Дали през 2020 г. ще има предсрочни избори зависи от ГЕРБ и ДПС – те управляват в задкулисна коалиция
Борисов ще прецени дали има интерес и след договаряне с икономическите кръгове зад Движението, смята политологът
Продължаваме с обзорните интервюта с политолози в края на 2019 г. След проф. Александър Маринов, ред е на Милен Любенов – доктор по политология, преподавател в Софийския университет, специалист по партии и партийни системи. Той бе и секретар по вътрешната политика на бившия президент Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.).
- Г-н Любенов, с какво бихте отличили 2019 г. по отношение на партийната система у нас?
- Стабилност на повърхността, но отдолу клокочещо напрежение. ГЕРБ бе на път да загуби София, което стресна партията. Въпреки че спечелиха убедително местните избори, се наблюдава все по-видима ерозия при ГЕРБ.
- Каква е вероятността за предсрочни парламентарни избори през 2020 г.?
- Това ще зависи преди всичко от две партии - ГЕРБ и ДПС. Това са двете партии, които управляват в задкулисна коалиция. Дали ще има избори ще зависи, както и при предишните оставки на Борисов - доколко предсрочен вот ще бъдат в негов и за партията му интерес и как ще се договори с ДПС и икономическите кръгове зад движението.
- Има ли почва за разместване на пластовете в партийно-политическата система предвид и новия играч Слави Трифонов? Какви са тенденциите като цяло у нас – ще удържи ли Борисов статуквото?
- Българската партийна система се характеризира със сравнително слаба институционализация. Честите промени са типични за нея. Сега е по-лесно да се правят партии с оглед на широкия източник на ресурси, чрез които това може да стане - медии, политически инженеринг, популизъм, протестен вот. Ниското доверие към институциите и партиите подхранва този процес. Това обаче обикновено са партии без хоризонт, които имат краткотрайни цели - най-вече да подпомагат някоя от големите политически сили. В този ред на мисли следва да разглеждаме и проектите на Слави Трифонов или на Мая Манолова.
- През 2019 г. бяха направени важни назначения в репресивните органи. Иван Гешев стана главен прокурор, а Сотир Цацаров – шеф на КПКОНПИ. Знак за какво са те?
- За запазване на статуквото и на досегашния порочен модел. Мандатът на Цацаров ще се запомни с избирателно работещата прокуратура в интерес на силните на деня - формални и неформални властови структури. Очаквам тази линия да се запази и при Гешев, който бе избран, за да бъдат съхранени интересите на статуквото. Това са същите хора, които стояха и зад избора на Цацаров.
- Президентът стартира консултации за промени в Конституцията. Има ли нужда от такива? Какви бихте препоръчали?
- Президентът закъсня. Той действа реакционно. Тези консултации трябваше да започнат по-рано. Преди избора на Гешев. Тогава имаше по-голяма вероятност да се повлияе, така че процедурата по избор на главен прокурор да бъда конкурентна. Президентът трябваше да сезира Конституционния съд за онзи текст от Закона за съдебната власт, постановяващ, че върната от президента процедура просто се прегласува, а не започва отново, както бе преди това. Тази поправка бе направена заради този избор конкретно. Сега Радев закъсня. При настоящата конфронтация с мнозинството, какъвто и проект да внесе - той ще бъде бламиран. Радев знае това и цялата му инициатива има предизборни цели. Ако искаше да успее, подходът трябваше да бъде различен - да започне разговор с парламентарните сили и да търси консенсус.
- През 2019 г. имаше резки обрати с партийните субсидии. Очертават се промени при тях и догодина. Какъв според Вас е най-добрият модел?
- Намаляването на субсидиите на 1 лев бе популистки ход, с който се целеше да бъде поставена в трудно положение предизборно БСП. Сега по всичко личи, че ще бъде върнат старият модел. Държавните субсидии за партиите са европейски модел на финансиране, възприет в почти всички европейски демокрации. Въпросът е за какво се харчат тези средства. Те са целеви, за дейността на партията. А в България могат да се харчат за всичко - за строежи на църкви, джамии, помощ при наводнения, както често прави ГЕРБ. Това е лоша практика. Ако някоя партия иска да подпомага с благотворителност, може да го прави, като набира дарение. Но не това да става от субсидията. Затова е нужна промяна, в която изрично да се посочи за какво се харчи тя. Българските партии трябва да разберат, че най-ценният капитал на една партия са човешките им ресурси, затова е добре част от субсидията да отива за обучение и развитието на партийния актив; аналитични звена, институти към партията и т.н. Важен принцип трябва да бъде и по-голямата равнопоставеност на партиите. Затова може да се помисли за диференцирана субсидия - за по-малките партии да бъде по-висока, за най-големите по-малка. Освен това по време на избори, за да се постигне сравнителна равнопоставеност, е добре в обществените държавни медии кампаниите на партиите да бъдат отразявани безплатно.
- БСП ще избира председател през 2020 г. с пряк вот от цялата партия. Има ли такава практика по света и тя удачна ли е?
- Да, има такава практика, която се въведе на много места в Европа с цел засилване на вътрешно-партийната демокрация и по-тясна ангажираност на членската маса в работите на партиите. В крайна сметка обаче твърде често това води до елиминиране на средния партиен ешалон, като вместо по-голяма демократичност, прекият избор превръща партиите в лидерски, в каквато се превърна и БСП.
- Нужна ли е смяна на Корнелия Нинова? Виждате ли изградени нови лидери в БСП?
- Това ще реши партията. Корнелия Нинова зае нетипична за европейската левица линия на поведение, която подхожда повече на популистката националистическа десница. Не се забелязва обаче алтернатива на Нинова като председател. Партията не можа да привлече нови млади лица, които да застанат начело. Има някои изключения, но не са готови още за лидери. Обикновено лидерските групи елиминират потенциалната конкуренция и не се мисли за развитието на партията. Но това е характерно за почти всички български формации.