Все още много младежи не могат или не искат да работят
Това е на фона на рекордното търсене на работна сила последните години
През 2019 г. част от изследователското усилие на ИПИ е посветено на проучването на младежите в България, които нито работят, нито учат. Резултатите от изследването са публикувани от Европейската комисия, а настоящият текст представя накратко най-важните от тях.
Неактивността сред младите които нито са заети, нито се обучават (NEETs) рядко е следствие на единичен фактор, а е по-скоро резултат от различни персонални и социално-икономически особености. Това е особено видимо в България – страна, в която пазарът на труда и образователните институции изпитват трудности да предоставят възможности за интеграция на голяма част от младите, въпреки рекордно ниската безработица и рекордно високите нива на заетост.
Необходимостта от по-доброто разбиране на факторите, които предопределят неактивността на младежите в разглежданата възрастовата група 15-34 г. изисква допълнителни източници на информация, освен чистите числа включени в изследванията на работната сила. Европейското изследване на доходите и условията на живот (EU–SILC) ни предоставя вероятно най-обширните данни, които биха могли да допълнят съществуващата информация за NEETs, същевременно осигурявайки представителност и позволявайки по-дълбоко разбиране на проблемите, пред които е изправена тази група. Изследването на ИПИ сравнява данни от EU-SILC и Наблюдението на работната сила (LFS), и, вземайки предвид методологическите различия на двете изследвания, ни помага не просто да потвърдим ключовите особености на неактивните младежи, но и да изясним някои други аспекти на проблема.
Анализът показва, че:
Цялостният дял на NEETs (във възрастовата група 15-34 години), изчислен в рамките на EU-SILC от 2017 г. (22,6 %), е с три процентни пункта по-висок от този изчислен от LFS (19,5 %);
Изчисленията на база на EU-SILC показват малко по-висок дял NEETs при мъжете и в регионите с по-голяма концентрация на етнически малцинства, но малко по-нисък дял NEETs при групите със средно или висше образование в сравнение с данните на LFS;
Новите резултати, основани на данните от EU-SILC (LFS не позволява такова изчисление), показват обезпокоително високи дялове на NEETs сред ромските и бедните домакинства;
Възрастовото разпределение на NEETs в LFS и EU-SILC, както и данните на Агенцията по заетостта за възрастовото разпределение на регистрираните безработни, показват, че тези на възраст между 30 и 34 г. съставляват значителна част от всички NEETs във възрастовата група 15-34 на национално ниво. NEETs на възраст 30-34 години са също така най-многобройната възрастова група в два от шестте региона на страната – Югозападният и Североизточният.
EU-SILC постига по-добри резултати в достигането до специфични етнически групи като ромите, като по този начин предоставя по-достоверна информация за регионите в които те са преобладаваща част от населението. Анализът показва, че в Южния централен регион на страната има най-високо ниво на NEETs – 31.8%. Това забележително разминаване (8 процентни пункта) с данните на LFS означава че Южният централен регион надминава по този показател Северозападен регион, който обикновено се смята за най-неблагоприятния регион в страната, що се отнася до състоянието на трудовия пазар;
Разглеждането на дяла на NEETs по завършено образование подчертава тезата, че вероятната ‚критична точка‘ е завършването на средно образование (12 клас), което сериозно редуцира шансовете за попадане в групата на NEETs.
Отглеждането на деца е ключово разграничение между мъжете и жените спадащи към NEETs, независимо от размера на семейството. Наблюдават се доста повече неактивни жени с деца в домакинството, което подсказва, че политиките, целящи да се свиват дяла на NEETs, следва да включват и подкрепа на младите майки. Докато малко повече от един на десет етнически българи спада към групата на неактивните младежи, това важи за близо един от трима етнически турци и двама от трима роми. Това има голямо значение за политиките, тъй като то показва, че докато образователната система и трудовият пазар съумяват до голяма степен да интегрират българския етнос, независимо от образователното ниво, пола или региона, те се провалят по отношение на етническите малцинства;
Данните показват, че лошото здравословно състояние и инвалидността също сериозно намалява възможността за активно участие на пазара на труда или в образование. Причина за това може да се търси в ефектите, които неравенството във възможностите (например, по отношение на достъпна среда) би могло да има върху социалноикономическото състояние на младите хора.
