Бургазлии към кмета: Плащаме наполовина по-ниски сметки след безплатното саниране
Проблемите с появата на мухъл и плесен в присъединените тераси също е решен с цялостното саниране на сградите
30 Януари 2017, Понеделник, 10:35 ч.
Автор: Флагман.БГПредставителите на сдружения на собствениците получиха удостоверенията за извършените ремонтни работи
Безплатното саниране на жилищните блокове по Националната програма за енергийна ефективност вече дава своите резултати. Домакинствата в обновените сгради плащат чувствително по-ниски сметки за ток, парно и топла вода. Това заявиха при срещата си с кмета на Бургас Димитър Николов и зам.-кмета Чанка Коралска председателите на сдружения на собствениците, чиито блокове са обновени.Срещата бе по повод предстоящото връчване на удостоверенията за извършените ремонтни работи. В нея представители имаха живеещите в 7 и 57 блок в комплекс Изгрев, 72, 27 и 17 в "Славейков", 114 и 165 в "Меден рудник", 27 в "Зорница", 14 във Възраждане и 88 - "Братя Миладинови".
Между 30 и 40 % процента по-ниски сметки за ток в най-студените дни имат живеещите в блок 114 в "Меден рудник". От блок 14 в комплекс "Възраждане" отчитат между 45 и 50 процента по-малко разходи за електроенергия. Направените икономии са добри, при условие, че тази година средната температура е със 7 градуса по-ниска в сравнение с предишните две години.
Блоковете с парно имат спад с 50 процента в сметките за отопление. Чувствително намаление на разходите за топла вода има в сградите, където са монтирани соларни системи. Сравнението на данните показва, че за месец ноември домакинствата са платили средно по 7 лева за топла вода, а за същия месец на миналата година разходът е бил 13-14 лева.
Проблемите с появата на мухъл и плесен в присъединените тераси също е решен с цялостното саниране на сградите. Представителите на собствениците заявиха, че не биха успели по никакъв начин всички семейства да се обединят за събирането на средства и да направят сами подобен ремонт на общите части.
В процеса на работата по саниране на блоковете на места са възникнали проблеми с течове и проникване на влага, но строителните фирми са реагирали навреме и проблемите са били отстранени своевременно.
Кметът Димитър Николов призова сдруженията на собствениците при наличие на нередности да подават своевременно сигнали в Община Бургас, за да може да се следи работата на строителните фирми.
"Програмата за енергийна ефективност ще разшири своя обхват. Партньорството между Община Бургас и хората, чиито жилища са санирани, не приключва със строителните работи, а ще продължи и през следващите години. Ние ще ползваме вашия натрупан опит, за да създадем собствен модел за работа по Националната програма и да сме по-ефективни при санирането на старите блокове", каза кметът Николов.
Предстои да бъде направен още един оглед на санираните сгради и ако има забележки от страна на собствениците, те ще бъдат отстранени.
При старта на безплатното саниране кметът Димитър Николов пое ангажимент Община Бургас да облагороди пространството около първите 10 сгради, одобрени за обновяване. По време на срещата бяха обсъдени проектите за блогоустрояване на жилищните райони.
В категории:
Бургас
Близо 12 000 контрабандни „маркови“ стоки задържаха на МП Лесово
Майка на нападнато момиче в София: Банди ходят в мола за грабежи и изнасилвания
Британски генерал: Готови сме да се бием с Русия още сега
22/11/2024, Петък 10:10
1
Антисемитски акт ли е решението за арест на Бенямин Нетаняху?
22/11/2024, Петък 08:47
4
Пети опит за избор на парламентарен шеф
22/11/2024, Петък 08:29
0
Разбиха престъпна мрежа с български просяци в Гърция
За по-качествен секс: Мастурбирайте поне веднъж седмично
5 техники за флирт, с които да накарате мъжа да ви хареса
21/11/2024, Четвъртък 21:40
0
Могат ли двама души с една и съща зодия да имат успешен брак?
21/11/2024, Четвъртък 21:20
0
Леля ми прави този вкусен свинско-славянски гювеч, уникален е
21/11/2024, Четвъртък 21:00
1
Владимир Путин с извънредно обръщение
Как можем да отслабнем и да избегнем увисналата кожа
21/11/2024, Четвъртък 20:40
0
Докато парламентарната Комисия в 7-то ВНС ръководена от депутата от БСП Георги Тамбуев продължаваше да проучва въпроса с досиетата, а създадената комисия от правителството на „националното спасение“ все още се чудеше откъде да започне работа, на 22 април 1991 г. в своя бр. 24 жълтия вестник „Факс”, публикува
“Списък на доносниците във Великото народно събрание”.
