×
Вкусно Бизнес ЮГ София Войната в Украйна Политика Общество Общини Спорт Разследване

Управител:
Веселин Василев, email: [email protected]

Главен редактор:
Катя Касабова, email: [email protected]

Коментарите под статиите се въвеждат от читателите и редакцията не носи отговорност за тях! Ако откриете обиден за вас коментар, моля сигнализирайте ни!

Категории
Вашият сигнал Връзка с Флагман Flagman в Telegram
Накратко
НА ЖИВО
Най-нови Най-четени Най-коментирани

Как се превърнахме в държава на андрешковците*


Как се превърнахме в държава на андрешковците*
Не е лошо и днес да се четат разказите на Елин Пелин, но с едно наум
23 Октомври 2018, Вторник, 18:31 ч.
Автор: Хасан ЕФРАИМОВ

Ако не изхитрим държавата, съседа, приятелите и случайните минувачи, всеки тогава би ни взел просто за обикновени глупаци


Никога не сте се запитвали, какво се е случило със съдията, след като Андрешко го оставя в блатото, нали? Но, аз ще ви кажа за да се замислите за някои неща в живота.

Андрешко пришпори коня, докато виковете на съдията не увиснаха далеч във вече падналия мрак. Скоро настигна и Дорчо, който скрит в мъглата и видимо успокоен беше почнал да пасе върховете на тревата, пожълтяла от зимния студ. Такава беше тази година зимата. Да речеш, да падне сняг, а то, като начена една киша. Преди това, в късна есен удариха няколко слани, а след това като се прокъса това небе, не спря да вали дъжд и суграшица. Газеха и селяните в калта и скоро тя се настани и в самите им души. Не че беше ги напускала някога, но тази година плуваха в кал, дишаха кал, докато не прогизнаха целите и замязаха на кални и парцаливи дрипльовци, каквито всъщност си и бяха.
Както си беше на коня, Андрешко се наведе и подхвана дизгините на Дорчо, а той послушно и покорно тръгна след тях. Скоро ускориха ход и не след дълго навлязоха в първите светлини на селото.
В далечината отново изграчи гарванът, кацнал на онзи сух клон. Гласът му се разнесе в тишината и сякаш с нож разкъса падналия вече мрак.
– Уж разправяха че гарваните били умни птици – изрече Андрешко като че ли на себе си – А този баш у кишата.
Не след дълго се озова пред кръчмата. Ръждивите й светлини се разпръскваха на снопове в околната мъгла.
– Тюх, подгизнах целия – изпсува, изсекна си носа с два пръста и влезе през вратата.
Веднага го удари познатият аромат на тютюн, мръсна селска пот, лук и чесън, а също и на сланина, поставена в хартийки над печката и отново, както хиляди пъти досега му залютя на очите.
Не обръщайки внимание на подвикванията на съселяните си, Андрешко се отправи към масата на Станойчо. Проклетникът сякаш беше закован за стола. Когато и да влезеше, все си клечеше на същото място. Случваше се сутрин да мине за цигари, по обяд, късно вечер, а нашият прихванал здраво чашата с една ръка, с другата блъскаше по масата и крещеше:
– Мамито му и живот. Мамито му и мизерия.
– Станойчо... – изтърси на пресекулки Андрешко, след като си придърпа стол и седна близо до него. – Съдията... Идва да ти измете хамбара.
– Че кво ще го мете? Той е празен – обади се някой от съседната маса и скоро цялата кръчма избухна в смях. Без да се усети Андрешко бе изрекъл всичко на висок глас.
Станойчо, сякаш не разбиращ какво му е съобщил Андрешко, отначало вдигна чашата и отпи голяма глътка. После избърса устата си с опакото на мръсния си ръкав и си взе парче сланина, поставена върху подгизнал вестник на масата.
– Ще ми вземе ли и душата? – процеди с пиянски блясък в очите. За момент се видяха мръсните му зъби с жълтеникави налепи по тях. След това замляска сланината и скоро тя се разлетя на парчета от устата му, завлечена от гърления му смях. Както беше седнал си личеше от далеч че е пиян и едвам се крепеше на стола.
– Андрешко, ти ли го доведе? – започнаха подмятания от масите. Изведнъж се бе възцарила гробна тишина.
– Доведох го, но го оставих в блатото.
– Как така го остави в блатото?
– Ей тъй, разпрегнах Дорчо, качих се на другия кон и изчезнах.
– Че той не беше ли си платил човекът.
– Беше... Ама, уж да помогна на Станойчо.
– Той на него и Господ не може да му помогне вече. Дано поне някой път да изтрезнее.
– Ще умре в студа, бе момче – започнаха да се обаждат и други.
– Изедници, нямаха наяждане.
– Данъци, та данъци... Нямаха край.
– Такова нещо и по турско не е било. Платиш си там десятъка и...
– Налей на Андрешко – извиси се и гласът на Станойчо над останалите.
– Да налея, ама не си плащал знаеш ли от кога? – намеси се и кръчмаринът – За съдията не знам, но аз вече трябва да ти взема къщата.
– Тя пък една къща – изкикоти се някой от дъното на кръчмата.
– Ще трябва и Станойчовица да вземеш.
Скоро, забравили за съдията в блатото, селяните подхванаха разговор за държавата-изедник, за данъците, които събираха, за кредитите на банките, за съдия-изпълнителите, които през ден през два наобикаляха за да съберат взиманията, които все се просрочваха, а така и не обелиха и дума за безкрайните си пиянски вечери.
– Една седмица ако не пиете, ще си платите данъците – опита да се обади по едно време и кръчмаринът, но гласът му потъна във всеобщата глъч.
В ъгъла на кръчмата беше седнал даскалът. Един такъв дребосък, с очила, които му даваха вид да прилича сякаш на съсел.
– То така, ако никой не си плаща данъците, държавата... – опита се да каже нещо.
Дружно селяците се нахвърлиха върху му и той скоро съвсем съжали че си е позволил да се обади. Така беше по тези географски ширини – на училите и не доучилите, както наричаха даскала селяните, не даваха много-много да се обажда. В тази държава и последният селяк беше цар седне ли на чаша в кръчмата. Пък и малко поет си падаше даскалът, а поетите в тази държава, всеки знае, се познават само по стъкленото око, изкачащо от някой масов гроб. Друг път, на зазоряване ги изправят до стената в някое гарнизонно стрелбище и...
– Войската..., пътища, мостове... – все пак не се предаде нашият, свикнал да се надвиква с децата – Всичкото това пари чини. Де ще му се види краят?
