Спомени от соца: През 1978 г. по заповед на Чочоолу танкове газят Столипиново. В махалата е въведено военно положение

Автор: Флагман.бг

В Пловдив се намира най-голямото гето на Балканите – Столипиново, с над 50 000 души циганско население.

През годините постепенно започва да се превръща в циганско гето. По времето на социализма жителите на квартала са се държали изкъсо от органите на властта и не им се е позволявало да мародерстват над българското население. Тоталитарната идеология изключва по презумпция опцията за недисциплинираност и непокорство сред населението. Въпреки страха от милицията, обаче инциденти не липсват, пише socbg.com.



През лятото на 1978 г. млада семейна двойка се разхожда привечер в съседния квартал „Изгрев“.  Маршрутът им минава в близост до „Столипиново“, където са нападнати от местни цигани с цел грабеж. Мъжът оказва съпротива и е заклан от разярените цигани заедно с бременната му съпруга. Впоследствие се оказва, че убитият мъж е племенник на партизанския командир Стою Иванов Неделчев (Чочоолу), издигнал се след 9 септември 1944г. до генерал. В годините на комунистическо управление подобни случаи са били под тотално информационно затъмнение и поради тази причина в пословичното социалистическо безновинарско общество, слуховете са растели мълниеносно, а народната мълва е била страхотна. Всеки чул отнякъде нещо е давал воля на въображението си и допълнително е украсявал случилите се събития. Така се случва и с този криминален инцидент, където истината за случилото се, поради липсата на информация и до днес се преплита с градския фолклор.



Според градската легенда, след като милицията не успява да залови убийците, се намесва армията. Реакцията на чичото на убития мъж, генерал Чочоолу, е ужасяваща и мигновенна. По това време влиятелният и силен генерал командва армията в Старозагорски окръг. Веднага след като научава, че убийците не са разкрити заминава за Карлово. Бесен, генералът вдига под тревога два батальона от тамошната танкова бригада. Без да се съобразява с никого сам повежда колоната с танкове към Пловдив. Замисълът на потресения 70 годишен вече генерал е била, чрез страха от вида на бойните машини, да въведе ред и дисциплина сред размирното население в квартала, както и да спомогне за по-бързото залавяне на убийците на племенника му. Така и става. Няколко Т-55 тръгват от Града на Левски, за да дебаркират в източния квартал на Града на тепетата, където се намира „Столипиново“. Танковете  обграждат циганското гето, като при вида им всичко живо мигновено се скрива. Страхът плъзва навсякъде и никой не смее да излезе.  В квартала буквално е въведено военно положение.  За назидание бойните машини разрушават една къща, а самият Чочоолу нарежда по мегафона, че види ли мангал по тъмно, ще се стреля на месо. И ако до изгрев не предадат нападателите, продължават със следващата къща!

Научили за странните маневри, началниците на пловдивската милиция изпадат в ужас. Прекратени са отпуските на милиционерския състав , поделенията в града са вдигнати по тревога.



В опит да предотвратят погрома на гетото, в него навлизат тежко въоръжени милиционери и роти на войската. Никой обаче не посмява да се противопостави на легендарния генерал и се започва поголовно пребиване на циганите без оглед на пол, възраст и т.н. Група мъже, въоръжени с брадви и ножове се опитват да окажат съпротива, но направо са  пометени от силовите структури на държавата.
Ефектът от акцията е страхотен. Още на следващия ден цигани пропяват в милицията кои са дръзналите да отнемат живота на племенника и снахата на жестокия генерал. МВР ги залавя за ден и ги предава на съда. Развилнелият се генерал дори сам поисква престъпниците да му бъдат предадени, за да може лично да ги разстреля. Все пак под натиск отгоре саморазправата е предотвратена.
Всеки в махалата, у когото е намерено нещо, което би могло да се използва като оръжие е арестуван и затворен за превъзпитание в килиите на Пловдивска община, останали още отпреди 1944 година, когато сградата е била Областна дирекция на полицията. Там попадат и жени, които отправяли клетви към милиционерите и военните.



По време на тридневната блокада кварталът е изглеждал сякаш е бил обезлюден. След взетите драконовски мерки, циганите не смеят да гъкнат, а камо ли да дерибействат, както се случва сега. В Пловдив е въведен вечерен час за тях и никой не е имал право да излиза от гетото без причина. Установен е и режим на денонощно наблюдение от милиционери. Ако циганин се осмели да напусне квартала извън вечерния час буквално е бивал осакатяван от бой. Tези, които са работели на смени са им издавани служебни бележки, за това в колко часа им свършва смяната, за да могат да се приберат. Ако тя обаче закъснее и не успеят да се завърнат в уречения час, някои от страх са оставали да спят и на работното си място.

Случилото се така наплашва обитателите на гетото, че до началото на демокрацията никой от тях не си позволява да извърши дори и най-малкото престъпление. А близо 2 години жив циганин не посмява да се появи в града. Това е бил и единственият период, в който Пловдив е живял без страх от криминални прояви, а за този своеволен и дързък акт Чочоолу, заплаща с военната и политическата си кариера.

Кой е Чочоолу ?

Стою Иванов Неделчев (Чочоолу) с прякор Пантера е роден през 1908 г. в с. Калояновец, Старозагорско. Понякога в неговата биография е трудно да се отделят фактите от легендите. Преди да стане партизанин се е занимавал с кражби на коне и животни. Влиза в затвора като криминален престъпник. Докато пребивава в затвора, се запознава с комунисти и се запалва по комунистическите идеи. Излиза в нелегалност през 1934 година, а през 1937 година пристига в СССР като политимигрант. Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1941 година по решение на ЦК на БКП като парашутист се завръща в България, за да организира партизански отряди. Командир на Партизански отряд „Христо Ботев“, Партизанска бригада „Георги Димитров“ и Пета Старозагорска въстаническа оперативна зона. Два пъти му е издавана смъртна присъда по ЗЗД. Остава неуловим, което го прави един от легендарните и прославени партизански командири. Участва във войната срещу Германия (1944-1945) като заместник-командир на VIII- а Тунджанска дивизия. Приет в редиците на БКП. Многократно избиран за Народен представител. Служи си трудно с дясната ръка вследствие на наранявания от времето на съпротивата и козирува с лявата. През 1967 г. издава мемоарната книгата „Боят настана“. Във филма „Осмият“ е прототип на главния герой, ролята на който играе Георги Георгиев-Гец. Почетен гражданин на Стара Загора от 1978 г. Според очевидци, генералът е бил ужасяващо жесток и смразяващо циничен. Умира през 1987 г. в Стара Загора.