Регионални фокусни групи
За да придобие по-добра представа за обстоятелствата, държащи младите извън системата на образованието и трудовия пазар, ИПИ организира шест фокусни групи в трите региона с най-голяма концентрация на NEETs. Във всеки от тези региони са проведени срещи с местни представители на бюрата по труда, социалните услуги, образователните институции, общинските администрации, НПО, индустриални асоциации, както и младежки и ромски медиатори. За да добием количествена информация участниците във фокусните групи бяха помолени да попълнят анонимна анкета, която, освен че потвърди нашата обща оценка на ситуацията на NEETs в тези региони, ни показа, че:
Най-често срещаната причина за младежката неактивност са нереалистични очаквания за доходите, следвана от разчитането на доходите на членове на домакинството (особено на работещите в чужбина);
Липсата на работни места (изобщо, както и по-специално за млади хора) се разглежда като фактор с по-сериозен ефект върху младите в Северозападна България, отколкото другаде;
Местните експерти не са склонни да препоръчват услугите на частни трудови посреднически агенции, особено когато става дума за търсене на работа в чужбина.
Анализ на младежките политики
Важна част от анализа на NEETs е прегледът на политиките насочени към тяхното активиране и задържане на пазара на труда. Той показа, че липсва единна система, която да следи за реализацията на младежите, което от своя страна възпрепятства ефективното дефиниране и провеждане на политики. Въпреки това политиките по активиране на младежи успешно идентифицират групите с най-значителни проблеми – ромите и младежите с основно и по-ниско образование, но засега усилията за включването им на пазара на труда са с умерен успех.
Препоръки
Рекордно високите нива на заетост и рекордно ниската безработица, комбинирани с активните политики, целящи идентифицирането и активирането на младите, допринасят към подобряване на положението на младежите на пазара на труда, но може да се направи повече за устойчивото им включване.
Повечето от препоръките на този анализ потвърждават основните препятствия пред осъществяването на Младежката Гаранция в България очертани от Европейската комисия.
Въпреки че по-големите усилия за активизиране в последните години дават позитивен резултат и на национално, и на местно ниво, работата на отговорните институции би могла да бъде по-ефективна, ако някои регионални особености се вземат под внимание. Например, анализът ни ясно показва, че трябва да се постави по-голям акцент върху мерките по идентификация и активация в Южния централен регион;
В повечето региони в страната политиките по активиране на ромите постигат добри резултати, което показва, че трябва да се преодолее липсата на ромски медиатори в областните центрове с голяма концентрация на ромско население;
В някои части на страната ежедневната трудова миграция е възпрепятствана от липсата на достатъчно организиран транспорт. Тъй като подкрепата за мобилността на всеки нает човек има положителен нетен фискален ефект, когато се направи сравнение със социалните разходи за безработица, изглежда необходимо да се извърши преоценка на мерките свързани с мобилността;
Подобряването на координацията между младежките медиатори и бюрата по труда е важна стъпка в посока подобряване ефективността на усилията по активация. Липсата на обратна връзка, която младежките медиатори получават във връзка с резултатите от регистрационните процеси, е част от по-широк проблем – липсата на инструменти за проследяване на реализацията на трудовия пазар на участниците в най-различни схеми за заетост и образование;
Анализът на данните от LFS, EU-SILC и Агенцията по заетостта подчертава значимостта на възрастовата подгрупа 30-34 г. Съответно, голяма част от младите хора, които иначе покриват всички критерии, за да бъдат квалифицирани като NEETs, биват поставяни в общите програми за подкрепа за заетост. Докато поставянето на възрастови граници за определянето на правото на достъп до различни програми за заетост и образование е ключово за осигуряването на ефективност, твърде вероятно е разширяването на обхвата на някои мерки, така че да включват и хората между 30 и 34 години, да има положителен ефект върху вероятностите за реализация на пазара на труда;
Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични очаквания за заплатите. Превъзмогването на този проблем е трудна задача. По-сериозното развитие на услуги за кариерно ориентиране и осъществяването на достатъчен брой успешно развили се индивидуални случаи би могло да спомогне и младежките, и ромските медиатори в усилията им по активация;
Проучването ни също така разкрива редица важни методологически съображения, които следва да се вземат под внимание от съответните институции. Важно е Националният статистически институт да направи стъпка напред, въвеждайки по-съвременни средства за изследване на населението, стремейки се да понижи нивата на отказ за участие в проучването. Намаляването на броя квартали, в които данните за NEETs не са достатъчно представителни, е от съществена важност за качественото оформление на специфични регионални политики.
Ако си мислиш, че си играч - стани змийски дояч
