Да отложим влизането в сила Наредба Н-18, защото хиляди фирми ще бъдат съсипани

Наредбата не е изчистена, има ситуации, в които търговецът не знае как да постъпи, за да не е в нарушение, категоричен е Николай Димитров

Ключови думи: Наредба Н-18, нап бургас, флагман, бургас, данъчни, касови апарати, проверки за Наредба Н-18, флагман, бизнес новини, николай димитров

Наредбата H-18 разбуни духовете в бизнеса. Националната агенция по приходите твърди, че целта на въвеждането й е да елиминират възможностите за манипулиране на фискалните устройства. Представители от малкия и средния бизнес, които издържат семействата си с търговия, са категорични, че новата наредба ще ги съсипе и принуди да затворят. Флагман.бг разговаря с Николай Димитров, председател на най-голямата браншова организация за проблемите, които ще породи прословутата Наредба H-18.

-Г-н Димитров, какви са основните Ви притеснения, свързани с въвеждането на Наредба H-18?

-Притесненията ни са основателни и засягат най-вече нас, дребни търговци, без значение дали е ресторант или павилион за зеленчуци, или пък малък автомобилен сервиз. Разходите ни по осчетоводяване ще се вдигнат изключително много – около 3-4 пъти. Трябва да въвеждаме всяка стока, която сме закупили по фактуна стойност с точните килограми и съответно подлежим на санкции. Така, например, за да приготвим една пилешка супа, купуваме 5 кг сурово пиле, което в последствие разфасоваме. На фактурата ни пише, че имаме 5 кг пилешко месо, но реално от него ползваме около 3,750, защото останалата част не може да се сготви. Т.е. - ежедневно счетоводителят ни трябва да вписва бракуваната стока, да прави нови пресмятания и да ги изпраща до НАП. Нали разбирате, че това довежда до увеличаване на плащанията към този експерт. В момента малките фирми, които не са по ДДС регистрирани, счетоводството им е около 120-150 лв. на месец, а ако е по ДДС – в зависимост от обема и фактурите е между 250 и 700 лв. на месец. Заради новата наредба този хонорар ще се увеличи до 3 пъти, една малка фирма ще трябва да плаща около 1000 лв. само за осчетоводяване. Кой малък търговец ще издържи на това? В тази наредба е заложено именно това да се въвеждат ежедневно да се въвеждат доставките по бройка и по грамаж, за да може във всеки един момент, когато дойдат проверки на НАП, влизайки в програмата, да могат да видят с каква складова наличност разполага обектът. Другият вариант е всеки да си наеме персонален счетоводител и да му плаща месечно от 1500 до 2000 лв.

-Ще трябва да приготвите и бюджет за новите програми на касовите апарати...
-Да, и това много притеснява колегите. В зависимост дали ще ползваш само касов апарат или касов апарат с програма, търговецът трябва да инвестира от долу-горе 400 до 300 лв. Всички устройства трябва задължително да са вързани към НАП, тоест всеки трябва да ползва и интернет услуга, което означава по още 30 лв. на месец за доставчик. Ако пък трябва да се направи и нова кутия и устройва на интернет услугата, а не с кабелен интернет, е около 800 лв. Дотук разходът на малкия търговец се оскъпява изключително много. А, ако стана някоя авария и не може да маркираш, какво правиш? Просто спираш работа! Викаш техник, отнема време, през това време обектът не работи, настъпва хаос. Ето това са неща, които в тази наредба не са догледани и не са изяснени. Това притеснява малкия търговец.

-А има ли възможност конкурент да ви хакне системата, за да ви принуди да спрете работа?

-Разбира се, че има. Трябва да се инвестира и в киберсигурност, защото хакери всеки един момент могат да атакуват системат ти.. Тогава и дейността на обекта трябва да спре. В такъв случай Наредбата не дава отговор какво да прави търговецът и как да действа. Заради това търговците искат преработка на наредбата и отлагането и за следващата година. Проверяващите работят по законите, но контролирането не става ефикасно.

-В предварителния разговор споделихте, че туристическия бранш желае да се намали ДДС-то в туризма, за да сме конкурентни на другите пазари. Колко процента трябва да е налогът според Вас?

-Официални данъчни ставки показват, че в Германия е 7 %  върху туристическата услуга и 19 % върху всички останали. В Белгия е 6 % данъка върху туристическата услуга и 21 % върху всички останали. В Кипър е от 5 до 9%, според разпределението на туристически сигмент и 19 % за всички останали услуги. Това са държави със заплати и стандарт в пъти по-високи от нашите. У нас за хотелите е 9 % и за всички останали продукти е 20 %,  но каква икономика имаме, какви заплати взимаме, колко е прагът на минималната заплата, че да правим сравнение с тези страни. Затова ресторантьори и хотелиери протестират, те искат ДДС около 5%, иначе стигат до невъзможност да плащат толкова разходи. Другият вариант е хората да рискуват да укриват обороти и да влязат в сивия сектор. В крайна сметка всичко това рефлектира върху крайния продукт и услуга. Затова не трябва обществото да сочи всичките фирми и бизнеса като лоши. Ние се съобразяваме с наредбите и законите и цените ни се определят от всичко това. Ако търговецът не работи с новите касови апарати и системи, подлежи на глоба от 2 до 10 хил. лв., което пък ще доведе или до затваряне на голяма част от действащите фирми или преминаването им сивия сектор.