Никой не иска атрактивен хотел в Малко Търново, пак е на тезгяха заради банков дълг
Макар постройката да е наистина внушителна, няма особен интерес към нея
11 Декември 2016, Неделя, 16:56 ч.
Автор: Флагман.БгКомплексът се намира в началото на града и е собственост на бургаските бизнесмени Петър Янков и Тодорка Желева
Банкови дългове извадиха на публична продан за пореден път половината от един от най-красивите хотели в Странджа - “Свети Никола“. Той се намира на входа на Малко Търново и разполага с 14 двойни стаи и механа, а цялостният му архитектурен вид с автентична каменна зидария определено впечатлява. Застроената площ е 349 кв.м., а дворното място – 749 кв.м.
Началната цена, от която ще започне търга за 50-те процента от хотела, е 348 502 лв., а процедурата се изпълнява отново по искане на „Уникредит Булбанк“ заради дългове на две фирми - „Форт сайт“ ЕООД и „Марбела трейд“ ЕООД. Първата от компаниите е на бургаския бизнесмен Петър Янков, а втората - на Тодорка Желева.
Хотелският комплекс се изгради през 2007 година и тогава беше без аналог в цяла Странджа, но в последните години туризмът в Малко Търново значително се разви и се инвестира в много къщи за гости. В близост отвориха врати и други конкурентни комплекси, които очевидно сринаха финансовите показатели на „Свети Никола“.
Продължителността на търга ще е 1 месец – от утре до 12 януари 2017 г. Предложенията се подават в Районен съд-Малко Търново.
В категории:
Бизнес
,
Малко Търново
Шофьори, пазете се от тази коварна опасност при падането на температурите!
В несебърската детска градина "Калина Малина" се проведоха няколко интересни образователни инициативи
05/11/2024, Вторник 15:37
0
Отлична новина за България: Екатерина Захариева е еврокомисар
Иззеха огромни количества нелегална ракия
Разсъблече се на публично място в знак на протест, арестуваха я (ВИДЕО)
05/11/2024, Вторник 15:00
0
Готвачите слагат това в пилешката супа и тя става невероятно вкусна
05/11/2024, Вторник 14:40
0
Как да разпознаем перфектното зеле на пазара
05/11/2024, Вторник 14:20
1
Свиреп женски бой вдигна на крак наш курортен град, перничанка е в нокдаун
Бербатов с култов лаф в Англия
Съдът остави в ареста 56-годишен мъж, отглеждал марихуана край морето
Бащата на Анджелина Джоли се обясни в любов на Левски пред бургазлия
Очаква трето бебе
05/11/2024, Вторник 13:11
1
Страната ни беше разпродавана и предавана от всички наши управници. Те разпродадоха и оставиха доброволно в ръцете на чуждестранни компании най-важните сектори на икономиката – банките и електроразпраделението. Защо ние, които сме НАЙ-БЕДНАТА СТРАНА в Европа, плащаме НАЙ-СКЪПИЯ БЕНЗИН, НАЙ-СКЪПИЯ ТОК, НАЙ-СКЪПИТЕ ЛИХВИ и т.н.?!? Защо държавниците трябваше да „подаряват” електроснабдяването на Е.ОН и сега да не знаем какво плащаме, на кого и колко още трябва да платим? Защо банките, трябваше да се продават и сега да вдигат лихвите си както искат и държавата да не иска да ги спре? Лихвите по кредитите трябва да паднат на 4% и да получаваме гратисни периоди над две години, както е в повечето европейски страни! Нека да защитим имотите си и да си извоюваме свободата от чуждестранните компании!
НЕ ИЗДЪРЖАМЕ ВЕЧЕ!
Държавата ни няма как да се справи с кризата и всички ние ще продължим да затъваме докато не се противопоставим на тези чуждестранни компании с искане да свалят драстично цената на тези обществени услуги. Тогава икономиката ни ще бъде конкурентна, а ние ще можем да плащаме сметките!
