Кардиолози доказаха, че дългите отпуски удължават живота

Хората, излизащи в дълги отпуски, живеят средно по-дълго и по-рядко страдат от сърдечносъдови болести, в сравнение с крайните работохолици и любителите на кратките ваканции. До този извод са стигнали учени, участвали в поредния конгрес на Европейското кардиологично общество в германския град Мюнхен, пише РИА Новости.

„Не си мислете, че здравословният начин на живот и качествената храна компенсират факта, че работите прекалено всеотдайно и никога не излизате в отпуск. Ваканцията е добър начин човек да се отърве от стреса и да подобри здравето на сърцето, което е особено забележимо при мъжете“, казва  Тимо Страндберг от Университета в Хелзинки (Финландия).

Според статистика на Световната здравна организация болестите на сърцето и съдовете, включително инфаркти, инсулти и хроничната сърдечна недостатъчност, са главна причина за настъпването на смърт сред хората на глобално ниво.

По тази причина всяка година умират около 17 млн. души. Една от главните причини за развитието на тези болести в момента се смята хипертонията, която се развива заради стреса, неправилното хранене, заседналия начин на живот и вредните навици.

Страндберг и колегите му разкриват още една връзка между здравето на сърдечносъдовата система и смъртността, като наблюдават в продължение на 50 г. живота на 1200 заможни предприемачи, живеещи във финландската столица.

Учените разделили участниците в експеримента на две групи, една от които постоянно получавала съвети за здравословен стил на живот и определени лекарства, защитаващи организма от високо кръвно и вредния холестерол, а другите живели, както са свикнали.

Първоначално намесата се оказвала благоприятна за здравето. Честотата на развитие на проблеми със сърцето се намалила с 46% в сравнение с представителите на контролната група, а физическото състояние като цяло видимо се подобрило.

Последвалите наблюдения обаче показали, че броят на хората в първата група, които починали в първите 30 години от наблюдението, видимо надвишавало количеството на преждевременно починалите бизнесмени, които не получавали здравни съвети.

В следващите години разривът в нивото на смъртността продължавал да се увеличава, което накарало лекарите да анализират останалите аспекти от живота на наблюдаваните мениджъри с надеждата да открият статистически обяснима причина на тази аномалия.

Оказало се, че бизнесмените от първата група средно видимо по-рядко излизали в отпуск и за ваканции отделяли по-малко време спрямо контролната група. Нещо повече, колкото по-високо било нивото на работохолизма при всички участници, толкова по-малка била продължителността на живота им и по-висока честотата на сърдечните пристъпи и инфарктите.

Например мъжете, които почивали три седмици в годината или по-малко, умирали с 37% по-често спрямо предприемачите, които изкарвали цял месец в отпуск.

Мъжете, които отделяли малко време за почивка, спели по-малко и повече работели спрямо останалите участници в експеримента. Високото ниво на стрес на практика нулирало всички ползи от здравословния начин на живот. Нещо повече, усилията за поддържане на този стил на живот може допълнително да причинят стрес, отбелязва Страндберг.

Ученият подчертава, че промените в диетата и отказът от вредни навици не влияят негативно на продължителността на живота. Той настоява, че трябва човек да се бори със стреса и да почива достатъчно често, за да бъде максимална ползата от прехода към здравословен начин на живот.