Той включваше три групи лица:
на народни представители “подписали декларация за сътрудничество с Шесто управление на ДС”: Бойко Костов, Васил Костов, Георги Марков, Димитър Баталов, Ибрахим Татарлъ, Иван Михов /Драшков/, Йордан Кукуров, Йосиф Петров, Калин Димитров, Крум Неврокопски, Лазар Дългарски, Манол Журналов, Михаил Михайлов, Нуредин Ахмедов, Огнян Мишев, Митрополит Панкратий, Петко Огойски, Пирин Воденичаров, Стойчо Донев, Цанко Цанков, Янко Янков; на народни представители “поемали определени ангажименти и били в по-тясно сътрудничество с Шесто управление”:Иван Палчев, Борян Калчев, Петър Берон, Тодор Колев, Роман Садов, Трифон Георгиев, Дончо Каракачанов; и на народни представители – “щатни служители на Шесто управление”: Благой Дечев, Иван Кръстев, Ибрахим Татарлъ."
VNS skandaliСкандалът избухна с цялата си сила на следващия ден, 23 април, в 123-то заседание на 7-то Велико народно събрание. “Жертви и палачи” се вкопчиха в жесток словесен двубой. Системата отрязваше част от опашката си и с това искаше да прикрие съществуването си, да избяга в невидимото. Стенограмите от тридневните заседания говорят красноречиво. Поставят и много въпроси. В разисванията стана ясно, че едни възприемат вестникарската публикация като провокация срещу “стабилността на парламента”. Може би защото според тях стабилността се изразява в това бивши доносници и ченгета спокойно да играят ролята на народни представители. Мнозина реагираха емоционално – засегнати бяха на “чест и достойнство”. Други до голяма степен възприеха “достоверността” на списъка. Но има и такива като Янко Янков, които след това с години се опитваха да изчистят името си. Или такива, които категорично открекоха и отричат и до днес – като Петър Берон.
Във в. „Демокрация“ новоизбрания лидер на СДС Филип Димитров обърна внимание, че има процедурни нарушения в работата на Анкетната комисия. Според него е „непочтено да се отправят атаки срещу хора, които няма как да се защитят“. И посочи, че „голяма част от хората са подписали декларации, без да са извършвали информационна дейност.“ (в. “Демокрация”, № 96, 23.04.91). Но дали това е било така? Д-р Петър Дертлиев се опита да защити „жертвите“ изтъквайки:
“…Нима е доносник човекът, който пребит, в безсъзнание, подписва декларация и после никога нищо не е направил? ... Кой би гарантирал, че след 2-3 години следствие някой няма да подпише? Този човек е жертва, той не е доносник....Нека истинските подлеци да бъдат показани.” (в. "Факс", № 25, 23.04.1991, с.1)
Beron Pasi sestra 1 dosieДискусията в парламента разкри, че досиетата на Шесто управление на ДС съществуват. Не са изгорени, не са унищожени, а дали са изнесени в Москва, каквато версия блуждаеше в публичното пространство, естествено не стана ясно. Не е ясно и до днес, макар че на тези въпроси подробен отговор би трябвало да даде в периода 1997-2001 г. „нашето правителство“. Твърдя това, защото ако се анализират думите на депутатите и от ляво и от дясно, се разбира, че те говорят за досиетата като за съществуващи. Председатели на парламентарни групи и партии имаха дори възможност да се запознаят със съдържанието на материалите на отделни досиета на свои народни представители. Като се опитвах да разсъждавам логично, аз стигах до извода, че е невъзможно ДС сама да се саморазкрива. И ако върши това само за лица, изхвърлени вече от системата то тя го прави с определена цел. Разчитах тази цел като опит да се имитира унищожаването на досиетата, да се “затвори страницата” без да е прочетена и никога да не бъде прочетена, тъй като изгорена страница не се чете. И да се заличат следите към досиетата на тези, които трябва да продължат „където трябва“ в политиката и бизнеса. Подозирах, че от БСП искат в резултат на дебата, ВНС да даде “зелена улица” на версията за унищожаването на досиетата. Чрез гласуване да прикрие тяхното евентуално прочистване, което към момента очевидно е вървяло с пълна сила. Същевременно подозирах, че с този скандал целят да объркат истината с лъжата. В една прококация да бъдат вкарани и истински и „неистински“ сътрудници на ДС. А същевременно да бъдат прикрити тези, които след това ще бъдат необходими за „употреба“.
След горещи и драматични дебати се откроиха две принципно различни позиции.Едната бе за унищожаване на досиетата на Шесто управление на ДС. Другата – за тяхното съхраняване и публично отваряне като исторически документи за характера, методите и действията на тоталитарната комунистическа система.
Първата позиция, за унищожаването на досиетата, се изрази в предложението на група народни представители между които режисьора Боян Папазов /СДС/, журналиста Коста Андреев /БСП/, писателите Георги Мишев /СДС/, Атанас Мочуров /СДС/ и Руденко Йорданов /БСП/, както и от младия юрист Янаки Стоилов /БСП/. От трибуната на парламента го представи писателя Кольо Георгиев /БСП/ . Нямам обяснения защо сред подкрепилите това предложение бе и председателят на РДП г-жа Елка Константинова /СДС/. РДП никога не е вземала решение да подкрепи теза за унищожаване на досиетата.