Потекоха ракии и вина, както всяка вечер, забравили за дом, деца и челяд. И тъй няма и инак – философията на бедняка, която винаги вършеше работа за да успокои гузната съвест.
– Станойчо, тръгвай си вече – дотътри се по едно време кръчмаринът – Пил си достатъчно. Децата ти гладни, жадни, а ти всяка вечер...
Отнякъде, някой изкара кларинет. Звукът му се понесе жално-жално над повсеместната мизерия настанила се в селото. Хора без планове и амбиции, без бъдеще, обречени на вечна сиромашия и забвение. Изключени от историята и без никакво значение за нея. Хора, интересуващи се единствено от това как да се напият.
Дълго плака кларинетът с прегракнал от сиромашията вой, а заедно с него плакаха и селяците, блъскайки по масите и проклинайки сиромашията.
– Мамито му и живот. Мамито му и мизерия – се извисяваше над всички и гласът на вечно пияния Станойчо.
– Ей, съдията – присети се някой на зазоряване – Ще кажат че сме го убили.
Изведнъж се настани тишина. Като по зададен сигнал всички хукнаха по посока на блатото.
А той, завалията, оставен в кишата дълго плака и проклина съдбата. Краката му бяха подгизнали още с навлизането в мочурището. Водата бе покрила дъсчения под на каруцата и стигнала почти до коленете му. Дълго вика и зова за помощ, но такава отникъде не идеше. Не мина много време и заваля ситен дъжд. Чулът, с който се бе заметнал не след дълго подгизна и като че ли под него стана по-мокро, отколкото в мъглата ширнала се навред. Завя леден вятър и той с треперещи зъби многократно се провикна в тъмата:
– Защо? Но, защо?
Добряк си беше, въпреки че се правеше на лош. Беше виждал вече всякакви номера с тази професия. Всевъзможни дрипльовци го гледаха с хитри очички и лъжеха най-нахално и безочливо. Ако проявеше някаква мекушавост, едва ли щеше да успее да вкара и лев в хазната. Затова се научи да се държи грубо с тях, защото само от това разбираха. Уважението го смятаха за проява на глупост, а и най-големите им обещания скоро се удавяха в чашата с алкохол. А и началството... Всекидневни отчети, обяснения, натиск и заплахи за уволнение. Младата държава, едва проходила, беше впрегнала целия си ресурс за да научи крадливите и пияни селяни да си плащат данъците, от които имаше толкова голяма нужда. Войска, армия... Отвсякъде бяха надвиснали черни облаци и беше въпрос на време доскорошните съюзници да се нахвърлят като ято побеснели лешояди и да почнат да късат плът от снагата й.
Към полунощ дъждът се усили и се превърна почти в порой, но съдията вече целият премръзнал дори не забеляза това. Усети че се унася и от това като че ли му стана по-малко студено, затова се остави на студа да затвори клепачите му.
– Децата... Децата... – едвам успя да промълви за последно.
Така и го свариха сутринта – със замръзналите сълзи на лицето му. Най-накрая времето бе стегнало и бе завалял истински сняг. Уж голям човек, богаташ, а бе плакал като невръстно пеленаче.
Стигнаха до него по леда, който бе покрил блатото и изведнъж установиха че е все още жив. Качиха до на една каруца и още двайсе километра го лашкаха до града, вместо да го постоплят.
Вкараха го вкъщи, а дрехи имаше ли на гърба си не се забелязваше – всичко се бе превърнало в огромна ледена топка. Отнякъде намериха ножица за стригане на овце и с нея лека-полека успяха да ги нарежат и да ги махнат от изстиналото вече тяло.
Дълго лежа човечецът на легло – корава душа се оказа. Постоянно бълнуваше в треската си:
– Децата... Децата...
Но не му било писано да ги види отново. Не успя да пребори леда и студа, които си бяха взели своето и на третия ден, привечер се помина.
Погребаха го и скоро на вратата застанаха банките. Гледаш го, уж човек на положение, пък дори къщата му не била неговата, а взета с кредит от банката. Дадоха ден-два отсрочка на вдовицата, ала скоро я изритаха на улицата с трите й невръстни дечица.
Прислони се в съседи жената, но в чужди хора живее ли се?
Скоро момчето го отнесоха някакви селяни за ратайче в чифлик и тя повече нито го чу, нито го видя. Голямото момиче го цаниха за слугинче в една богаташка къща и то, горкото, от този момент нататък бял ден не видя. По цял ден бе принудено да търпи непрестанния тормоз на алчните си господари. На няколко пъти попът се опита да говори с тях.
– Лоши слухове се носят. Не са хубави тези работи – им изрече, но намериха начин да му затворят устата.
Не след дълго момичето видимо наедря.
– Сатана... Иди си Сатана – започнаха да се кръстят тогава хората по улиците и в един прекрасен ден детето, носещо дете в утробата си наистина изчезна. Дали го дадоха в манастир, дали го затриха някъде, така и никой не каза, а и нямаше кой да попита.
Почернената още веднъж вдовица, от немай къде беше принудена да влезе в дома на някакъв търговец, а той, нечестивецът по седем кожи й съдираше всеки ден от бой.
– Отивай за вода – натирваше я, гледайки с кръвожаден поглед невръстното й още момиченце.
Друг път я пращаше на реката за да пере или някъде по друг повод, мъчейки се да остане насаме с детето. Награбваше клетото и невръстно още момиче в скута си вдовицата и така прегърнала го, отнасяше поредния бой. То, затова я и биеше май, нечестивецът.
Един ден, просто не се завърнаха от реката. Дали самодивите от водата нещо си ги прибраха и двете за да изцерят болката им най-накрая, дали хванаха къра нанякъде, така и никога не се разбра?
Разправят, че оттогава вечер, по пълнолуние се носел вълчи вой откъм реката. Аз не съм го чувал и нямам никаква представа откъде са се появили тези вълци там и вият подобно на подивяла вдовица, но някои са виждали жена с дете в скута. Изниквали си така, сякаш от нищото, изпречвали се на пътя на закъснелите минувачи на фона на лунната светлина и само питали:
– Защо? Защо?
После, тръгвали след уплашените пътници и така ги следвали до първите къщи, сякаш търсели помощ, но в града не влизали никога.

