Заради липса на купувачи: Държавно дружество пласира апартаменти в Бургас с 30% намаление
Жилищата на АДИС в жк "Лазур" и ул. "Цар Симеон I" отново са качени на Електронната платформа за продажба на имоти
Държавното дружество АДИС свали драстично цените на двата апартамента в Бургас, които не успя да продаде в края на миналата година.
Едното жилище се намира на централната улица „Цар Симеон I”, а другото в жк „Лазур“.
Правителството разреши продажбата им още през юни 2019 г.
Въвеждането на новата Електронна платформа за продажба на имоти обаче отложи търговете.
Първите опити за пласиране през платформата се провалиха вероятно заради относително високите цени на апартаментите, които са с отпаднала необходимост за държавното дружество „Агенция дипломатически имоти в страната“ ЕООД (АДИС) и изглежда не са в добро състояние.
Припомняме, че жилището в бл. 21 в жк „Лазур“ е със застроена площ 59,54 кв. м., а това в бл. 103 на ул. „Цaр Симеон I” е 52,71 кв. м. Първоначалните им цени бяха съответно 94 700 лв. и 92 000 лв. (без ДДС). След провала на търговете, от АДИС са намалили сериозно стойностите за продажба – с цели 30%.
Така те вече са съответно 66 400 лв. и 64 400 лв.
Жилищата бяха качени отново на електронната платформа за продажби преди дни. За единия апартамент – този на ул. „Цaр Симеон I”, дори вече има регистриран кандидат. Според правилата на платформата, ако някой се регистрира, се обявява дата на търга. В случая тя е 2 март, а часът е 10.30 – тогава ще може да се наддава при повече участници.
Определена е и крайна дата за подаване на документи – 26 февруари. Дотогава заявените кандидати имат право и да оттеглят регистрацията си за търга.
Така държавно -партийната номенклатура от 80-те години реши успешно първия си проблем – присвояване на огромните държавни имоти във всички форми – вещни, капиталови, финансови. Задграничното имущество на държавата също бе огромно, но и то вече е присвоено от "едни правилни хора". Тоест, разбунтувалата се държавно-партийната номенклатура успешно се преобразува в собственик.
Но втората й цел беше напълно недостижима – да стане класа, от съсловие със странен статут в късносоциалистическа България, да се превърне не в нещо друго, а именно в господстваща класа - това, което се имаше в предвид в израза "да заживеем най-после като бели хора", с дължимото самочувствие на господстваща класа...
Първата им цел бе успешно реализирана – собствеността, добраха се до нея, превърнаха я в своя частна собственост. Но класа не се получи.
Всъщност така наречената "революция", нежна или кадифена, както искате я наречете, не беше никаква революция. Нямаше реална промяна в субекта на властта. Всяка революция, известно е от историята, променя субектите на собственост и власт. Тук субектът остана един и същ. Нашата така наречена революция няма нищо общо с Френската, когато третото съсловие унищожи първите две и се раздели на класи, които създадоха пейзажа на модерна и съвременна Франция. Българската „революция" не прилича и на Октомврийската революция в Русия, когато нови сили произведоха новата социална структура на руското общество.
Всъщност днес ние живеем в зле замаскирана късносоциалистическа България. Последните 25 години бяха просто един период на историческо удължаване на социализма, негов задгробен живот. Но това не е социализмът на високата теория - а е социализмът на отделните квартали, на отделни съсловия, "на нашите деца" (ако родителите са се случили хора "по-първа ръка"). Този "постсоциалистически социализъм" разби днешното българско общество на съсловия, гилдии, цехове и дори касти...
Просто няма работа а има много ниско качество на строене. Кмета трябва да повиши данъците на 1,500 лева на апартамент за да може да се подържа Бургас.