Българинът с Оскар Димитър Маринов: Плаках и страдах, но не загубих духа си
Липсва ми не виното, ракията и луканката, а българските песни, хора и милите, сърдечни поздрави, сподели той
Плаках и страдах в Америка, но не загубих духа си. Това сподели пред камерата на БНТ актьорът Димитър Маринов, който трогна хората, когато излезе на сцената на „Оскарите“, за да получи престижното отличие за филма „Зелената книга“ с трибагреник в ръце.
Той призна, че в Америка не му е било никак лесно. Най-страшна е носталгията по България, сподели той.
Живот като на кино: Вижте тежката съдба на българина с Оскар Димитър Маринов
Зажаднял съм за това да се срещна с хора, да изпием по една ракия, добави актьорът.
„Сега мога спокойно да кажа без много емоция и без напрежение, че всичко, за което съм мечтал и искал, стигна до момента, в който си казваш „заслужаваше си“. За награди обаче не мисля. Те за мен са резултат за добре свършена работа“, заяви Маринов.
Българският трикольор се появи на сцената на Оскарите
„Мечтал съм да съм част от такава продукция, която да бъде наградена или да имам възможност да стъпя на червения килим, да се гордея не само с българската школа като актьор и като човек, който е успял в нещо. Не съм обаче амбициозен по отношение на награди, а за работата“, добави той.
Актьорът сподели, че критиките не му пречат.
Най-страшното в момента в Америка е да си бял мъж, виновен си за всичко!
„За мен е важно всеки да има право да каже това, което мисли и желае. Когато на всеки от тези, които наричате критици, им се отдаде възможността да се качат на най-високия пиедестал в сферата, в която те работят, да се докоснат до този ореол на славата, тогава нека те да преценят какво да направят. Мога да им гарантирам, че аз няма да ги критикувам“, заяви Маринов.
„В Америка най-трудни ми бяха първите 7-8 години. Нямах пари, не знаех езика, нямах дори посока. Обичам обаче предизвикателствата. Трудността беше в това, че не знаех дали вървя във вярната посока. Единственото, на което разчитах, бе моята вяра“, сподели носителят на Оскар.
„След третата – четвъртата година дойде носталгията. Няма по-страшно нещо от нея. Ако си в Европа, имаш усещането, че на който и самолет или автобус да се качиш, ще си за три-четири часа в България. В САЩ не е така и е много по-тежко“, добави той.
„Липсва ми не виното, ракията и луканката, а възможността да съм сред толкова мили и сърдечни хора, да се играят хора и да се пеят български песни. Това не е национализъм, казва се родолюбие“, обясни актьорът.
„Брат ми казваше, че за мен е лесно да съм в Америка, защото съм хипар по рождение. Мога да живея с 20 стотинки в джоба, мога и с 200 лева. Това няма никакво значение“, добави той.
„Имало е моменти, когато сме страдали, плакали, но не загубихме духа си. Чувствам се успял в това, в което съм си поставил за цел“, сподели Маринов.
„Не съм звезда. Аз съм Димитър Маринов и съм такъв, какъвто съм бил и преди 20 години.
Успях да зарадвам много българи тогава, когато имаха най-голяма нужда – преди пролетта и Трети март“, каза още той.