Летният туризъм на анаболи или на здравословно хранене
Работодателите не са склонни да увеличат заплатите и да предлагат по-добри условия на труд, но оказват натиск върху държавата
Драмата с туристически сезон 2019 е една от най-коментираните теми през последните седмици. Кризата е сигурна - спадът в броя чуждестранни туристи вече беше гарантиран между 10% и 30%. Много специалисти дадоха много съвети за справяне с множеството проблеми в сектора, като една от основните насоки е "държавата трябва да се намеси". Вече беше обявено, че Министерството на туризма ще измисли механизми за субсидиране на чартърни полети до България. Туристическият бранш също пожела повече средства от държавния бюджет за реклама на страната ни на ключови пазари през следващите няколко месеца.
Вероятно вече сте чели и слушали множество анализи по темата. Всички проблеми, които експертите в момента изтъкват като причина за неблагоприятните тенденции са на дневен ред в туристическия сектор от много години. Въпреки това тяхното разрешаване сякаш все се отлага, а отговорността за промените стои висяща между сезоните. На фона на това многогодишно прехвърляне на топката между държава, бизнес и общини, плановете за харчене на допълнителни бюджетни средства за помощ на туризма в беда изглежда като преливане от пусто в празно. Туризмът в България така или иначе ползва предимството на редуциран до 9% ДДС за хотелиерския бизнес, което е по-ниска ставка от тази в конкурентните Гърция, Хърватска и Испания. Спасяването на предстоящия сезон, харчейки пари с кратковременен ефект няма да помогне за устойчиво развитие на сектора и изграждане на конкурентоспособен продукт. Напротив, то ще отложи за пореден път нужните промени, част от които зависят от държавата, но по-големият дял сякаш се пада на туристическия бранш, който продължава да я кара така, постарому, пише burgas1.org
Бургаска регионална туристическа камара (БРТК) е най-голямата представителна браншова организация на туроператори, туристически агенти, хотелиери, ресторантьори и фирми, предлагащи допълнителни туристически услуги. Поне така е представена организацията на своя сайт. На интернет страницата й могат да бъдат открити няколко анализа и отчета за 2016 и 2017 година, които обобщават туристическите сезони, отбелязват успехите и проблемите в бранша. В публикувания Годишен анализ на туристически сезон 2017 са посочени съвсем конкретно най-големите предизвикателства, които стоят пред туристическия бизнес. Подредени по значимост това са:
а/ кадрите
Според БРТК най-големият проблем за туризма са кадрите. Темата за липсата на кадри в туристическата индустрия се дискутира от години. Една от предприетите мерки от държавата е тази за улеснени правила за наемане на служители от страни извън Европейския съюз. През 2017 година в туризма са били заети 3 400 работници от трети страни, основно от Украйна, Молдова и Беларус. Въпреки това кадровият недостиг се задълбочава.
- проблемите с истинските им имена
Всъщност непрекъснатото повтаряне на фразата "липса на кадри" не описва нещата коректно и изкривява същината на проблема. Според данните на Рейтинговата система на висшите училища в България процентът на завършилите специалности, свързани с туризма, които са се реализирали на българския пазар на труда по специалността си и на позиция, отговаряща на квалификацията им варира според учебното заведение от 5% (Висше училище по мениджмънт) до 35% (Софийски университет "Св. Климент Охридски"). За бургаския университет "Асен Златаров" статистиката показва, че едва 15% от завършилите туристически специалности успяват да постигнат реализация в сферата. За сравнение при юридическите специалности процентите са 51% - 78%, а за специалности в областите архитектура, строителство и геодезия 50% - 97%.
Вероятно наистина съществуват разминавания между нивото на подготовка и нуждите на бизнеса, но една от важните причини, поради които завършилите туризъм не работят в сферата на туризма е представена в таблицата по-долу. Хотелиерската и ресторантьорска сфера се характеризира с най-ниско заплащане спрямо всички останали икономически дейности в България. Освен това, въпреки очевидния дефицит, ръстът на заплащането в сектора е един от най-малките в страната.
Очевидно работодателите не са склонни да увеличат разходите си за възнаграждения и да предлагат по-добри условия на труд, а предпочитат да оказват натиск върху държавата за облекчения за наемане на работна ръка от страни с по-нисък стандарт. Когато предлагаш кратковременна заетост, работа на смени и с удължено работно време и в същото време възнаграждението е по-ниско от това в която и да е друга сфера е напълно логично да не си конкурентен на пазара на труда. Кадрите за туризма ги има, но вероятно работят нещо друго, при по-добри условия.
б/ лошата инфраструктура
В доклада на БРТК е посочено, че е нужно подобряване на магистралните и първокласните пътища. Несъмнено пътната инфраструктура в България има много проблеми и подобряването й стои на първо място като необходимост не на туристите и туризма, а на всички нас, които я използваме всекидневно и целогодишно.
- редовен транспорт и забавления
Докладът за конкурентоспособността на пътуванията и туризма за 2017 година на организацията Световен икономически форум оценява 136 държави според редица важни показатели за развитието на туризма. В този доклад най-слабите оценки на българския туризъм действително са свързани с инфраструктурата - Инфраструктура за въздушен транспорт (България е на 80 място), Пътна и пристанищна инфраструктура (73 място) и Културни ресурси и бизнес пътувания (52 място). В обобщеното класиране страната ни се намира на 45 място от общо 136 изследвани държави. Освен с лошите си пътища България изостава и с конкурентоспособността на въздушния транспорт. Оценените показатели са за брой опериращи в страната авиокомпании, възможности за използване на въздушен транспорт, брой седалки.