Андрешко продължи да дърпа дизгините на конската си каруца между града и селото. Беше обичайна гледка да се появи по прашния път, подвиквайки на конете:
– Дий, господа, дий.
С годините очичките му станаха още по-хитри и като че ли и душата му също още изхитря. За съдията повече не се сети. Само вечер като се напиеха в кръчмата, някой се обаждаше от съседна маса:
– Хитрец си ти, Андрешко. Хитрец си. Ама, и този съдия, как го прецака само.
– Прост човек съм аз, прост – отвръщаше винаги, награбил чашата, седнал до Станойчо.
Така с годините се нароиха още Адрешковци, докато не се превърнахме в държава на Андрешковците. Не сте ги виждали ли? Погледнете пред който решите квартален магазин, седнали са там, превърнали го в квартална кръчма. Седят над бутилката бира, удрят с юмрук по някоя празна каса и крещят:
– Мамито му и живот. Мамито му и мизерия.
Обсъждат всичко, но най-обичат да плюят крадливата държава, забравяйки факта че държавата е такава, каквито са те самите.
Андрешковци, изключени от хода на цивилизация, наврени в апендикса на Европа, неспособни да променят, каквото и да било в живота си.
Като се напсуват по властта започват да обсъждат докторите, търсейки всевъзможни варианти да ги прецакат и да се прегледат безплатно. Понякога и ги бият, но ако това не се случи, всички наоколо разбират че докторите са просто едни обикновени търгаши в бели престилки. И много често не са далеч от истината, защото доста и от докторите са също Андрешковци като тях, както и управниците, а и по-голямата част от хората по тези земи, защото ние сме страната на Андрешковците. Ако не изхитрим държавата, съседа, приятелите и случайните минувачи, всеки тогава би ни взел просто за обикновени глупаци.
Така се прецакваме по тези земи, но най-често го прави държавата. Как иначе? Нали и тя е управлявана от Андрешковци. Наврели са се по канцеларии и кантори, връзкари, всеки човек на някому, седят по цял ден и умуват как да свалят и последната кожа от гърба на бедняците-Андрешковци.
И ако се чудите защо сме такива, аз ще ви кажа? Защото сме така възпитани - да подражаваме на саботьора на държавата Андрешко. Защото за нас е чест да оставим бирника в блатото, понеже държавата е изедническа. Учеха ни дори в училище на това. Който смее, да го отрече. Какви да сме тогава?

