Когато вятърните мелници бяха романтичен декор на Бургас
Христо Бората прави революция с първото съоръжение, намиращо се край днешната сграда на Трета поликлиника
"Пак ли гониш вятърни мелници?” Този риторичен въпрос е чувал всеки мечтател, откакто Сервантес е създал своя Дон Кихот. Толкова сме свикнали с илюзорния образ на това понятие, че трудно си спомняме или пък въобще не знаем какво представлява вятърната мелница. След масовото навлизане на електричеството това съоръжение, използвано за мелене на зърно и производство на брашно и олио, остава завинаги в миналото.
А погледнем ли към миналото на Бургас, там някъде в мрачните дебри на сухата статистика се крият бургаските вятърни мелници. И появата на една снимка във фейсбук групата „Стария Бургас” сякаш ги облече в образ.
Архивите показват, че към 1829 година в града ни е имало само три мелници. Едната се е намирала в района на днешната Трета поликлиника. Първоначално тя е била задвижвана от конска сила, но в последствие Христо Бората я прави част от своята зеленчукова градина и я превръща във вятърна. В другите две също са се използвали коне. Те са се намирали в района на Ешек булевард около днешната улица „Фердинандова”. Основната част от механизмите и чарковете на вятърните мелници от онова време са се правели от дърво. Архитектурата им е била два вида. Масивни каменни постройки с куполи, свързани с крилата, за да се обръщат към вятъра, или по-простите дървени стъпаловидни постройки, при които се използва допълнителен инструмент за задвижване.
От снимката, която публикуваме, става ясно, че бургаските най-вероятно са били от втория вид. Все пак има сведения и за вятърна мелница около днешната ул. “Цар Асен”, която е представлявала масивна каменна постройка с височина 8 метра.
В България повече са се използвали водни мелници заради географските особености на страната. При вятърните е необходим постоянен порив, затова главно по Черноморието е имало такива съоръжения. В Бургас непосредствено след Освобождението вятърните мелници вече са били пет. Всъщност някои от тях са се намирали около Бургас, защото границите на града са били далеч по-тесни от сегашните. Такава е била и мелницата в село Атанасово, днешният комплекс „Изгрев”. През 30-те, по време на разцвета на града, вятърните мелници на Бургас вече са били романтична част от миналото и декор за снимки. А днес отново се връщаме към тях, за да си спомним, че понякога не е чак толкова лошо да гоним вятърни мелници.
текст: Гергана Костова снимката е предоставена от Соня Кехлибарева за Старият Бургас сп. "Виж! Бургас", бр. 14 Използвани са материали от „Как се лови вятър?” на Теодора Василева и „История на Бургас” на Иван Карайотов, Стоян Райчевски и Митко Иванов.
Трилърът с печално известната Габриела Славова продължава
А иначе още по комунистическо идваха при нас да питат за чертежите или снимки и къде е била мелницата да я възсановят като турстическа атракция!
Бургас е мъртъв!
Ние които сме създали Бургас сме мачкани, окрадени и убивани!