Шапки долу пред забравените герои на извънредното положение - учителите
Нито РУО, нито МОН им казаха какво и как да правят в новите условия, но те се справиха блестящо – без мрънкане и без „не мога”
Провеждали ли сте някога конферентен видеоразговор с повече от четирима ваши познати? Ако сте, то може би знаете какво се случва след 10-15 минути и как вероятността всеки да говори това, което иска без да слуша останалите, се повишава с всяка изминала след това секунда. А сега си представете, че правите това по над 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, с над 25 души, от които очаквате да слушат единствено вас.
Тъкмо това правят българските учители вече втори месец. И то изключително успешно. Не само успяха в рамките на дни да създадат оптимален процес на работа онлайн, въпреки че повечето от тях са на възраст над 50 г. и се налагаше да свикват с новите технологии; но и да изтърпят стоически всички трудности, пред които бяха изправени за първи път с въвеждането на онлайн обучението. Те приеха като своя мисия бъдещето на България, намериха решения на проблеми, за които не са предполагали, че се наложи да мислят, справиха се с всяка пречка – липса на микрофон, на слушалки, дори на разбиране сред най-близките им. С една цел – да продължи срокът и днешните ученици утре да успеят да получат своите дипломи въпреки извънредното положение и забраната за посещаване на училище.
„Нито РУО, нито МОН им казаха какво да правят в новите условия. „Обученията” за използването на новите системи на онлайн класната стая пък се оказаха крайно недостъпно изготвени. И въпреки това те успяха да се справят за часове – без мрънкане, „без не искам”, без „не мога”. Трябва да запомним това и следващия път, когато някой каже, че учителите не се справят или че почиват прекалено много, или че не са кадърни – трябва пак и пак да си припомняме периода между 13 март и 30 юни 2020 г. Защото този път те показаха точно на какво са способни”, гласи публикация, споделяна скорострелно в интернет пространството.
Въпреки всичко това обаче, никой почти не обръща внимание на труда на тези хора – забравените герои на извънредното положение. И докато лекарите несъмнено са хората на първа линия, когато става въпрос за здравеопазването, то учителската работа в условията на глобална пандемия не само не е за подценяване, а е за похвала и уважение.
Иска да се върне при бившия си
Вместо 13 заплата у нас много работодатели са раздали за празниците бонуси, тематични подаръци и коледни партита
Всъщност , те не чистят , не готвят , те " шматките " нямат по едно - две деца , които също учат онлайн ? Всъщност, те не проверяват домашните само на вашето дете , а на още поне на стотина /минимум/ . А като изключим господин Караилиев , Сульо Пулев си мисли, че той е единствен и най-значим .
-достойни професии, но без нашите учители, нямаше да можете да ги практикувате.
Имах една съучиничка ,която повтаряше 8 кла и познай каква стана - изненада -Учителка ,а след това директорка!
Иначе, Флагман , поздравявам ви за статията . На г-н Караилиев , коментарът му е много стойностен .
Даскалите на работа , плюете и недоволни, работят онлайн , пак пак плюете и пак сте сте недоволни .
Абе станете учителки и тогава нареждайте . Ебаси , 10 даскала се съобразавят с лиготиите и претенциите на цял випуск ученици и родители .
Напълно съгласна съм, че половоната от тях работят (и направиха и невъзможното) , а другите само чакат да дойде деня за банкомата.
-Ето тази грамотна и доволна жена от учителите, ще даде голям житейски тласък на Петя.