Романтици и хипари посрещнаха Джулая на плажа в Бургас
Хиляди българи купонясваха край огньовете цяла нощ, ученици от Музикалното пяха до изгрева
Романтици и хипари посрещнаха Джулая край огньовете на плажа в Бургас. Верни на традицията те пиха и пяха до изгрева, а после някои от тях се охладиха в солените води. Прегърнати момчета и момичета танцуваха край морето. За тях свиреха от сцената до Моста обичани групи като "Силует", "Сиви", "Феникс" и други.
Романтици вярват, че магията на Джулая ще запази любовта им поне до следващото посрещане на хипарския празник.
.jpg)
Слънцето изгря точно в 05:36 часа. Под звуците на легендарната песен на "Uriah Heep" - "July Morning" хиляди момчета и момичета посрещнаха изгрева.
Беше обаче невероятно преживяване, споделя дванадесетокласничката Диана от НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров, която за втори път посреща Джулая на бургаския бряг.
За повечето от нейните съученици вече се е превърнало в традиция да са заедно край огньовете с китара в ръка. Символичното посрещане на изгрева прави класа ни по-сплотен, споделят те.
„Струнната красавица се върти като в Кръга на барда по посока на грифа. Всеки, който има какво да изпее, пее, а който няма – слуша и пие“, шегуват се зевзеци.
Според веселите момчета и момичета от Музикланото Джулая е празник на любовта. В дни като този ставаме по-добри.
Важно за шофьорите: Предлагат промени в регистрацията на коли
"Пия вино от 4 бона и не знам къде се намирам"
- Извинявай, имаш ли тоалетна хартия?
- Защо, да не ти е къса тениската?
Ами не сме. Животът ни изтича през пръстите в робуване и битовизми. Така ни устроиха. Малцина са тези, които умеят да управляват животът си така, че да имат време за всичко. Ние с теб сме роботчета с работно време от-до, роботчета с ангажименти и регламентирано почивно време. Ние сме впрегнати в каруцата и това, че от впряга си не можем да погледнем встрани и напред не е чужд проблем. Наш си е. На мен лично нищо не ми пречеше да си организирам една романтична среща със слънцето на бургаския плаж. Дори и да не съм сред ония на моста. Имах желание за нещо по-различно, но само като си помислих, колко задачки ме чакат в понеделник, и че днес ( понеделник) трябва да извадя пари за лагерите на децата си и да си платя сметките, някак си ме закова отново у дома сред битовизмите и рутинните задължения...Не, не сме ненормални с теб, но сме по-зависими и от наркомана на моста. Ние не живеем естествения за хомо сапиенс живот. Ние живеем чужд живот, ограден в предразсъдъци, задължения, материални потребности, комунални еквилибристики и мераци наложени ни от прекия "началник". Нормално е нашето житие според съвременния и прекалено деформиран прочит за същността и смисълът ни на съществуване, а дали е верен той. Дали щастието не е в това да разполагаш напълни и единствено за себе си и тези, които обичаш и те обичат ?.....
Замисли се и нека преди да се квалифицираме в "нормални" не си зададем няколкото въпроса, които вметнах.
Безхаберници и шматки
Възниква като хипи празник във Варна през 1980 г., по-късно се празнуването премества в село Варвара, община Царево. Понастоящем се празнува редовно с участието на Джон Лоутън в най-източния бряг – скалите при село Камен бряг, където Слънцето първо огрява България.
Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в значението и внушението на едноименната песен на „Юрая Хийп“. След падането на комунистическия режим в страната празникът продължава да съществува, но липсата на първоизточника за протест променя с времето основната идея на първото хипи движение в България.
Някои твърдят, че идеята вече е загубила своето първоначално значение, както и че по-младите хора не са непременно запознати с условията, при които е възникнал този празник или дори кой е авторът на песента. Въпреки това въодушевлението от първите сутрешни лъчи, като символ на зараждащия се живот, е все още основна причина хората да го честват.
Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от т. нар. „стари хипари“ решават да започнат да честват „ивнинга“ (вечерта – от July Evening), като се събират в с. Варвара на 30 юни.
Представата за Джулая е запазена и днес. Според някои той има смисъл на бягство от града и от цивилизацията, на протест срещу собственото Аз и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.