Радев на нож с Борисов: Премиер и канцлер обявиха среща Турция – ЕС, без да ме уведомят
Отчет на Румен Радев и коментар за отношенията му с управление и опозиция
24 Януари 2018, Сряда, 15:06 ч.
Автор: Антония ЧОРЕВАПрезидентът смята това за обида към нацията и нарушаване на духа на Конституцията
Президентът Румен Радев показа недоволството си и обидата си от факта, че е научил от медиите за среща във Варна по въпросите на сближаване на Турция с Европейския съюз.
За тази среща обявиха в неделя българският премиер Бойко Борисов и германският канцлер Ангела Меркел.
„Български премиер и германски канцлер обявиха своето решение за среща за затопляне на отношенията между ЕС и Турция, а аз да го научавам от медиите. Това не е обида към мен, а към България и това нарушава духът на Конституцията“, каза Радев.
А какви са отношенията му с властта
С премиера няма конфликт.
В президентството няма конфликт.
С Нинова няма нищо странно позициите им да са близки, особено с партията, която го е номинирала за президент.
„Президентът не дължи извинение и обяснение на властта, затова че не подкрепя решенията й. Времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател на правиртелството и парламента отмина“, каза още Румен Радев.
„Няма война между институциите, има определени ценностни разминавания. С премиера Борисов показахме, че можем да работим заедно и то ефективно. С парламента работим в рамките на законите.
Нямам никакво намерение да създавам свой политически субект, това съм го обявил отдавна. А амбицията на Бойко Борисов за външната политика е негов избор и няма конфликт.
С Нинова се виждам толкова често колкото и с премиера, и с председателя на НС“, каза Радев по отношение на колегиалните си отношения.
В категории:
Политика
7 признака на ревността съсипват връзката ви
6 знака, че мъжът позволява на гордостта си да попречи на любовта
02/11/2024, Събота 21:40
0
5 двойки зодии, които са благословени от небето
02/11/2024, Събота 21:20
0
Приеха я по спешност в болница
Забравете за Balenciaga и Chanel, Европа ни превръща в клошари, ако ...
Яли ли сте кюфтета от черен боб, вижте тайната рецепта
02/11/2024, Събота 21:00
0
Трудно ли заспивате - тази статия е за вас
02/11/2024, Събота 20:40
0
Илхан Андай е бил отровен
$11 за ол инклузив на ден: Защо французи държаха най-приказния ни курорт по времето на соца
02/11/2024, Събота 20:20
0
Започна гласуването за президент на Щатите, ето кой е водач, засега
Как да се справим с напуканите устни през есента
02/11/2024, Събота 20:00
1
Защо са скарани
Вие заслужавате много по добре от Радев.
Вие заслужавате много по добре от Каракачанов.
Вие заслужавате много по добро от Георгие Дракалиев.
Вие заслужавате истински лидери ами не плондери, пенсионери и загубеняци.
Дори Йотова върши повече работа от Радев.
Радев е негативен пич. Той е чепат темерут.
Цар Бойко се разбира много добре с него.
Радев е правеж.
Не забравяйте че нито Радев има връзки да докара инвеститори нито Бойко.
Те няма как да кажат истината че ВИЕ трябаа да сторите това защото да ви кажат истината значи политическо самоубийство.
Само вие може да си увеличите заплатите чрез труд и предприемчивост. Никой няма да дойде ако не го заслужавате.
Нито Ботев нито Радев ще ви свършат работата която вие трябва да си свършите.
Вие трябва да създавате бизнес.
Вие трябва да се научите да разчитате на себе си.
Вие живеете вашия живот и никой не е отговорен да ви доставя щастие с парите на други хора.
От днес зависи дали ВИЕ ще си оправите живота и ще забогатеете не от Цар Бойко, не от пенсионера темерут Радев.
Една банка бива затворена не без участието, а даже с активното съучастие на същата тази държава, която миг по-късно демонстрира тъкмо обратното в аналогична ситуация. В период от десетина дни разбрахме, че стабилността, за която в пространството бяха хвърлени толкова думи, трябва да се чете с едно наум или поне едно затворено око. Ако една банка пречи на държавата и актуалните играчи по политическите върхове то тя може да бъде жертвана, а защо не и присвоена. Ден по-късно и за друга банка държавата и актуалните играчи вече се прегрупират в друга игра, с други роли и реплики.
Кога държавата играе за стабилността и в името на справедливостта?
