Историята, която разплака Цецка Цачева. Беглец от лагер разкрива гроба на дядо й
18 Ноември 2016, Петък, 15:12 ч.
Дядото на Цецка Цачева, убитият от комунистите Иван Цачев, е погребан заедно с още трима души в общ гроб в плевенските гробища, а само благодарение на странна поредица от случайни събития този факт се е запазил в паметта на хората.
Това разкриват пред “168 часа” стари политически затворници, които си спомнят гоненията от онези години.
Не е лесно да се изясни истината за трагичната съдба на убития през 1952 г. Иван Цачев, тъй като в онези жестоки времена на насилствена колективизация властта се е опитвала по всякакъв начин да укрие данните за несправедливо убитите, които са дали отпор. Все пак се оказа, че като по чудо детайли от биографията му са се запазили. А по една случайност през годините от ухо на ухо между бивши политически затворници се носела и мълвата къде точно е погребан осъденият на смърт близък родственик на Цецка Цачева. Всъщност това става благодарение на едно известие за смъртта на друг човек, който е разстрелян на 22 октомври 1952 г. - земеделския деец Дочо Нешев Нанев.
Той е роден в село Малка Желязна, община Тетевен. След 9.09.1944 г. е избран за организационен секретар на младежката земеделска организация - ЗМС. Искал да продължи образованието си във висше учебно заведение, но комунистите не го допускат. Младежът активно се включил в борбата на БЗНС срещу комунистическата диктатура. Когато обесили Никола Петков през 1946 г., Дочо бил изпратен за цели 6 години последователно в лагерите Богданов дол, Николаево, Ножарево и накрая - на остров Персин край Белене. Като по чудо през април 1952 г. той успява да избяга от Белене. Около половин година живее като нелегален и през това време тайно възстановява организациите в Ловешка и Плевенска област. След като води тежки сражения в околностите на селата Лесидрен и Рибарица, той продължава борбата. През октомври 1952 г. обаче, на 2 километра от родното му село е предаден на милицията от неговия съселянин Петър Петров. Обграден от милиционери и части на вътрешни войски, след упорита съпротива е ранен в крака и е заловен жив.
В категории:
Политика
Сериозен недостиг на противогрипни ваксини в аптеките у нас
Кървав екшън на футболен мач
Роден бизнесмен си отиде едва на 57 години
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
Синоптик: Идва много сняг!
"Радвай се, че си жив"
25/11/2024, Понеделник 14:43
0
Хит: Този бургазлия е увековечен
25/11/2024, Понеделник 14:20
3
"Дай ми 50 лева, за да ям"
25/11/2024, Понеделник 14:00
3
Зловредни имейли заливат електронните ни пощи
25/11/2024, Понеделник 13:44
0
Какво се случва с Димо Алексиев зад решетките? Твърдят, че...
25/11/2024, Понеделник 13:21
2
Голям шеф в банка и работещ в телевизия изнудвани с голи гей снимки
25/11/2024, Понеделник 13:16
2
72-годишен пиян шофьор блъсна 10-годишно дете
25/11/2024, Понеделник 13:00
0
Избяга в Париж
25/11/2024, Понеделник 12:57
0
Празнува с новия мъж в луксозен хотел
25/11/2024, Понеделник 12:47
1
Синоптик: Идва много сняг!
25/11/2024, Понеделник 12:40
0
Всяка орхидея има нужда от този домашен еликсир!
25/11/2024, Понеделник 12:20
0
Трима са арестувани след бруталния побой в столичен мол
25/11/2024, Понеделник 12:08
4
В Плевен повечето хора знаят за “известната” юристка Цецка Цачева. Но малцина знаят как всъщност започва псевдокариерата на тази госпожа. А началото е важно, то е определящо и понякога разкрива неща, които говорят много за същността на дадена личност. Не трябва да оставяме времето да заличи истината, защото чрез нея ще си отговорим на много въпроси.
Цецка Цачева ГЕРБ ПлевенИ така, първоначално Цачева работи като стругар в един местен завод. Но пресметливата герберистка усеща, че единствения й вариант да се измъкне от неперспективното бъдеще на работник е да стане член на БКП. И веднага го прави. Това й дава възможност да ходи на партийни събрания и да срещне мъжа на кариерата й – виден местен партиец. Любовните й авантюри са трамплин за нейното развитие. “Надежното” момиче е изпратено да продължи образованието си (право) в РАБФак, без изпит, ей така, за 3 години задочно. По онова време Партията изпращаше само най-верните си хора да продължат образованието си.
Не след много време любовницата бързо израства и е назначена в тогавашния Окръжен съвет – Плевен. Благодетелят се отблагодарява подобаващо. Неговите протекции и явно добре представящата се в любовния триъгълник Цачева (партиецът е семеен), са достатъчни бившата стругарка да стане началник на юристите в Окръжния съвет. Цачева стремително израства и в партийната структура, бързо е издигната до поста партиен секретар.
