Нови проучвания сочи, че Малдивите може да изчезнат
Заради глобалното затопляне
През последните години лидерите и жителите на много малки островни държави като Кирибати и Тувалу предупреждават, че изменението на климата представлява екзистенциална заплаха за техните родни страни, опасявайки се, че те могат да изчезнат заради глобалното затопляне. Не е по-различно положението и за една от най-екзотичните и посещавани от туристите дестинации - Малдивите, чиято съдба също изглежда неясна.
Според проучвания, публикувани в сряда, малките ниско разположени острови, изпъстрени около Тихия океан и Карибите - често разглеждани като местата, които са най-уязвими от глобалното затопляне - могат естествено да се адаптират и да се издигнат над въздействащи вълни. Тригодишно проучване, ръководено от британския университет в Плимут, което разгледа острови от коралови рифове като Малдивите и Маршаловите острови, установи, че приливите и отливите придвижват утайки, за да създадат по-висока надморска височина, процес, който може да поддържа островите обитаеми.
Счита се, че ниско разположените островни държави са изложени на най-голям риск от все по-мощни бури и издигащи се океани, като някои правят подготовка за преселване на хората си в рамките на десетилетия. Много от тях вече изграждат морски стени, преместват крайбрежните села на по-високо място, апелират за международна помощ или създават проекти за възстановяване на щети, причинени от въздействието на климатичните промени. Десетките хиляди острови на кораловите рифове в света са предимно необитаеми, но са дом на около 1 милион души, които до голяма степен разчитат на риболов или туризъм за прехраната, казва Маселинк, професор по крайбрежна геоморфология в Университета в Плимут. Въпреки че островите имат различни структури, поради различното време и моделите на вълните, те са склонни да бъдат относително малки, ниско разположени, пясъчни или чакълести острови, разположени на върха на жива рифова платформа.
Те са били формирани преди стотици хиляди години от вълни, движещи се и натрупващи се рифови материали или утайки, за да създадат по-висока земя - естествен защитен механизъм, който продължава, отбеляза той. За изследването, публикувано в списанието Science Advances, учените построиха моделен коралов риф и остров в лабораторен резервоар с повишаващи се нива на водата и използваха компютърни симулации, за да възпроизведат как тези острови реагират на по-високи морета в действителност, пише Трафикнюз. Резултатите предполагат, че като изберат устойчива на климата инфраструктура, която позволява случайни наводнения, като сгради на кокили и подвижни къщи, островитяните с достатъчно пространство биха могли да се адаптират към тяхната изместваща се среда, каза Маселинк. Драгирането на коралов пясък и утайки, открити в островните лагуни и преместването му на плажове, също може да подпомогне естествения процес на издигане на островите, каза той пред фондацията Thomson Reuters. Морските стени обаче компрометират естествената способност на островите да се приспособяват към повишаващото се морско равнище, каза той.
"Ако спрете наводняването на островите, вие също спирате движението на утайката върху острова", каза той. Повечето коралови острови не зависят от селското стопанство и внасят храна и прясна вода, което прави замърсяването на солената вода по време на наводнения по-малък проблем, отбеляза той. Хидеки Канамару, служител на природните ресурси към Организацията на ООН за прехрана и земеделие в Азиатско-Тихоокеанския регион, заяви, че проучването предоставя "нова перспектива" за това как островните държави могат да се справят с предизвикателството за повишаване на морското равнище. Но дори и ако островите могат да се адаптират естествено към по-високи морета чрез повишаване на собствените си гребени, хората все още трябва да удвоят защитата на островното население, добави той.
Шефът на „Пирогов“ с добра новина, всички пострадали при пожара в Кочани са екстубирани