Само народа може да спре тези чуждестранни компании, защото ВЕЧЕ НЯМАМЕ ДОВЕРИЕ в нито една държавна институция, че иска да ни помогне! Нямаме доверие и в нито една партия! Време е, ние гражданите да се организираме и да се самозащитаваме! И това ще бъде един постоянен процес със силен граждански контрол.
Държавата няма как да ни защити, защото всичко от което тя печелеше беше „подарено” на стратегически чуждестранни компании, които искат да ни унищожат напълно! Нека заедно да заявим, че няма да търпим повече и ще се борим за нормални условия на живот!
Всеки един от нас е силен, когато сме заедно! Нека да излезем и да заявим ясно, че това безумие трябва да бъде спряно.
КАК БАНКИТЕ НИ ОГРАБВАТ И ЗАЩО 5и ДОКОГА НИЕ ЩЕ МЪЛЧИМ?!?!?
Чрез специален механизъм клиентите се притискат, ограбват, а имотите им се продават на безценица
Веска Волева, адвокат
В последните години почти всички банки в България станаха частни. От тях български са само две или три. Всички останали са чуждестранни. Седалищата на банките- майки са в съответната държава.
Ситуацията във връзка с упражняването на банкова дейност в България също е принципно различна. Текстовете по отменения ГПК, отнасящи се до бързото производство по издаване на изпълнителен лист, ползваха държавните банки с всички произтичащи от държавната собственост права и задължения.
Частната собственост на банките /при това чуждестранна/ промени коренно ситуацията. Тъй като тя е обусловена от стремежа към непрекъснати високи печалби, единствено законовата регулация е тази, която би защитила българите /потребители и малък и среден бизнес/ от монополните привилегии на банковия мениджмънт.
Такава регулация обаче липсва. Ръцете на топ-банкерите бяха напълно развързани от закона. Това им даде възможност буквално да издевателстват над българския народ и бизнес.
Причината се корени в новоприетия през 2007 година Гражданско-процесуален кодекс и по-специално в чл. 417 от него, относно издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В този текст банките по права са приравнени на държавата и общините, без тези права да са обвързани с каквито и да е задължения. Именно този текст отприщи
монополна вълна, която е на път да съсипе не само бизнеса,
тя може да остави България без население.
Когато държавата или общините се възползват от този текст, те следва да се съобразяват и да изпълняват множество законови изисквания, включително и държавен одит, и ограничения относно представляващите ги лица – относно наличие на конфликт на интереси, свързани лица и други. За банките и банкерите такива изисквания липсват. Поради това дъщерните фирми на банките, които по предмет на дейност обхващат всички сфери на обществото, са уродливо явление, което изкривява пазарните отношения и цялостната икономическа картина и води до тежки негативни последици за обществото и бизнеса.
Тези фирми в голямата си част се управляват от същите лица, които са в ръководството на банките. Техният предмет е: застрахователна дейност; колекторска дейност – събиране на дългове!?; консултантска дейност; покупка, стопанисване и продажба на имоти /купени на безценица от съдия-изпълнителите по дела на съответната банка/; фирми, на които банките цесират вземанията си и т.н. Много често тези фирми са чуждестранни- регистрирани в държавата, където е седалището и собствеността на съответната банка-майка.
Механизмът за натиск и ограбване
на клиентите е следният:
По извлечение от сметка, което по никакъв начин не се контролира /тъй като производството е едностранно/ съответната банка заявява какви пари и дължи потребителят или фирмата заемополучател.
Съдът проверява това извлечение само от външна- формална страна, т.е. дали документът е озаглавен „извлечение от сметка”, дали е подписан и подпечатан, но не и по същество – дължат ли се парите.
