Бойко Борисов: От 1000 санирани блока един прокапа и комунистите ни атакуват заради него!
Борисов се ядоса и на явната кампания, която се води срещу ГЕРБ, докато местните структури не предприемат нищо
05 Февруари 2017, Неделя, 07:00 ч.
Това, което сме направили никой преди нас не го е правил, каза лидерът на ГЕРБ
Другите партии непрекъснато ни обвиняват за това, което не сме свършили, а това, което сме направили, искат да си го припишат. Това заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов на среща със структурата на партията, съобщава БЛИЦ.„От хиляда санирани блока един прокапа, но покажете какъв скапан беше. Каква беше „Тракия”, какви бяха мостовете. Народът се изтрепваше по тях. Всичко беше изгнило, като юфка. Всичко това целево се направи. И вие търпите да ни атакуват. Това, което сме направили, никой не го е правил преди нас. То е съизмеримо с най-доброто строителство, което имаме. Като разкрихме тунела на Витиня другарите под мазилката бяха сложили торби от цимент и така го бяха замазали. Те успяха да намерят един протекъл блок в дъждовете. Аз съм бил на поне 50 блока. Хората излизат и ми дават ключовете, няма нито един репортаж за това. Целево се бие по ГЕРБ, за да се осигури максимално медийната подкрепа на тези хора, защото не давахме пари по изборите. Сега ни принуждават - или ще плащате или ще ви хейтваме денонощно”, каза Борисов.
По думите му, собствеността на медиите е отишла в различни ръце, които сега ги използват за атаки по партията. Това е безспорен факт, категоричен е той.
„Проблема ми е, ние да си чистим нашата къщичка. Ние трябва да си създадем такива условия, че като вървим по улицата, да ни спрат и да ни кажат това е хубаво, но направете и това”, каза Борисов.
Борисов обясни и защо има все още много несвършени неща. По думите му, това е така, защото ГЕРБ са управлявали в коалиция. Също така е имало лица, които не са искали да поемат отговорност, влизайки в управлението, но са се изявявали като главни критици на дейността на правителството. Именно те си приписват успехите през изминалото управление, а негативите оставят на ГЕРБ.
"България има най-малко мигранти в ЕС. Проблемът е решен. Вижте какво става в Гърция, Вижте какво става при моя другар Виктор. Там има над 30 000 мигранти”, посочи Борисов.
Бившият премиер благодари на Валери Симеонов за съдействието, което е оказал при изграждането и инспектирането на оградата по границата, наричайки го "контрол на качеството". Съпредседателят денонощно е обикалял около съоръжението, за да следи за неговата изправност. "Той се преби с джипката - нещо, което остана скрито от медиите тогава", разкри Борисов за инцидент със Симеонов.
В категории:
Политика
Антон Хекимян захапа кмета на София
14/11/2024, Четвъртък 10:36
1
Потресаващо! 6-г. Цвети се е удавила в зловеща сграда, ето откъде я извадили
14/11/2024, Четвъртък 10:29
0
Джейхан Ибрямов ще реши дали сам да се откаже от имунитета си
14/11/2024, Четвъртък 09:42
0
Облаци и дъжд по морето
14/11/2024, Четвъртък 09:16
0
ДПС-Ново начало изключи Хасан Азис и още 11 от хората на Ахмед Доган
14/11/2024, Четвъртък 09:07
2
Републиканците печелят и Камарата на представителите в САЩ
14/11/2024, Четвъртък 08:07
1
Димо Алексиев загази, очаква се прокуратурата да поиска постоянен арест за актьора
14/11/2024, Четвъртък 07:46
1
Трима нови конституционни съдии полагат клетва
14/11/2024, Четвъртък 07:30
0
Побъркайте половинката от възбуда с тези 4 трика
Как фитнесът влияe на секса
13/11/2024, Сряда 21:40
2
В средата на ноември 3 зодии ще бъдат объркани - предстои им промяна
13/11/2024, Сряда 21:20
0
Десертът, с който ще впечатлите гостите си и ще затворите устата на свекървата си
13/11/2024, Сряда 21:00
0
Прокапалите блокове са много повече от един.
Кобилкина незабавно трябва да бъде ангажирана политически. Идея нямате колко кокошки ще я последват, тя каква нужда да се покаже има, бежанските лагери ще утихнат в семинари, радикални ислямисти ще приемат Правосланието. И ще славят името и, че ги е отворила на едни благинки...
При този глад за гласове, тази лепва в обстановката пер-фект-но!
П.С. А както милата е зациклила в темата за аналния секс, ДОСТ, МОСТ, ПОСТ...направо ще им пощурее електората...
75!!!
Това е петиция за нас, българите, които обичаме родината си! Това е петиция срещу безсилието на българския народ да отхвърли зависимостта си от един стар строй - комунизъм, да премахне монополите, да се самоопредели като нация, в която гражданите да не се делят по етнически признак. Това е петиция за онези, които имат глас и смелост да кажат "това е моята родина, в която нашите деца искам да растат свободни и щастливи".
Тази петиция има за цел да събере широк кръг от поддръжници на две основни искания:
1) забрана на бившата комунистическа партия (БКП), сега носеща името БСП (българска социалистическа партия)
2) забрана на етническата партия ДПС (движение за права и свободи), с електорат самоопределил се като турско и мюсюлманско малцинство на територията на България.
Доводи:
БСП (БКП) е партията довела България до фалит след източване на държавния резерв на страната при колапса на комунистическия строй през 1989г. БСП (съвместно с ДС-държавна сигурност) е партията създала мутрите и мафията в България, които се превърнаха в олигарси и монополисти, подложили българският народ на непрестанен терор (финансов, физически, както и психологичен) в продължение на над 20 години. Партията БСП е вредна за българския народ, тъй като тя работи срещу народа и срещу сигурността на страната ни, обслужвайки чужди интереси (предимно на Русия). Това е национално предателство!
ДПС е партията, съставена от най-много агенти на ДС, която систематично подклажда етническа омраза и противопоставяне между етносите в България! ДПС се стреми да откъсне райони от България със смесено население, като изгради автономни области, които вече да са извън територията на България! Това е национално предателство!
Гласувайте за изгонването на БСП и ДПС от политическия живот на България!!
dubaiМалкият син на един от най- скандалните министри от тройната коалиция – Асен Гагаузов, се сдоби с втори апартамент в Дубай. Чадото на бившия регионален министър, Павлин, усвоява със замах татковите „спестявания” от времето, когато беше на власт.
Първият апартамент в Дубай бил закупен от бившия министър още през 2006, година след като е седнал вече на държавната софра. По- късно обаче, навярно под страх от съдебно преследване, Гагаузов прехвърля най- скъпият си имот на малкия си син Павлин.
Синковецът, който открито парадира по столични чалготеки с огромното си богатство, осигурено от баща му, успешно защитава семейната чест. По времето, когато баща му е министър, Павлин влиза в бизнеса с инертни материали. За нула време успява да удвои семейните капитали, разбира се, не без контактите на влиятелния си баща.
Съдбата на младия Гагаузов е сходна с тази на децата на голяма част от бившите министри в тройната коалиция. Конкурентката на Асен Гагаузов по връткане на далавери, Емилия Масларова, също подсигурява двамата си сина, че и техните внуци. Иво Масларов и
Превържениците на БСП продължават да чакат завръщането на комунизма
Превържениците на БСП продължават да чакат завръщането на комунизма
Константин Радонов през 2007 започват ударно да изкупуват имоти в София . Наследникът на Емел Етем също беше уличен в крупни злоупотреби с източване на ДДС от държавата през частната му фирма.
Не трябва да се забравя и приноса на Сергей Станишев към подобряване финансовото състояние на роднините му. Бившият премиер не веднъж е помагал на брат си Георгий, който е архитект, в развиване на бизнес начинания. Братът на Станишев успя да се сдобие с разрешително за изграждане на курортно селище в Кара дере, защитена територия включена в Натура 2000.
Въпреки че уредиха родата до 9 коляно, вчера на традиционния си митинг по случай Деня на труда, БСП отново заявиха „жертвоготовност“ да се заемат с управлението на страната. Най- верните им поддръжници от третата възраст ги
За да се разбере колко е силно „Задкулисието“в България, в правителствата от 1990 г. насам, 106 министри, заместник-министри и премиера Жан Виденов са били агенти на бившата ДС или военното разузнаване. Заслугата за участието на агентите в управлението на страната е главно на Луканов!
СПОРЕД ДОКЛАД НА ДЪРЖАВНИЯ ДЕПАРТАМЕНТ НА САЩ “ МУЛТИГРУП“ Е НАЙ – ГОЛЯМАТА МАФИОТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДА.
КГБ и най-вече съветското военно разузнаване ГРУ обезпечаваха кариерата на родения в Москва руски възпитаник Андрей Карлович. Службите залагаха на него като потомствен разузнавач и го готвеха за конспиративна работата в България, вероятно и за резидент.
Баща му Карло Луканов е емигрирал в Съветския съюз още през 1926 г. Бил е следовател, оперативен работник, издига се и става отговорен фактор в съветските тайни служби. Работи и в руското страшилище НКВД.
Като висш офицер от руското военно разузнаване, идва в България със съветската армия и активно участва в 9-то септемврийския преврат, при ликвидирането на опозицията и установяване на комунистическата власт. Тодор Живков в спомените си за 9-ти септември пише:
„Карло Луканов бе основна фигура в руската резидентурна група на генерал Филатов в България. Аз като втори човек в партията, на късните нощни доклади стоях пред вратата на кабинета на Червенков и чаках. Вътре имаше съвещание със съветските генерали от специалните служби и на тези срещи, освен Червенков другият българин, който присъстваше беше Карло Луканов“.
За разузнавателни заслуги, посмъртно Карло Луканов получава високата съветска държавна награда – „заслужил Чекист на СССР“.
АНДРЕЙ завършва института за Международни отношения в Москва и с актива на баща си и съветска протекция, бързо се издига в партийната ни и държавна йерархия. По настояване на Кремъл, ЖИВКОВ приема ЛУКАНОВ за негов личен сътрудник, но в спомените си пише, че му нямал доверие защото бил убеден, че той се използва от светските тайни служби.
На 34 години Луканов вече е първи зам. министър на Външната търговия, на 38 години е вицепремиер и отговаря за външноикономическите връзки на България.
