След поредната световна титла по карате бургазлийката Теодора е устремена към нови постижения

Автор: Зорница ВЪЛКОВА, снимки: авторът

Едва на 16 години бургазлийката Теодора Тодорова вече може да се похвали с общо 50 златни медала и много високи постижения в света на спорта. Младата състезателка е петкратна световна шампионка и на няколко пъти си е извоювала титлите на републикански и европейски шампион. Била е в топ 10 на бургаските спортисти за 2013 и 2016 година, както и член на Клуб 2013, 2014, 2015 и 2016 на Фондация "Димитър Бербатов" и финалист за Голямата награда за 2014 г. С всички тези постижения зад гърба си амбициозната тийнейджърка продължава да тренира усърдно, пет дни в седмицата, преследвайки нови цели. В основите на любовта й към бойното изкуство е това, че за нея то не е просто спорт, а начин на живот и философия, която трябва да се прилага и в ежедневието. За любовта към спорта, трудностите и ежедневието й разказва самата тя пред Флагман.бг.

Талантливата бургазлийка практикува карате от четиригодишна възраст в местния клуб “Ронин”. Похвалните успехи тя постига под ръководството на своя баща и сенсей - Иван Тодоров, който е и основател на карате клуба.


Теди бе сред 10-те най-добри бургаски спортисти за 2013 г. и 2016 г.


“Понякога е много уморително баща ми да ми е и треньор, защото изискванията на всички към мен са много високи. В момента, в който дадеш леко назад, те го забелязват и изискват да обръщаш повече внимание на каратето. Татко също изисква много, но не ми е позволявал училището да остане на заден план. Само когато се готвим за състезание, допуска да са наравно”, разказва Теодора пред Флагман.бг.

След 12 години в този спорт младата каратистка споделя, че все още усеща адреналин, притеснение и тръпка, когато излезе пред съдиите на състезание. Но според нея притеснението е именно онова, което я амбицира и й помага да играе по-добре.


Младата бургазлийка носи медали след медали и прославя Бургас по целия свят

“Всъщност се притеснявам, когато не се притеснявам” – шеговито отбелязва тя.
Световната шампионка признава, че за дългогодишния си опит е имала трудни моменти, както и такива, в които й е минавало през ум да се откаже, но винаги е намирала нови сили да продължи да се бори за все по-високи цели.

“Може би два или три пъти ми е идвало да се откажа, когато никой от майсторите и треньорите не ми казваше, че напредвам, а само ме критикуваха. И винаги когато татко ги питаше как се справям, отговорът им беше, че може и повече. Но в крайна сметка не се отказах, защото исках да им докажа, че аз наистина мога и се развивам в спорта”, споделя бургазлийката.

За младата състезателка не е важен медалът, а това тя да е доволна от себе си.


Похвалните успехи тя постига под ръководството на своя баща и сенсей - Иван Тодоров

Загубите, трудностите и изпитанията тя определя като “слаби моменти, които всеки спортист има” и намира в тях мотивация. Когато друг си извоюва първото място, Теодора приема това за причина да тренира още по-усърдно, но същевременно се отнася с уважение към останалите състезатели.

“Когато не спечеля, не се ядосвам. Дори си казвам, че другите момичета също много са се старали и заслужават да се качат на почетната стълбичка. От друга страна това ме амбицира и започвам да се старая дори повече”, разказва Теодора.

Младата шампионка признава, че спортът я е научил на търпение, упоритост, дисциплина и отделеност. Тя се води от мотото “Няма не мога. Има не искам”, знаейки, че винаги трябва да се бори за онова, което най-силно желае.

Теди вярва, че всички усилия си заслужават и това най-добре се усеща в онези славни моменти, емоцията от които никога не изстива.

“Най-паметният ми момент беше на Световното в Полша, когато се качих на първото място. Бяха пуснали българския химн и цялата зала викаше името ми”, разказва с гордост талантливата бургазлийка.

Откакто се помни, каратето е неизменна част от ежедневието на амбициозната Теди, но тя намира време да отделя нужното внимание на всичко - тренировки, учение, личен живот.

“Имам достатъчно време, което е странно, като се замисля. Но просто всичко е добре организирано и под строг контрол”, убедена е тя.

Въпреки отдадеността си на спорта,Теодора обикновена 16-годишна тийнейджръка, която обича да излиза, пазарува, чете и пътува. Предстои й да започне предпоследната си година – 11-и клас, в ПГЧЕ “Васил Левски”, а след като завърши, тя планира да следва специалност „Данъчно право” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.