Като характеризират списъка във в. “Факс” като “неморален предумишлен акт”, който има за цел да парализира дейността на ВНС, тези народни представители от СДС и БСП, преценяваха публикацията като противозаконна, неморална и неотговаряща на документално установени и доказани факти. И предлагаха:
”Всички досиета за сътрудничество на политическата полиция в лицето на Шесто управление поради начина по който са осигурявани да се унищожат чрез изгаряне. Това да бъде внушително доказателство, че приемаме моралната повеля за национално помирение и примирение.”
Тази декларация–предложение е първия публичен документ с който се иска унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС. Любопитно е, че по-късно някои от подписалите я, щяха видят имената си в списъка на друг провокационен вестник – “Ранно утро”, който за разлика от “червения” “Факс”, упорито се пропагандираше като “син вестник” и демонстрираше информираност, каквато нямаше откъде да дойде освен от същите служби срещу които уж се бореше ранноутринния скандалджия.
В дискусията аз защищавах противоположната позиция. Тогавашните ми думи, произнесени от парламентарната трибуна и останали в стенограмите на ВНС са били:
”…съществувал е сценарий, чрез който комунистическата партия в България да остане на власт. Този сценарий е осъществяван чрез внедряване на агенти в средите на българската опозиция. Публикуваният вчера списък от имена остави в българската общественост съмнението, че освен тези имена, може да има и други. Че не това са истинските служители и доносници на Държавна сигурност, а има и други, и че Държавна сигурност като сателит на Българската комунистическа партия в миналото, или обратното – комунистическата партия като оръдие на Държавна сигурност, всъщност играят сложна и наистина мръсна игра.
Унищожаването на всички досиета в този политически противоречив момент ще доведе един ден, и той очевидно предстои, по върховете на държавното управление на страната вероятно да се появят хора, бивши служители на Държавна сигурност. Във всички случаи досиетата трябва да бъдат замразени, съхранени и когато един път в тази страна наистина дойдат достойни, честни хора на власт, когато наистина демокрацията победи, то нека тогава българския народ разбере кой и какъв е бил в миналата система, при тоталитаризма.”
Около тези две тези: за унищожаването на досиетата – от една страна, и т.нар. “замразяване” за по-демократични времена, за да се избегне тяхното “избирателно” ползване, се завърза горещ дебат. Представители на БСП и БЗНС / Красимир Премянов, Александър Стамболийски и др./ настояваха категорично за унищожаване, “изгаряне” на досиетата. Правеха го така разпалено и горещо, че оставиха силни съмнения за твърде “лично” отношение по въпроса. Техните изказвания обаче за мене бяха ясен сигнал, че към момента на дискусията “съдбата”, ако не на всички, то поне на част от досиетата / на т.нар. Шесто управление на ДС/ задкулисно е била решена, като само за пред обществеността е трябвало да изглежда, че те са “унищожени” с решение на Народното събрание /така и следите на престъплението по унищожаването се прикриват “законно”/. А в действителност те да продължават да съществуват в ръцете на тези, които и в бъдеще ще искат да дърпат конците на политическия живот в България, на икономиката и бизнеса в страната.
Красимир Премянов/БСП/ недвусмислено заяви:
“Дайте да унищожаваме досиетата щом сме на едно и също мнение. Всички изказвания, които противоречат на това са вредни и ще заложат една мина в нашето общество.”
Аз се оказах от „вредните“. Така с гласовете на БСП, БЗНС и отделни представители на СДС, във 7-то ВНС се даде своеобразна политическа подкрепа за “затваряне на страницата”. Тя оставаше затворена за хората и отворена за нейните автори. Те не само я препрочитаха от време на време, но и я дописваха – също от време на време. Много от странните и необясними, наглед, салтоморталета в българския политически живот, се обясняват с тази страница. Неочакваните възходи на посредствени или неизвестни образи по върховете на политиката, издигането на “наши” хора, които след това се оказват “техни” хора, провеждането на реформите така, че от тях да печелят все лица свързани с пъпна връв с бившата комунистическа партия. Примерите са във всеки град, във всяко село на България.
В края на своето 124 заседание ВНС прие следното решение:
„Публикациите и всякаква друга форма на разгласяване на списъци с имена и друга информация за предполагаеми сътрудници на Държавна сигурност и на други специални служби, са противозаконни.
Анкетната комисия по досиетата на народните представители и парламентарните групи в тридневен срок да представят в архива на народното събрание всички материали, свързани с дейността на комисията.
Министърът на вътрешните работи да осигури достъп до персоналните секретни и строго секретни материали на засегнатите от публикациите лица, а при необходимост – и с ръководителя на съответната парламентарна група.
Великото народно събрание счита, че информациите съдържащи се в направените вече публикации са непълни и недоказани.“
Запомнил съм изказването на Михаил Неделчев: ”Аз гласувах против това решение, защото според мен, както казах вече два пъти в нашата дискусия, едно такова решение не би ни дало възможност да проучим системата. Системата на доносничеството, системата на вербуването и т.н.“
Видялите имената си във “Факс” бяха доволни от това решение и сякаш забравиха за своите „палачи“ – оперативни работници и офицери, някои от които седяха редом с тях в залата на парламента. Те искаха да се скрие, прикрие, изобщо да изчезне скандала с огласяването на техните имена. В този дух обяснение на своя отрицателен вот направи и Александър Стамболийски от БЗНС:
“Ние говорим, че ще отиваме към демокрация, а не посмяхме да изгорим тези досиета на шесто управление и един път завинаги да отървем тези хора, които воля или неволю са били доносници, да ги освободим.”