Тъй като липсват контрола и защитата на заинтересованата страна, банките надуват задължението, като го натоварват с всякакви несъществуващи задължения – лихви, измислени разноски и допълнителни плащания, разчитайки на сложно уредения ред в ГПК, който възпрепятства защитата на заемополучателите.
Потребителите на кредити голямата си част са далеч от тази материя; умишленото и усложняване снижава до минимум шансовете да се защитят.
Единствената хипотетична възможност за ощетените кредитополучатели е възражението по член 414 от ГПК. Той обаче не следва по ред и номерация процедурата по чл. 417 от ГПК, а е уреден в предходен по номерация текст. Тази уж случайна грешка в комбинация в член 420 от ГПК, съгласно който възражението не спира принудителното изпълнение, доведе до продажба на безценица на имотите на хиляди българи,които останаха без дом и без препитание. Тъй като ипотечната криза срина цените на ипотекираните имоти и поради голямото им количество, същите бяха продадени на символично ниски цени.
За това допринесе и друга промяна в Гражданско-процесуалния кодекс, съгласно която оценката на имота, предмет на публичната продан, извършена от съдия-изпълнитл, не подлежи на съдебен контрол. За сведение, в стария ГПК цената на изнесените на публична продан имоти подлежеше на съдебен контрол и от съда бяха установявани драстични разлики в цените – 5 до 6 пъти. Българският законодател остави без защита потребителя и бизнеса и в тази му част. Това доведе до безконтролност при публичната продажба на имотите и възможност за уговорки между банките в качеството им на взискатели по изпълнителните дела, техните дъщерни фирми и съдия-изпълнителите.
При тези продажби като кандидати за продавните имоти в голямата част се заявиха дъщерни фирми на банките – взискатели или свързани по някакъв начин с тях лица. Поради ниската цена на имотите покупката им се явява изключително изгодна за тези фирми, зад които явно стоят банки. Данните за това лесно се установяват в Търговския регистър и в службите по вписвания. Ниската цена на имотите и гореизложеният начин за злепоставяне на интересите на потребителите доведоха до това, че продажната цена покрива само една малка част от и бездруго спорните дългове на уж задължените лица; нещо повече, посяга се и на другите им имоти, ако има такива, както на заплатите, колите и всички останали активи.
Поради съзнателната политика на заблуда на потребителите при договарянето, неравноправните клаузи, предварително изготвените бланкови договори, неподлежащи на промяна и т.н., към тези договори бяха включени и близки роднини на заемополучателите - родители, деца, братя и сестри. Това вкара в изпълнителните дела и техните имоти, които също са ипотекирани и съответно разпродадени.
Тази армия от съсипани хора напусна държавата в търсене на препитание, бягайки от икономическия терор в България, в основата на който стоят законови промени, умело мотивирани и прикрити по всякакъв начин. Самоубийствата на цели семейства е следствие от тази политика; на това е само началото, краят ще бъде катастрофален за държавата.
Истината е:
законодателят напълно съзнателно остави без защита потребителите на банкови услуги. Това се отнася както за физическите лица, така и за малкия и среден бизнес.
В същото време се толерира привилигерованото/монополно поведение на банките, които, противно както на юридическата, така и на елементарната житейска справедливост, поставиха българина и българския бизнес на колене пред чуждестранните корпорации; от своя страна и без притеснения те предприеха незапомнено ограбване и изнасяне на национален капитал извън страната.
Приравнявайки банките с държавата и общините, законодателят удобно е пропуснал да въведе и съответните задължения за тях. Така допълнително беше насърчено голямото ограбване на България. Обществото ни де факто е поставено на колене. Безогледната лихва, непозната никъде по света, бе съчетана с едностранно задкулисно заповедно производство, което не само лишава заемополучателите от каквато е да е защита, но и не спира действията на съдия-изпълнителите до окончателно решаване на споровете. Дори и да спечели такова дело, на „длъжника” вече му е продаден имота; всичко става безсмислено, банката му е присвоила всички налични активи; за него остава един лист хартия – съдебното решение, че не дължи тези пари.
