Внукът на дядо Добри говори за първи път от Бургас: Беше смирен човек, искаше да върне вярата на хората в Бога
16 Февруари 2018, Събота, 00:10 ч.
Все още не е моментът да се говори за канонизирането на дядо Добри, смята Владимиров
Дядо Добри почина. Светецът от Байлово, както го наричаха хората, си отиде на 103 години. Човек, далеч от материалния свят и изцяло посветен на духовното – дарил стотици хиляди на различни църкви, но живеещ като аскет.Екип на „Събуди се” по Нова Тв разговаря с Християн Владимиров – внук на дядо Добри, от Бургас.
„Това, което остана скрито за хората, най-вероятно е почти всичко. Голяма част от това, което излизаше по медиите, не отговаряше на истината. Скритото е, че дядо ми беше един смирен човек, отдаден на Бог и всичко, което правеше, беше с цел да върне вярата на хората в доброто и почтеността”, каза Християн Владимиров.
„Същественото е, че единствената цел на дядо ми бе да възстановява църкви и манастири, които са изоставени, където няма живот. С тяхното възстановяване връщаше миряните там – това беше основната му цел. Това, че дари определена сума на храм-паметника „Св. Александър Невски” го направи популярен, но това не го прави от 10 години, а от много дълго време”, разказа още Християн.
По думите му не е моментът да се говори за канонизирането на дядо Добри.
Отец Силвестър от Сливенската епархия е един от свещениците, които смятат, че дядо Добри трябва да бъде канонизиран за светец.
„Смятам, че има всички необходими условия процедурата по канонизирането му да бъде започната”, смята той.
В категории:
Животът






Трагедия с рибари в...
17/04/2025, Четвъртък 22:00
0

Съди Биг Брадър за грандиозна сума
17/04/2025, Четвъртък 21:36
0







Голям трилър в "Ергенът"
17/04/2025, Четвъртък 20:20
0

Направи гръмко признание
17/04/2025, Четвъртък 20:03
2



Каза тежката си дума
17/04/2025, Четвъртък 19:24
0

Разтърсващ случай: Задържаха 13-годишен за...
17/04/2025, Четвъртък 19:07
0




....
На първо място, да се пресее през ситото на истината. Сигурен ли си, че всичко, което имаш да ми казваш, е вярно?" – "Не, просто чух " – "Добре. Значи, ти не знаеш, това е вярно или не.
Тогава пресеем това през второто сито – сито на добротата. Искаш ли да кажеш за моя приятел е нещо добро?" – "Не", – със съжаление отвърна ученикът. "Това означава, – продължил учителят, – ти ще кажеш за него нещо лошо, но при това дори не съм сигурен, че казаното ще е вярно.
Сега пресеем през третото сито – ситото на ползата. Толкова ли нужно да чуя това, което ми казваш?" – "Не, в това няма особена нужда", – съгласил се ученика.
"Така– заключил наставника, – в това, което искаш да кажеш, няма нито истина, нито на доброта, нито полза. Защо тогава говорим за това?"