Всяко пето дете у нас не ходи на забавачка

Всяко пето дете в България на възраст 3-6 години не посещава детска градина, става ясно от материали на фондация "За нашите деца" за ранното детско развитие, раздадени на форум по темата.

Много деца от най-бедните семейства остават извън обхвата на обществените детски градини. Показателите на ромските деца във всички сфери са по-ниски - под 40 на сто от тях са записани в детски градини въпреки по-голямата им нужда от предучилищна подготовка, посочват експертите.

Смъртността сред децата до една година продължава да бъде далеч над средната за Европейския съюз, като през 2014 година за пръв път от 17 години насам стойността й се увеличи и е 7,6 на 1000, пише в материалите.

Живеещите в риск от бедност и социално изключване деца в България са 43,7 на сто, според анализ на Евростат, цитиран от фондацията, което е предпоставка за рискове за ранното развитие на децата. 6,5 от децата до пет години са с изоставане на ръста, а повече от 25% са с различна степен на анемия.

Като предизвикателство пред България се откроява това, че жените без здравно осигуряване и тези от най-уязвимите социални групи често нямат достъп до здравни грижи по време на бременността. Продължава и да е тревожно висок броят на децата, които биват изоставяни след раждането, допълват експертите, цитирани от БТА.

Да се разработи Национална стратегия за ранното детско развитие, препоръчват анализаторите в изводите на изследване "Ранното детско развитие в България". Изследването е направено от фондация " За нашите деца", съвместно със сдружение " Дете и пространство" и Института за изследване на населението и човека към БАН.

Анализаторите препоръчват още приемане на наредба за стандарти за ранното детско развитие. Осъзнаване на бедността като основен фактор, възпрепятстващ достъпа на децата и техните семейства до услуги, които са от решаващо значение за тяхното развитие, е препоръка към институциите, отразена в изводите на проучването.

Разширяване на пакета от безплатни профилактични прегледи и изследвания на бременните жени, осигурен от НЗОК, разширяване на възможностите за осигуряване на здравни грижи за неосигурените бременни жени, въвеждане на патронажна грижа под формата на редовни домашни посещения от медицинско лице при децата до 3 години, разкриване на интегрирани услуги за деца с увреждания и хронични заболявания, са също сред препоръките.

Експертите смятат, че трябва да се подобри достъпът до детска градина и да се предприемат мерки за разширяване на обхвата на децата в детските градини.