Банките, като един обикновен субект в гражданския и търговски оборот, следва да защитават интересите си, но в едно класическо исково производство.
Там състезателното начало дава възможност на всички правни субекти да бъдат равнопоставени, да изложат тезите си и да представят доказателства. И едва когато в това исково производство се установи истината, следва да се пристъпи към изпълнителни действия и разпродажба на имотите и активите на доказания длъжник. Именно в това производство страните се призовават, предоставят им се доказателства, дава им се възможност и те да представят такива.В заповедното производство всичко е задкулисно,
едностранно, без уведомяване, с изненада и с предизвестена служебна победа за едната страна. Горното, както вече казах, е съчетано с неоспоримо ниски, дори смешни цени на имотите. Всичко това е за сметка на българския народ и българския бизнес.След като дъщерните фирми изкупят имотите на потребителите и фирмите на символични цени, те предлагат на бившите собственици да им ги продадат отново, но вече на други - пазарни цени или да им ги отдадат под наем.
Що се отнася до фирмите - бизнесът им е съсипан, работниците в тях са уволнени; те, заедно с работодателя, остават без доходи и без препитание. От своя страна те престават да обслужват задълженията си и кръгът се затваря.
Такъв е механизмът за източване на България, както по отношение на национален капитал, така и по отношение на човешки капитал.Най-неприемливото е, че пострадалите са хора и фирми, които желаят да си заплащат задълженията. Болшинството от тях са преценили какво могат да погасяват и са коректни. Липсва коректност от страна на банките обаче.
Поради изцяло облагодетелстващия ги правен режим банките:
> променят едностранно лихвата и месечните вноски,начисляват наказателни лихви без ограничения и без да има законова възможност за противопоставяне,
> капитализират лихви и несъществуващи задължения и определят лихва върху новополучената главница
> изкупуват чрез свои или подставени фирми имотите на длъжниците-физически лица и фирми (имаме готовност да ги посочим конкретно)
> изключително безпардонно се възползват от „икономическата криза” без клиентите им да могат да се позоват на същото, като, възползвайки се от едностранно дадените им права, изискват по-високи месечни вноски
> не желаят да понасят търговския риск от дейността си, а поради облагодетелстващия ги правен режим натоварват с този риск потребителите и бизнеса – субекти, които по дефиниция не са вещи в тази материя
> именно това безогледно вдигане на вноските довежда кредитополучателите до положението да изпаднат в невъзможност да заплащат вноските и ги прави длъжници на банките и съответно клиенти на съдия-изпълнителите.
Почти всички банки са изградили паралелни структури от фирми, чрез които изкупуват имуществото на клиентите и длъжниците на безценица; колекторски фирми чрез които заплашват и изнудват клиентите; консултантски фирми, които заблуждават клиентите относно техните интереси, застрахователни дружества и т.н.
