Парламентарна парализа
Пленарните заседания на депутатите стават все по-безсмислени
Пленарното заседание на Народното събрание в сряда продължи едва 50 минути. То започна с предложение на председателя на парламентарната група на „БСП за България“ Корнелия Нинова за изслушване на премиера Бойко Борисов по повод съдебното решение, че нямало доказателства за чумата по животните през 2018 г.
Дебат по предложението нямаше. То очаквано бе отхвърлено, като от уж опозиционната ДПС за пореден път удариха рамо на Борисов и не подкрепиха БСП и Нинова.
Последва разглеждане на две точки – приемане на процедурни правила за избор на председател и членове на Комисията за защита на личните данни и на решение за предложение до президента за награждаване на учен с медал „За заслуга“.
Дебат по тях също нямаше. Те бяха изгласувани и така заседанието бе закрито.
В седмичната програма на парламента има и още няколко точки, но те са специално насрочени за четвъртък и петък. Това се очертава като системна практика от поне една година заради липсата на работа на депутатите. В противен случай има риск цялата седмична програма да бъде премината още в сряда или четвъртък, което може да повдигне въпроса защо е нужно да се заседава три дни в седмицата.
Според правилника на парламента, редовните пленарни заседания на Народното събрание се провеждат в сряда, четвъртък и петък от 9,00 до 14,00 ч. Тази легислатура обаче все по-рядко си запълва определеното време за работа.
Ситуацията в 44-ото Народно събрание може да се тълкува като институционална парализа. Известно е, че в най-голямата партия – ГЕРБ, действат само ако им бъде разпоредено от единоначалника Бойко Борисов. А вече наближават и редовните парламентарни избори и особено се внимава да не се направят „криви“ стъпки – да не ядосаме някого.
Другите формации в парламента не са съвсем бездейни и имат някои законодателни предложения. По една или друга причина обаче те стоят „на трупчета“.
Намаляващата работа на парламента може да се тълкува и като резултат от подобряването на българското законодателство дотам, че вече няма нужда то да се коригира толкова често. Налице са достатъчно примери за държави, където парламентът се събира много по-рядко. Доста съмнително е обаче да сме стигнали до това ниво.
Ситуацията в 44-ото Народно събрание няма как да не напомни за една от цветистите реплики на Бойко Борисов, казана още преди десет години и превърнала се в класика. Тогава действаше 41-ят парламент, а ГЕРБ бе млада партия с малко опит във властта.
На въпрос на журналисти защо е пропуснал дискусията по вот на недоверие, премиерът Борисов тогава отговори: "Защото бях в Министерски съвет, имах работа, да не съм безделник като тея, вие какво чухте в този дебат. Имахме Министерски съвет, откривахме, сега подписваме с лекарския съюз."
Тогава премиерът вероятно искаше да каже, че депутатите много говорят, но нищо не правят. Което, разбира се, е изключително спорна теза от гледна точка на разделението и функциите на властите в една демократична държава.
Поведението на Бойко Борисов не се промени през годините – той до ден днешен демонстративно не присъства на вотовете на недоверие.
Сега обаче определението му „безделници“ по отношение на народните представители като че ли започва да придобива все по-буквално значение.
Доналд Тръмп с удар по ЛГБТ, обеща да спре „транссексуалния делириум“
Иска да се върне при бившия си
