Ваксината БЦЖ била бонус за българите, а витамин D не помагал срещу коронавируса
Нещото, което се пропуска, е как се справят прилипите, от които този вирус произхожда, каза доц. д-р Велизар Шиваров
Нови проучвания при мишки показват, че БЦЖ ваксината може да образува повече кръвни клетки, така че да се борят по-добре с коронавируса и това е един малък бонус за българското население, което е ваксинирано, каза в сутрешния блок на БНТ имунологът доц. д-р Велизар Шиваров. Той е началник и на лаборатория по Клинична имунология към УМБАЛ "Софиямед".
Според него всички ваксини в момента са безопасни, те не предизвикват тежък възпалителен отговор, но е спорно доколко в тази обстановка, при рискови контингенти, биха помогнали.
Коронавирусът на практика е сблъсък между един микроорганизъм и нашата имунна система. В част от случаите тя се преборва, но при други случаи, поради патологична свръхреакция, се стига до летален изход. Имунната система е създадена така, че да бъде подготвена за среща с възможно най-широк кръг патогени и да отговаря по различни начини на тях. При мнозинството от хората тя функционира правилно, за да може да посрещне предизвикателствата на околната среда, обясни д-р Шиваров.
Той коментира и въпроса дали нивата на витамин Д могат да ни предпазят от коронавируса.
„Част от имунния отговор може да се повлиява от нивата на витамин D, но това е съвсем малко. Със сигурност витамин Д не вреди, дали ще ни спаси и помогне в битка с коронавируса - според мен не“, добави доцентът.
Имуностимулантите са много често вещества с неясно съдържание, комбинирани препарати. Имунният отговор е нещо много сложно и е различен при отделните предизвикателства, допълни специалистът.
„Според мен нещо, което се пропуска, е как се справят видовете, от които този вирус произхожда - това са прилепите. Те са резервоар на такава инфекция, в тяхната популация циркулират много такива вируси, само че тяхната имунна система има различна реактивност и там основна роля играе т.нар. вроден имунитет“, обясни той.
„Геномът на всеки човек е организиран по един начин, но гените участват по различен начин в имунния отговор - едни хора се справят по-успешно и ефективно, но други имат по-слаб отговор, което ги прави по-уязвими към конкретен патоген“, каза още доц. Шиваров.
Относно мишките, науката като цяло отхвърля в последните години тестовете вурху мишки като релевантни, понеже са доста различни от нас, организма им реагира по различен начин и в 99% от случаите, това което е ефективно като терапия за мишки, остава неприложимо към хора.