Извънредно! Кола пламна на изхода на Бургас, никой не спира да помогне на шофьора
Децата му са пред колата, мъжът се опитва сам да потуши огъня
Лек автомобил пламна на изхода на Бургас в посока Созопол, съобщават очевидци.
Шофьорът в този момент се опитва сам да потуши огъня. Децата му са пред колата, прави впечатление, че никой не спира да му помогне.
Районът около КПП-то е сериозно задимен. Подаден е сигнал на телефон 112, всеки момент се очаква противопожарен екип.
Очевидно е, че става въпрос за късо съединение, водачът е успял да отбие колата си в банкета.
Zigmund asenov -plemmennik
Вторник, 09.06.2020 год., някъде след 19:00. Пътувам от Варна за Бургас. Тъкмо влизам в Бургас и пукам гума. Ама така до долу се пука. Пускам аварийни, слизам и гушкам малката си дъщеря (само двете сме, както никога). Топ бургазлията, пленил сърцето, тялото, ума и нервите ми, не си е в Бургас обаче. Звъня на Люси и Хришо, наши приятели, с които трябва да се видя. Докато още говоря с Люси, спира една кола. “Да ви помогна с нещо?” “Не, благодаря, обадих се на приятели вече.” “Сигурна ли сте, мога веднага да помогна?” “Да, много ви благодаря.” Затварям на Люси и звъня на моя любим бургазлия. Обяснявам как някакъв мил човек е спрял и е искал да ми помогне. Спира втора кола, която ме е подминала и дава на заден до мен. Слизат две момчета: “Видяхме те по-назад, да сменим гумата?” Аз вече леко в ступор заради мега гига услужливите и любезни хора “Ами не, чакам приятели да дойдат”. “Можем да я сменим ей сега, докато чакаш” “Не, много ви благодаря, ще се оправя”. Аз къде съм живяла, че направо бях като тресната как хората чистосърдечно искат да ми помогнат и дори не успявам да приема. Затварям на топ бургазлията, трета кола, хора, ТРЕТА КОЛА ЗА 4-5 МИН, кара в другата посока, прави обратен и идва до мен. “Да помогна?” “Ами спукала съм гума” “Да, видях, да я сменя?” “Ами чакам приятели.” “Много бързо мога да я сменя.” “Много благодаря, ще се оправя, благодаря ви”. Стана ми неудобно. Аз съм егати скованата, дето даже не знае как да приеме помощ, когато ѝ се предлага. И на 5-та или 6-та минута от моето авариране, спира ЧЕТВЪРТА кола, някъде на 200-300 метра след мен. Кола със семейство, мъж, жена, деца, мъжът идва до мен, предлага помощ и аз вече приемам. “Докъде ще карате после? Изгрев? Кой блок, и ние сме в Изгрев”. Човекът беше мега любезен, свали ми целия багаж от багажника (грамаден куфар, малък куфар, детска количка, грамадно хвърчило и още няколко неща, които и аз не знам какви са и какво правят там), смени гумата, обясни ми къде има гумаджийница, пак ми натовари багажа. Егати хората, егати бургазлиите, егати града. Винаги много съм харесвала и обичала Бургас, ама сега ми скрихте шапката, честно.
П.п. Чистосърдечно искам да благодаря на всички хора, които вчера ми предложиха и оказаха помощ. Не ги познавам, ама ако са в тази група - много благодаря още веднъж
2. Нямаше деца пред колата, а шофьорът с още един човек вадеше от багажника инструменти и работни куфари;
3. Имаше спряла кола, чиито шофьор вадеше пожарогасител.
С няколко думи-всичко написано от Флагман, няма общо с действителността. О, чудо!
Или не сте на мястото?
М'чи отидете, помогнете!