Ето и конкретни примери:
„Уникредит булбанк”АД – „Уникредит факторинг”ЕАД; „Уникредит лизинг”АД; „Булбанк лизинг”ЕАД”; „Уникредит кънсюмър файненсинг”АД; „Балкан енерджи АСА”ООД; , ”Свободна безмитна зона – Бургас”АД; „Хипоферайнс имобилиен”ЕООД и много други]
Пощенска Банка /”Юробанк и еф джи България”АД/ – „Бългериън ритейл сървисиз”АД /за яснота показвам един от цесионните договори (виж докумнети 1, 2, 3) на стойност 99,5 милиона евро, по който и двете страни се представляват от едно и също лице – Петя Димитрова, нещо, което за държавата и общините е нeмислимо от гледна точка на конфликт на интереси/
„И еф джи пропърти сървисиз София” АД; „Имо 03”ЕАД; „Имо централен офис”ЕАД; „Имо пропърти инвестмънт София”ЕАД; „Имо Рила”ЕАД;
„БАНКА ДСК”ЕАД - „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”ЕООД; „ОТП ФАКТОРИНГ – Чуждестранно частно акционерно дружество” със седалище в Унгария – Будапеща;
„РАЙФАЙЗЕН БАНК”АД – „Райфайзен имоти”ЕООД; „Райфайзен лизинг”ЕАД; „Райфайзен пропърти мениджмънт България”ЕООД; „Райфайзен сървисиз”ЕАД; „Райфайзен факторинг”ЕООД; „Райфайзен застрахователен брокер”ЕООД; „Райфайзен лизинг Бъргария”ООД; „Райфайзен асет мениджмънт /България/”ЕАД; „Райфайзен Инвестмънт /България/ЕООД;
При една сериозна проверка на дейността и имотите на горните примерно посочени фирми, както и на всички останали фирми, свързани с банките и управляващите в тях лица, ще стане ясен начина на изземване на имотите на българския бизнес и гражданите. Ще стане ясна самоубийствената политика на България да даде възможност в тези ръце да се съсредоточи цялата власт, активи и изобщо живота на българите.
Това ще ни отвори очите за страшната истина, че България изобщо не е бедна страна, както ни се внушава постаянно. България просто е едно ограбена страна. Нейните богатства са съсредоточени в тези хора и фирми и са изнесени извън границите.
Най-неприемливото и противоречащо на коректното търговско поведение е цесирането на кредитите от страна на банките на свои фирми, които не са лицензирани и съответно не могат да извършват банкова дейност. Тези цесии се извършват веднага, след като кредитите са отпуснати и съответно по-нататъшните отношения банка – кредитеполучател продължават между фирмата цесионер и кредитополучателя. Тези фирми обаче са без лиценз, не могат да извършват банкова дейност и дейността им не подлежи на контрол от БНБ. Тази практика изкривява информацията, цесираните кредити не се отчитат и съответно по отношение на тях не се изпълняват ангажиментите по Закона за кредитните институции и останалите касаещи ги нормативни актове. Горното способства за прикриване на истинската печалба и състояние на банките. Всички данни относно дейността, активите и пасивите им не са коректни. Възражния срещу тези цесии е трудно да бъдат направени поради липсата на състезателно производство и възможност за пълноценна защита на потребителите.
Европа отдавна е видяла този проблем и се е погрижила за защитата на потребителите. Налице е Директива № 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО НЕРАВНОПРАВНИТЕ КЛАУЗИ В ПОТРЕБИТЕЛСКИТЕ ДОГОВОРИ , която дава много сериозна рамка в поведението на банките спрямо потребителите. Само че нашите политици впоследствие приеха новия Гражданско-процесуален кодекс и вкараха вътре горните норми.
За отбелязване е, че българските съдилища изключитнелно страхливо, дори сервилно прилагат това законодателство. По делата представяме както горната директива, така и решения на съда в Страсбург. Само че личи една задкулисна сила, която направлява и тези действия. Изключвам тази част от съдийството, която освен българската законова уредба, се съобразява и с Европейското законодателство и съдебна практикта.
Интерисно е, че и медиите са в железните клещи на банките. Голяма част от опитите ми да публикувам материали по темата се отклоняват с несъстоятелни обяснения, дори и когато съм поканена от тях. А много често, когато журналистите са ми добри познати, ми казват истината – те разчитат на парите на банките от реклама и ако излъчат такова предаване, рекламата и съответно парите спират. Това е и причината за информационното затъмнение по този толкова наболял проблем. Това обаче ще се окаже бимба със закъснител. Защото и тези пари за рекламата са крадени по гореописания начин. И кръгът се затваря.
Смятам, че единственият начин да се ограничи монопола на банките и да се даде глътка въздух на обществото и бизнеса , е да се приемат изменения в Гражданско-процесуалния кодекс в следния смисъл:
В чл. 417, т. 2 да се премахнат думите „и банките” и те да заемат подобаващото им се място на част от бизнеса
В чл. 435, ал. 2 да се добави възможност за длъжника да обжалва цената на продаваемия имот.