Висшите държавни и партийни постове на Луканов винаги са свързани с външната търговия и валутно-финансовата дейност на правителството и ЦК на БКП.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. опозицията начело със СДС беше предварително „обезкръвена“ от внедрените многобройни агенти на Държавна сигурност и не можеше да мери сили с БСП. Но народа с бунт смъкна от политическата власт „столетницата“ и БСП беше принудена да се бори, за да запази поне икономическата. Червената партия все още беше силна защото ДС и многобройната й агентура, чрез компромати и играта с досиетата държаха хората в страх и несигурност.
Луканов осигуряваше на БСП силни икономически позиции, като създаде много“червени милионери“!
Андрей Луканов е човекът, който винаги е знаел колко и къде са държавните пари на България – в страната и в многобройните – над 350 български дружества и фирми зад граница. След преврата Луканов стана абсолютен партиен и държавен лидер. Той имаше изключителното право да се разпорежда с държавните авоари и се превърна в основен фактор, който раздаваш парите.
Има конкретни доказателства, че Луканов е раздал под различни форми много пари от БНБ, БВТБ, ДСК и от Държавният резерв.Той създаде голяма партийна група от около 200 млади „червени милионери“, много от които натрупаха още пари и станаха олигарси. Луканов също нареди на шефа на БНБ Тодор Вълчев да издаде десетки лицензии за частни банки, които чрез изкуствени фалити окрадоха държавните и фирмени пари и спестяванията на десетки хиляди граждани. Така Луканов създаде много нови „кредитни милионери“, за да укрепи още повече икономическите позиции на БСП.
Висши партийни кадри от Политбюро на ЦК на БКП като Огнян Дойнов, Стоян Марков и други, предвидливо се бяха изнесли в чужбина и от българските задгранични дружества и фирми, за които те отговаряха по партийна линия, свиха много пари и те станаха милионери.
През 1991 г. една от първите частни банки в България, създадена по искане на Луканов е Българска земеделска банка. Характерно е, че акционери в банката са синовете на британският медиен магнат Максуел – Ян и Кевин Максуел. Мултимилионер Робърт Максуел е бизнеспартньор и приятел на Андрей Луканов, включително и по масонска линия. Той имаше мафиотска репутация и съмнителен трагичен край, като остави дълг от 4 млрд. долара. Има сериозни основания да се смята, че в изчезването на валутния резерв на България през 1990 г. в размер на над 2 млрд. долара е замесен Луканов, а е възможно и участие на Максуел.
Масовото разграбване на България и ролята на Луканов, БСП и ДС.
Освободените многобройни партийни кадри и висши служители от силовите министерства, особено тези от ДС бързо се насочиха към бизнеса, а много от тях се озоваха в сивия сектор, където нямаше правила и се печелеше много. Заедно с червените олигарси, тази голяма партийна група беше в основата на масовото раздържавяване – всъщност разграбване на България. Служителите от средните ръководни кадри на МВР и ДС, останали също без работа и те бързо се ориентираха към бизнеса, включвайки се в разграбването.
И не на последно място – освободените многобройни борци, щангисти, каратисти, барети и други храненици на МНО и МВР, които нямаха нито работа, нито професия или образование, те също се организираха в безброй охранителни фирми и други съмнителни структури и със силови методи си извоюваха място в подземния свят.
Те поеха насилствено охраната на много заводи, фирми и частни обекти, като започнаха да раздават правосъдие и ред чрез „бухалки“, а милицията беше пасивен зрител. В страната настъпи страхова психоза и несигурност. Тази нездрава среда с едно уплашено и обезверено общество се стимулираше от БСП, защото тя парадираше, че опозицията не е способна да осигури ред в държавата.
Обстановката в България се усложни и влоши, когато бандитските групировки започнаха да преразпределят пазара на подземния свят и контрабандите канали в една жестока и кървава конкуренция.Основното им оръжие вече не бяха бухалките, войната се водеше с пистолети и автомати. Убийствата в България вече бяха често явление. Зачестиха и показни убийства, на които станаха жертва Луканов, а по – късно и Илия Павлов.
Още през декември 1993 година започна „гангстерската война“ между мафиотите.
Показното убийство през 1995 г. на Васил Илиев е покушение срещу бос от висок ранг в подземния свят. Внушителното погребение показва силата на този клан.
Луканов използва и силовите структури в борбата за икономическа власт.
Много бивши служители на ДС или техни агенти също се включиха в различни групировки от подземния свят, където се въртяха огромни пари. Луканов използваше връзките си в ДС, за да изучава и подбира подходящи играчи при реализацията на неговите планове. Така той откри Илия Павлов – един от младите борци с авторитет и респект в подземния свят. И той го взе под лична опека, като го направи свое протеже.
Кореспондентът на БиБиСи и в-к ”Гардиан” в София Миша Глени, който познаваше обстановката в България, както и подземния свят у нас, за голямата контрабанда с петрол по време на югославското ембарго пише:
”Луканов контролираше политическата машина, полковник Димитър Иванов мрежата на службите за сигурност, а Илия Павлов и групата борци, допринасяха за контрола с ”твърда ръка”. През нощта дълги композиции с цистерни от България безпрепятствено пътуваха към Югославия.
Илия Павлов – борецът от ЦСКА с прякор „зъбчето“ показа завидни бизнес заложби и умения, комбинативен ум и смелост в контрабандните мафиотски сделки. Луканов прикрепи към Павлов като помощник и учител ченгето-контрабандист о. з. полк. Димитър Иванов – бивш началник от VІ-то Управление ДС. Полковникът успя за кратко време да развие и усъвършенства таланта на Павлов, както и да създаде нови умения у него. И само след няколко години той се превърна в бизнесмен от национален мащаб, милионер и опитен мафиот.
С активното съдействие на Луканов, Павлов изгради мафиотската икономическа империя „Мултигруп“, с безброй фирми в България и чужбина и няколко хиляди служители.
След падането на БСП от власт последва краткото управление на СДС, а след това с намесата на Луканов и Доган, дойде управлението на Беров. То беше обезличено и подвластно на вече могъщия олигарх-мафиот Илия Павлов и за правителството казваха, че не е на Беров, а на „Мултигруп“.
Илия Павлов успя с пари или силово да създаде „държава в държавата“, като подкупваше цели партии, политици и дори премиери.
През март 1995 г. в-к „Дума“ публикува многозначителната статия от Илия Павлов: „Време е да обуздаем организираната престъпност“. В нея шефът на „Мултигруп“ внушава, че държавата трябва да даде възможност на престъпните групировки да легализират незаконните си капитали. Апелира към силовите структури да се откажат от престъпния си бизнес, така както „гущерът къса опашката си“, и да излязат на светло. И започна процеса на легализирането на престъпния свят.
Той беше най-силно застъпен при премиера Симеон Сакскобургготски. Освен Илия Павлов, Симеон направи и други мафиоти свои съветници или депутати в Парламента от неговата партия НДСВ.
Луканов и червените олигарси вече чувстваха необходимост от власт, по-силна от тази на държавата и мафията, която да контролира негласно не само политическите процеси в страната, но и тези в подземния свят. Трябваше „ЗАДКУЛИСИЕ“!
Кръгът “ Монтерей“ – най-силното задкулисие на БСП и ДС в България.
ЗА СЪЗДАТЕЛ НА КРЪГА „МОНТЕРЕЙ“ СЕ СМЯТА АНДРЕЙ ЛУКАНОВ.
„Монтерей“ носи името на ресторанта, в който „Задкулисието“ редовно провежда сбирките си. Кръгът е известен още с имената „Сивите кардинали“ , или „Правителство в сянка“. Той е най-митичният задкулисен кръг в България, който поддържа връзки и с руските специални служби.
След управлението на Жан Виденов, когато правителството на БСП за пореден път беше свалено с народен бунт, имаше опасност „столетницата“ да се разцепи и разпадне. Кръгът “ Монтерей“ не можеше да допусне това и прецениха, че е необходима спешна реанимация на БСП. „Столетницата“ беше спасена, след като ген. Любен Гоцев не без участието на Москва, докара спешно Симеон в България и генералското „задкулисие“ уреди той да стане премиер.
След убийството на Луканов през 1996 г. клуб „Монтерей“ се оглавява от ген. Любен Гоцев – бивш зам.началник на разузнаването, вътрешен министър и висш дипломат. Негов заместник е Виктор Вълков – бивш депутат от Великото народно събрание, бивш вицепремиер и министър на външните работи, посланик в Анкара и Загреб .
Членове на “Монтерей” са още генералът от резерва и екс-главен секретар на МВР Георги Ламбов, бившият зам.-търговски министър Георги Вутев, бившият шеф на ЦСБОП Любен Левичаров, екс-шефът на НСС Иван Чобанов, бившият зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков, бившият директор на Столична полиция Чавдар Чернев, бившият депутат от ДПС и бивш шеф на ДФРР Максим Димов, екс-министърът на външната търговия Христо Христов, Румен Петков.
Участват още бизнесмените Младен Мутафчийски – бивш директор на “Кинтекс” и Румен Гайтански-Вълка.
Кръгът ‘’ Монтерей ‘’ е свързван и със силни фигури от подземния свят и мафията като: Илия Павлов; Младен Михалев – Маджо; Братя Маргини; Георги Пехливанов; Николай Цветин; Фатик; Константин Димитров – Самоковеца; Иван Тодоров- Доктора и др. , някои вече покойници.
Счита се, че членовете на кръга надминават 300 влиятелни фигури в България. Създават се и други кръгове с претенции за „Задкулисие“, но те са с много по-малки възможности и влияние от „Монтерей“. Това са: “ Орион“, “ Банкя“, Сапфир“, „Доган“, „Капитал“ и други.
Играта на Луканов не беше за пари. Той преследваше властта и затова извърши фаталната „метаморфоза“!
Само няколко месеца след преврата се появяват първите сериозни ”съмнителни” действия на Луканов, които озадачават и объркват руските служби и близките на Луканов в Кремъл.
Неочакваният му завой към ”демократичния капитализъм” и търсенето на американска помощ, изненадват неприятно руските му приятели, които са го издигали и крепяли, а сега имат чувството, че той ги е предал.