Повечето си спомнят каква бе ролята на партийния секретар по онова време – той колеше и бесеше. Вписваше в бележник всяка “заигравка” на работниците и после тичкаше да докладва на председателя. С една дума – узаконен доносник. Е, това всъщност правеше в Окръжния съвет настоящия общински председател на ГЕРБ, Цецка Цачева. Много невинни хора “изгоряха” заради нея. Тя ги “топеше” за удоволствие, за нищо, просто така, от чиста женска ревност. Прикритата й злоба ставаше все по-явна и неудържима, а самоувереността й безгранична. И тя решава да се пробва като адвокат. Но нещата на този пазар са други, партийният лидер, с когото се разделя като ненужен, вече не й помага. Тя не може да се справи с рабфакското си образование. Пресметливата й същност обаче бързо я ориентира към следващите силни на деня. Цачева започва активни контакти с представители на ОДС. И изведнъж от вярна на БКП, започва да се кълне в демократичните идеали. Метаморфозата й е пълна, но фалшива. Новите й покровители дълги години след това не разбират прикритото коварство на Цачева. Лансират я навсякъде като най-добрата юристка.
След като успява да вземе всичко, което може (а то не е малко), вманиачената Цецка се изправя срещу поредния си възкресител и яхва поредната “успешна” вълна - тази на ГЕРБ.
Изводът е, че още в зародиша си, кариерата на Цачева е била дълбоко порочна. Още тогава кариерата й е стартирала с уродливи прийоми, с добре пресметната хитрост и направлявана от единственото желание на областната герберистка – пошъл кариеризъм.
Москва не сразу строилась.
Москва слезам не верила,
А верила любви.
Снегами запорошена,
Листвою заворожена,
Hайдет тепло прохожему,
А деревцу - земли.
Александра, Александра,
Этот город наш с тобою.
Стали мы его судьбою,
Ты вглядись в его лицо...
Что бы ни было вначале,
Утолит он все печали.
Вот и стало обручальным
Hам Садовое кольцо.
Москву рябины красили,
Дубы стояли князями.
Hо не они, а ясени
Без спросу проросли.
Москва не зря надеется,
Что вся в листву оденется,
Москва найдет для деревца
Хоть краешек земли.
Александра, Александра,
Что там вьется перед нами?
Это ясень семенами
Крутит вальс над мостовой.
Ясень с видом деревенским
Приобщился к вальсам венским.
Он пробьется, Александра,
Он надышится Москвой.
Москва тревог не прятала,
Москва видала всякое,
Hо беды все и горести
Склонялись перед ней.
Любовь Москвы не быстрая,
Hо верная и чистая,
Поскольку материнская
Любовь других сильней.
-------------------------------------------------------
В Москва не всичко пасваше,
тя бавно се изграждаше.
Москва в сълзи не вярваше,
а само в любовта.
Със снегове окъпана,
в зеленина закътана,
намира кът за пътника
а за дръвче - земя.
Александра, Александра,
този град е наш със тебе
и съдбите си сме слели,
погледни го във лика...
Трудно беше отначало,
но отми той тез печали.
Ето че за нас венчална
е Градинската халка*.
С офиките се хвалеше,
и с дъбовете княжески
Москва, но всъщност ясени
израснаха без свян.
Тя с право се гордееше,
че цяла зеленееше
и за дръвче намираше
поне петак земя.
Александра, Александра,
кой се вихри над паважа?
Със листата ясен снажен
валс танцува над прахта.
Този ясен с вид тъй селски
знае валсове Виенски.
Знай, че път ще си пробие,
той ще свикне със Москва.
Москва бе все угрижена,
тя много беше виждала,
ала пред нея грижите
прекланяха глава.
И любовта й бавна бе,
но чиста, неподправена,
нали обичат майките
най-силно на света.
---------------
* Името на кръгово шосе в центъра на Москва.
--------------------------------------------------------------
А ето и буквалния превод на текста:
Не всичко се устрои веднага,
Москва не беше построена изведнъж.
Москва не вярваше на сълзи,
а вярваше на любовта.
Напрашена от снеговете,
омагьосана от листата,
тя ще намери топлина за минувача,
а за дръвчето - земя.
Александра, Александра,
този град е наш.
Ние станахме неговата съдба,
вгледай се в лицето му...
Каквото и да е било в началото,
той ще заличи всяка печал.
И ето че стана венчално
за нас Садовое кольцо.
Офиките красяха Москва,
дъбовете стояха като князе.
Но не те, а ясените
прораснаха без позволение.
Москва ненапразно се надява,
че цялата ще се облече в зеленина,
Москва ще намери за дръвчето
поне крайчец земя.
Александра, Александра,
какво се вие там пред нас?
Това е ясенът, който със семената си
танцува валс над паважа.
Ясенът със селския си вид
се е приобщил към валсовете Виенски.
Той ще си пробие път, Александра,
ще се опие със Москва.
Москва не криеше тревогите си,
Москва е виждала какво ли не,
но всички беди и скърби
скланяха глава пред нея.
Любовта на Москва не е бърза,
но е вярна и чиста,
защото майчината
любов е по-силна от другите.