Почти всички европейски законодателства предвиждат възможността един длъжник да обяви фалит като физическо лице и след известен период на ограничения да се върне в нормалния живот. България както винаги е на опашката на демокрацията и на справедливостта и със законите си прогонва гражданите си в чужбина, принуждава ги да заживеят в сивия сектор и да крият доходите си, а понякога ги превръща в клошари.
Държавата ни е мащеха на гражданите си, а управляващите приемат закони, които обслужват тесен кръг от интереси. Именно за това се бави приемането така лелеяния от всички затънали от кризата или по други причини закон за фалит на физически лица.
С настоящето изследване целя да опиша процедурата, по която един български гражданин може да обяви фалит в чужбина и да се ползва от правата по него и в България. Моето намерение е също така да изясня негативните последици от него, тъй като в България не се провеждат достатъчни разяснения относно него и тази възможност се възприема невинаги реално – редица си представят несъстоятелността на физическите лица като започване на чисто, без никакво въздействие върху имуществото им и правата им, което не отговаря на истината.
Съгласно правото на Европейския съюз е възможно едно физическо лице да обяви фалит, ако е налице транграничен елемент, т.е. ако то има имущество в една или в повече държави членки на Съюза и обичайно местопребиваване в друга държава, също членка на Съюза. Тази възможност е предвидена в Регламент /ЕО/ № 1346/2000 на Съвета относно производството по несъстоятелност, който ще действа до 26.06.2017г., когато ще влезе в сила заместващия го Регламент /ЕС/ 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета относно производството по несъстоятелност. И двата регламента уреждат освен несъстоятелността на търговските дружества и несъстоятелността на потребителите, т.е. фалита на физически лица /виж например съображение 9-то от двата регламента/. Съгласно регламентите всяко физическо лице може да иска откриване на производство по фалит в държавата, в която има обичайно местопребиваване, като правото което ще се приложи за процедурата и последиците от обявяването му в несъстоятелност е правото по пребиваването му /там където то живее постоянно, а не където е родено или на която държава е гражданин/. Това означава, че ако български гражданин пребивава в Англия, то законът на Англия относно фалита на физическо лице ще регламентира как се извършва обявяването на неплатежоспособния длъжник в несъстоятелност и какво следва от това, ако нашият гражданин живее в Германия, то тамошния закон ще урежда тези въпроси и т.н. Законодателството относно фалита на всяка държава е различно, а това което е общо за всички държави в ЕС е правото на Съюза. Европейското законодателство предвижда, че всяка държава – членка следва да се съобрази и да зачете постановеното в друга държава решение. От това следва, че обявяването на един български гражданин във фалит в чужбина, следва да важи и в България, нищо че ние нямаме закон за фалит на физическите лица.
От това правило, самият Европейски съюз предвижда едно важно изключение, което касае всеки кредитополучател, който чрез смяна на местожителството си от България в чужбина, цели да се ползва от законодателството на държавата, в която е заминал, за да може въз основа на регламент 1346/2000/ на Съвета на ЕС да бъде обявен в несъстоятелност.
Изрично в чл. 5 от този регламент и в чл. 8 от Регламент /ЕС/ 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета е предвидено, че производството по несъстоятелност по никакъв начин не засяга вещните права на кредитор или на трети лица и по – специално на правото на залог и на ипотека. Тези права не се засягат от регламентите и независимо от фалита, банките и фирмите за бързи кредити могат да образуват изпълнително дело и да изнесат на публична продан ипотекираните имоти. Затова тези от вас, които могат да решат да се преместят да живеят в чужбина само и само да стопират проданта на ипотекираните в полза на кредиторите имоти, трябва да знаят, че по никакъв начин няма как да преустановят проданта въз основа на европейското законодателство, а само ще направят ненужни разходи. Следва също така да имат предвид, че редица европейски законодателства предвиждат и наказателно преследване за извъшрване на престъпление в случаите на предоставяне на неверни документи, изкуствен банкрут и други.