Тази теза е жива и до днес. В съзнанието на мнозина демокрацията изглежда като “изгаряне на миналото”. Аз мисля обратното - демокрация ще има само, ако истината за миналото, бъде показана на светло и видяна с безпристрастни очи. За да не се повтаря. За да не могат хората от комунистическото минало да дърпат конците на некомунистическото настояще.
Така, в 22.00 часа на 24 април 1991 г. завърши първият парламентарен дебат върху българския досиегейт. Отломки от него падаха в следващите дни чрез публикации във в.”Дебати”,в. “Дума”, в.”Репортер 7”. Народни представители отправиха запитвания към министъра на вътрешните работи Пенчо Пенев във връзка с появили се техни имена или псевдоними във формулата “служители на МВР”. Но като цяло темата изглеждаше изчерпана. Но само привидно, защото година по-късно, вече при правителство на СДС, проблемът с досиетата гръмна отново чрез серия от публикации във в.”Ранно утро”.
Политическият резултат от първия дебат върху темата за досиетата във ВНС не бе еднозначен.От една страна се огласи ясно тезата за унищожаването на досиетата на Шесто управление на ДС без доказателство, че това ще се направи и със съмнението, че към деня на дебата за част от тях може би е било вече направено. Така се отвориха възможности за бъдещи манипулации, тъй како остана съмнението, че досиетата нито се унищожават, нито се запазват за съхранение. И разбира се въпросите: къде са те, какво съдържат, кой кой е в България.
СДС получи тежък удар. Съюзът практически бе разцепен. Една част от него /СДС-център и СДС-либерали/, останаха в парламента и започна да приема заедно с комунистите новата конституция. Другата част, подкрепа от новото политическо ръководство на коалицията с председател Филип Димитров, и известна като групата на 39-те, месец по-късно напусна Народното събрание и част от нея обяви гладна стачка. От дистанцията на времето се налага извода, че тогава, през 1991 г., Държавна сигурност като структура създадена да пази и укрепва властта на комунистическата партия, постигна пирова победа. За известно време вниманието на обществото бе отклонено от престъпленията на комунистическата номенклатура в стопанския сектор. Опозицията бе поставена пред дилемите на вътрешните конфликти и разцепления. Отнета бе част от нейния морален ореол. Прие се конституция, която по-скоро работеше за блокиране на смяната на икономическата система и превърна т.нар. “мирен преход” в мъчителен за милиони българи процес с ясно изявени тенденции – запазване на много от старите структури на комунистическата държава, на комунистическите кадри и позиции във властта и заедно с това, създаване на условия за мафиотско разграбване на държавната собственост, взаимно блокиране на дейността на органите на сигурността и правораздаването, създаване на монополни икономически групировки, с доминиращо и ръководно в тях участие на служители на ДС и членове на БКП. България бе обречена да изостане в реформите, да закъснее в процеса на европейска интеграция. Ограбването на хората започна да се осъществява в “нови”, псевдодемократични условия. Дойдоха рекета, финансовите пирамиди, червените “орсовки”, менте-банките, продажните политици, жестоката инфлация, несправедливата приватизация. Виновни за тази българска трагедия все още няма. Мълчи прокуратурата, мълчи съда. Безвремие.
А НЕ STEREO МНОГО СТЕ НЕГРАМОТНИ С КОЛЕГИТЕ ВИ ОТ ВАШИЯТ ОТДЕЛ И СТЕ БАНАЛНИ САМО ЕДНИ И СЪЩИ КАСЕТКИ ВЪРТИТЕ ПО ЦЯЛ ДЕН, ВСЕКИ ДЕН. АРЕ МАЛКО СМЕНЕТЕ РЕПЕРТОАРЧЕТО, ЧЕ И ВАШИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ВИ ЧЕТАТ
IMACH LI PREDSTAVA , NA KOLKO LEVA E CENOOBRAZUVANETO ZA KV.M. GOVORIM SAMO STEREUPORA ???? VRATI , DOGRAMI , OTDELNO .
AII DAVAI , NALI SI MNOGO OTVOREN .
На 01.01.2013 г. прекратих членството си в БСП като изпратих членската си книжка до ОПС-БСП в Роман с мотивите за това мое решение.
Причините и разочарованията ми са много и едва ли могат да се опишат в едно писмо, затова ще засегна по-основните, които разколебаха много членове на тази партия и много по-рано от мен се отказаха да членуват в нея. Съжалявам, че и аз не го направих тогава, а се оставих да бъда заблуждаван, че БСП е приемник на БКП.
Още с приемането на новото име – БСП, тази партия даде да се разбере, че няма нищо общо с бившата БКП и с нищо до сега тя не показа, че е приемник на последната.
Още 1990 г. след създаването на тази нова партия – БСП, при правителството на Андрей Луканов бяха пуснати от затворите всички криминални престъпници, които плъзнаха към властта.