Съветските другари и особено специалните служби са озадачени и стреснати от едно изказване на американския посланик в София Сол Полански, който казва открито:
”Единствената реална опозиция на комунистите в България е господин Луканов”!
Поласкан от американското отношение Луканов забравя, че високите си властови позиции в България дължи в много голяма степен на силната съветска подкрепа и най-вече на секретните им служби. Ето какво казва близък ”съпартиец” на Андрей Луканов няколко дни преди да бъде убият:
”Макар, че ти все още минаваш за руски агент, не са малко тези, които считат, че ти служиш и като агент на западните служби“. Луканов ме попита защо мисля така“? Отговорих, че не само на мен са известни секретните му ходове”.
На 2 октомври 1996 година професионален убиец посред бял ден, дръзко и показно разстреля Андрей Луканов пред дома му в София. Минаха много години, а българските компетентни власти все още не са открили нищо за убийството му.
Така безславно приключва сложният, объркан и тайнствен живот на АНДРЕЙ КАРЛОВИЧ ЛУКАНОВ – един от най-ярките и изявени лидери на БКП-БСП, архитект на прехода и създател на българското властно “ ЗАДКУЛИСИЕ“.
Ама май не е удобно да чуете истината - Царя е гол !
България ще се оправи , когато се изчистим от бивши , настоящи , пребоядисани и бъдещи комунисти и социалисти.
А относно коментар 31! Путко заспала Иванке - и двамата ми дядовци бяха членове на БКП. Единия се е бил с фашистите при Драва. Никого не са убивали, ве са крали, а са работили здраво и всичко което са постигнали са го правили с труд. И ти патицо недоебана, няма какво да слагаш всички под един знаменател и да учиш децата си, които кой знае дали имаш или ще имаш, че комунистите са гадове които трябва да се изтребват! Не можеш да слагаш всички под един знаменател, щото и Волен, Валери, Генерала, Цецка, Костов, всички които заемат листите от ляво до най-крайно дясно са били членове на БКП!
За алтернативна енергия се заговори в три направления. Вятър, слънце и биомаса.
Да започна с вятъра. Далавераджиите на ДС у нас внесоха всички остарели боклуци на немците. Въпреки, че според картата на ветровете у нас има само едно подходящо място - на нос Калиакра. Е, има и още едно - на връх Мургаш, но там и до сега не могат даже формално да качат перковците с игрите с тока перки. Останалия вятър у нас е на пориви. Което значи абсолютно неуправляема енергия за единната ни енергопреносна мрежа. Т.е. значи опасност. Аз тук съм писал, че имам свой малък вятърен генератор на село. Внесен от САЩ. И съм писал как до сега два пъти го гоних у комшията след буря. А знаете ли какво се чува от това чудо по време на силен вятър? Вие! Мачтата му от яка стоманена тръба се тресе. Въпреки обтегачите. Вятърът на пориви е огромна опасност. Развърта до такива обороти за нула време и после го няма и после пак развърта и затова и мачтата направо плаши ако си около нея. Това е истината за вятърните генератори. Аз моя зимно време си го прибирам под сайванта. Но иначе знаете ли какво е да обледенят перките? Ами вижте го по климатиците си. Те просто спират ако нямат подгряване против обледеняването на перките. Е? Ами големите вятърни паркове имат подгрявания на перките против обледеняване. Т.е. зимата често те вместо да дават ток на практика гълтат от нас ток. Защо това се крие от нас?
Да мина на фотоволтаиците. Това са онези слънчеви панели, с които одма хукна да ни залъгва интерсервиза на ДС узунов. Вие вече сте видели какво представляват т.нар. фотосоларни лампи. Видели сте че имат вътре акумулаторна батерия. И лампата свети докато се изтощи всъщност батерията, която е заредена? Познахте - от ел. мрежа, а не от слънцето.
Но да речем сте се хванали на лъжите на интерсервизите на ДС. Отишли сте на Илиенци и сте си купили 100-ватов фотоволтаичен панел за 400 лева.
Мощността на слънцето е около 1000 вата на кв. метър и то само на обяд и то само през горещите летни месеци. И то само ако е ясно, разбира се. А КПД на фотоволтаика е към 10%. Т.е. само лятото и само на обяд всъщност ги имате тези 100 вата на вашето прескъпо съоръжение. И понеже денят не е само на обяд а има и нощ, то реално средно и само лятото можете да получите от такъв панел не повече от 20-30 вата за час. Те ненапразно ви работят с термина пикова мощност. Т.е. 100 вата ама на обяд само, когато е пикът.
Но да речем че сте вън от схемите на далавераджиите на ДС. Защото те слагат там нещо си и после купуват от НЕК тока на АЕЦ-а ни за стотинки и после пак ни го пробутват уж като зелен ток на цена в пъти по-висока. Това не са мои твърдения, а на Григор Лилов. А той вероятно знае какво казва.
Но да речем, че сте ударили печалба от тотото и решите да си направите зелен дом. За да получите да речем 5 киловата мощност за дома ви (за да можете поне една печка за готвене да включите) ще трябват 5000/100 = поне 50 панела по 400 лева. И тези 50 панела трябва да монтирате в градината си. И трябва и да оставите и проход между тях, за да може да ги обслужвате. Значи отидоха един-два ара от градинката ви. Сметнете колко добив в пари ще получите от 2 ара ако са засадени с хубави домати, но това е друг въпрос. Електроенергията не е нещо което се консумира колкото дава фотоволтаиката, а колкото ти трябва и когато ти трябва. А това е вечер най-често. Значи трябват и акумулатори. Аз няма да смятам колко струват тяговите акумулатори. Ще смятам евтините автомобил стартерни от по 100 лева. За 5 киловата по 100 амперчаса ще ви трябват поне 5 акумулатора в батерия. Т.е. още 500 лева само за акумулаторите. А юпиесът? 5 киловатов инверттор на напрежение от 12 на 220 волта струва към 2000 лева. До тук както виждате отидоха към 5 000 лева само за материали. Без окабелявания и монтажни рейки и т.н.
Но да речем сте пляснали 50 панела по един кв. метър всеки в градината си. Ама при първия вятър те се запрашават и не дават вече и ония 10% кпд. Трябва да се мият. Поне от време на време. Вие мили ли сте 50 квадрата под? Ако сте били в казарма като мен - сигурно сте мили. Но това не е под да ливнеш с кофата.
Но и това не е онова, което крият от вас. На 5 години слънчевите панели трябва изцяло да се подменят. Защото просто те губят емисия и не дават мощност с годините. Е, и?
Ами акумулаторите колко бързо в последно време се изхабяват? Е, и?
Толкова за фотоволтаиците.
Сега за биомасата.
Да, биогаз може. Лесно се произвежда. Но ви трябват мноого лайна. Най-вече кравешки или поне свински. А ние си унищожихме животновъдството. На тандемите на ДС им е по-лесно да внасят 20-годишно ирландско месо вместо да поощряват българите да си произвеждат прясно свое.
Биоетанол? Аз също произведох свои модели биокамини за биоетанол. (Спирт). Знаете ли колко трае изваряването на един казан със 100 литра джибри? 4-5 часа. Нагряване до към 100 градуса. Ами ако нямате излишни дърва? И колко се изкарва от един 100-литров казан? Ами мааксимум 20 литра. И то не 96 градусов спирт какъвто ви трябва за да има горене. Да, и мини спирт завод съм разработил, който после вашата там 40-50 градусова ракия или водка ще концентрира до 96 градусов биоетанол. Но ще получите мааксимум 7-8 литра. И пак чрез още нагряване. Един литър спирт дава 4 киловата мощност в топлина. И изгаря за два часа. Т.е. от един казан джибри ще сте си осигурили мааксимум един ден да ви е топличко в студените дни. А ако купувате биоетанола, аз в момента у нас не знам цена под 4 лева за литър на дребно.
Сметнете сами колко е евтино и колко е алтернативно. Да, перспективно е. Но изчакайте да разработя идеята до която съм стигнал. Хелиотермална дестилерия. Т.е. дестилация чрез нагряване от слънцето. Така лятно време поне енергията за нагряване ще ви е без пари. А и джанките по селата опадват без някой да ги събира и са без пари. Тогава сметката вече ще е по-реална. Изобщо аз затова оставих биоетанола за най-накрая. Защото от него може. Но при определени условия. И стига да не се опиянчите.
Защото станах членове на ГЕРБ ...
По думите му, партиите на статуквото са готови на всякакви комбинации, да си направят експертен, служебни кабинети. Затова за всички, които не приемат сегашната ситуация, има само един път и това е пътят на "Нова република", посочи бившият лидер на СДС. В противен случай няма да има истинска съдебна реформа, доходите ще останат ниски.
Мартин Димитров обяви, че, ако "Нова република" управлява, реално за четири години е възможен ръст на икономиката от 6-7 процента, увеличение на доходите с 50 на сто.
„Когато си управлявал последните 6-10 години и не си го направил, няма и да го направиш”, коментира Димитров предизборните обещанията на други политически партии. Както и, добави той, не може да си защитник на малкия и средния бизнес, и на картелите, и монополистите едновременно.
По думите му, партиите на статуквото са готови на всякакви комбинации, да си направят експертен, служебни кабинети. Затова за всички, които не приемат сегашната ситуация, има само един път и това е пътят на "Нова република", посочи бившият лидер на СДС. В противен случай няма да има истинска съдебна реформа, доходите ще останат ниски.
Мартин Димитров обяви, че, ако "Нова република" управлява, реално за четири години е възможен ръст на икономиката от 6-7 процента, увеличение на доходите с 50 на сто.
„Когато си управлявал последните 6-10 години и не си го направил, няма и да го направиш”, коментира Димитров предизборните обещанията на други политически партии. Както и, добави той, не може да си защитник на малкия и средния бизнес, и на картелите, и монополистите едновременно.
През 1992 г. – годината, в която за първи път от 1944 г. наследниците на комунистическата партия са отстранени от властта по време на правителството на СДС и нямат присъствие в управлението на страната, представители на БСП участват в схема за тайно финансиране на партията чрез отпускане на необезпечени кредити от няколко банки в Северна България.
Случаят за източването на 93 млн. лева[1] придобива публичност през 1994 г. като аферата „Акрам”[2]. Тя става възможна благодарение на корупционни практики, в които освен представители на преименувалата се четири години по-рано комунистическата партия са замесени бивши щатни сътрудници на ДС и банкови служители.
