Българите харчат най-много за телекомуникации в ЕС
Хвърляме пари за пощенски услуги, оборудване и услуги за телефон и факс
Най-голям дял от семейния бюджет на домакинствата в България спрямо останалата част на Европейския съюз отива за свързани с телекомуникациите разходи. Това показват данни на европейската статистическа служба Евростат. През 2018 година домакинствата в блока са похарчили над 200 млрд. евро – 1.3% от европейския брутен вътрешен продукт, за комуникации – пощенски услуги, оборудване и услуги за телефон и факс.
Това представлява 2.3% от общите потребителски разходи на домакинствата. Най-голям дял през 2018 година е трябвало да отделят домакинствата на Балканите и по-конкретно в България – 4.8%, следвана от Гърция – 4.4%, Румъния 4.1%. На обратния полюс са Люксембург с най-малък дял от 1.3%, Великобритания – 1.6%, Дания и Австрия с по 1.9%.
От всички основни бюджетни пера комуникациите отбелязват най-значителен спад на дела отделяни средства през последното десетилетие на територията на ЕС. Той намалява от 2.8% от всички разходи на домакинствата през 2008 година до 2.3% през 2018 година /понижение с 0,5 пр. п./.
В същия период този процент намалява в повечето държави членки на блока, показват данните на Евростат. Най-голям този спад е в Естония – от 3.8% през 2008 година до 2.5% десет години по-късно. След Естония по този показател се нареждат Холандия, Полша, Франция, Ирландия, Чехия, Португалия и България.
В четири държави членки разходите за телекомуникации нарастват през последните десет години, като първото място е за държава от Балканите – Румъния. Тя е следвана от Литва, Швеция и Хърватия.
Човекът е надарен с разум. Той е осъзнат за себе си живот. Той има съзнание за себе си, за своите сънародници, за миналото си и за възможностите на своето бъдеще. Съзнанието за себе си като отделна същност, за краткия си житейски път, за истината, че се ражда и умира не по своя воля, че ще си отиде преди онези, които обича или те — преди него, съзнанието за самотата и изолираността си, за своята безпомощност пред силите на природата и обществото — всичко това превръща изолираното му, откъснато съществуване в непоносимо затворническо ежедневие.. Не се ли освободи от тази тъмница, не се ли свърже под някаква форума с друг човек, с друга същност от външния свят той ще полудее.
Изолираният живот поражда страх, всъщност той е източник на всички страхове. Да бъдеш изолиран, означава да си откъснат от света, без никакви възможности да използваш човешките си сили. Следователно да бъдеш изолиран, означава да си безпомощен, да не си в състояние да проумееш света. Това означава, че светът може да те покори, без да си в състояние да реагираш. Затова изолираността е източник на силен страх. Тя също така предизвиква срам и чувство за вина.