Тогава с помощта на БСП се учреди и регистрира СДС, която се оглави от новопоявилите се ренегати, които отпочнаха една неоснователна враждебна кампания срещу ръководството на бившата БКП. Няма да се спирам на конкретни факти, те са добре известни. Тогава БСП не само не се противопостави на тази кампания, а напротив – в отделни случаи я поощряваше.
Пак със съдействието на БСП беше създадена и узаконена турска етническо-религиозна партия в пълен разрез с Конституцията. От тогава до сега тази турска етническа партия – ДПС, не спря с провокациите и своите опити за турцизиране на българската нация. БСП не реагира на нито една провокация. Тя не реагира и на построяването на така наречената кървава чешма-паметник, построена в с. Търнак, Бургаско, в чест на известните атентатори. Не излзе и истината за „възродителния процес”, както обеща Георги Първанов в първата си предизборна кампания за президент.
Като участник в тройната коалиция ДПС в лицето на Ахмед Доган напълно обезличи водещата в това правителство БСП. Известно е, че Доган открито демонстрираше това по техни форуми и митинги, без нито един от ВС на БСП да реагира или опровергае. Това доведе и до загуба на изборите тогава.
Още от началото на 1990 г. новосъздадената БСП започна да се дистанцира от ръководителите на бившата БКП. Не ги приемаше за свои членове. Не ги допускаше на „Позитано” № 20. Демонстрираше пред десните лидери, че няма нищо общо с бившите ръководители и активисти на БКП и пр. Особено негативно отношение тогава ВС на БСП проявяваше към служителите на бившата ДС и РУ-МНО, едни от най-верните и предани членове на БКП и непримирими борци за запазване на Националната ни сигурност. Както е известно, през 2006 г. парламентарната група на БСП внесе предложение, което бе прието, за отваряне досиетата на тези служби. Питам: може ли тази партия да бъде приемник на БКП и да се пише столетница? И редно ли е аз, като бивш служител на ДС, въобще да членувам в такава партия.
По време на правителството на Иван Костов – 2000 г., мнозинството в парламента прие закон-декларация, с който определи бившия така наречен тоталитарен режим, за ПРЕСТЪПЕН. От тогава до сега 12 години БСП, парламентарната група на „Коалиция за България” не реагира, не внесе контрапредложение за отмяна на този позорен закон, въпреки че не един път този въпрос е поставян от разни леви организации и социалисти. След като БСП се счита за столетница, следва ли тя да се смята, т.е. приема, че е престъпна. Ето още един аргумент, който красноречива подчертава, че БСП няма нищо общо с бившата БКП.
Ще припомня и някои изказвания на лидери на БСП, които ясно говорят, че БСП е новосъздадена партия, провеждаща дясна политика; партия без всякаква идеология, негативно настроена срещу Марксистко-Ленинската идеология, и която още с учредяването си се отказа от последната:
– В началото на своя мандат като президент Георги Първанов официално заяви, че БСП вече не е класова партия. В края на своя мандат като президент същият заяви по телевизията, че той е стартирал настаняване на американските бази у нас, докато ние знаехме, че това е дело на СДС, ГЕРБ и въобще на десните сили.
– В едно от обръщенията до членове на БСП Татяна Дончева, като член на ВС на БСП каза – Който не е за капитализъм, да напуска тази партия. Още едно доказателство, че БСП е много далеко от БКП.
– Преди години, не си спомням точно кога, Николай Камов и Ирина Бокова като членове на ВС на БСП заявиха, че те са ЗА и подкрепят изпращането на наши окупационни войски в Ирак и други страни, от което аз и много мои съидейници бяхме разочаровани.
– По времето на тройната коалиция Сергей Станишев като председател на ВС на БСП направи изявление по БНТ, че баща му и неговите съратници са живели в заблуждение по времето на социалистическия строй. Не си ли дава сметка, че тези, които живяха според него в „заблуждения” докараха нашата страна до едни от първите места в Европа и света в много сектори.
Тази погрешна ултрадясна политика, която провежда БСП,доведе до стопяване на нейните членове от 960 000 до 300 000 през 2012 г., а сега, след последните гафове, може би е паднала и под 200 000.
Не е случайно изказването на един член на ВС на БСП, че откакто Станишев е оглавил БСП, е свикнал само да губи. За разлика от другите лидери на партии, които загубиха изборите, само той не си дава оставката. Наглост и самонадеяност.
Преди две години Кирил Добрев, член на ВС на БСП, заяви в една своя статия, отпечатана във в. „Земя”, че БСП е тръгнала на някъде, но не знае накъде. Сега вече е ясно накъде.
БСП всекидневно губи доверието на своите членове и симпатизанти. От пленумите и конгресите е видно, че не се старае да възстанови доверието. Създаде се и се създава голяма, образно казано, пропаст между ВС, ОбПС и ОПО на БСП. Много рядко или въобще не се виждат и срещат с тях представители на ВС на БСП. Няма диалог, бяга се от такъв. Партията се обуржоази. Наситена е с милионери. Става партия на богатите, а не на бедните, отрудени, честни и почтени работници и селяни. Мафията я обзе. Примерите са много, те са известни, това го виждат и се признава от някои от ВС на БСП.
