Калоян Ганев: БВП ще спадне с 9.4%
Поне две години ще са нужни за възстановяване на икономиката, след очаквания през тази година спад от 9.4%. Това прогнозира Калоян Ганев, доцент по макроикономика от СУ и експерт по прогнозиране с опит в банковия и в правителствения сектор пред списание Икономист.
Икономистът има собствен модел за изчисляване на основни макроикономически показатели и според него възстановяването на икономиката няма да стане бързо и V-образно, каквито са надеждите. Вместо това, допускането му е, че през 2021 година растежът в България ще е едва 4%, което предполага по-продължително време на потисната икономика и в най-добрия случай U-образно възстановяване.
Също така, Ганев очаква безработицата да остане висока в средносрочен план и от средна стойност 7.9% през тази година, следващата да спадне до 7.6%. Той дава като пример, че последните данни на Агенцията по заетостта вече сочат безработица от 8.9%.
Противно на повечето прогнози, според Калоян Ганев тази година ще приключи с дефлация от 1.6%, а догодина цените ще се покачат средно с 0.6%.
Прогноза е изведена при допускане, че няма да има нов пик на пандемията от коронавирус и икономическият живот няма да се прекъсва от втори период на карантиниране. Основно според Ганев е правителството да обърне внимание на мерките, които са насочени към съхраняване на човешкия потенциал. Това означава подобряване на здравеопазването, образованието и социалните грижи.
Оценката за влошените условия за международна търговия сочи спад на износа с 18.35% през тази година, а догодина увеличението му ще е с едва 7.3%. По думите на Калоян Ганев причината се обуславя едновременно от негативен шок (спад) в предлагането и наличието на два вида шокове в търсенето – негативен (спад) по отношение на някои стокови групи и позитивен (скок) по отношение на други продукти. Приспособяването към тези шокове обаче ще отнеме време, а е възможно и краткосрочната криза да предизвика дългосрочни промени в потребителското поведение.
По отношение на финансовия сектор се очаква покачване на лихвите по кредитирането и по-голяма предпазливост във финансовите институции, когато става дума за поемане на риск. Непосредственият ефект е възможното свиване на кредитирането.
Калоян Ганев не изключва и провал на усилията на България да влезе в чакалнята на еврозоната. Непосредствена причина според него е слабо изготвената конвергентна програма. Тя бе пратена в Брюксел в края на април. Самият документ изглежда като някаква формалност. Той трябва да съдържа прогноза на правителството как България ще се развива и аргументация, защо прогнозата е достоверна. Последното издание на програмата обаче се критикува, че не отразява реалните допускания за развитието на българската икономика и е твърде оптимистична.
Освен това, документът не показва връзка между развитието на икономиката през тази и през следващите години. Това означава, че когато Европейската комисия, Европейската централна банка и държавите от еврозоната плюс Дания оценяват прогреса на България по основния критерий – постигнатата и очаквана конвергенция, те няма да разполагат с документ, на който да повярват. Така решението за допускане на страната ни, ако е положително, ще е повече политическо, отколкото базирано върху реалната подготвеност за по-тясна интеграция към еврозоната.
