Областният лидер на ГЕРБ в Бургас Димитър Бойчев: Ще направим сериозен анализ, за да видим къде са ни грешките
Димитър Бойчев застана зад кметовете в Бургаска област и обяви, че те нямат вина за слабия изборен резултат
15 Ноември 2016, Вторник, 07:19 ч.
Автор: Георги ДИМИТРОВРезултатът е налице, явно трябва корекция в политиката, каза Бойчев
Ще направим сериозен анализ, за да видим къде са нашите грешки, да разчетем точно сигналите, които ни дават избирателите. Но явно щом резултатът е такъв, е необходима корекция в нашата политика. Това в ефира на БНР Бургас областният лидер на ГЕРБ Димитър Бойчев.Той призна, че резултатът на балотажа го е изненадал, но той не е по-различен от този в национален план, дори в Бургас резултатите са по-добри, отбеляза Бойчев.
Според областния лидер на ГЕРБ прибързано е да се правят заключения за изборната загуба, която е безпрецедентна в историята на партията в Бургаска област.
„За мен кметовете нямат вина, защото тяхната работа е тази, която пряко касае техните ангажименти и задължения. Аз мисля, че кметовете от Бургаска област, наистина с работата си, показаха едно ново развитие на абсолютно всички общини, където управляваме. Според мен те си вършат работата, но пак казвам, за да е такъв резултатът трябва да се направи сериозен анализ“, допълни Бойчев.
Бойчев смята, че резултатът от първи тур в региона е най-меродавен, защото тогава се гласува за партии и най-точно може да се измери електоралната тежест. „Във всички общини, където има кметове на ГЕРБ сме първи“, отбеляза Бойчев
В категории:
Политика
Заловиха бус с мигранти, чути са изстрели
08/11/2024, Петък 23:38
0
Как ще те...
"Глупак"
10 неща, които мъжете наистина искат от жените си
08/11/2024, Петък 22:00
0
Мъжете от тези зодии са най-лошото нещо, което може да се случи на една жена
08/11/2024, Петък 21:42
0
Чудна бабина рецепта за пиле с ориз, всеки иска допълнително
08/11/2024, Петък 20:40
0
8 мощни астрологични транзити носят големи промени през ноември 2024
08/11/2024, Петък 20:20
0
Почина едва на 46 години
08/11/2024, Петък 20:06
0
Без социални мрежи за деца, ето къде
08/11/2024, Петък 20:00
0
Направиха нещо неочаквано
08/11/2024, Петък 19:42
0
"Ботев" Пловдив с позиция относно драмата със Зингаревич
08/11/2024, Петък 19:20
0
Тези 4 зодии удрят джакпота до края на 2024 г.
08/11/2024, Петък 19:00
0
2. Високомерие
3. Надменност
4. Не се откриват нови работни места
5. Празни обещания - визирам майчинства, пенсии
6. Куха, корумпирана съдебна система
7. Никакво здравеопазване
8. Тегави държавни институции
9. Висока престъпност
10. Беззаконие по пътищата
11. Слаба образователна система
Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо
Разположение
Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната.
Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.
Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
ЕНИЧАРИ
Климат
Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csa по Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът е океански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.
Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm.
В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa и Dsb по Кьопен) и континентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.
Флора и фауна
Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.Древна история
Част от стените на древния град Троя
Полуостров Мала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. Неолитните селища, като Чаталхьоюк, Чайоню, Невалъ Чори, Хаджълар, Гьобекли тепе и Мерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[5] Селището Троя възниква през неолита и се използва без прекъсване до желязната епоха.
Библиотеката в Ефес, датираща от 135 г. пр. Хр.
В Древността жителите на Анатолия говорят индоевропейски, семитски и картвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските хетски и лувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.[6]
Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците хети, заселили се в този регион през 20-18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от Вавилония.[7][8]
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват фригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на кимерийците.[9] След падането на Фригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са Лидия, Кария и Ликия.
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски гърци. Те основават там множество колонии, сред които Милет, Ефес, Смирна (днес Измир) и Византион (днес Истанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името Армения. Малко по-късно Анатолия е завладяна от персийското Ахеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на Александър Македонски.[10] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния, Кападокия, Пергам, Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от Римската република.[11]
Възход на Османската империя
Османската империя през XIV–XVII в.
През 1037 – 1109 г. съществува държавата на Велики Селджук с център Иран.
През 1288 – 1320 г. започва създаването на Османската държава.
През 1326 г. османците завладяват Пруса;
През 1371 г. e битката при Черномен – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
През 1387 г. e битката при Плочник – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I;
През 1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата на Търновското царство. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
През 1396 г. Кръстоносната войска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II ), а царството става васално на Османлиите.
През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат въстание за отвоюването на България.
През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
През 1453 г. e превзет Константинопол, с което Византия престава да съществува;
През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
1514 – 1517 г. султан Селим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
Периодът 1520 – 1566 г. е под управлението на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята
Сунитският ислям се изповядва от 90% от населението на страната, а останалата част изповядва най-вече алевитство, юдейство и православно християнство. Официален език е турският, а официална религия няма. Турция членува в организации като НАТО, ОИСР, Съвет на Европа, ОССЕ и Г-20. Турция започва преговори за пълноправно членство в Европейския съюз през 2005 година. Турция също така засилва връзките си и със страните от Централна Азия, Африка, Близкия изток чрез членството си в организации като Организация „Ислямска конференция“ и Организация за икономическо
Разположение
Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Близкия изток, като азиатската и европейската част на страната са разделени от Мраморно море и проливите Босфор и Дарданели. В Европейска Турция, включваща Източна Тракия с по-голямата част от град Истанбул и няколко острова в Мраморно и Егейско море (Мармара, Авша, Пашалиман, Имврос и други), влизат 3% от територията на страната.