Грубо е нарушен уставът. Той въобще не се спазва. Например, дават се указания, че който започне да плаща членски внос, може да бъде записан за член на БСП,без да бъде приеман на събрание. Дори има и такива, които се водят за членове на БСП, без те да знаят, че членуват в нея. Това говори, че тази партия се е изродила и тръгнала към упадък. В нея може да членува всякакъв вид лица.
Да напомня и това, че след промените – 1989 г. по време на всички правителства, без изключение, се извърши голям, никога несъществуващ до тогава погром на държавата. Разграбено, разпродадено на безценица и унищожено, създаденото и изградено през социализма. От БСП никаква реакция. Съдебните органи и МВР като че ли липсваха. Щетите, нанесени на държавата, бяха за милиарди. Къде беше „столетницата” да защити това, което създаде и изгради БКП в онзи период?
През тези 23 г на „демокрация” се роди такава престъпност, каквато България не е допускала от съществуването си до 1989 г. Пълна пасивност от страна на правоохранителните органи и по време на правителствата на БСП. Корупцията и престъпността плъзнаха и в силовите служби. Страх и неспокойствие обзе цялата ни общественост. В миналото БКП не допусна и беше немислимо да се развихри такава престъпност, хаос и анархия, които БСП търпеливо само наблюдаваше.
Нека си припомним, че по тези и много други причини доста членове на ВС на БСП напуснаха и прекратиха членството си в БСП.
Знае се в колко много статии в пресата от Павел Писарев, Чавдар Добрев, Евгени Гиндев, Велко Вълканов, проф. Димитър Иванов и още някои други членове на БСП се отправяха критични бележки към погрешната политика на тази партия. Даваха се ценни съвети на членовете на ВС на БСП, но никой от последните не се съобразяваше с тях. От същите се проявяваше самонадеяност, властолюбие, мания за безпогрешност и т.н.
Отправял съм писмено доста въпроси до всички конгреси без последния, а и в други случаи – до ВС на БСП, за да разбера в каква партия членувам, каква е идеологията и каква е стратегията. За съжаление не съм получил никакъв отговор и явно няма да получа.
Нека да напомня и това, че ВС на БСП бойкотира и всички чествания, които се организират в чест на бивши активисти на БКП. Не реагират и на подмяна на имената на улици, площади и селища, от антифашисти на монархофашисти – те са известни, няма да ги цитирам. Това е още един факт, че БСП не е приемник на БКП, а злоупотребява с името на столетницата.
От 1956 г. съм член на БКП, а след това на БСП. 37 години съм служил в контраразузнаването /ВГУ-ДС/. Притежавам значките отличник и почетен служител на МВР. Награден съм с два правителствени ордена и се гордея, че съм служил в бившата ДС, при която беше недопустимо да се развихри такава престъпност, каквато е сега. Оставам верен на Марксистко-Ленинската идеология и в никаква друга партия не бих членувал. Ренегат никога няма да стана.
В тази объркана ситуация мнението ми е, че точно сега на нашата страна й трябва една обединена лява партия, основана на Марксизма-Ленинизма. Жалкото обаче е, че в досегашните опити да се направи такова обединение лидерите на отделните партии не могат да се споразумеят кой да оглави такава обединена партия. Убеден съм, че едно сполучливо обединение ще направи такава партия първа политическа сила. Лявомислещите хора чакат такова обединение и само то може да изведе страната от това „тресавище”, в което е попаднала родината.
Това исках да „изповядам” чрез пресата пред моите приятели, другари, съидейници, колеги. Оптимист съм, че отново ще изгрее нашето слънце.
о.з. полк. Любен Натов
Б.Р. – Призивът на автора разбира се е правилен, но не е достатъчен. Необходимо е не само той, а и всички честни комунисти активно да работят за това единство, а не да гледат отстрани и да чакат някой друг да го извърши.
аз съм вашта баба, която не може да разбере, защо не можете да разберете живота.
Всеки момент очаквам да стана прабаба на 40 г. и ви се чудя как не сте разбрали, че не санирането а съвокуплението е начина да оживеем по време на студени зими и горещи лета. Санирайте всяка пролука на тялото си и вярвайте, че ще оцелеете.
Хиляди благодарности.
След санирането открих, че през зимата в апартамента ми е студено а през лятото топла. Не ми дадоха дистанционно след санирането. Може би не мога да настроя системата.
Това е петиция за нас, българите, които обичаме родината си! Това е петиция срещу безсилието на българския народ да отхвърли зависимостта си от един стар строй - комунизъм, да премахне монополите, да се самоопредели като нация, в която гражданите да не се делят по етнически признак. Това е петиция за онези, които имат глас и смелост да кажат "това е моята родина, в която нашите деца искам да растат свободни и щастливи".
Тази петиция има за цел да събере широк кръг от поддръжници на две основни искания:
1) забрана на бившата комунистическа партия (БКП), сега носеща името БСП (българска социалистическа партия)
2) забрана на етническата партия ДПС (движение за права и свободи), с електорат самоопределил се като турско и мюсюлманско малцинство на територията на България.
