Бургас има огромен потенциал, но индустриално изостана страшно от Пловдив

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка: Авторът)



Петър Кънев е на 63 г. Депутат от гражданската квота на БСП в 40-ото, 42-ото и 43-ото Народно събрание. Съсобственик в дружеството „Демакс”, което е лидер в Югоизточна Европа в сферата на полиграфията. В събота Кънев бе одобрен от Националния съвет на БСП за водач на листата в Бургаска област за предстоящите парламентарни избори. В последното Народно събрание той бе депутат пак от Бургас и председателстваше Комисията по икономическа политика и туризъм.


- Г-н Кънев, защо БСП трябва отново да се върне на власт?
- Защото в края на краищата целта на всяка партия е да бъде във властта. Иначе се обезсмисля съществуването на партиите. Цитиран е неведнъж един много голям английски политик, който е казал, че демокрацията е нещо отвратително, но по-добро от това не е измислено. БСП е утвърдена партия и е съвсем нормално да се бори за властта. Шансовете са много големи и ще ни трябва малко време – месец и половина, за да видим крайните резултати. Не само у нас, но и по света – след Брекзита, след избора на Тръмп в САЩ, след избора на генерал Радев, вълната е много голяма. Потенциалът на БСП да спечели изборите виждате, че от седмица на седмица се увеличава. И аз съм убеден, че БСП ще направи едно много добро представяне.

- Защо ГЕРБ не трябва да останат на власт? Кои проблеми не решиха?
- ГЕРБ не решиха много проблеми. Най-вече в социалната схема включиха на висока скорост строителството на спортни зали, на магистрали, в което няма нищо лошо. Големият проблем е, че дисбалансът при доходите в България продължава да се увеличава с бесни темпове. Големият проблем като цяло са доходите. ГЕРБ след десет години управление изведнъж се сетиха, че доходите са номер едно и че не всичко, което се полага като асфалт или като саниране на блокове, може да бъде изядено. Затова основната тема, която стои пред следващата управляваща партия – а аз съм сигурен, че това ще е БСП в една може би сложна коалиция – ще бъдат доходите. Големият проблем пред България не са нито магистралите, нито е Шенген, нито проблемът с южната ни съседка или бежанците. Големият проблем е, че българите като население изчезват. Топим се от година на година. Даже аз си мисля, че дори двойно и тройно да се увеличи раждаемостта, при тези доходи, с които разполага българският работник или служител, той няма никакъв повод да стои в България. Сами разбирате, че със средна заплата от 900 лв. (или около 450, а даже и 500 евро) няма как да задържим младите хора тук. Затова според мен темата доходи трябва да е основна за следващото правителство.

- Но нали доходите идват от бизнеса, те не идват от държавата?
- Доходите идват от пазарната среда. Много често казват, че бизнесът правел икономиката. Не е така. Бизнесът инвестира тогава, когато има пазарна ниша и когато види, че има пазарно търсене. Да инвестираш просто заради това, че трябва да инвестираш, е абсолютно безсмислено. Вие самият видяхте с какво се занимават компаниите, на които аз съм съсобственик и ръководител. Всяка една компания трябва да търси своята ниша и, има ли пазар, да увеличава доходите. Държавата трябва да бъде само регулатор, който да спомага бизнеса – това е стара идеологема. Погледнете отчета на Министерството на финансите от миналата година – само от държавни такси (това, което са събирали общините и държавата) са събрани над 1,5 млрд. лева. Това са такси, извлечени от бизнеса. Погледнете данните на Централна банка – печалбите на банките за миналата година са почти 1,4 млрд. лева. Почти милиард от тях идват от банкови такси. Много неща трябва да се променят и тук е ролята на държавата и правителството. Тук са и очакванията на българския бизнес за промяна на бизнес климата в България.

- За Вас се говори, че може да станете министър. Готов ли сте за такова предизвикателство?
- За мен какво ли не се е говорело - аз съм от 12 години в политиката, само мюфтия не съм ставал досега. Така че оставете нещата да си текат по нормалния ред. Животът ще покаже.

- Доколко проблемите в правосъдната система влияят на икономическото развитие на страната?
- Като процент или като анализ – трудно мога да ви кажа. Но че имат много съществено влияние – спор няма. България продължава да е сред страните с най-ниски данъци в света и въпреки това инвестициите от година на година намаляват. ГЕРБ се хвалят с ръст на инвестициите в последните две или три години – нищо подобно! Вие знаете, че в момента инвестициите се движат под 1 милиард евро. Мога само да кажа, че в периода, който всички анатемосаха – на тройната коалиция, бяхме стигнали до 6,5 млрд. евро инвестиции на година. И аз твърдя, че при тройната коалиция беше най-успешният период на управление на България в прехода, защото го показват цифрите – бюджетен излишък, ръст на икономиката (почти 6%), много ниска инфлация, намаляване на мигрантския поток. Това бе много силен период на икономическо развитие. А правосъдната система естествено има своя дял с изключително мудното налагане на закона. Не говоря за „гнилите ябълки“ - това е нещо, което само прокуратурата и съдът могат да докажат.