Освен това, фалитът на физическо лице е свързан с много ограничения, които са регламентирани във всяко едно законодателство. Единствената разлика е в съдържанието и обема на тези рестрикции – в Англия са едни последиците, във Франция са други и т.н. Ограниченията са свързани с имуществото на длъжника, с правото му да заема определени длъжности и да упражнява определени професии или да участва в управителни органи на дружества, да се разпорежда с банковите си сметки и с доходите си, някои държави предвиждат продажба на единственото жилище и др. Освен това, във всички държави се регламентира, че върху длъжника, обявил несъстоятелност се упражнява надзор от попечител, който може да носи различни наименования: синдик, надзорник и прочие.
Когато едно лице взема решение дали да пристъпи към обявяването си в несъстоятелност, то трябва да обсъди всички плюсове и минуси, а не да има нереални очаквания и химерични представи, че без последствия ще започне розов живот на чисто, без да търпи ограничения.
Ако след извършена преценка, все пак решите да обявите фалит, то може да пристъпите към обявяването му и без да ползвате услуги на адвокат. Ако решите да ангажирате специалист, то търсете адвокат по мястото на обичайното си пребиваване, тъй като законодателството по фалит на физически лица е различно във всяка държава от ЕС и само местният адвокат познава националното право.
Английското право относно потребителската несъстоятелност е познато като „оазис на фалита на физически лица” с оглед на краткия надзорен срок от 12 месеца, през които се осъществява надзор върху длъжника преди да му се даде шанс да започне отново. На следния официален правителствен сайт може сами да започнете процедура по фалит: https://www.gov.uk/bankruptcy/your-home
Като законодателство „оазис на фалита на физически лица” ви представям накратко процедурата, която е достъпна онлайн и може да ползвате сами, без помощта на адвокат. Тази процедура касае Англия и Уелс, за Шотландия и Северна Ирландия има отделни правила, които също са достъпни онлайн /линкове към тяхните сайтове са поставени на горепосочения сайт/. Таксата, която следва да платите е в размер на 655 паунда.
Преди да пристъпите към процедурата за обявяване на фалит, следва да обсъдите всички негативни последици за вас, които в Англия и Уелс са следните:
Какво ще се случи с вашите имоти, сметки и другите ви активи:
Възможно е вашите активи да бъдат разпродадени, за да заплатите възникналите задължения си към момента на фалита. Вие сте длъжен да посочите вашите актива на лицето, което е назначено да управлява производството по потребителска несъстоятелност /вашия попечител/, който може да бъде:
Синдик, назначен от съда;
Длъжностно лице по несъстоятелността – правоспособен специалист в областта на задълженията.
Активите, които обичайно може да запазите са:
Вещи, необходими за работата ви, например инструменти или кола.
Вещи от вашето домакинство, например дрехи, мебели или принадлежности за сън.
Може да се наложи да предадете и тези вещи, ако те струват повече от обичайното.
Вашите банкови сметки – вие сте длъжен да предадете на синдика вашите дебитни карти, чекове и кредитните си карти по всяка банкова сметка, която нямате право да ползвате. Това включва всяка сметка, която сте надвишили /т.е. е на червено/ към датата, на която е обявен вашия фалит.
Вашите сметки ще бъдат запорирани и само вашият попечител може да разреши теглене на суми от тях:
при спешни нужди от пари, например за да си закупите храна;
за плащане на дела на ваш партньор в случаите на съвместни сметки.
В останалите случаи, вашата банка ще решава дали да ви позволи да продължите да използвате банковите си сметки.
Ще следва да търпите ограничения и по отношение на пенсията си, като сайта представя ръководство за конкретните последици относно получаваната от вас пенсия.