Този случай е един от малкото, по които българското правосъдие достига, макар и трудно, до осъдителни присъди, въпреки многобройните пречки и петте смъртни случая на ключови фигури, замесени в скандала. Четиринайсет години по-късно, през 2006 г., съдът признава седем от замесените лица в случая за виновни и им издава присъди, възлизащи общо на 33 години затвор.[3]
Скандалът става публичен през април 1994 г., като тогава в него са намесени имената на бившия премиер на БКП/БСП Андрей Луканов, който по време на скандала е депутат от левицата; на колегата му, народния представител о.р. полк. Димитър Йончев[4]; Румен Петков – председател на Общинския съвет на БСП в Плевен; Георги Димитров – бивш председател на Общинския съвет на БСП във Велико Търново и Стефан Косев – най-младия член на Висшия съвет на БСП, двайсет и пет годишния председател Общинския съвет на партията в Дряново. Същинската финансова афера се разиграва по-рано – през периода март 1992 г. – декември 1993 г. Участниците в нея са следните лица:
- Ангел Златанов с рождено име Джамал Абулибде – Акрам, палестинец, пристигнал в НР България в началото на 80-те години и завършил с отличие Висшето народно военно училище (ВНВУ) „В. Левски” във Велико Търново. Придобил българско гражданство, а след промените започва бизнес благодарение на социалистите във Велико Търново, които му предоставят под наем ресторант и офиси. Президент е на няколко фирми, в които основното име е прякорът му „Акрам”;
- о.р. Радослав Радославов – бивш първи секретар на Окръжния комитет на ДКМС Велико Търново, а след това заместник-началник на Окръжно управление на МВР-ДС, отговарящ за ДС. След 10 ноември е началник на РДВР Велико Търново, освободен от този пост след идването на власт на правителството на СДС с премиер Филип Димитров през есента на 1991 г. След освобождаването му започва работа при Акрам и е негов бизнес партньор;
- о.р. кап. Людмил Досев, бивш служител в ДС, приближен на Радославов. След промените е началник на сектор „Вътрешна сигурност” в РДВР Велико Търново. След като през есента на 1992 г. излиза от системата на МВР, регистрира фирма „Жорж 93”;
- Стефан Косев – председател на БСП в Дряново е член на Висшия съвет (ВС) на БСП и на ръководството на ОСД. Той е завършил ВНВУ „В. Левски” – политически офицер, а от 1993 г. работи като шеф на охраната на Габровския клон на Първа източна международна банка (ПИМБ);
- Мария Златанова – съпруга на Акрам, президент на една от фирмите му;
- Абдулджабар Абулибде – брат на Акрам;
- Христина Гичева – съпруга на Абдулджабар Абулибде;
- Пламен Катрев, служител на Акрам;
- Яна Маринова – секретарка на Акрам.
Системата, по която действат, се оказва успешна за тегленето на кредити без покритие. Прилагат я в провинциални клонове на няколко банки в Северна България – Плевен, Велико Търново, Габрово и Враца. Провинциалните клонове не могат да отпускат кредити от над 1 млн. лева без разрешение от централата. В същото време клоновете в провинцията нямат ограничение в броя на кредитополучателите. Това дава възможност на аферистите чрез множество легални и фиктивни фирми да теглят многократно суми по 1 млн. лева. След получаването на кредита съществуващите фирми се закриват и откриват отново с незначителна промяна в името.[5] Схемата действа безпроблемно до началото на декември 1993 г., когато Стефан Косев се опитва да изтегли два кредита от по 1 млн. лева от клона на ПИМБ в Габрово, в който работи, с фалшиви гаранции от Българска пощенска банка[6] в Плевен. Банкерите в Габрово се усъмняват в документите и се свързват с директора на банковия клон в Плевен Александър Митев. Той, от своя страна, разбира, че банката е завлечена и с други кредити на същата група. Участниците в аферата един по един започват да напускат страната в различни посоки. Сред напусналите България са Акрам, Стефан Косев, Катрев, Гичева и братът на Акрам.
През януари 1994 г. председателят на Българска пощенска банка Владимир Владимиров сезира за случая с докладна записка лидера на БСП Жан Виденов. Той запознава Изпълнителното бюро (ИБ) на партията с проблема и съветва банкера да се обърне към компетентните органи. Полицията започва разследване по случая през февруари 1994 г., когато повечето от основните участници вече са извън страната.
В БСП скандалният случай е разгледан от Общопартийната контролна комисия, която констатира, че председателят на местната структура в Дряново и член на ВС на БСП Стефан Косев е направил значителни дългове към банки, които не изплаща. Комисията провежда разговори с шефовете на партийните структури в Плевен и Габрово Румен Петков и Ивелин Николов, а Димитър Йончев отказва да се срещне с представители на партийния контролен орган. Установено е, че при тегленето на кредитите от Стефан Косев „допълнително обстоятелство” за отпускането им е било партийното му положение.Комисията установява, че Косев е придружен и представен в банката от Румен Петков. Също така той нееднократно е присъствал, когато с молба за бързо разрешение са искани кредити за фирмата „Акрам Къмпани”.
Косев не е никакъв банкер, за какъвто се е представял. Румен и Ивелин [Николов, председател на БСП в Габрово] признаха, че са го протежирали да започне работа в една габровска банка. Тъжното е, че Румен [Петков] не осъзнава своята морална отговорност – как чрез името и поста си замества цялата партия[7],
Това заявява Сашка Каракашева, председател на Общопартийната контролна комисия. Контролният орган препоръчва местните партийни организации да разгледат поведението на замесените партийни функционери, срещу което последните протестират.
По нареждане на Жан Виденов в средата на март 1994 г. партийният орган в. „Дума” публикува първите информации за финансовата афера. През май 1994 г. в партийния орган тогавашният депутат от БСП и журналист Георги Тамбуев публикува материал, показателно озаглавен „Раждането на мафията”[8].
Започват да се случват фатални инциденти, като във филм за мафията, с банкови служители, участвали в отпускането на кредитите. Смъртоносно прострелян със законно притежавания от него пистолет е открит Михо Михов, директор на Кредитна банка – Ловеч. Заключението на следствието е, че банкерът се е самоубил, а впоследствие става ясно, че той е предоставил кредити в размер на 5 млн. лева на Акрам. Смъртта му е приета като самоубийство, но остават съмнения, че банкерът не е сложил сам края на живота си. В началото на април 1994 г. е открит втори мъртъв банков служител, прострелян в главата – Ангел Кабаиванов, председател на клона на Първа частна банка (ПЧБ) в Павликени. До него е намерена ловната му пушка. Преди това той е шеф на клон на Балканбанк, откъдето също са изтеглени кредити от групата на Акрам. Преди промените той е кмет на Павликени и първи секретар на Общинския комитет (ОК) на БКП[9]. Следва арестът на Ивелин Петков – шеф на клона на Централна кооперативна банка (ЦКБ) във Враца.
Разгласяването на тази грандиозна финансова афера навремето принуждава основната фигура в схемата, палестинецът Джамал Абулибде – Акрам, с българско име Ангел Златанов, да проговори от чужбина. В интервю от Бейрут той признава за бизнес отношенията си с БСП още през 1990 г. и за многократните си срещи с Луканов и Стефан Косев. Акрам заявява:
От 30 до 40 на сто от всеки отпуснат кредит отиваше в БСП, това беше решено в Плевен на среща през септември 1993 г. На съвещанието присъстваше и Андрей Луканов. По думите на Стефан Косев, парите минаваха през Българска пощенска банка и отиваха директно в касата на БСП в Плевен[10].
Луканов му отвръща от страниците на партийния орган, като отрича да е замесен и определя Акрам като „крадец и политически провокатор”[11].
Малко след това, от Москва обаче, замесеният в случая член на ВС на БСП и лидер на партията в Дряново Стефан Косев потвърждава казаното от Акрам. Той заявява, че на тайна среща в Плевен през май 1993 г., на която присъствали кметове от БСП, депутати и членове на ВС на БСП, е поставен въпросът за финансовото състояние на социалистическата партия. Румен Петков е разказал как се справят с този проблем в Плевен – отпускали кредити на фирми, а след това делели комисиони с директорите на банковите институции. Той обяснил, че трима от шефовете на банкови клонове в Плевен са назначени от Луканов и „нямало къде да мърдат”[12]. Според Косев комисионите са варирали между 15 и 20 процента. Той заявява също така, че е бил нает да изпере 300 млн. лева за партията. От „Позитано” 20 отричат неговото твърдение.
През лятото на 1994 г. разследващите органи арестуват двамата бивши служители на ДС, замесени в аферата – Радослав Радославов и Людмил Досев, съдружници на Акрам, теглили също необезпечени кредити.
През януари 1995 г., когато на власт вече е БСП с еднопартийното правителство на Жан Виденов, в страната се завръща братът на Акрам Абдулджабар Абулибде, а след него от Испания и Пламен Катрев, служител при палестинеца, който също е задържан. Последва го и Стефан Косев, който се завръща след петнайсетмесечно изгнание в чужбина и е задържан през март 1995 г.
През април 1995 г. става ясно, че Акрам е разработван от Националната служба „Сигурност” в МВР (контраразузнаването) и в специалната служба съществуват доказателства за аферата, пряко свързана с финансирането на БСП. Данните са запазени, защото Акрам е разработван под друго име с паспорт от държава в Южна Америка. Оперативната работа обаче е прекъсната след падането на правителството на СДС през декември 1992 г. Тези данни остават неизвестни за прокуратурата, за да може само дребните риби, замесени в аферата, да отговарят по нея[13].
През есента на 1995 г. Главна прокуратура обявява, че е приключила следствието и изправя на съд обвиняемите Стефан Косев, Пламен Катрев, Яна Маринова, Людмил Досев, Радослав Радославов и Абдулджабар Абулибде. Задочно на съд са дадени Акрам и снаха му Христина Гичева. Делото е изпратено да се гледа във Враца, където клонът на ЦКБ е завлечен с 21 млн. лева. Останалите засегнати държавни банки са Стройбанк АД – София с 30 млн. лева, Кредитна банка – Ловеч с 5 млн. лева, ПЧБ – Габрово с 11 млн. лева, Балканбанк – Велико Търново с 10 млн. лева, Българска пощенска банка – Плевен с 21 млн. лева и ПИМБ – Габрово с 2 млн. лева. Прокуратурата доказва, че общо по аферата са изтеглени 93 млн. лева кредити чрез фирми фантоми, които с лихвите в края на 1995 г. надхвърлят 200 млн. Лева. Според разследващите следите на част от милионите се губят в банкови сметки на Канарските острови.
