Спорът с местенето на стрелките е излишен: Лятното време е по-благоприятно за България!

Автор: Георги РУСЧЕВ

Сезонната смяна на времето с местенето на стрелките  час напред или назад, тази безумна „традиция“ по два пъти годишно буквално съсипва здравето на хората, влизайки в конфликт с вътрешния ни циркаден ритъм*. Въведена от държавните власти и бизнеса в цяла Европа в края на миналия век промяната на стрелките цели предимно спестяване от сметки за електричество.

Видно е, че днес дори и политиците са стигнали до очевидното умозаключение, че живеем в 21 век и електричество се хаби, както еднакво през деня и през нощта.

Още в средата на лятото, Европейският съюз готви тоталното премахване на тази порочна и меко казано безсмислена практика.

Проблемът в това обаче е сериозен и води до спорове кое време да остане, а причината е чисто астрономическа – земята е сферична, но въртенето й около оста не е перпендикулярно на орбитата й около слънцето, а леко наклонена (между 21.4 и 24.5 градуса отклонение от въобръжаемия перпендикуляр). Това на практика значи, че слънцето изгрява и залязва в различно време в зависимост от това къде се намирате на планетата – колкото по-далеч от екватора, толкова по-късно то се показва над хоризонта рано сутрин и съответно толкова по-късно се скрива зад него.

 Говорейки за Европа, можем съвсем спокойно да я разделим на две половини по близост до екватора – южна и северна. Държавите в тези две половини ще имат различни предпочитания и за смяната на времето и те ще са напълно основателни.



За държавите от оранжевия спектър е по-логично да ползват целогодишно лятното време, тъй като то няма да окаже особено влияние върху времето, в което слънцето изгрява през зимата. Например в България, използвайки лятното време през студените месеци, слънцето ще озарява родината ни не по-късно от 8 ч. сутринта, което на практика е 1 час по-късно от това, което виждаме сега, използвайки зимното време. В този ред на мисли обаче залезът също ще идва час по-късно, удължавайки деня. Вместо да пускаме лампите в 17 ч., вече ще го правим в 18 ч. дори и в най-късите дни на годината.


Така изглежда графиката за София, България. В средата е лятното часово време. Жълтата линия показва изгрева на слънцето спрямо дата. Източник

Това съвсем не е така за държавите в синия спектър на Стария континент. Там, както става ясно от експеримент, проведен в Обединеното кралство през 70-те години на миналия век, се оказва, че при ползване на лятно време през зимата, слънцето изгрява чак в 9:00-9:30 сутринта, което е абсурдно.

Да говорим конкретно. Какви са предимствата на лятното часово време пред зимното?

Впечатление прави, че в България мнозинството от хората, по някаква необяснима причина, предпочитат зимното време. То намалява деня с 1 час, създава множество предпоставки за ПТП-та, увеличава риска от депресия и дори самоубийство и има многостранни и комплекси лоши ефекти върху човешкото здраве. Предвид факта, че тук сме си свикнали с гореизброените, (най-много фатални катастрофи на глава на населението, най-нещастни, най-бедни, на второ място по риск от самоубийство в ЕС) защо пък да не си подсилим допълнително „силните страни“

Лятното време от своя страна, което отново, поради необясними причини, хората тук не харесват, има и положителен ефект. Повече слънчева светлина,се равнява на по-малко депресии (зависимостта е фрапантно видима в северните страни на ЕС, където слънцето изгрява за няколко часа през зимата, някъде за не повече от 4-5). По-дълъг ден = по-малко престъпност. Повече видимост на свечеряване = по-малко блъснати пешеходци и по-малко нужда от шофиране на фарове. И така нататък. Списъкът с предимства е мащабен.

Да не говорим пък за самото местене на стрелките, което всъщност е ябълката на раздора. Очевидно е, че то трябва да се премахне. Как точно, изводът трябва да се направи на базата на независими научни проучвания в сферата на психологията. Факт е, че два пъти годишно ние самите виждаме ефекта, който тази „традиция“ има над хората. И тези наблюдения са подкрепени от редица изследвания в тази насока,  които безспорно сочат, че въпросната промяна води до повече негативи за организама на индивида, отколкото позитиви. (ето ги и тях)

Но да се върнем на „предпочитанията“. Защо българите предпочитат зимното време?

Може би отговорът се крие във факта, че тук местенето на стрелките с час напред е въведено сравнително късно и сякаш на майтап – на 1 април 1979 г. Поради демографията на България се оказва, че по-голямата част от хората, които в момента населяват страната, са били на зряла възраст (между 18 и 30), когато това се е случвало. Това на практика ги прави предубедени – докато са растяли, е имало само едно часово време – зимното. То сякаш им носи и носталгия към отминалите младини. Нищо, че сравнено с лятното, то обективно вреди на тях самите.

Сега същите тези българи, израснали със зимното време и станали свидетели на „насилственото“ местене на стрелките, смятат новото, обективно по-добро за географските ни ширини лятно такова за „фалшиво“, за нещо, което омразният комунизъм им е наложил. И въпреки че то ще има позитивен ефект върху здравето им, те днес го отричат. 

Повечето хора просто искат цялата глупост с местенето на стрелките да спре

Въпросът е да се избере правилното часово време, което обективно има ползи както за индивида, живеещ в обществото, така и за обществото като цяло. А това несъмнено е лятното време.

*Циркаден ритъм - цикъл на физическите, психическите и поведенческите промени. Траят приблизително 24 часа и ни казват кога трябва да си легнем да спим, както и кога да станем без да използваме будилник. Като цяло те са основна част от живота на всеки човек.