- Какво Ви свързва с БСП?
- Аз до 1990 г. бях член на БКП. След това реших, че мога да бъда полезен на лявото и социалното управление и без да съм член на БКП или на БСП. Считам като представител на работодателите, че в БСП има едно пъстро ветрило от хора, със „сърце вляво“ и че пъстротата на вижданията и позициите налага наличието и на хора като мен. Даже ще дам пример с водачите на листи, които бяха утвърдени в събота. А знаете, че аз бях определен за водач в Бургас, за което искам да благодаря на колегите и приятелите от Бургас, тъй като тези три години бяха първи за мен като депутат от областта. Намерих много нови приятелства и познанства. Работихме много с всички председатели на общински съвети на БСП. А иначе на пленума в събота бяха изнесени много интересни данни – от 31 само 12 водачи са местни хора и лидери. Останалите 19 са хора като мен, на които казват „парашутисти“, но които в края на краищата са национални лидери – хора, които ще участват в един национален парламент, а не в общински или селски съвети. Затова парламентарните са много по-различни от местните избори. Има обаче и обновление в БСП – 60% са старите кадри сред водачите на листи, но 40% са нови. Това трябва да се знае, защото има много нови лица и от гражданската квота сред тях. В последния парламент от 39 депутати само аз бях от гражданската квота. В момента виждаме имена като Тома Томов, Елена Йончева, Иво Христов – познати, известни, легенди. Партията отново се отваря към граждани и лица, познати на обществото, които могат да дадат своя принос в национален мащаб.

- Това, че не ставате упорито член на БСП обаче, не Ви ли създава проблеми?
- Не, казвам ви директно. Тези три години съм имал срещи с хората – членове на БСП в Бургаска област, включително в Малко Търново, Сунгурларе и в почти всички общини по няколко пъти. Нито веднъж след десетките срещи с хиляди хора не е имало случай някой да ме упрекне и да попита защо не ставам член на БСП.

- Какво Ви допада в програмата на БСП, имате ли някакви резерви към някои от точките в нея?
- Почти всичко е добро. Имам резерви към фондовете „Индустрия“ и „Иновации“ - ще трябва повече време, за да се избистри технологията – принципите и критериите, по които ще функционират тези фондове. А истината е, че с подобни фондове Германия спаси своята автомобилна индустрия преди 15 години по време на голямата криза. С подобни фондове в момента Русия, в период на санкции, спомага малкия и средния бизнес. Чета, че някои от корифеите на ГЕРБ плюят по тези фондове. Не мисля, че един фонд „Индустрия“ е по-малко важен от фонда „Саниране“ с 2 млрд. лева, от които не можеш да разбереш колко остават за сградите и колко се открадват. Въобще санирането на пръв поглед е една много красива приказка, но тепърва ще имаме проблеми и с качеството, и с цената му. А що се отнася конкретно за „Бургас – Александруполис“ - аз гледах буквално преди час последния вариант на предизборната платформа след Конгреса на партията, този проект вече го няма никъде след допълнителната преработка на програмата.

- Атанас Зафиров доста се потруди в 43-ото Народно събрание, но сега остана извън осмицата при подреждането на листата в Бургас. Как си обяснявате случилото се?
- Не коментирам свои колеги. Със Зафиров работехме добре в тези две години и половина. Гласуването беше тайно, аз не участвам в него. Нямаше и как да влияя, тъй като това е Областен съвет на БСП от 33-ма човека, в т.ч. ръководствата на 13-те общински партийни структури. Може би има някаква умора. Виждате, че подобна ситуация имаме и във Варна, където Борислав Гуцанов и Анелия Клисарова отпаднаха въобще от листите. Подобна ситуация има и в софийските листи, ако видите колко известни имена отпаднаха. Темата „промяна“ може би някои от колегите я разбират като „смяна“. Трудно мога да отговоря. Но лидерът Корнелия Нинова каза на последната среща с парламентарната група, че независимо кой ще бъде в следващия парламент и кой – не, нито един от тези, които ще останат отвън, няма да бъде забравен и ще бъде намерено неговото място в едно бъдещо управление. На таен вот трудно се реагира. Аз бях изненадан по-скоро от огромната разлика в гласовете.  Почти навсякъде – и за второ, и за трето, и за пето място – съотношението беше 20 към 10 в полза на опонента на Наско. Стискам му палци с преференциалния вот, където най-вероятно той ще играе, да докара гласовете си и да станем отново колеги.