Със сигурност важен фактор тук е толкова коментираното през последните години осигуряване на целогодишна активност на летищата. Варна има някакви успехи в тази посока, Бургас така и не успява да намери начин да се измъкне от сезонния си имидж, а летище Пловдив е само формално работещо с 3 редовни полета на седмица. До Бургас продължава да се лети само от юни до септември и то трудно и скъпо. Както вече сме коментирали тук една от причините за бургаските неуспехи с привличането на целогодишни полети е липсата на инициатива сред туристическия бизнес и курортните общини.
Туристическият бранш предпочита пасивната изчакваща позиция, разчитайки на Община Бургас и летището да свършат работата и да осигурят средствата. Григор Фиданов, собственик на хотелската верига "Грифид", цитиран от Капитал казва: "Ако искаме да имаме стабилен бизнес, трябва да има постоянен поток на туристи към България. Трябват повече редовни полети." Ако държавата наистина иска да помогне за устойчиво развитие на туризма, трябва да насочи усилията си към договаряне на редовни полети, а не субсидиране на чартърни такива.
Подобно е положението и с културната инфраструктура, а двете теми са съвсем очевидно свързани. Културните забележителности, които са един от големите фактори в съвременния туризъм се създават, разгласяват и поддържат с общи усилия на държава, общини и частна инициатива. Те имат силата да събудят туристически интерес дори когато пясъкът е мокър и студен, а слънцето е скрито зад дъждовни облаци.
в/ лошото качество на обслужване
Качеството на обслужването в българския туризъм е малко неясна тема. За нея също се говори от немалко години, но точно какво включва това "обслужване" и какви са измеренията на неговото качество е трудно да се оцени. Дори в Годишния анализ на туристически сезон 2017 на БРТК, който тук използваме за основа, не е ясно обяснено какво точно не е наред и как може да се коригира.
- качеството може да се мери
Качеството на услугите в туризма не е съвсем абстрактно понятие. В своя статия от 2016 година проф. д-р Лина Анастасова от Бургаския свободен университет разглежда методиките за измерване на качеството на услугите. Част от тях се основават на разминаването между предварителните очаквания на клиентите и реалната оценка. Ако туристическият бизнес действително иска да предлага по-добър продукт, инструментите за измерване на проблемите съществуват и могат да бъдат прилагани за всеки хотел или ресторант при вземането на управленски решения. Тук ще разгледаме пример от изследване на същия автор от 2016 година, което със сигурност не дава пълна представа за качеството на българската туристическа индустрия, но вероятно прави сравнително представителна оценка на проблемите и предимствата на конкретната зона. Проучването е правено в Слънчев Бряг и в него са участвали 272 туриста от 5 държави - Германия, Великобритания, Русия, Финландия и Унгария. Тези страни формират около 90% от посещаващите курортния комплекс.
Оценките на отделните компоненти са по петобална Ликъртова скала. Изводите от изследването са, че туристите са най-разочаровани от липсата на възможности за пазаруване, липсата на интересни екскурзии и високите нива на шума. За отбелязване е и това, че по всички теми впечатленията на място са били разочароващи и реалните оценки са по-ниски от тези на очакванията. Важен детайл според нас е търсенето и очакването за интересни организирани екскурзии и културни забележителности. Това показва, че само хубави хотели, слънце, плаж и море не е достатъчно, за да си тръгнат доволни хората, които почиват в България. А усилията за качествено представяне на нашата несъмнено богата история, култура, археология са далеч от тези във всички конкурентни туристически дестинации.
г/ Airbnb
Последния проблем за туризма, който ще разгледаме тук също е посочен в един от анализите, публикувани на сайта на БРТК. Той е формулиран така: "Интернет сайтовете за продажби на места за настаняване също са голям бич за малкия и среден туризъм у нас."
- проблем или възможност
Проведените изследвания на Airbnb ефекта върху местния бизнес, хотелиерските услуги, туристическия бизнес изобщо и общностите са множество в цял свят. Публикувано през 2017 година проучване на Европейския парламент маркира позитивите и негативите. В него е посочено, че туристите днес са по-отворени към самостоятелно организирани пътувания и търсене на информация от други туристи отколкото в миналото. Информационните технологии също вече са променили туристическата индустрия в последните години. Лесното отдаване на малки места за настаняване чрез платформи като Airbnb дава повече възможности на туристите.
Някои от тях предпочитат личния контакт и усещането за домашен уют. Според няколко изследвания това е допринесло за повече посещения на не толкова популярни дестинации. Довело е до конкуренция, която е подобрила туристическия продукт и е увеличила популярността на дестинацията. Негативите са свързани с частично намалени приходи на хотелите и неясните регулации, даващи възможност да бъдат избягвани данъци. В най-популярните туристически места се е появила опасност от прекалено голямо туристическо присъствие в зони, които не са пригодени да го посрещнат.
Общите изводи и насоки на Европейския парламент и Европейската комисия са, че този тип споделена икономика - на отдаване на малки места за настаняване и части от домовете - има положителен ефект върху местната среда, бизнес и дори околна среда. Европейският съюз окуражава развитието на този вид икономика, виждайки в проведените проучвания положителното й въздействие. Редовни нискотарифни полети до Бургас и повече и по-разнообразни възможности за настаняване очевидно могат да бъдат основата за устойчиво развитие на региона като туристическа дестинация.
Всичко това дава големи възможности за всички, които са готови да подобряват продукта си, да се приспособяват към търсенето и да бъдат достъпни и откриваеми.
Гигантът „Лидл“ категорично заяви, че повече няма да продава тези артикули, мнозина одобриха