 *По Елин Пелин, заглавието е на редакцията

В категории: Животът


Коя зодия ще удари дъното днес
Коя зодия ще удари дъното днес 24/03/2025, Понеделник 10:13 0
Флагман.БГ Внасят вот на недоверие към правителството Внасят вот на недоверие към правителството 24/03/2025, Понеделник 09:30 2
Флагман.БГ Почина много богат предприемач Почина много богат предприемач 24/03/2025, Понеделник 09:16 0
Флагман.БГ Разби ги в Капките Разби ги в Капките 24/03/2025, Понеделник 09:00 0
Огромно напрежение в Турция
Огромно напрежение в Турция 24/03/2025, Понеделник 07:21 0
7
Коментара по темата
7.
каруцата
24.10.2018 09:15:15
0
7
Няма добър човек от днешната власт и държавна администрация, от горе стои баце и надолу е една пирамида от подбрани по негово подобие хора, безскрупулни престъпници работещи срещу народа, а медиите лъжат за да показват на хората "доброто" лице на власта , всичките бих ви натоварил на каруцата и бих ви оставил в блатото и бих седял и гледал с наслада как потъвате , ако през моя живот не успея ще народя деца и ще ги обуча и ще им покажа кои са нашите врагове тоест това ще са потомците на тези крадци и потомците на ибрикчиите им, рано или късно ще дойде ден за разплата !
6.
Мда
24.10.2018 07:42:36
3
4
Всичката сган от телевизора са чорбаджии и банкери, а народа си е същия, чуди се как да оцелее. Много каруци ще ни трябват...
5.
до 5
24.10.2018 00:31:42
2
3
Връзка с мозъка да ти се намира наблизо ? Опитай с изкуствен интелект на батерии. За съжаления твоят или не функционира или си от асоциацията на контрапротестиращите "млад фермер" от "българска ракия" ?
4.
питанка
23.10.2018 22:57:50
7
9
Някой прочетели докрай тази глупост ? Навремето Симеон каза, че българинът трябва да си смени чипа ! Този преразказ по Елин Пелин намеква също. Питането ми е : Какво е общото между Симеон Сакскобурготски и Валери Симеонов ? Моят отговор е : На самозабравилата се, безконтролна Власт, народа и калпав !
3.
Пропаганда
23.10.2018 22:49:05
2
9
Единствената статия в този сайт , която в има смисъл . Браво на автора !
Колкото до Ганьовизмът и Андрешковщината , май няма да има оправия ....
2.
Елин (ама не Пелин)
23.10.2018 22:04:44
4
11
Като ме питате, да ви кажа!

