Защо социализмът да ни е направил мързеливи? Тогава всички работеха и произвеждаха в пъти повече

Автор: Лъчезар Лисицов



Димитър Стоянов е на 65 г., депутат от „БСП за България“. Избран е преференциално за народен представител от бургаската листа на коалицията. Юрист, член на парламентарните комисии по правни въпроси и по вътрешна сигурност и обществен ред.

- Г-н Стоянов, нормално ли е точно в Деня на труда да се почива? Знаете ли други държави, в които този празник да е неработен ден?
- Преди да Ви отговоря, ми позволете да поздравя читателите на „Флагман“ с празникa и да им пожелая хубав ден и пролетно настроение. Що се отнася до вашия въпрос, следва да имате предвид, че той съдържа в себе си и отговора. Коренът на думата „нормално“ е норма, което предполага властнически акт, т. е. закон или друг нормативен документ, издаден от орган на власт или управление. В този смисъл празнуването на Първи май е в съответствие с чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, който определя Първи май като „Ден на труда и международната работническа солидарност“. Разбирате, че при това положение моят отговор е: „Да, нормално е да се празнува.“
Ако ме попитате, това естествено ли е, също ще Ви отговоря, че е естествено. Такава е нашата българска традиция. И според мен тя е много хубава. Няма нищо лошо в това хората да празнуват.
На мен не ми е известно как е решен този въпрос в другите страни. А и не ме интересува. Нека да сложим себе си на първо място и да решим, кои сме ние, а не кои са или какви не са другите страни и народи. Ако трябва да се съревноваваме с някой - да се съревноваваме със себе си. Ако нещо не ни харесва, нека да направим друг избор и го променим, а не да очакваме нечие одобрение.

- Вие лично как празнувате на 1 май?
Аз ще бъда на шествието, което се организира от 10.30 часа по маршрут от Стоматологията до сградата на общината, където ще има концерт. След това ще отпътувам за София, където ще се подготвя за пленарния ден в сряда.

- Защо БСП отбелязва толкова специално този ден с митинги?
- Това е част от традицията на БСП и е свързано с борбата на моята партия за социална справедливост. Честването на Първи май е и една възможност да се посочат основните проблеми в нашето общество и да се чуе гласът на обикновения българин. Тази година акцентът е поставен върху борбата срещу мафията, корупцията и бедността.

- Не е ли лицемерно точно в България да празнуваме 1 май? Така нареченият социализъм не ни ли направи по-мързеливи?
- Защо трябва да е лицемерно? На мен ми омръзна някой непрекъснато да ми натрапва измислени от него морални норми, да ми обяснява за несъществуващи европейски ценности и т. н., чието единствено послание е: тук е лошо, ти си лош, в Европа и САЩ е хубаво. Какво има лицемерно в това, човек да празнува, когато му се празнува. Лицемерието е точно обратното - да не правиш нещо, което ти се прави, за да те хареса някой. Не ми е ясно и защо социализмът трябва да ни е направил мързеливи. Тогава всички работеха, правото на труд беше гарантирано и производството на глава от населението беше в пъти по-високо от сега. Но социализмът имаше в себе си и слабости, поради което беше отречен и отстъпи своето място. В това няма нищо лошо. Лошото е, че на негово място не беше създадено нищо и сега нашият народ живее много по-зле от тогава.

- Този ден е започнал да се отбелязва още от 19-и век във връзка със защитата на правата на работниците. У нас кога бяха по-защитени тези права – по време на тоталитарния режим или сега?
- Определено преди правата на трудещите се бяха по-защитени. Сега например правото на труд е записано в чл. 16 на нашата Конституция, но не е гарантирано и в този смисъл има повече пожелателен характер. Преди и самата държава беше много по-социална. Тогава не можеше да се види човек да се изхранва от кофите за боклук. Нещо повече, не можеше и да се помисли за подобна възможност.

- Така наречените социалистически държави произвеждат в пъти по-малко на глава от населението в сравнение със страните с развита пазарна икономика? Защо трудът там е толкова неефективен?
- Социализмът не допускаше конкуренцията и това от своя страна водеше до неефективност на труда. Поради тези и други причини социализмът слезе от политическата сцена.

- Виждате ли опасност човешкият труд да изчезне предвид бурното развитие на цифровите технологии и заместването на човека от машините? Какви са рисковете от тази тенденция?
- Може би трудът ще изчезне като понятие, което използваме понастоящем, но животът ще наложи други предизвикателства, които ще бъдат адекватни на бъдещето развитие. И те ще се решават от следващите поколения.
Аз смятам обаче, че е крайно време да спрем да се вторачваме в миналото и в бъдещето. Миналото е спомен, а бъдещето е представа. И двете са конструкции на ума. Но за мен е по-добре да се концентрираме върху настоящето. Само тогава ще видим, че нашият народ страда, че няма перспектива за развитие, че се превърнахме в донор за работна ръка на други страни и народи, че нямаме стратегическа цел и се движим като кораб без посока, все въпроси, които трябва да бъдат спешно решени и са основа за друг разговор. Този разговор в нашето общество закъснява. И той изисква друг тип поведение. Поведение, което не ни съсредоточава върху проблемите, а върху РЕШАВАНЕТО на проблемите.