Защо ни викали Кьор Бургас. Ами ние и по равния път да се спънем, пак ще обвиним другия

Имаме дотатъчно примери за местен нихилизъм и е крайно време първо да се вгледаме вътре в самите себе си

Ключови думи: българин, недоволство, мрънкане, проблем, изказвания, мнения, бургас, флагман

12 Юли 2018, Четвъртък, 06:07 ч.

Автор: Флагман.бг

И докато взаимно се плюем, останалите вървят напред, а пък ние за изоставането виним управниците си

Превърна ли се в тенденция бургазлията да мрънка и недоволства от всичко, независимо дали е направено за негово добро и дали изобщо го засяга. Пречат му дупките по разбитите улици, но не иска да плаща по-високи данъци, пречи му музиката от съседното заведение, но и ще протестира, ако го затварят в 22 часа, пречи му пушека от цаца, но като седне на капанчето в Морската градина първо пита: „Прясна ли е рибата?“.

Има такива хора сред нас, които винаги са недоволни - хора, които и по правия и най-равен път да се спънат, пак ще се оплачат, че друг им е виновен.

Сигурно си спомняте наскоро, как една вечер небето над Бургас бе озарено от невиждана по своята пищност 20-минутна заря за юбилея на една от водещите банки у нас. Вместо възхита от илюминациите, на редакционните телефони заваляха оплаквания и сигнали, че се вдигнал невъобразим шум, изплашили се домашните любимци, било твърде продължително, което било недопустимо по...норматив?!, отпадъците от конфетите падали в морето и замърсили водата. Имаше и настояване да видим каква сметка за ток е платила Общината за същата тая празнична вечер, защото "разпищолилите" се банкери били ползвали за светското събитие на Моста електричеството без пари?!

И никой не позвъни на дежурния ни репортер, за да каже: напишете едно благодаря на инициаторите на изненадата, на която всички се насладихме, а децата ни се радваха от сърце.

Подобен е случаят и с многобройните жалби на един и същ бургазлия, вече цели осем години, срещу съученика му от началното училище, за който ви съобщихме вчера

В средата на юни, в един неделен следобед, над града се изля изневиделица огромно количество дъжд, целият град беше под водно одеяло. Но за кратко.

Потоп нямаше, новата канализация на реновирания бул."Богороди" издържа на първото си изпитание и нямаше нито една пробойна, водата се стече бързо, градът се върна веднага към нормалния си живот. Независимо от това, редакционната поща се задръсти от снимки, придружени с критични бележки към местните ни управници, които не чистели, били некачествени строежите им, опъвали едни големи комисиони и т.н., докато в същото време в Берлинското метро плуваха като в басейн, но от там никой не се сети да плюе властта, а прие природното явление философски и с разбиране.

Към поводите за мърморене, преминаващо в грозни псувни, трябва да добавим и ремонтите, които допреди наистина бяха блокирали целия град. Добре де, искаме да караме автомобилите си по здрави пътища, а не по „развълнувани морета“. За колко време и кога обаче да станат тези ремонти – зимата не е благоприятна, а лятото е пълно с туристи. През пролетта работниците и техниката толкова много ни пречеха, управляващите бяха толкова виновни за неудобството, че се налагаше незабавно да ги свалим.

Но това са само щрихи.

Европейско социологическо проучване показва, че като цяло българите са най-недоволни, нещастни и подозрителни към ближния, че сме на дъното по удовлетвореност от живота и не защото в България той е лош, а защото не ценим хубавите неща в него.

За Бургас специално баба ми често казваше: Кьор* Бургас! Което ще рече, че не ни върви, защото все мрънкаме и обвиняваме ближния за несполуката си. После се чудим защо другите градове като Пловдив и Варна вървят още от тоталитарно време все по-напред от нас, а ние не сколасваме да ги стигнем.

Вие да сте чули някой гагауз да оплюе кмета Портних из тамошните медии? Или откъм Фелибето някоя майничка да е поискала оставката на Тотев?!

*кьор - от турски сляп, но в смисъл на човек, който невиждайки не може да прецени и каква е реалната обстановка, за да вземе адекватни мерки

В категории: Животът