Българската Коледа помага: София от Бургас вече чува и казва "мама"
Като бебе София не реагирала на шум
Кампанията "Българската Коледа" се провежда за 17-та поредна година. Традиционният голям концерт се състоя снощи в Народния театър "Иван Вазов" в столицата. Това бкулминацията на инициативата, която през 2019 преминава под мотото "Да дарим бъдеще за болните деца" и е под патронажа на президента Румен Радев и неговата съпруга Десислава Радева.
Два пъти Българската Коледа осигурява средства на семейството на малката София от Бургас. Тя е родена през 2016 година без никакви усложнения и радва родителите си като жизнено и здраво бебе. Поведението на детето обаче започва да буди тревога след шестия месец - София не реагира на шум.
В София лекари потвърждават съмненията на родителите. Следва процедура в столичната ВМА, където поставят първия кохлеарен имплант на детото. След него започва и рехабилитация, разказа пред БНР Бургас майката Мария Кърцова.
„Българската Коледа” събра над 1,9 милиона лева за болните деца
"През февруари тази година е поставен втори апарат: Непрекъснато трябва да се купуват консумативи за апаратите, кабели, батерии, външната част трябва да се поддържа.С тази помощ от Българската Коледа общо взето закрепваме положението. Нищо не е един лев! Аз участвам и пускам СМС- и от началото на тази инициатива, без да съм имала проблем, детето ми е на три години. Винаги съм подкрепяла такива инициативи. Хубаво е да имаме гражданско отношение към деца и въобще към хора с проблеми, защото им е нужна помощ, било и малко", споделя Кърцова.
София посещава ДГ "Златното ключе", където е приета с отворени обятия от другите деца и учителките.
Всички много ни помагат, децата си играят с нея. Тя участва активно във всички занимания. Първоначално казваше несвързани срички, между които и ма ма и други подобни. Специалисти работят с детето и в Бургас и в София.След рехабилитацията имаме напредък, вече казва думи и изречения, уточни Кърцова.
Мария Кърцова и тази година ще кандидатства за помощ от Българската Коледа, за да може малката София да напредне още повече.
Не му върви срещу Джокович, защото...
Кола се запали в движение в голям роден град
Подробности за важната дискусия с министър Боршош в Бургас
Треньорът на Нафтата с много важно изказване
Лоши сме. Лоши сме, защото сме си направили държава, в която лечението на тежко болни деца не е грижа на държавата. Лоши сме, защото търпим парите да се крадат, разпиляват, да отиват за показно благосъстояние, за кич, за егоистично удовлетворение на този или онзи управник, а не за болни деца. Лоши сме, защото понасяме бездушни чиновници да решават кое дете ще живее и кое не. Лоши сме, защото години наред не можахме да принудим държавата да сложи ред във фонда за лечение на деца. За какво трябва да харчи парите си една държава, ако не за кувьози? Кувьозът е продължение на майчината утроба за деца, които се раждат преждевременно или с проблеми. Ако държавата не е купила достатъчно кувьози, това означава, че още от първия миг на това дете тя не е майка, мащеха е. От най-лошите мащехи, тези, които убиват.
Лоши сме, защото не сме оказали натиск децата с тежки диагнози да получават от държавата лекарства, протези, колички, а не семействата им да фалират, за да могат децата им да виждат, чуват, прохождат, разхождат. Лоши сме, защото не изискваме от държавата да оказва подкрепа на родителите да си намират работа, съвместима с грижите за болно дете.
Добри сме, докато се разминаваме по улицата с дете в количка, тикана от измъчена майка. Тогава душата ни се свива, миличкото то, горката тя, пази боже, пази боже! Но после не ни идва наум, че добрите трябва да се обединят, за да кажат на слепите: Длъжни сте да помагате от наше име на болните, затова сме ви избрали, това е общественият договор, държавата се създава, за да помага на по-слабите, на немощните, на затруднените, на подминатите от късмета да са здрави. Затова съществува държавата, а не за да направи клипче, да ровичка в душите на хората, да наеме най-модния за момента актьор, да направи концерт, да отчете, че сме добри, благородни хора, за да седнем на трапезата доволни, че сме изпълнили дълга си.
Не, не сме го изпълнили.