Когато нагнетява напрежението, праща прокурорски проверки в една институция, месеци наред спекулира с името й в пространството и накрая я затваря или когато разблокира резерва за друга банка, прави изявления чрез гуверньора на БНБ в национален ефир, ангажира държавния глава в мощна защита, а видни спортисти и актьори биват пренаети, за да пазят имиджа на нещо, което за друга банка в аналогична ситуация бе спестено или лицемерно пропуснато? Значи, за една банка държавата отваря дверите на храма на Янус, а за други ги затваря…
Същото очевадно двулико отношение към публиките бе демонстрирано не само от държавата с нейните размити една в друга институции. Двойна игра имаше и от страна на лидера на БСП Сергей Станишев, който веднъж обяви, че няма да става евродепутат, а няма и месец по-късно се изметна, плю зад себе си и се втурна към Европа. Бойко Борисов от своя страна също не остана встрани. В период от няколко дни той описа апокалиптична картина за финансите на държавата, като определено нагнети напрежението, а няма и миг по-късно се изкара спасител от същата тази ситуация, която сам бе опръскал с кал. За да не останат в миманса и потънат в сенките реформаторите също минаха по подиума с две маски. В неделя изглеждаха едва ли не като държавници, които „барабар Петко с мъжете“ дискутират при държавния глава изхода от кризата, обединяват се зад решенията на съвета за избори на 5-ти октомври, а няма и денонощие по-късно искат незабавна оставка, което по Конституция би трябвало да изтегли изборите по-напред, ако ГЕРБ от своя не се изметне и в рамките на това НС състави правителство с подкрепата на ДПС, а защо не и на БСП, щом лидерът на партията абдикира и освободи пространство за компромиси, договорки, преразпределение или директен пазарлък. Същото с почти същата глаголна температура се отнася и за протестиращите, обединени под шапката на миражната, необхватна по броя на лицата, посланията и поведението си Протестна мрежа. В началото те изглеждаха решими, ядни, бойни, оперени, когато се бореха срещу олицетворението на злото, което те припознаваха в лицето на Делян Пеевски. Не след дълго обаче се оказа, че те заеха именно неговата страна, когато случайно или не, се оказаха на една бойна линия с най-големия си враг във войната му с един, нарочен и от прокуратурата, банкер. Къде остана доблестта им, в която толкова време се опитваха да убедят горките, потънали до шията в олигархичната тиня, избиратели? Къде потъна блясъкът им, който трябваше да заслепява с морала на новото, неопетнено, неподкупното и решимо, безкомпромисно и по ангелски чисто лице?
Този текст няма за цел да убеждава случайните си читатели, че всички са маскари. Клишетата за спасителен пояс са за онези, които нямат въображение. Затова и прелетът над събитията ще бъде завършен с една прогноза, която не претендира за изчерпателност, но може да повдигне ъгълчето на завесата, но без илюзията, че промяна може да настъпи. Настоящите актьори на сцената, легитимирани от избирателите в това Народно събрание, не искат да делят славата, която им гарантира статуквото. С удар върху една банка, една телевизия и един вестник не може да се съсипе държава. Не може да я съсипе и един единствен човек, който площадите припознават зад маската на „Кой?“… Тя и в този си вид е прекалено свидна за онези, които искат да я управляват. Нова криза от мащабите на онази, която преживяхме през 90-те би била политическо харакири за настоящия елит, но и взрив в сърцето на ЕС. А последният също не може да си го позволи…
Голямата лъжа дори не е в това, че държавата в лицето на лидерите си играе двойна, а понякога и тройна игра. Истината е, че системата е бетонирана. Либералната демокрация плавно преминава в ръцете на популистките лидери, които избуяват в полудиктаторски псевдодемократични режими. Това важи не само за нас, а и за ЕС в този му вид…Така че, голямото зло е именно в това, че политическата система е цивилизационна системна грешка, която упорито се прикрива като се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Според случая…
Никога освен в режима на т. нар. демокрация светът не е раждал реваншизъм в такива големи размери, каквито съществуват в Европа последните 70, че и повече години. Никога политическата система не е била толкова зависима от налудничави страхове… Призраците на миналото пречат на хората да избират рационално…, отделен е въпросът, че няма и между какво. То затова и в парламента, вместо да правят закони се занимават с това да се преброяват кой от кой е по-голям комунист… Страхът на едните да не загубят властта се сблъсква с омразата на другите, неусвоили достатъчно власт. Тези първобитни на пръв поглед паранои преминават у избирателя, но преработени до удобни за логаритмуване идеологеми като ляво или дясно, либерално или националистическо. За да участваш, трябва да се определиш по мярката, с която някой вече те е определил. Определиш ли се, ти си част от войната. Пред теб е врагът, а богът с двойно лице те чака у дома. Битката обаче, както твърдят източните мъдреци, е вечна. А докато тя съществува вратите на храма на Янус ще са вечно отворени и никога няма да сме сигурни кое точно лице ни очаква, когато и ако се завърнем.
Затова и думи като реформа, промяна и производните й никога няма да загубят актуалност. Те ще присъстват с еднаква сила и в репертоара на лъжедясното, лъжелявото, винаги удобното либерално и националистическо. Зад всяко едно от тях стоят по една банка, един олигарх, един вестник и стотина интернет трола. Партиите във варианта, в който съществуват днес са просто корпоративна, добре маскирана машина за усвояване на територии и… пари. И също, подобно на антивирусните програми са проектирани така, че да унищожат всеки елемент, за който системата сигнализира, че е заплаха. Идеологиите нямат значение, те са празни, хората също, те вече са забравили на коя страна са се били, на коя страна се бият сега и със сигурност не могат да отговорят какво си представят след това… И единственият актуален въпрос е, дали познаваш някой във властта или поне да познаваш някой, който познава някой във властта… Жалка история…
Така че, драги зрители, наблюдавайте внимателно кога се отварят и затварят дверите на храма на Янус… Поне това е безплатно…