Ликвидираха техникумите, сега плачат за работна ръка
Професионалното образование се възстановява едва сега
Наскоро представител на един от съюзите на работодателите проплака за липсата на квалифицирани работници. Те, кадърните хора, напуснаха страната, а измежду оредяващата работна сила няма обучени и можещи. Лошото е, че и да искат, младите не могат да получат нужния опит.
Възпитаник съм на Образцовия механотехникум в София. Когато го завърших през далечната 1975 г., можех да работя като стругар, фрезист, механик, среден техник по поддръжка на металорежещи машини, технолог. Осигурена ми беше работа по разпределение в тогавашния комбинат „Елпром-Енерго“, където заработих след казармата по специалността. Техникумът беше с 4-годишен срок на обучение и минаваше за едно от елитните учебни заведения в София по това време. В него бяха вложени колосални средства за обучението. Училището на ъгъла на „Стамболийски“ и „Опълченска“ имаше освен добре оборудвани кабинети и производствени цехове – леярна, ковачно, две стругарни, две шлосерни работилници, заваръчно отделение. На практика действаше като един малък завод. Учехме пет дни в седмицата, а шестият беше ден по практика в цеховете. Там за първи път в България започна производството на гимнастическия уред тип „Гладиатор“, правеха се оксиженови апарати и други изделия, които се пласираха на пазара и носеха приходи на учебното заведение. Учебните програми бяха изготвени така, че се акцентираше и на придобиването на практически умения. Практикувахме и в големите софийски заводи в непосредственото производство. В резултат на това всяка година завършваха добре подготвени кадри, които отиваха в производството или във висшите технически университети. Днес всичко това е история. Ликвидацията на техникумите и първобитната експлоатация на новите чорбаджии доведе до дефицита на работна ръка.
Освен образованието съсипаха и заводите и фабриките, където освен че на хората бе осигурена работа, те имаха и куп социални придобивки по времето на „лошия социализъм”. Днешните побългарени капиталисти гледат на служителите си като на безправни роби, които да им работят за жълти стотинки. Казват, че в чуждите фирми у нас има друго, по-цивилизовано отношение към българите, затова и по-кадърните и владеещите езици постъпват там.
Петър Ненов, София за вестник Ретро
Става много напечено в "Ергенът"