Ами като избихме на 09,09,1944 г. читавите хора в България и оставихме мънкащите тарикати - ето ти ги Андрешковцине. И след това като взехме земята на селяните и те се юрнаха към града - ето ти ги и другата част от Андрешковците, позната още и с името градски селяни. Ето така се получи...
1.
вярно ли е????????????????????????
23.10.2018 22:03:47
0
8
че икономията е майка на мизерията и защо е вярно?????????????бе Андрешковци
 
Добавете коментар
Моля, въведете Вашето име
Моля, въведете Вашият коментар
Въведете защитния код:
Моля, въведете защитния код
 
България Всички новини
"Нефтохимик" с много неприятна загуба, тимът е до стената в плейофите "Нефтохимик" с много неприятна загуба, тимът е до стената в плейофите Нафтата загуби първия мач от ЦСКА в серия до 2 победи В бургаска болница спасиха тежко пострадал младеж В бургаска болница спасиха тежко пострадал младеж Юношата е срязал ръката си до кост Внасят вот на недоверие към правителството Внасят вот на недоверие към правителството Ще удържи ли мнозинството, което в момента е от критичните 121 депутати? Като във филма "Скорост": Две дами пострадаха в автобус в Бургаско Като във филма "Скорост": Две дами пострадаха в автобус в Бургаско Едната жена е с по-тежки наранявания Подробности за инцидента с Пежото и тротинетката в "Долно Езерово" Подробности за инцидента с Пежото и тротинетката в "Долно Езерово" Пострадалият няма вина, за щастие контузиите му не са фатални Разби ги в Капките Разби ги в Капките Вени спечели вота на публиката миналата вечер Здравко от Биг Брадър затваря ресторанта си Здравко от Биг Брадър затваря ресторанта си Бизнесменът уточни, че не е първият, който решава да затвори заведението си Социалните мрежи пламнаха: Малолетни момичета унижиха друго дете (ВИДЕО 18+) Социалните мрежи пламнаха: Малолетни момичета унижиха друго дете (ВИДЕО 18+) Екшънът се случи в Пловдив Могат да почерпят всички, които се казват... Могат да почерпят всички, които се казват... Захари, Захарина, Зарко и Хари Кола блъсна младеж на пешеходна пътека Кола блъсна младеж на пешеходна пътека Пострадалият е транспортиран в болница
Почина много богат предприемач Почина много богат предприемач Бизнесменът почина след продължително боледуване От Украйна с обръщение след срещата с американски дипломати От Украйна с обръщение след срещата с американски дипломати Киев иска достоен и траен мир Огромно напрежение в Турция Огромно напрежение в Турция Масовите протести в защита на Екрем Имамоглу продължават, Ердоган обвини опозицията в тероризъм Възстановяват групата на МЕЧ Възстановяват групата на МЕЧ В национален ефир Василев отправи ултиматум, че ако в сряда парламентарната група на МЕЧ не бъде възстановена, “Киселова повече никога няма да седне като председател” Не им стиска да ме арестуват, смята Асен Василев Не им стиска да ме арестуват, смята Асен Василев Арестуваният охранител на съпредседателя на "Промяната" вече се е върнал на работа към партията Мутри в беда заради кражба на 160 кг кокаин Мутри в беда заради кражба на 160 кг кокаин Следи на двама отвлечени водят към Турция  Тръмп забрани на Хилари Клинтън и други свои врагове достъп до класифицирана информация Тръмп забрани на Хилари Клинтън и други свои врагове достъп до класифицирана информация В черния списък влизат още няколко персони, чиито авторитет е меко казано спорен Тарикатската схема, при която безработни българи получаваха по над 2000 лева на месец, вече не работи Тарикатската схема, при която безработни българи получаваха по над 2000 лева на месец, вече не работи Досега, ако човек е работил в България, а след това в друга страна от Европейския съюз (ЕС) и се върне у нас безработен, за изчислението на обезщетението му за безработица голяма роля играе последният му доход Спасител намери 11 бутилки 100-годишно уиски на плаж Спасител намери 11 бутилки 100-годишно уиски на плаж Находката се оказала стара стъклена бутилка във формата на колба с тъмна течност вътре Мъж лежи безпомощно пред УМБАЛ-Бургас – няма кой да се отзове Мъж лежи безпомощно пред УМБАЛ-Бургас – няма кой да се отзове Обадих се два пъти на 112, отказаха да пратят помощ, твърди Николина Иванова 
Илия НАЛБАНТОВ, анализатор Илия НАЛБАНТОВ, анализатор Ще видим трайното завръщане на Путин на международното поле за преговори Виц на деня Виц на деня - Пиян ли си?
- Не съм!
- Кажи: Крал Карл и Кралица Карла крали крадени кларинети.
- Бааахти айдуците!
Виц на деня Виц на деня - Скъпи, имам страхотна новина!
- Каква е, слънчице?
- Ненапразно си платил каското на колата.
Статус във фейсбук Статус във фейсбук Най-страшният звяр в природата? Жена на диета, в цикъл, мъчейки се да спре цигарите и разочарована от мъжете...
Автори Флагмани
Маркетинг Екип
Анна Добрева-Бакалова
Специалист Маркетинг и реклама, Copywriter
Затвори