Защо заплатите в туризма не са 1400 евро и къде потъват приходите?

Автор: Светлозария КИДЕРОВА

Родните хотелиери проплакаха от липса на качествен персонал, нещо, което създава сериозен проблем преди началото на сезона. Най-големите притеснения са, че може да саботира очакваното силно лято и това да нанесе тежки последствия върху българския туризъм. Хотелиери се шегуват, че девизът тази година е: "Назначавайте всичко, което мърда".

Това обаче е едната страна на монетата. Другата е, че заплащането е твърде ниско и голяма част от квалифицираните кадри в туризма или младите българи, предпочитат да работят в чужбина. Мнозина смятат, че хотелиерите не инвестират достатъчно в човешки ресурс, за да поддържат лъскав и скъп начин на живот. Колегите им в чужбина правели точно обратното - живеели скромно, но се грижили хората им да са най-подготвените и да получават отлични заплати.

Анализите преди сезона показваха, че са необходими около 25 хил. души персонал. Очакваше се тази бройка да се запълни с работници от чужбина, но до този момент са наети твърде малко, въпреки облекчените условия за издаване на работна виза до 90 дни. 

В момента имаме наети около 1000 чужденци, а до края на сезона тази бройка може да достигне до 1500 души, но все още е под очакванията, коментира за Флагман. Бг Румен Драганов, директор Института за анализи и оценки в туризма.

По думите му трябва да се мисли и работи сериозно как да се повишат заплатите в туристическия сектор, за да е конкурентноспособен и привлича качествените кадри, а не да ги оставя да изтичат към чужбина и дестинации, които са от същия ценови клас и се борим с тях за всеки турист.

„Този проблем беше разглеждан още миналата година и дадохме 10-годишен хоризонт, за да направим всичко възможно средната заплата в туризма да бъде конкурентноспособна. Какво означава това –заплатата трябва да бъде 1400 евро, колкото е средната заплата в нашите конкурентни дестинации”, обясни Драганов.

Той препоръчва да бъдат взети мерки в различните сфери на туризма, а  именно:

увеличаване на  полетите към дестинация Българи от всички самолетни компании, легитимиране на ваучери за здравна превенция или ваучери за почивка към българските работници, за да могат те да се възползват от системата на българския туризъм, ред мерки свързани с осветляване на икономиката, включително системите за туристическа информация, както и всички необходими мерки за бизнеса-българските ресторантьори и хотелиери да получат едно ново представителство чрез национална хотелиерска и ресторантьорска организация, включваща всички категоризирани до момента в закона лица, които да могат да членуват в европейските структури и желаните организации, съответно приемане на тяхната звездова система, промени в закона на туризма, свързани с регулации на други дейности  и да се съсредоточи към управлението на публичните атракции и паметниците на културата, за да може те да бъдат маркетингово показани и така да бъде рекламиран българският туристически продукт.

Експертът смята още, че лицата, завършили туристическо образование в България биват разпознати като добър персонал в конкурентноспособните места на държавата ни и получават заплати по  1400 евро. Същите тези хора, със същите тези качества в България са оценявани 3-4 пъти по-ниско.

„Цената на туристически продукт в Кипър за една седмица се продава на немския пазар за 465 евро. При абсолютно сравнимите показатели се продава продуктът на Малта отново за 465 евро. По съшия начин се продава и българският продукт за 465 евро. Но работникът в Кипър и Малта взима 1400 евро, а този в България - 320 евро. Т.е. имаме сериозен проблем и трябва да намерим къде е!”, категоричен е директорът на Института за анализи и оценки в туризма.

Той смята още, че проблемите не са свързани само с хотелиерите и заплатите. „Не може да използваме звездова система на Балкантурист от 1962 година, ние имаме твърде архаична представа за това как трябва да изглеждат българските места за настаняване от гледна точка на категоризацията… и това трябва да се промени”, каза още Румен Драганов.