Няма риск от воден режим, засега, но Бургас има огромна нужда от резервно водоснабдяване
Всеки град трябва да има поне два водоизточника, видяхме това по трудния начин в Перник
- Инж. Тенев, има ли риск от воден режим в Бургаска област, това е една от най-коментираните теми през последните дни?
- Според мен няма риск от воден режим и това го казвам категорично вече няколко пъти. Разни политици твърдяха, че ще има, но както виждате – това лято няма проблем с питейната вода. Има доста сушава година и тя е втора поред – факт. И тъй като Бургаска област няма достатъчно подземни водоизточници, ние се захранваме от язовири, правим всичко възможно да пестим вода, но се надяваме да няма и трета сушава година. Водни ресурси ще имаме до края на годината, въпросът е обаче за следващото лято.
- Доколко са коректни цифрите, които екоминистърът Емил Димитров изнесе: язовир „Камчия” в момента бил с налични 65 млн.кубични метра, а миналата година по същото време с 124 млн.куб.метра?
- Това е ефективният обем на яз. „Камчия“, без мъртвия. Цифрите, които министърът посочва, са абсолютно точни, той все пак отпуска водните количества, които всички потребяват – не само питейната вода, но и „Напоителни системи“ и НЕК. Той е абсолютно запознат с това колко вода има във всеки язовир.
- Къде според Вас изчезват 15 млн.куб.м вода за месеците юни и юли, след като средното потребление на месец било по 8 млн.куб.метра, отново според министър Емил Димитров?
- Ние подаваме водни количества за Черноморието. През зимата всички черноморски общини харчат 10 пъти по-малко, отколкото през лятото. В момента има туристи и все пак водните количества се харчат, може да се сравни от експертите и с предните години – тогава дори сме харчили повече.
- Още в Китен при посещението на Бойко Борисов бе съобщено, че се проучва възможността да се ползват три по-малки язовира, които да осигурят питейната вода на Бургаска област за 20 години напред.
- Правихме проучвания и продължаваме да ги правим. Тези язовири навремето са построени за напояване. Промяната на такова съоръжение във водоем за питейна вода е сериозна. Необходимо е да се направят ремонти, да се изгради инфраструктура. За да се случат тези неща обаче, трябват проекти, количествено-стойностни сметки, разчет на дейностите. Казано е, но до физическото изпълнение ще мине време.
- Разработихте стратегия за осигуряване на алтернативни водоизточници чрез язовирите „Порой” и „Ахелой”, получихте и похвали от министри и кметове, но колко време ще е необходимо, за да успеете да я реализирате?
- Когато се вземе решението, първо трябва да се реши по коя процедура ще работят – в авариен режим или в нормален. Ако е в авариен режим, ще стане малко по-бързо, ако е в нормален – има по-сложни процедури за изграждането на инфраструктурата.
- Колко пречиствателни станции и каква друга ВиК инфраструктура е необходима, за да използвате захранването на тези два язовира?
- На всеки язовир ще трябва да се изградят по една или две помпени станции, за да се вдигнат водите. Тези водоеми са доста по-ниско от деривацията, която захранва Бургас. Трябва да се изравни деривацията, както и да се направи и пречистването на тези води. Всичко е въпрос на технология.
- Обследвани ли са двата язовира – дали имат нужда от сериозен ремонт?
- Да, това през годините е правено от „Напоителни системи“, друг е въпросът, че те нямат финансов ресурс за този ремонт. Това ще трябва да се извърши по проекта.
- Правилна ли е стратегията към търсенето на резервни водоизточници и инвестирането в тях, а не използването единствено на язовири като „Камчия”?
- Това са два от големите язовири в България, но предназначението им навремето, когато е имало поливно земеделие, е било за напояване. Също така и двата язовира – „Камчия“ и „Ясна поляна“ са били за напояване, но 70-те години, когато е имало режими на водата са станали за питейни цели.
- Имало ли е в близкото минало други такива сухи периоди и вероятност от воден режим?
- Да, през есента на 2001 г. буквално 20 дни са оставали до въвеждането на воден режим в областта. Тогава природата обаче е била благосклонна и е имало обилни валежи, които са възстановили нивото на яз. „Камчия“. Бургас е бил на воден режим от 1989 от ноември до май 1991 г. – 18 месеца ходехме с легените и тубите да пълним вода. Критични години също са били 2001 г., 2007 г. и сега две години подред, да се надяваме, че няма да има трета.
- Има ли вече разчети какъв финансов ресурс е необходим за реализирането на проекта и превръщането на яз. „Порой“ и яз. „Ахелой“ в питейни водоизточници?
- Има приблизителни разчети към момента. Когато са готови количествено-стойностните сметки, ще има точни суми.
- Бургаска област има ли належаща нужда от допълнителни водоизточници, осигуряващи питейна вода занапред?
- Бургас няма резервно водоснабдяване, а всеки областен град има нужда от такова. В България почти никой от големите градове няма резервен водоизточник, ако се случи нещо с другия. Причината е, че става дума за сериозен финансов ресурс, но ако търсим дългосрочна стратегия, всеки град трябва да има поне два водоизточника. Видяхме това по трудния начин в Перник.
- Ако няма сериозни валежи и яз. „Камчия“ не се напълни – това е най-лошият сценарий, разбира се – за колко време имаме питейна вода?
- До другото лято със сигурност ще изкараме. Може с резервни варианти да изкараме и до другата зима. Надяваме се обаче, че ще има валежи, каквито според хидроложките прогнози се очакват.