Началото на делото тогава обаче се проваля. През следващите години поради различни процедурни причини и местенето на подсъдността на съдебния процес случаят потъва и не му е даден ход, като многократно е отлаган. Медиите продължават да следят случая, за който е ясно, че по него ще отговарят по-дребните риби и подставени лица в схемата за тайното финансиране на БСП след излизането ѝ от властта през 1992 г.
Най-изненадващо Акрам и снаха му Христина Гичева, обявени за издирване чрез „Интерпол“, са задържани в Испания през ноември 1997 г., когато в България вече управлява правителството на ОДС начело с Иван Костов. Междувременно в България делото е прекратено от Врачанския съд през април 1998 г. с мотива, че отсъстват двама от подсъдимите, а именно Акрам и снаха му Христина Гичева, които трябва да бъдат екстрадирани, и материалите са прехвърлени във Върховния съд в София. Следва налагане на по-леки мерки за неотклонение на останалите подсъдими и те един по един са пуснати на свобода.
Испанските съдебни власти потвърждават екстрадирането, но малко преди него, на 6 май 1999 г. в затвора „Сото дел Реал” край Мадрид, Акрам е намерен обесен. Така е затворена устата на главния изпълнител на схемата, чрез която по криминален начин е финансирана БСП. От Испания малко по-късно е екстрадирана Христина Гичева. Съдебното дело е прехвърлено на Великотърновския окръжен съд през 2001 г. Следват повече от четири години отлагания на делото заради заболяване или неявяване на подсъдими и адвокати.
Едва през март 2006 г. съдът във Велико Търново стига до присъда по т. нар. „дело „Акрам“, като издава общо 33 години лишаване от свобода в шест ефективни и една условна присъда на обвиняеми по делото.
Съдът признава за виновни Стефан Косев (38) от Габрово, Пламен Катрев (49) от Горна Оряховица и великотърновците Яна Маринова (58), Христина Гичева (35), Людмил Досев (47), Радослав Радославов (62) и Абдулджабар Абулибде (33), че през периода 1992–1993 г. в различно съучастие чрез използване на документи с невярно съдържание са получили неправомерно кредити на стойност общо 93 000 лева[14] от клонове на Българска пощенска банка в Плевен, на ЦКБ във Враца, ПИМБ в Габрово и Балканбанк във Велико Търново. Съдът постановява условна присъда от три години лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок за секретарката на Акрам Яна Маринова.
Между шест и четири години затвор са наказанията на останалите подсъдими, но те ще бъдат намалени с изтърпения от тях срок на предварителен арест. Най-големи са присъдите на бившия член на ВС на БСП Стефан Косев и бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването след промените Людмил Досев, които са осъдени на шест години затвор. Пет години са присъдени на Пламен Катрев и Христина Гичева. Четири години затвор са постановени за Абдулджабар Абулибде и Радослав Радославов. Бившият кадър на ДС, който е и бивш директор на РДВР Велико Търново след промените, е признат за невинен по обвинение за това, че като подбудител и помагач на главния обвиняем Ангел Златанов – Джамал Абулибде – Акрам неправомерно е изтеглил кредити за 10 000 лева по курс към 2006 г.
Хиперинфлацията при кабинета „Виденов” в началото на 1997 г. и последвалата деноминация на лева при кабинета „Костов” значително намалява обществената опасност от това деяние заради намаляването на отклонените суми,
коментира Теодор Милев, председател на съдебния състав, произнесъл осъдителните присъди.
След произнасяне на присъдата Димитър Йончев, председател на бившето идейно течение в БСП – ОСД, а към 2006 г. преподавател в академията на МВР и в НБУ по теория на разузнаването, заявява по радио „Нова Европа“, че Румен Петков е съпричастен по някакъв начин към случая. По ирония на съдбата през това време Румен Петков се е издигнал до министър на вътрешните работи в кабинета на тройната коалиция между БСП, ДПС и НДСВ начело с лидера на социалистите Сергей Станишев. Йончев си спомня, че по случая „Акрам” му е звънял покойният Николай Добрев (БСП), Валенто Василев (заместник-председател на Съюза на бившите командоси и нещатен сътрудник на ДС) и дори Андрей Луканов, за да го питат „идваха ли едни наши хора да те питат нещо”. „Значи са били в течение”[15], заключава Йончев.
Няколко месеца по-късно, след обжалване от страна на подсъдимите на присъдата на първоинстанционния съд, състав на Апелативния съд във Велико Търново намалява значително присъдите на шестимата.[16] Наказанието на Радослав Радославов от четири години затвор е намалено на две години и три месеца. На бившия кадрови служител на ДС и на контраразузнаването Людмил Досев – от шест години на четири години и девет месеца затвор. На бившия шеф на БСП в Дряново Стефан Косев – от шест години затвор на три години и седем месеца. На Абдулджабар Абулибде – от четири на три години. На снахата на афериста Акрам Христина Гичева - от пет години затвор на две години и девет месеца. Тези наказания са потвърдени от Върховния касационен съд (ВКС) и на практика никой от подсъдимите не влиза в затвора, тъй като сроковете на занижените наказания са покрити с престоя на виновниците по време на предварителния арест.
[1] Първоначално в пресата се публикуват информации за източването на 350 млн. лева. Впоследствие, при започването на делото, прокуратурата повдига обвинения за 93 млн. лева, като с лихвите сумата е много по-голяма. След деноминацията през 1997 г. въпросните 93 млн. лева стари пари се превръщат в 93 000 лева. Това значително намаляване на сумата повлиява благоприятно съдбата на подсъдимите по отношение на окончателното съдебно решение, с което присъдите им са намалени.
[2] Акрам (от арабски: „щедър“, „милостив“) е прякор на един от основните участници в нея – палестинецът Джамал Абулибде, известен още с българското си име Ангел Златанов.
[3] Втората съдебна инстанция, Апелативният съд във Велико Търново, намалява наполовина присъдите на първоинстанционния съд.
[4] Димитър Йончев е председател и заместник-председател на Комисията по национална сигурност в 7-то Велико Народно събрание (1990–1991) и в 36-то Народно събрание (1991–1994), служил в Българската народна армия (БНА) през периода 1962–1990 г., съосновател на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП след промените.
[5] Гюрова, Невена. Ченгета, милиони, трупове и социалисти се оплетоха в жестока игра. – В: Труд, бр. 147, 2–3 юли 1994. Схемата на аферата е подробно описана в публикацията.
[6] Първият клон на Българска пощенска банка е открит през 1991 г. в София. Банката е преименувана на Пощенска банка (с юридическо име: „Юробанк И Еф Джи България“ АД), когато от 1998 г. става собственост на гръцката EFG Eurobank Ergasias.
[7] Николова, Дора. Ние не сме съд. Интервю със Сашка Каракашева. – В: Дума, бр. 97, 3 май 1994. Описаните и цитирани факти са изнесени от председателя на Общопартийната контролна комисия на БСП Сашка Каракашева в интервюто.
[8] Представители на полицията обявяват, че с разгласяването на случая се е попречило на разследването, което е позволило участници в случая да заметат следите на финансовите си престъпления.
[9] През 1994 г. се случват още два смъртни случая с банкери – на директора на направление „Жилищно и текущо кредитиране” в ДСК Антония Антонова и на Александър Банков, директор на клона на Кредитна банка във Враца, но няма доказателства, че те са свързани с аферата „Акрам”.
[10] Шопова, Милена. Луканов измисли банковата афера. Интервю с Джамал Абулибде. – В: 24 часа, бр. 131, 21 май 1994. В интервюто е посочено, че Акрам сам се свързва с редакцията на вестника, като преди това изпраща до нея факс.
[11] Луканов, Андрей. Акрам е крадец и политически провокатор. – В: Дума, бр. 115,26 май 1994.
[12] Гюрова, Невена. Ченгета, милиони, трупове и социалисти се оплетоха в жестока игра. – В: Труд, бр. 147, 2–3 юли 1994.
[13] Христов, Христо. Акрам е в ръцете на контраразузнаването. – В: Демокрация, бр. 83, 10 април 1995.
[14] Сумата от 93 000 лева към момента на деянието представлява 93 млн. лева без лихвите, но след деноминацията през 1997 г. спада до въпросните 93 000 лева.
[15] Петков знае къде отидоха парите от аферата „Акрам”. – Медиапул, 6 юни 2006 (http://www.mediapool.bg/dimitar-yonchev-petkov-znae-kade-otidoha-parite-ot-aferata-akram-news117953.html).
[16] Седмият подсъдим – секретарката Яна Маринова, не обжалва условната си присъда.
Отслужи, ако обичаш, литургия за изгонването на тези предатели и българоубийци от България!
Това е петиция за нас, българите, които обичаме родината си! Това е петиция срещу безсилието на българския народ да отхвърли зависимостта си от един стар строй - комунизъм, да премахне монополите, да се самоопредели като нация, в която гражданите да не се делят по етнически признак. Това е петиция за онези, които имат глас и смелост да кажат "това е моята родина, в която нашите деца искам да растат свободни и щастливи".
Тази петиция има за цел да събере широк кръг от поддръжници на две основни искания:
1) забрана на бившата комунистическа партия (БКП), сега носеща името БСП (българска социалистическа партия)
2) забрана на етническата партия ДПС (движение за права и свободи), с електорат самоопределил се като турско и мюсюлманско малцинство на територията на България.
Доводи:
БСП (БКП) е партията довела България до фалит след източване на държавния резерв на страната при колапса на комунистическия строй през 1989г. БСП (съвместно с ДС-държавна сигурност) е партията създала мутрите и мафията в България, които се превърнаха в олигарси и монополисти, подложили българският народ на непрестанен терор (финансов, физически, както и психологичен) в продължение на над 20 години. Партията БСП е вредна за българския народ, тъй като тя работи срещу народа и срещу сигурността на страната ни, обслужвайки чужди интереси (предимно на Русия). Това е национално предателство!
