Статуквото се възпроизведе, но отдолу гневът си клокочи - безумно ниската активност е вот за промяна
Влошаване на икономиката или поява на подходяща алтернатива могат да отпушат напрежението, казва социологът
Евроизборите минаха и наглед статуквото се бетонира. Дали обаче това наистина е така? Потърсихме за коментар социолога Живко Георгиев.
- Г-н Георгиев, какъв е за Вас големият извод от преминалите евроизбори?
- Безумно ниската активност (дори да я сравним с безкрайно шарената Европа, където активността беше с 20-30% по-висока от нашата) показва, че нашият политически модел е изчерпал способността си да печели доверие на хората. Това е своеобразен вот за промяна. Естествено трябва някой да го разчете или да се намери друг начин да се търси тази промяна отдолу.
- Т.е. не сте съгласен с тезата, че статуквото се е бетонирало? Или едното не изключва другото?
- Не, не се е бетонирало в големия смисъл на думата. Да, то беше възпроизведено, но отдолу си клокочи гневът и омерзението. Така че при всеки удобен повод, когато намери начин да се отпуши, това статукво ще бъде променено. Няма бъдеще в него.
- Как може да се отпуши това напрежение?
- Има различни варианти. Може да се отпуши при, недай Боже, влошаване на икономическата ситуация. Това беше и шанс на статуквото – че общо взето икономическата конюнктура е сравнително добра. Не че сме „цъфнали“, но не сме и светът не е в икономическа, финансова или друга криза. Другият вариант е, ако се появят нови политически субекти. Очевидно 70% от българите не са представени в множеството политически продукти, които се явиха на евроизборите. Друга възможност е, ако алтернативите на партията на властта, които ги има, намерят по-верен път, променят себе си и придобият свойството да предлагат достатъчно, не просто убедителна, но и излъчваща сила алтернатива.
- Виждате ли добри перспективи пред „Демократична България“, която сега прескочи бариерата?
- Нейният успех е демонстрация на наказателен вот, и то десен наказателен вот, срещу политическия модел. Макар че той има по-голям потенциал. Сега малко се разсея и го откриваме в разпилени потенциални гласове за „Демократична България“ - имам предвид Иванчева и т.н - не са много, но са достатъчно. И най-важното – появява се някаква, засега, доста убедителна конфигурация. Намерили са сравнително успешна формула за коалиране. Предишните варианти не бяха особено убедителни. Във всеки случай в София имат много добри резултати. Това е традиционна тяхна база, но има потенциал. Има го особено сред „морето“ от негласуващи представители на градската средна класа.
- Днес Корнелия Нинова подаде оставка като лидер на БСП, но иска да бъде преизбрана и пак ще се кандидатира. Според Вас нужен ли е нов лидер на БСП?
- Не, според мен не е това проблемът на БСП. Но там трябва да продължи реформирането, което започна, но не беше довършено - то спря в някакъв момент... Ако въпросът е, дали виждам сред най-заявилите се конкуренти – там не виждам. Може би друг вариант е, Корнелия Нинова, която показа качества, да си извлече поуки и да смени нещо в стила си на работа вътре в партията. Но там никога не е бил основният проблем лидерският. Т.е. бил е, но за кратки периоди. Други са проблемите.
- Виждате ли политически потенциал при Слави Трифонов?
- Потенциал за нови проекти има, в това число е и Слави, но зависи как ще бъде форматиран този проект. Само фигурата на Слави Трифонов не е достатъчна, за да привидя параметрите на този евентуален проект. Къде ще се позиционира, какви ще са неговите каузи, какви ще са лицата, които ще персонифицират този политически продукт – засега е много, много, много мъгляво като перспектива. Има, разбира се (потенциал). Но ако няма смислен комплекс от идеи, политики, каузи, няма да е устойчив и печеливш проект. В най-добрия случай може да се повтори нещо от типа на проекта „Воля“, преди това „Бареков“... Имало е такива. Не очаквам някакво чудо, но нека да го видя. То е малко неродено. За проекта на Слави Трифонов сигурно вече от десет години все някой ме пита. Много време мина, а него го няма.
Бой с брашно и яйца за Нова година (ВИДЕО)
Трилърът с печално известната Габриела Славова продължава
"Защото както се видя добре през последните години, на огромното мнозинство от обикновените българи им е по-добре да се правят на ни чули, ни видяли, защото така снемат от себе си моралната отговорност за собственото си настояще. И още повече – за собственото си бъдеще".
И затова, когато минавате покрай Паметника на червената армия (в София) и се ядосвате, че пияндурникът с автомата още е там и както написа Р. Ралин – „Сега висиш ни над главата и мърсиш небето и земята“, трябва да знаете на кой трябва да благодарите, че паметникът е все още там – виж тук: http://old.segabg.com/article.php?id=551051
А когато минавате пред паметника на самоотровилите се с метилов алкохал руски окупатори-пияндурници – Альоша (в Бургас), трябва да знаете, кой ги счита за освободители и не дава дори и прашинка да падне върху скапания символ на руската окупация на България – виж тук: https://www.flagman.bg/article/187061
А заглавието на статията е точно – статуквото се възпроизведе и двете (уж) противопоставящи се партии БСП и ГЕРБ всъщност са двете крила на една и съща птица, която грачи с руски акцент и ни дърпа към Империята на злото, мъките и страданията.