Вашият дом – попечителят ви може да продаде вашият дом, ако това е единствения път да платите вашите задължения, като физическо лице, обявило фалит. Може да се наложи да се откажете от идеалните части от съсобствеността, които са служели като обезпечение /например по ипотека/, които са били изплатени или от вашето право на собственост:
При индивидуална собственост: Правото на собственост и всички произтичащи права се прехвърлят върху вашия попечител. Това означава, че вие нямате право да прехвърляте лично собствеността или да претендирате някакви пари от продажбата. Това ограничение се вписва в „Службата по вписванията”.
При съсобственост: Произтичащите от правото на собственост права се прехвърлят върху попечителя ви и това обстоятелство се вписва в „Службата по вписванията”. Това означава, че вашият попечител ще бъде уведомен за всяка сделка, свързана с дома ви, например ако се опитвате да го продадете.
Можете да спрете или забавите продажбата на дома ви, ако
стойността на ползите, които могат да се реализират от имота е по малко от 1 000 паунда.
Правото да се извличат ползи или правото на собственост могат да се прехвърлят на някой друг, например на вашия партньор;
Необходимо е да организирате къде да живеят децата или партньора ви- в този случай продажбата може да се отложи до една година.
В случаите на наем – вашият хазяин може да бъде уведомен, че сте фалирал и че е възможно да не сте в състояние да заплащате наема си.
Ще следва да търпите редица ограничения, които се изразяват, че няма да имате право да:
Направите заем по-голям от 500 паунда, без да обявите пред кредитодателя, че сте обявили фалит
Да бъдете управител или изпълнителен директор на търговско дружество без изрично съдебно разрешение.
Да създадете, управлявате или представлявате търговско дружество без съдебно разрешение;
да започнете нов бизнес, без да уведомявате съконтрагентите си, че сте обявили фалит;
да работите като длъжностно лице по несъстоятелността;
Нарушаването на ограниченията представлява престъпление и може да бъдете преследван по наказателен ред.
Ограниченията продължават до края на периода на несъстоятелност.
Потребителската несъстоятелност в Англия и Уелс е с обичайна продължителност от 12 месеца. Този период може да бъде удължен, ако не съдействате на вашия попечител или при други обстоятелства.
Периодът на ограниченията може да бъде удължен, ако не изпълнявате вашите задължения, наложени ви в производството по потребителска несъстоятелност или ако се установи, че сте действали небрежно или умишлено.
След 12-месечния период на несъстоятелност /ако той не бъде удължен/ ще бъдете освободени от повечето ваши дългове към датата на обявяване на фалит с няколко изключения. Въпреки обявената несъстоятелност, вие ще продължите да дължите:
задължения, произтичащи от измама.
Всичко, което дължите във връзка със семейните ви задължения, освен ако съдът не постанови обратното.
Вреди, които сте причинили чрез физическо увреждане на трети лица, освен ако съдът не постанови обратното.
Задължения, които не са включени в самото производство по фалит, например дълг към „Студенткото заемно дружество”
Когато сте обявили фалит на физическо лице, Вашето име и адрес ще бъдат публикувани в 1. Регистър на фалиралите физически лица и 2. В лондонския държавен вестник!
сега ходят при чалмите да пазаруват ментета и да плюскат рахат-локум .
Наздраве.
Алкалната вода лекувала всичко,ще видим....
Ракията била с кисел характер , еми ще правим неутрализация с водата,и те така.
Ама и месото било кисело-ееее,тва не мога го преживея...
Тогава може и да се продаде - най - вероятно собственика на останалите 50% ще качва до реалната цена.
Никой не иска да купи "ИДЕАЛНА ЧАСТ" от хотел в Малко Търново, затова съдия-изпълнителят си плаща на местни таблоиди да съчинят и раздухат новина , та току виж го продаде и си опъне комисиончето.