- Като депутат от бургаския регион в последния парламент какво Ви направи впечатление, върху какво трябва да работят политиците за развитието му?
- Има няколко основни теми и те са вечни. Едната е магистралата до Слънчев бряг – това се „дъвче“ винаги, когато дойдат избори. Знаете, че проблемите с отчуждаванията при Ахелой приключиха, проектирането върви и е в много напреднала фаза. Очаквам още тази година строителството да започне. Втората тема е парк „Странджа“. Някои си го представят като парка в „Борисовата градина“ – всичко да е подредено и изчистено. Няма как да стане. Но проблемът с дърводобива и бракониерството е много тежък. А третата и може би най-важна тема е липсата на сериозна индустрия в Бургас. Старата мантра, че има ли магистрала, всичко тръгва, не работи. Видяхте, че Пловдив много навреме се усетиха. Още при бившия кмет Славчо Атанасов започнаха, създадоха индустриалните зони и в момента е налице натиск от доста фирми за създаване на работна ръка. Докато за Бургас - магистралата я има, а работни места няма. Като изключите „Лукойл“ и още две-три големи предприятия, виждате, че човек да си намери работа в Бургас през зимата или извън летния сезон, е много сложно. В това отношение ръководството на Бургас е длъжник на населението. Може и кметът Митко Николов да е най-добрият кмет в България, може Бургас да е най-добрият град за живеене, но истината е, че като отворите сайтовете за търсене на работа – jobs.bg и всички останали, там няма свободни места. Бургас изостана страшно много от Пловдив. Ориентира се основно към усвояване на еврофондове, градът действително има по-добър вид. Но това е до време. След три години вече няма да има никакви еврофондове по тези програми. А за съжаление Бургас изтърва много време да създаде свои условия за промишленост. Само туризъм с три до четири месеца активен сезон не може да изхранва една голяма област.

- Има ли бургаският регион потенциал за развитие?
- Един район винаги има потенциал за развитие, когато има разумно, умно ръководство, което е с визия. Тепърва след изборите ще коментираме и тази тема – какво трябва да се направи.

- Т.е. отговорността е на общината и на държавата, а не на бизнеса?
- Отговорни за развитието на един регион са всички, започвайки от държавата и минавайки през общината; а да виниш бизнеса, че не създава работни места... Аз казах – инвестиции се правят, когато имаш пазар и среда. Когато нямаш тези условия, не можеш да виниш бизнеса. Но фактът си е факт. На пръв поглед географското положение на Бургас е фантастично – магистрала, пристанище, жп линия, но крайният резултат не го виждаме.

- Как оценявате депутатската си работа?
- Влязох в политиката и в парламента по предложение на проф. Любен Корнезов през 2005 г. като представител на реалния бизнес и като икономист. Болната ми тема е малкият и средният бизнес. Аз бях единственият председател на комисия от нашата група в 43-ото Народно събрание – ръководих Комисията по икономическа политика и туризъм. Фрапиращи са цифрите в областта на микро и малкия бизнес. От близо 470 хиляди фирми в България 440 хиляди са микрофирми със среден състав до двама човека. Точно в тези фирми работят между 650 и 700 хиляди души, точно те са гръбнакът на семейния бизнес, а точно те са убити от държавни регулации. Успях като председател на комисията да променя доста неща. По мое предложение се отпуши въпросът с пенсионирането в държавния сектор. Знаете, че един работодател нямаше право да освободи човек, достигнал пределна възраст за пенсиониране и трудов стаж, ако самият работник не пожелае. Беше затлачено и висшето, и средното образование... Премахнахме касовите апарати от вендинг автоматите – на пръв поглед смешна история, но касае 70 хиляди устройства, което българският бизнес трябваше да плаща абсолютно безсмислено. Премахнахме графика за отпуските – също една безумна глупост, въведена навремето от Симеон Дянков. Премахнахме сливанията на работни с празнични дни, макар и не точно по начина, по който настоявахме. Променихме закона за счетоводството – облекчихме малките и микро фирми. Предполагам, че ще бъда депутат и в следващия парламент и това отново ще бъде една от моите теми. Отношенията на бизнеса с енергодружествата е много тежка тема – безумно дълги регулации и разрешителни, за да се включиш към тока. Темата за получаване на строителни разрешителни от бизнеса също е изключително тежка. Неслучайно в класацията „Doing business” на Световната банка България е след стотно място в света по проблеми по свързване с енергомрежата или разрешителни за строеж. Та това ми беше задачата в последния парламент. Преди това бях депутат от Ямбол и Велико Търново. Най-тежкият ми период обаче бе Бургас – първо огромен регион. Второ – регион, в който БСП няма нито един кмет или зам.-кмет. Трето – регион, където все пак ме възприемат като външен човек, но мисля, че успях да оставя добро впечатление у приятелите и колегите. И фактът, че нямаше почти никакви обструкции по издигането на моята кандидатура за водач на листата, показва, че може би съм се справил и добре.