държавата в международните организации по предложение на Министерския съвет по реда на Закона за дипломатическата служба.
Държавният глава приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в нашата страна. Това правомощие е в изключителната компетентност на президента.
Основният закон възлага на президента и награждаването с ордени и медали. Условията и редът за награждаване с държавни награди – ордени и медали на български и чужди граждани, са разписани в Закона за ордените и медалите на Република България. Ордените, с които президентът награждава български и чужди граждани, са: „Стара планина”, „Св. св. Кирил и Методий”, „За гражданска заслуга”, „За военна заслуга”, „Мадарски конник” и „За храброст”. Президентът награждава български граждани с медал „За заслуга”. Предложения за награждаване с ордени и медали се правят с решение на Народното събрание или на Министерския съвет, въз основа на мотивирано предложение от съответните министри, от Българската академия на науките, от висшите училища, от Българския Червен кръст, от творчески съюзи, сдружения и други организации с нестопанска цел, както и от инициативни комитети на граждани.
Конституцията предоставя на президента правомощие да опрощава несъбираеми държавни вземания. Съгласно действащото законодателство, държавни вземания са онези парични задължения, които гражданите и юридическите лица са длъжни да внесат в полза на държавния бюджет. Опрощаването се прилага за длъжници, които по някакви причини са в положение на невъзможност да ги изплатят, не притежават имущество над предвидения в закона несеквестируем минимум, техните доходи са под социалния минимум, влошено здравословно състояние и други. При осъществяване на това свое правомощие президентът се подпомага от специализирана комисия.
Държавният глава наименува обекти с национално значение, включително извън географските граници на Република България, и населени места.
Отбрана и националната сигурност
Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на Република България в мирно и във военно време. Той назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
Главнокомандващият по предложение на Министерския съвет и при условията и по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България: утвърждава стратегическите планове за действие на въоръжените сили; привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна и оперативна готовност; обявява обща или частична мобилизация; назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили.
При военен конфликт или война президентът на републиката има конкретни правомощия, чрез които се гарантират националната сигурност и териториалната цялост на държавата. Той обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, при военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи парламентът се свиква незабавно на заседание, за да се произнесе по решението. Държавният глава координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност, с цел прекратяване на военен конфликт или на война. Той ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия; привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет; въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната, внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.
Съгласно Конституцията, президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон. Съставът на Съвета се определя при условията и по реда на Закона за Консултативен съвет за национална сигурност. Съветът е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност и обсъжда въпроси, свързани с външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност; гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани и действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност. Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност.
Взаимодействие на президента със съдебната власт и с Конституционния съд
Конституцията на страната предвижда съдиите, прокурорите и следователите да се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Изключение е предвидено за „тримата първи в съдебната власт“. Президентът на републиката назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и главния прокурор, по предложение на Висшия съдебен съвет.
Президентът участва във формирането на Конституционния съд, като назначава четирима от неговите членове. Държавният глава може да отправи искане до Конституционния съд – за даване на задължителни тълкувания на Конституцията; за произнасяне по искане за установяване на противоконституционност на законите и на другите актове на Народното събрание; за решаване на спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи; за произнасяне за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна; за произнасяне по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения и по спорове за законността на избора на народен представител.
Участие в конституиране на публични органи
Конституцията предвижда президентът на републиката да участва в конституирането на публични органи, когато това е предвидено в закон. Съгласно действащото законодателство той назначава един от членовете на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество; двама членове на Съвета за електронни медии; представител в Съвета по наркотичните вещества; трима членове на Управителния съвет на Българската народна банка; четирима членове на Комисията за защита от дискриминация; един член на Комисията за регулиране на съобщенията; председателя на Държавна агенция ”Национална сигурност”, директора на Националната разузнавателна служба, началника на Националната служба за охрана и главния секретар на Министерство на вътрешните работи по предложение на Министерския съвет.
В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
Указите, чрез които той осъществява правомощия при споделена компетентност с правителството, се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. Актовете на държавния глава, с които той: назначава служебно правителство; възлага проучвателен мандат за образуване на правителство; разпуска Народното събрание; връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане; определя организацията и реда на дейност на службите към президентството и назначава персонала; насрочва избори и референдум; обнародва законите, посочени неизчерпателно в чл. 102, ал. 3 от Конституцията, не подлежат на приподписване.
В своята дейност президентът се подпомага от вицепрезидент.
Вицепрезидентът се избира пряко от народа в една листа с президента и може да изпълнява ограничен кръг конституционни правомощия по изрично възлагане от страна на президента с указ (чл. 104 от Конституцията). Правомощията, които могат да бъдат възложени на вицепрезидента, са тези по чл. 98, т. т. 7, 9, 10 и 11 от Конституцията (назначаване и освобождаване от длъжност на държавни служители, определени със закон; даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него; предоставяне на убежище; упражняване право на помилване).
С Указ № 43 от 23 януари 2017 г. на основание член 104 от Конституцията на Република България президентът Румен Радев възложи на вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл.98, т.9, т.10 и т.11 от Конституцията:
• дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него
• предоставя убежищe
• упражнява право на помилване
Заедно с това възложи на вицепрезидента да упражнява правомощията на президента по чл. 98, т. 7 от Конституцията по Закона за българите, живеещи извън Република България.
Вицепрезидентът дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Процедурите, условията и редът, при които се осъществява това правомощие, са подробно уредени в Закона за българското гражданство. Дейността на вицепрезидента се подпомага от специализирана комисия със съвещателни функции.
Президентът е възложил на вицепрезидента да упражнява и право на помилване. С акта на помилване може да се опрости изцяло или отчасти наложеното наказание, а смъртното наказание, доживотният затвор без замяна и доживотният затвор - да се опрости или замени (чл. 74 от Наказателния кодекс). При помилване правните последици водят до освобождаване изцяло или отчасти от изтърпяване на наложено наказание от лицето, без да се заличава престъпният характер на извършеното деяние. Помилването се упражнява по хуманни подбуди и в случай на изключителност.
Вицепрезидентът може да предоставя убежище. При условията и реда на Закона за убежището и бежанците се предоставя особена закрила на чужденци, които се намират на територията на Република България и са преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
ЯВНО СЕ ВЖИВЯВА НА ПРЕМИЕР И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НС
Кенефи ,дерзайте!
А бе този много се вживя на вожд!
Импийчмънт за фатмака Радев!
Днес е последният мирен протест", обявиха от "Отровното трио". В протестния лагер цял ден във вторник усърдно се правеше подготовка за утрешното "голямо народно въстание". "Днес ще бъде последният ден на мирен протест. ... Ние ще бъдем освободителите", прочете Арман Бабикян от "Отровното трио", цитирайки съмишленика си проф. Велислав Минеков. --- 02.09.2020 Радев призовава за преврат. --- 03.09.2020 Радев и отровното трио коментират - не бяхме ние , те другите са виновни.
p.s
На фатмака работата стана "Кой ми сра в гащите". Няма по невменяем човек от него в държавата. Незабавен и безусловен ИМПИЙЧМЪНТ!
Гербиджите размаааха бухалката на властта.
Оставка на Фигуранта, резединител на нацията .
Мачкай, тая мафиотизирана сган, която вместо да защитава обикновените хора, служи на бандити като Борисов и Доган!