ДПС е партията, съставена от най-много агенти на ДС, която систематично подклажда етническа омраза и противопоставяне между етносите в България! ДПС се стреми да откъсне райони от България със смесено население, като изгради автономни области, които вече да са извън територията на България! Това е национално предателство!
Гласувайте за изгонването на БСП и ДПС от политическия живот на България!!
На 01.01.2013 г. прекратих членството си в БСП като изпратих членската си книжка до ОПС-БСП в Роман с мотивите за това мое решение.
Причините и разочарованията ми са много и едва ли могат да се опишат в едно писмо, затова ще засегна по-основните, които разколебаха много членове на тази партия и много по-рано от мен се отказаха да членуват в нея. Съжалявам, че и аз не го направих тогава, а се оставих да бъда заблуждаван, че БСП е приемник на БКП.
Още с приемането на новото име – БСП, тази партия даде да се разбере, че няма нищо общо с бившата БКП и с нищо до сега тя не показа, че е приемник на последната.
Още 1990 г. след създаването на тази нова партия – БСП, при правителството на Андрей Луканов бяха пуснати от затворите всички криминални престъпници, които плъзнаха към властта.
Тогава с помощта на БСП се учреди и регистрира СДС, която се оглави от новопоявилите се ренегати, които отпочнаха една неоснователна враждебна кампания срещу ръководството на бившата БКП. Няма да се спирам на конкретни факти, те са добре известни. Тогава БСП не само не се противопостави на тази кампания, а напротив – в отделни случаи я поощряваше.
Пак със съдействието на БСП беше създадена и узаконена турска етническо-религиозна партия в пълен разрез с Конституцията. От тогава до сега тази турска етническа партия – ДПС, не спря с провокациите и своите опити за турцизиране на българската нация. БСП не реагира на нито една провокация. Тя не реагира и на построяването на така наречената кървава чешма-паметник, построена в с. Търнак, Бургаско, в чест на известните атентатори. Не излзе и истината за „възродителния процес”, както обеща Георги Първанов в първата си предизборна кампания за президент.
Като участник в тройната коалиция ДПС в лицето на Ахмед Доган напълно обезличи водещата в това правителство БСП. Известно е, че Доган открито демонстрираше това по техни форуми и митинги, без нито един от ВС на БСП да реагира или опровергае. Това доведе и до загуба на изборите тогава.
Още от началото на 1990 г. новосъздадената БСП започна да се дистанцира от ръководителите на бившата БКП. Не ги приемаше за свои членове. Не ги допускаше на „Позитано” № 20. Демонстрираше пред десните лидери, че няма нищо общо с бившите ръководители и активисти на БКП и пр. Особено негативно отношение тогава ВС на БСП проявяваше към служителите на бившата ДС и РУ-МНО, едни от най-верните и предани членове на БКП и непримирими борци за запазване на Националната ни сигурност. Както е известно, през 2006 г. парламентарната група на БСП внесе предложение, което бе прието, за отваряне досиетата на тези служби. Питам: може ли тази партия да бъде приемник на БКП и да се пише столетница? И редно ли е аз, като бивш служител на ДС, въобще да членувам в такава партия.
По време на правителството на Иван Костов – 2000 г., мнозинството в парламента прие закон-декларация, с който определи бившия така наречен тоталитарен режим, за ПРЕСТЪПЕН. От тогава до сега 12 години БСП, парламентарната група на „Коалиция за България” не реагира, не внесе контрапредложение за отмяна на този позорен закон, въпреки че не един път този въпрос е поставян от разни леви организации и социалисти. След като БСП се счита за столетница, следва ли тя да се смята, т.е. приема, че е престъпна. Ето още един аргумент, който красноречива подчертава, че БСП няма нищо общо с бившата БКП.
Ще припомня и някои изказвания на лидери на БСП, които ясно говорят, че БСП е новосъздадена партия, провеждаща дясна политика; партия без всякаква идеология, негативно настроена срещу Марксистко-Ленинската идеология, и която още с учредяването си се отказа от последната:
– В началото на своя мандат като президент Георги Първанов официално заяви, че БСП вече не е класова партия. В края на своя мандат като президент същият заяви по телевизията, че той е стартирал настаняване на американските бази у нас, докато ние знаехме, че това е дело на СДС, ГЕРБ и въобще на десните сили.
– В едно от обръщенията до членове на БСП Татяна Дончева, като член на ВС на БСП каза – Който не е за капитализъм, да напуска тази партия. Още едно доказателство, че БСП е много далеко от БКП.
– Преди години, не си спомням точно кога, Николай Камов и Ирина Бокова като членове на ВС на БСП заявиха, че те са ЗА и подкрепят изпращането на наши окупационни войски в Ирак и други страни, от което аз и много мои съидейници бяхме разочаровани.
– По времето на тройната коалиция Сергей Станишев като председател на ВС на БСП направи изявление по БНТ, че баща му и неговите съратници са живели в заблуждение по времето на социалистическия строй. Не си ли дава сметка, че тези, които живяха според него в „заблуждения” докараха нашата страна до едни от първите места в Европа и света в много сектори.
Тази погрешна ултрадясна политика, която провежда БСП,доведе до стопяване на нейните членове от 960 000 до 300 000 през 2012 г., а сега, след последните гафове, може би е паднала и под 200 000.
Не е случайно изказването на един член на ВС на БСП, че откакто Станишев е оглавил БСП, е свикнал само да губи. За разлика от другите лидери на партии, които загубиха изборите, само той не си дава оставката. Наглост и самонадеяност.
Преди две години Кирил Добрев, член на ВС на БСП, заяви в една своя статия, отпечатана във в. „Земя”, че БСП е тръгнала на някъде, но не знае накъде. Сега вече е ясно накъде.
БСП всекидневно губи доверието на своите членове и симпатизанти. От пленумите и конгресите е видно, че не се старае да възстанови доверието. Създаде се и се създава голяма, образно казано, пропаст между ВС, ОбПС и ОПО на БСП. Много рядко или въобще не се виждат и срещат с тях представители на ВС на БСП. Няма диалог, бяга се от такъв. Партията се обуржоази. Наситена е с милионери. Става партия на богатите, а не на бедните, отрудени, честни и почтени работници и селяни. Мафията я обзе. Примерите са много, те са известни, това го виждат и се признава от някои от ВС на БСП.
Грубо е нарушен уставът. Той въобще не се спазва. Например, дават се указания, че който започне да плаща членски внос, може да бъде записан за член на БСП,без да бъде приеман на събрание. Дори има и такива, които се водят за членове на БСП, без те да знаят, че членуват в нея. Това говори, че тази партия се е изродила и тръгнала към упадък. В нея може да членува всякакъв вид лица.
Да напомня и това, че след промените – 1989 г. по време на всички правителства, без изключение, се извърши голям, никога несъществуващ до тогава погром на държавата. Разграбено, разпродадено на безценица и унищожено, създаденото и изградено през социализма. От БСП никаква реакция. Съдебните органи и МВР като че ли липсваха. Щетите, нанесени на държавата, бяха за милиарди. Къде беше „столетницата” да защити това, което създаде и изгради БКП в онзи период?
През тези 23 г на „демокрация” се роди такава престъпност, каквато България не е допускала от съществуването си до 1989 г. Пълна пасивност от страна на правоохранителните органи и по време на правителствата на БСП. Корупцията и престъпността плъзнаха и в силовите служби. Страх и неспокойствие обзе цялата ни общественост. В миналото БКП не допусна и беше немислимо да се развихри такава престъпност, хаос и анархия, които БСП търпеливо само наблюдаваше.
Нека си припомним, че по тези и много други причини доста членове на ВС на БСП напуснаха и прекратиха членството си в БСП.
Знае се в колко много статии в пресата от Павел Писарев, Чавдар Добрев, Евгени Гиндев, Велко Вълканов, проф. Димитър Иванов и още някои други членове на БСП се отправяха критични бележки към погрешната политика на тази партия. Даваха се ценни съвети на членовете на ВС на БСП, но никой от последните не се съобразяваше с тях. От същите се проявяваше самонадеяност, властолюбие, мания за безпогрешност и т.н.
Отправял съм писмено доста въпроси до всички конгреси без последния, а и в други случаи – до ВС на БСП, за да разбера в каква партия членувам, каква е идеологията и каква е стратегията. За съжаление не съм получил никакъв отговор и явно няма да получа.
Нека да напомня и това, че ВС на БСП бойкотира и всички чествания, които се организират в чест на бивши активисти на БКП. Не реагират и на подмяна на имената на улици, площади и селища, от антифашисти на монархофашисти – те са известни, няма да ги цитирам. Това е още един факт, че БСП не е приемник на БКП, а злоупотребява с името на столетницата.
От 1956 г. съм член на БКП, а след това на БСП. 37 години съм служил в контраразузнаването /ВГУ-ДС/. Притежавам значките отличник и почетен служител на МВР. Награден съм с два правителствени ордена и се гордея, че съм служил в бившата ДС, при която беше недопустимо да се развихри такава престъпност, каквато е сега. Оставам верен на Марксистко-Ленинската идеология и в никаква друга партия не бих членувал. Ренегат никога няма да стана.
В тази объркана ситуация мнението ми е, че точно сега на нашата страна й трябва една обединена лява партия, основана на Марксизма-Ленинизма. Жалкото обаче е, че в досегашните опити да се направи такова обединение лидерите на отделните партии не могат да се споразумеят кой да оглави такава обединена партия. Убеден съм, че едно сполучливо обединение ще направи такава партия първа политическа сила. Лявомислещите хора чакат такова обединение и само то може да изведе страната от това „тресавище”, в което е попаднала родината.
Това исках да „изповядам” чрез пресата пред моите приятели, другари, съидейници, колеги. Оптимист съм, че отново ще изгрее нашето слънце.
о.з. полк. Любен Натов
Б.Р. – Призивът на автора разбира се е правилен, но не е достатъчен. Необходимо е не само той, а и всички честни комунисти активно да работят за това единство, а не да гледат отстрани и да чакат някой друг да го извърши.
Британското списание "Икономист" констатира в последния си брой, че "Преди години България искаше да бъде като Гърция, сега просто се опитва да оцелее".
Всички на възраст над 40 години вероятно си спомнят ентусиазма от 1989-90 година, когато си мислехме, че за пет години ще стигнем до средното европейско ниво и ще станем поне като Чехословакия или Унгария.