Доводи:
БСП (БКП) е партията довела България до фалит след източване на държавния резерв на страната при колапса на комунистическия строй през 1989г. БСП (съвместно с ДС-държавна сигурност) е партията създала мутрите и мафията в България, които се превърнаха в олигарси и монополисти, подложили българският народ на непрестанен терор (финансов, физически, както и психологичен) в продължение на над 20 години. Партията БСП е вредна за българския народ, тъй като тя работи срещу народа и срещу сигурността на страната ни, обслужвайки чужди интереси (предимно на Русия). Това е национално предателство!
ДПС е партията, съставена от най-много агенти на ДС, която систематично подклажда етническа омраза и противопоставяне между етносите в България! ДПС се стреми да откъсне райони от България със смесено население, като изгради автономни области, които вече да са извън територията на България! Това е национално предателство!
Гласувайте за изгонването на БСП и ДПС от политическия живот на България!!
"По време на краткия ви престой в страноприемницата на живота, не позволявайте да бъдете притежавани от светското и неговите безкрайни тревоги. Практикувайте редовно медитация и общуване с Бог и вие ще вкусвате виното на радостта и веселието през цялото време, независимо от външните обстоятелства. Пиейки нектара на вътрешния мир от ангелските ръце на вашата безмълвна реализация, вие ще забравите тъгата и безредиците на ежедневния си живот."
тази икономия е има от санирането, но с условието че трябва да е на цялата сграда
Както и то направиха
това е справка от сметките на хора с изцяло саниран блок и такива които не са
ако се санора например само твоя апартамент а съседните не се икономията е само 10%
а за цяла сграда може да мине и 50%
Това са данни от ЕВН
това са данни за червените тролчета
тази зима бе най - студена от 70 години
поздрави от ЕВН
Р. Овч.и успялата(му) млада жена
Публикувано 2016-11-17 02:02:00
Тези дни един политик се завърна на бял кон под светлината на прожекторите.
Е, не точно под светлината. Той пак играе ролята на сив кардинал, но задачата на медиите е да осветяват точно кукловодите на задкулисието, нали?
А задачата на прокуратурата е да повдига обвинения на бандитите. Това и стори тя днес. Въпросният политик бе обвинен, че в ролята му на енергиен министър е нанесъл щети на НЕК (тоест на държавата) надхвърлящи 190 милиона евро. Престъплението се нарича умишлена безстопанственост и за него Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода. Ако въпросният бъде признат за виновен може да получи присъда, която варира – от три до осем години зад решетките.
Неговото име е Румен Овчаров. Днес той е човекът, който триумфира. Успя да докаже на своите другари, че протежето му Корнелия е лидерът, който ще съумее да върне БСП към властта. И дотук успява.
Нинова (с всички условности) успя да спечели национални избори. Това не се бе случвало на столетницата от 11 години. За последно те бяха първи през 2005г., след което съставиха „Тройната коалиция“.
С две думи – проектът „Нинова“ дотук е успешен. Но нека кажем няколко думи за биографията на на неговия автор.А и на самата Нинова. Защото във визитката на Овчаров ще разкрием, че личното му политическо инженерство наречено „Корнелия Нинова“ е стартирало много отдавна. Просто днес той бере плодовете от направената инвестиция.
Действието започва преди точно 20 години.
По онова време Румен Овчаров е министър на енергетиката в кабинета „Виденов“. В същата година младата и напориста юристка Нинова работи в столичното следствие.
След падането от власт на правителството на БСП някак припряно Нинова решава да напусне следствието. Тя търси реализация на далеч по-уютен и добре платен пост в държавната още БТК. И чудо на чудесата – невръстното 28 годишно девойче е назначена за юристконсулт на гигантската компания. Как става този номер? Очевидно покровителят Овчаров е ударил едно рамо.
Малко след това Корнелия Нинова получава още по-висока служба. Младата дама става изпълнителен директор на „Техноимпекс“. Припомням, че иде реч за едно от прословутите външнотърговски дружества, чрез които изтичаха държавните милиарди в неизвестна посока.
Критиците на Нинова от левите среди я упрекват, че по това време се е продала на СДС. Не съм на това мнение. Според мен тя винаги е служила на Румен Овчаров – точно и ясно. А Овчаров знаеше как да се разбира с Костов когато трябва.
Нека припомним подаръка му към управляващите за кметския вот в София през 99-та. Той издигна собствената си неизбираема кандидатура, с което вдигна топката на СДС и Софиянски да го разгромят. А на тези избори картата на България почервеня. Под формулата(така популярна напоследък) „независим подкрепен от“ – БСП взе Бургас, Варна, Стара Загора, Русе и много други важни общини. Социалистите не номинираха читава личност, заложиха на Овчаров и претърпяха загуба с разлика
По този начин „сините“ запазиха София. Въпреки проблемите на своето управление, въпреки вече започващите да избухват корупционни скандали, свързани с кабинета „Костов“.
Запазиха я, защото Овчаров им помогна. А те му се отблагодаряваха с услуги зад кулисите.