Каква наивност!
Оказа се, че този жадуван просперитет не е влизал в плановете на "демократите" от БКП, преименувана по-късно в БСП, и ДС /това е Държавна сигурност - за тези, които не знаят - комунистическата тайна полиция/.
Благодарение на първоначалното натрупване на капитали, изразило се в раздаването на 2.8 млрд. долара от държавната хазна на близки и познати партийни секретари от БКП и на офицери от армията и ДС с подходяща характеристика, България изпадна в остра икономическа криза.
Ясно е, че това едва ли е голяма изненада. Назначени от партията капиталисти, които до вчера бяха секретари на кравеферми или току-що завършили школата на МВР, днес стават бизнесмени и трябва да работят с милиони.
Катастрофата, разбира се, става неизбежна, когато обикновени бармани се превръщат за 24 часа в банкери. Естествено е, че първият им нагон ще бъде да вложат милионите си в скъпо уиски, автомобил Мерцедес, красиви жени, вила на Лазурния бряг.
В зимите на 90-та и 91-та година нямаше отопление, електричество, мляко, месо, дори хляб. Правителството на "реформатора" от БКП Андрей Луканов доведе страната до истинска катастрофа, за да обогати приближените партийни любимци, които сега наричаме олигарси или "синове и дъщери на Политбюро" или и двете.
В периода от 1992 до 1994 година България беше управлявана от безгръбначното правителство на проф. Любен Беров, което беше поставено на власт от БКП с помощта на ДПС /тоест ДС/, за да си затваря очите пред контрабандата на бензин и оръжие за ембаргова по онова време Югославия, в която се водеше война.
За трафика на ембарговите стоки бяха използвани каналите на Държавна сигурност, които бяха все още в ръцете на старите "специалисти" със съдействието на специалните служби на Русия и съседна Сърбия.
Спечелиха отново партийните набоби от БКП /вече БСП/ и ДС, докато българите продължиха да живеят в мизерия със спад на жизненото равнище от 40% в сравнение дори с 1988 година.
През 1994 година на власт дойде правителството на Жан Виденов - млад комсомолец от БСП, който в резултат на катастрофална икономическа политика, успя да доведе България до поредната катастрофа. В края на управлението му през януари 1997 година инфлацията беше вече 311% месечно, а заплатите бяха в размер на 5 долара. Пенсиите бяха около 2 долара.
Правителството на БСП доведе отново страната до просешка тояга, защото позволи на редица приватизирани по-рано от Луканов банки да съберат парите на обикновените хора, а след това да фалират, като разбира се, предварително преведат всички пари на Вирджинските и Каймановите острови или в Швейцария.
Така се роди втората вълна от "децата на БСП" - олигарси, които отново бяха близки на БКП и ДС. По-късно с парите от офшорките, откраднати от обикновения българин, те приватизираха наляво и надясно и бетонираха Черноморието и планинските курорти.
Последва новото ограбване на България - този път от т.нар. Лондонски юпита на Симеон Сакскобургготски, които се оказаха обикновени синове и дъщери и офицерите от ДС, пратили ги предвидливо да се обучат в САЩ и да поработят в западни банки.
Юпитата натовариха обикновения българин със заеми от милиарди евро, което беше представено като префасониране на външния дълг на страната. С парите от операцията те все още бетонират Черноморието и планините, макар, че интересът на чужденците вече е минимален.
Поредицата от грабежи продължава и в момента с източване на ДДС от т.нар. олигарси, които не забравят кой им даде първата ябълка и ги насочи към пазара, за да я продадат за долар.
Грабежите продължават, а българите мълчат. Сто пенсионери излязоха, за да изразят недоволство от катастрофалното повишаване на цените на електричеството. Едва 100 души...
Както отбеляза писателят Александър Томов в последното си интервю: Какво означава за последните 25 години една група българи да ограби безпрецедентно останалите и те да не надигнат глас, да не се противопоставят, а да й разрешат да го направи? Отговорът може да бъде само един и той е крайно неприятен за всички нас: може би сме роби по даденост, по природа.
Разбира се, изблици на протести на гражданска съпротива има. Младежите се разбунтуваха срещу опитите за поредната тайна приватизация на българската гора и нейното бетониране. Във Варна се бунтуват срещу не толкова скритата приватизация на Морската градина.
Дали обаче тези бунтове ще продължат или размирниците ще изберат отново един от двата възможни изхода: Терминал 1 или Терминал 2...
Редно е да се запитаме какво търсят кадри на бившата Държавна сигурност сред националистическата ниша в политическото пространство. Дали е нормално националистите да вярват в един доносник на ДС, като Волен Сидеров или на Красимир Каракачанов, който е бил агент от Шесто управление на ДС с псевдоним „Иван“.
Националистическата ниша в България се разви относително в късен период, но в момента когато тя трябваше да роди политически субект, който да я обедини, се пръкна отнякъде доносник на бившата ДС – Волен Сидеров. Нищо, че преди го е играел на демократ, сега са му поверили да играе ролята на националист.
Появяването на националистическата партия „Атака“ през 2005 година е било добре обмислен ход, който е имал за цел да привлече към себе си крайнолевия електорат на БСП като по този начин социалистите бъдат лишени от мнозинство. Това може да ни наведе на мисълта, че партия „Атака“ е имала някаква връзка с олигархията управлявала по онова време НДСВ. Причината е, че по време на НДСВ се е крало прекалено много и откраднатото са искали да го задържат на всяка цена. За да го задържат е било нужно БСП да няма абсолютно мнозинство и да трябва се коалира с НДСВ. Това е и една от възможните причини да се появи на бял свят партия „Атака“. Никой да не си мисли, че в този проект има нещо националистическо, освен правилното плямпане на артиста доносник на ДС.
Интересната схема, която използва бившата ДС е всяка националистическа партия да е използва, като политическа патерица на основната партия, която е спечелила изборите. Така ние имахме партия „Атака“, която подкрепяше безрезервно ГЕРБ при първия им мандат. Тогава артистът Волен Сидеров го играеше на прозападно настроен и дори заедно с ГЕРБ протестираше срещу визитата на Владимир Путин в България. Същият този Волен Сидеров и неговата партия подкрепяха безрезервно и правителството на Пламен Орешарски, което бе съставено от БСП и ДПС – трудно е за вярване, но е факт. В настоящия парламент Волен Сидеров го играеше в началото на русофил, като се мъчеше да се докопа до руско финансиране, но на руснаците не им вдъхна доверие и те го отсвириха. Сега в момента Волен Сидеров го раздава на националист – обединител или по-модерното „патриот“. Той се обедини с Валери Симеонов и Красимир Каракачанов и почна да пее друга песен – раздава го, като патерица на ГЕРБ вече.
Националистите в България заемат ниша от около 10% от имащите право на глас. Това предполага, че ако се обединят всички националисти в една партия и биха стигнали до трета сила в парламента. Тази националистическа ниша обаче е разпокъсана умишлено и съставена от множество партии и формации. Целта е ясна – разделяй и владей.
Цялото това политическо шоу иска да ви покаже, че национализмът в България не е нищо друго, освен една политическа ниша, където си играят с истинските националисти, като ги подвеждат и те сляпо вярват на своите лидери. Ако не бяха тези бивши доносници на ДС и национализмът в България може би щеше да се развие и сега да е основен фактор, като в Унгария например.
Това е достатъчно.
Да знаят, че никога, никога, ама никога няма да видят нищо добро от комунист.
И след още 50 години ще сме нормална държава.
Дали има наивник който да вярва на Бойко Борисов!? Ако все още има такива/защото троловете които пишат тук в полза на ГЕРБ не е задължително да си вярват на глупостите които пишат- просто изпълняват поръчка/ то тези които вярват по убеждение са политически късогледи или психически болни русофоби.
а и освен това никой не ви е карал насила, вие доброволно сте се съгласили
който нежелае блоковете си седят несанирани
То се вижда който е дал съгласие
който е саниран и сега плюе е просто явно курва все пак има и мъжки курви
По думите му, партиите на статуквото са готови на всякакви комбинации, да си направят експертен, служебни кабинети. Затова за всички, които не приемат сегашната ситуация, има само един път и това е пътят на "Нова република", посочи бившият лидер на СДС. В противен случай няма да има истинска съдебна реформа, доходите ще останат ниски.
Мартин Димитров обяви, че, ако "Нова република" управлява, реално за четири години е възможен ръст на икономиката от 6-7 процента, увеличение на доходите с 50 на сто.
„Когато си управлявал последните 6-10 години и не си го направил, няма и да го направиш”, коментира Димитров предизборните обещанията на други политически партии. Както и, добави той, не може да си защитник на малкия и средния бизнес, и на картелите, и монополистите едновременно.
Не един от 1000, а първия от 1000.
Останалите 999 няма да закъснеят.
Кабинетът „Орешарски“ не само не изпълни нито едно от гръмките си обещания, но и оставя след себе си огромно количество несвършена работа. Доверието в българските институции се е сринало почти до нулата, доказателство за което е сюжетът с банковата истерия. Това са част от заключенията на философа Калин Янакиев и политолога Антон Тодоров, които в интервю за Дойче Веле правят равносметка на 14-те месеца на кабинета „Орешарски“.
Професор Калин Янакиев от Софийския университет е категоричен, че през последната година България не е била управлявана от правителство: „По дефиниция управлението е в ръцете на правителството. Само че кабинетът „Орешарски“ може да се оприличи единствено с офис, в който постъпват най-разнообразни поръчки. В началото живеехме с илюзията, че тези поръчки идват от управляващите партии, но постепенно на всички стана ясно, че поръчителите са шепа олигарси. Случилото се през последните седмици недвусмислено потвърди това предположение. Защото след като олигарсите се скараха, „бюрото за изпълнение на поръчките” напълно блокира - поради невъзможността да обслужва едновременно и двете воюващи помежду си страни“, посочва професор Янакиев и допълва, че кабинетът „Орешарски“ ще се запомни и с това, че още преди да беше изтекъл първият месец от управлението му, доверието в него вече беше преживяло катастрофален срив. Този кабинет ще бъде запомнен и с още нещо: с безличието на министрите, отбелязва Калин Янакиев.
"Кабинет на олигархията"
Политологът Антон Тодоров заема сходна позиция и дори поставя оценка „двойка“ на свършеното от кабинета „Орешарски“: „Тази „двойка“ не е израз на някакъв субективен негативизъм, а плод на внимателен и безпристрастен анализ, особено що се отнася до кадровата политика на отиващото си правителство. То така и не прие програма и се осланяше единствено на спуснатите му „опорни точки“. Това правителство не само остави впечатлението, че е „кабинет на олигархията“, но дори показа, че е кабинет на точно определени олигарси“, казва Тодоров и уточнява, че поставената от него „двойка” не се дължи единствено на кадровата политика на правителството:
„Вижте как бяха сбъркани публичните финанси! Това е истинска бойна мина под поне две следващи управления. Дисбалансът в енергетиката достигна 3 милиарда лева. Абсолютен мит е, че правителството се било разплатило с бизнеса. Хиляди фирми са потърпевши от тази пропаганда, защото на практика общините бяха поделени на “наши” (БСП и ДПС) и “чужди”. Заради тази политика много от фирмите в „чуждите“ общини сега са пред фалит. Не казвам, че предишните управления не са вършили същото, но нали тъкмо правителството на Орешарски дойде с обещанието да сложи край на подобни практики и да подкрепи всячески малкия и средния бизнес“, припомня политологът.
Калин Янакиев е на мнение, че всички скандали от изминалата година бледнеят пред случилото се през последните дни: „Оказа се, че българското правителство е било заложник на отношенията между двама олигарси. Ясно е, че е бил направен опит за изграждане на „дяволски вертикал“ на властта, в чието „приземие“ са икономическите интереси на олигархията, а на „покрива“ е разположен нейният медиен монопол“, твърди професор Янакиев.
Той смята, че неуспешните “леви” управления на кабинетите „Виденов“ и „Орешарски“ ще възкръснат още поне веднъж, преди България да излезе от пътя за никъде. Изходът, според Янакиев, е в едно дясно реформистко управление с твърда парламентарна подкрепа и висока активност на гражданското общество. „Единствената положителна равносметка от случилото се през последната година е ясният извод, че олигархията може да купува партии и избиратели, но не може да удържа власт. Защото едно е да купуваш вот и политици, друго е да поддържаш правителство, което няма смислена програма“, заключава професор Янакиев.
Шапка свалям на румънците,винаги протестират! Евала,а тука само овце!!!
НИЕ НИЕ НИЕ АЗ АЗ АЗ АЗ АЗ Ще кажеш че с негови пари плаща!
Другите с какво са повече че им се санира от бюджета.
Стига с тези евтини номера блокове-билбордове с държавни пари си прайте.
между другото текат.
Периодът “Орешарски”: Правителството на КТБ
Година и половина, три правителства, масови протести, една фалирала банка. Погледнато през историята на КТБ, периодът между пролетта на 2013 г. до есента на 2014 г. е най-динамичният за нея. В рамките на тази година и половина се случват някои значими събития, които първо извеждат модела, добил популярност като “Кой”, на яве, показват неговата безгранична сила, а след това той се трансформира и преминава в нови измерения. В края на този период – есента на 2014 г., когато започва вторият мандат на Бойко Борисов, “Кой” не е разрушен, но вече е сменил играчите си.
Палачинката се обръща
В края на мандата на ГЕРБ настъпва разрив между властта и групата около КТБ (Василев-Пеевски – все още тандем). По същото време в страната се зараждат масови протести. Те започват извън София, от Сандански и Благоевград, постепенно обхващат другите градове и достигат до столицата. Поводът са високите сметки за ток от декември и януари, повежда се война срещу монополите (в лицето на РПТ-тата), словестната атака срещу тях от пеевските медии нажежава още повече ситуацията. Протестното недоволство се насочва към Бойко Борисов и ръководеното от него правителство на ГЕРБ. Иска се неговата оставка. Тя идва на 20 февруари.
За отношенията между Борисов и Пеевски/Василев лесно може да се съди по настроенията в TV7 и другите медии от обкръжението на депутата от ДПС. Ако допреди това те са хвалили всяка премиерска стъпка, то вече вестниците и електронните медии повеждат негативна кампания както срещу Борисов, така и срещу неговите министри. „TV7 е единствената телевизия, която непрекъснато правеше разследвания срещу властта… Вече трима министри не са си на постовете – на здравеопазването Стефан Константинов, на енергетиката Трайчо Трайков и зам.-министърката Гергана Павлова. Нашата позиция е кристално ясна от самото начало”, заявява изпълнителният директор на телевизията Николай Бареков пред ПИК и допълва: “Аз не виждам да има по-свободна телевизия от нашата.”
В деня на един от големите протести срещу управляващите гост в предаването на Люба Кулезич по TV7 е Цветан Цветанов. Непосредствено след това Кулезич е изгонена от телевизията с обвинението, че не спазва елементарните журналистически стандарти. “Не аз преобърнах палачинката. Не мога да я обърна за два часа. Не аз бях човекът в телевизията, който поддържа близки отношения с Бойко Борисов, не аз се радвах на есемесите му, нито пък съм получавала такива”, казва тя в своя защита в интервю пред Медиапул.
Аферата „Костинброд”
Отново TV7 е в центъра на едно събитие, което успява да повлияе на изборния резултат в предсрочните парламентарни избори на 12 май 2013 г. Събитието стана известно като аферата „Костинброд”. В деня на размисъл, бившият водещ и настоящ евродепутат Николай Бареков се включва в жива връзка пред печатницата „Мултипринт” на общински съветник от ГЕРБ Цветан Бончев в Костинброд, докато прокурорите са вътре, и обявява, че изборите на следващия ден ще бъдат фалшифицирани.
Прокуратурата разпространява съобщение, в което казва, че “в складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори на 12.05.2013 г. До 08.05.2013 г. “Мултипринт” ООД е изпълнило задълженията си по договора с Министерския съвет за отпечатване на бюлетините за изборите и същите са превозени до областните администрации в страната. Откритите през нощта на 10.05.2013 г. бюлетини са извън тези количества. Бюлетините /общо 10 палета/ са поставени под засилена охрана.”
Мая Манолова внася сигнал в прокуратурата и се започва разследване. На бившия главен секретар на МС Росен Желязков е повдигнато обвинение в престъпление по служба заради това, че не е упражнил контрол върху отпечатването на бюлетините. Съдът му дава оправдателна присъда, а прокуратурата не обжалва.
Социолозите смятат, че в резултат на „Костинброд” ГЕРБ са загубили гласове на изборите. Аферата е определяна като най-близкото нещо до държавен преврат от новата история на България. Мащабната манипулация, извършена чрез медиите, контролирани от Пеевски и Цветан Василев, и с решаващата помощ на прокуратурата, промени радикално пъзела на властта в държавата.
Игра на едро
Групата около КТБ излиза от мандата на ГЕРБ с огромни активи, контрол върху няколко сектора от икономиката и дава заявка за цялата политическа власт. Въпреки че ГЕРБ е на първо място в изборите, партията не може да сформира правителство. Това правят БСП и ДПС, а за премиер е посочен Пламен Орешарски. Министрите в неговия кабинет минават през одобрението на Пеевски и Василев, съобщават източници, близки до събитията. Започва игра на едро, в която частни интереси играят от името на държавата.
Това включва овладяване на потоците на европейските пари и големите проекти. Фирми, близки до групата, си поделят изпълнението на водния цикъл, големите строителните и инфрастурктурни поръчки, подизпълнителството на Южен поток. Напълно е овладяна енергетиката.
Година по-късно, вече в изгнание и след скарването си с Пеевски, Цветан Василев разказва в интервю пред bTV от Виена как държавата е изцяло под контрола на Делян Пеевски: “Тези поръчки се разпределят основно през каналите на този човек… Този човек се изживява като властелин на държавата, няколко негови марионетки говорят от името на държавата. Те разпределят вече всички строителни обекти и проекти и това става публично”.
Кулминацията на това подчинение на държавата идва на 14 юни 2013 г., когато парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. С този ход се цели затворяне на кръга на институционалната примка в сектор сигурност – информация, МВР, следствие, прокуратура. Събитието предизвиква масови сътресения в държавата – избухват протести, които в най-активните си периоди събират 30-35 хил. души.
Въпреки че Орешарски дълго време не се поддава на масовите скандирания за оставка, във властта започва да се генерира политическо напрежение между БСП и ДПС. Икономическо напрежение започва да се натрупва и между двамата партньори Василев и Пеевски. То идва основно по линията кредитор-длъжник и се случва още през есента на 2013 г. “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”, казва самият Василев в интервю по bTV година по-късно.
В основата на конфликта са пари. Общите проекти са финансирани от КТБ и идва моментът, в който Цветан Василев настоява Пеевски да поеме половината ангажимент и да върне част от дадените средства. Това не само, че не се случва, а води до задълбочаване на конфликта между двамата.
Пак по това време Цветан Василев проявява и политически амбиции. Сред подкрепяните от него е Николай Бареков и партията му „България без цензура”. Бареков се явява за първи път на европейските избори през 2014 г. и заедно с коалиционните си партньори ВМРО, ЗНС и „Движение Гергьовден“ печели 10.66% от гласовете. По-късно Василев сам признава, че е финансирал създаването на Бареков като политически субект.
Войната
Последният етап от този период е най-драматичен. Конфликтът между Пеевски и Цветан Василев става явен, а инструментите за атака го изваждат извън контрол. Чрез подставени лица и смяна на собствениците депутатът от ДПС успява да овладее голяма част от общите му с банкера бизнеси. Пеевски впряга държавните структури, над които има контрол, и започва война срещу Василев на всички фронтове – МВР, ДАНС, Прокуратура. Медиите на Пеевски изваждат КТБ на гилотината и я посичат. След натрапчиви внушения през вестниците и сайтовете, че банката е нестабилна, уплашените вложители се струпват пред офиситите и само няколко дни са необходими, за да обяви КТБ, че няма ликвидност.
Затварянето на банката съвпада с подаването на оставка от Пламен Орешарски. Следват отново избори, на които ГЕРБ печелят. На 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 7 ноември е сформирано второто правителство на Бойко Борисов.
Готви се пак за премиер!
ПАК ГЛАСУВАЙТЕ ЗА МЕН...МАЛОУМНИЦИ ТАКИВА !!!