Стигаме до 2005г. Румен Овчаров е в апогея на своето могъщество. Той поема мегаминистерството на икономиката и енергетиката. Светкавично назначава за свой заместник старата си дружка Корнелия Нинова. Нещо повече – Нинова поема контрола над най-апетитните държавни активи тогава – „Булгартабак“ и пловдивския панаир.
Но могъществото им не продължи особено дълго.
През 2007г. шефът на столичното следствие Ангел Александров разкри, че Овчаров и Нинова са покровителствали олигарха Красимир Георгиев(един от най-близките приятели на Овчаров по онова време) и фирмата му „Фронтиер“, която години наред „консултираше“ всички златни проекти в енергийната система.
Името на Корнелия Нинова бе замесено пряко в скандала след разкритията на разследващите органи, че тя буквално е инструктирала Георгиев какво да говори при разпитите му, които бяха провеждани от следователката Шарланджиева(също с повдигнати обвинения след аферата). Органите на реда засякоха десетки разговори между Корнелия Нинова и Красимир Георгиев. Включително и СМС с текст: „Твоята приятелка е фантастична“ – по адрес на следовател Шарланджиева.
Или с други думи – Корнелия Нинова е била посредник между разследван бизнесмен и разследващия го следовател. Казват го прокурорите, не аз. Именно представителите на държавното обвинение разкриха наличието на 1000 страници разговори и есемеси между Нинова и Шарланджиева
Но днес вероятно тя услужливо ще забрави това.
Ще забрави и как се кри от прокурорите като Трайчо Трайков от златен скункс. Имитирала сърдечни кризи, защото не искала да я разпитват. Посещавала по нощите „Пирогов“. И най-изпечените бандити могат да и завидят. Ето и информацията от тогава, да не кажете, че си измислям:
„Сърцебиене спаси Нинова от прокурор“, в-к „Стандарт“, 10.05.2007г.
Нинова успя да се спаси от съдебната система. Тя влезе в безкрайния списък на политиците, за които има видими доказателства за търговия с влияние, избегнали наказателна отговорност. Явно защото доказателствата са видими само за аудиторията. Темида е сляпа, очите и са вързани за Овчаров, Нинова и компания.
Вързани бяха очите на Темида и когато ексшефът на „Топлофикация“ пишеше сърцераздирателни писма от ареста. Призоваваше Р. Овч. да му помогне. Призоваваше, защото бе наясно какви услуги е правил на Овчаров и „Фронтиер“ на Красимир Георгиев. Именно управляваната от Валентин Димитров „Топлофикация София“ се превърна в куче касичка за Овчаров и обръчите му от фирми. През Димитров „Фронтиер“ трупаше милиони, част от които съвсем естествено отчиташе на Р. Овч.
Затова Вальо Топлото поиска помощ. Но вече бе късно. Станишев изрита Овчаров и Корнелия заради обществената нетърпимост към тях, възникнала след избухналия корупционен скандал.
Ако си мислите, че те си затраяха в ъгъла – съвсем не. И двамата станаха депутати в следващия 41-ви парламент, когато БСП бе в глуха опозиция. Целите в бяло заиграха ролята на много загрижени за народа и обществения интерес.
Дори и повече. Овчаров продължи да агитира народа за блатото „Белене“. Нищо, че той самият има основна вина за потрошените милиарди в един от най-корупционните проекти през крадливия Преход.
Като министър на енергетиката до 2007-ма той подготвяше почвата за кражбите. Сключваше консултантски договори за милиони, раздаваше обществени поръчки, поръчваше оборудване, което НЕК няма възможност да плати.
След 2007г. продължи да ръководи непряко събитията, чрез новия министър. Нали не се съмняваме чия лична кандидатура бе Петър Димитров, нали?
Днес по всичко личи, че прокуратурата не е забравила ролята на Румен Овчаров в грабежа „Белене“. Адмирации за това, нека покаже на завърналия се на бял кон, че все още някой помни всичките му зулуми и далавери.
Но нека държавното обвинение покаже, че не са забравили и другите схеми на Овчаров. Особено там където участваше четящата днес морал от сутрин до вечер Нинова.
Нека Нинова обясни:
Как на 28 години ръководи огромни държавни структури? Ако Пеевски и Прокопиев са успелите млади мъже на Републиката, то Корнелия Нинова ли е успялата млада жена?
Наистина ли е назначена в БТК, защото е потулила(в качеството и на следовател) разследване срещу висш чиновник в БТК?
Тя ли опъна чадъра над „Фронтиер“ и Красимир Георгиев?
Какво знае за източването на „Топлофикация“?
Какво свърши за периода, в който ръководеше „Булгартабак“ и пловдивския панаир?
Какво знае за източването на държавата по казуса АЕЦ „Белене“?
Каква е ролята на разследвания от прокуратурата Румен Овчаров в управлението на БСП днес и ще бъде ли за трети път министър ако Корнелия Нинова стане премиер? (каквато заявка дава).
Все въпроси, на които успялата млада жена дължи отговори. Част от тях – на компетентните органи, а всички тях – на обществото.