Конфигурацията на територията на Турция наподобява изтеглен от запад на изток правоъгълник, разположен между 36° и 42° северна ширина и между 26° и 45° източна дължина. Разстоянието от запад на изток между най-западната (нос Авлака на остров Имврос) и най-източната точка (край град Аралък) превишава 1600 km, а най-голямата ширина (между остров Тавшан на север и нос Анамур на юг) достига 650 km. Най-западната точка в континенталната част на страната е нос Баба, който е също и най-западната точка на континента Азия. Общата дължина на границите е 2667 km, като Турция граничи с 8 държави – България и Гърция на северозапад, Сирия и Ирак на югоизток и Иран, Азербайджан, Армения и Грузия на изток.
Изцяло в турската територия са протоците Босфор (свързващ Мраморно и Черно море) и Дарданели (свързващ Мраморно и Егейско море), през които преминават водните пътища от Черно море до Средиземно море. Докато северната и южната брегова линия към Черно и Средиземно море са слабо разчленени, брегът на Егейско море е с множество дълбоко навлизащи в сушата заливи и разположени между тях полуострови.
ЕНИЧАРИ
Климат
Средиземноморското крайбрежие, Източна Тракия и западната част на Мала Азия имат средиземноморски климат с горещо и сухо лято и мека влажна зима (Csa по Кьопен). По черноморското крайбрежие климатът е океански (Cfb по Кьопен) с по-студена зима и по-влажно лято. Този район е най-влажната част на страната, като в източните области годишните валежи достигат 2500 mm. По черноморското крайбрежие сняг вали почти всяка година, макар че не се задържа за повече от няколко дни, докато в областите със средиземноморски климат снеговалежите са рядкост.
Климатът във вътрешността на Турция е значително по-суров, тъй като крайбрежните планински вериги ограничават средиземноморското влияние. В Централен Анадол климатът е полупустинен (Bsk по Кьопен), със зимни температури под 1 °C и сухо и горещо лято с температури над 30 °C. Годишното количество на валежите е около 400 mm с известни разлики, в зависимост от надморската височина. Най-сухи са областите около Кония и Малатия, където годишните валежи често са под 300 mm.
В източната част на Анадолското плато климатът е средиземноморски континентален (Dsa и Dsb по Кьопен) и континентален (Dfb по Кьопен) с добре обособени сезони. Зимите могат да бъдат много тежки, като в източните райони температурите достигат до −40 °C, а снегът през някои години се задържа в продължение на 120 дни.
Флора и фауна
Открито е голямо разнообразие от растителни видове – от субтропични до умерени и от пустинни до алпийски. В планините в южна, югозападна и северна Турция има обширни иглолистни насаждения с търговско значение, а също и широколистни гори. В югозападните части от страната виреят женско биле, дъб, дива маслина. Сред животинските видове преобладават елен лопатар, червен елен, сърна, източен муфлон, диво прасе, заек, турски леопард, кафява мечка, червена лисица, газела, белка, златка, дива котка, рис, видра, язовец. Голямо е и разнообразието от птици, включващо снежна яребица, пъдпъдък, голяма дропла, малка дропла, фиш, бекас, също и различни видове гъски, патици, дърдавци. Срещат се около 30 вида змии. С търговска цел се отглеждат пчели и копринени буби.Древна история
Част от стените на древния град Троя
Полуостров Мала Азия (Анатолия), включващ по-голямата част от днешна Турция, е една от най-отдавна заселените части на света. Неолитните селища, като Чаталхьоюк, Чайоню, Невалъ Чори, Хаджълар, Гьобекли тепе и Мерсин, са едни от най-старите известни в целия свят.[5] Селището Троя възниква през неолита и се използва без прекъсване до желязната епоха.
Библиотеката в Ефес, датираща от 135 г. пр. Хр.
В Древността жителите на Анатолия говорят индоевропейски, семитски и картвелски езици, както и множество езици с неизяснена класификация. Основавайки се на древността на индоевропейските хетски и лувийски език, някои учени смятат, че именно Анатолия е хипотетичният център, от който започва разпространението на индоевропейските езици.[6]
Хатите са древен народ, обитавал югоизточните части на Анатолия поне от 23 век пр.н.е., който е постепенно погълнат от индоевропейците хети, заселили се в този регион през 20-18 век пр.н.е. Хетите създават и първата силна държава по тези земи, просъществувала до 13 век пр.н.е. Асирийците завладяват най-югоизточните области на днешна Турция още в средата на 20 век пр.н.е. и те остават под техен контрол до 612 година пр.н.е., когато самата Асирия е подчинена от Вавилония.[7][8]
След разпадането на държавата на хетите, хегемония в Мала Азия установяват фригийците, също индоевропейски народ. Тяхната държава от своя страна е унищожена през 7 век пр.н.е. от нашествията на кимерийците.[9] След падането на Фригия в Мала Азия се установяват няколко по-малки държави, най-влиятелни сред които са Лидия, Кария и Ликия.
От 12 век пр.н.е. по западното крайбрежие на Мала Азия започват да се заселват еолийски и йонийски гърци. Те основават там множество колонии, сред които Милет, Ефес, Смирна (днес Измир) и Византион (днес Истанбул). През 6 век пр.н.е. в източната част на днешна Турция възниква и първата от поредица държави, носеща името Армения. Малко по-късно Анатолия е завладяна от персийското Ахеменидско царство, а през 334 година пр.н.е. е присъединена към империята на Александър Македонски.[10] След неговата смърт там се установяват няколко по-малки елинистични държави (Витиния, Кападокия, Пергам, Понт), които просъществуват до средата на 1 век пр.н.е., когато са завладени от Римската република.[11]
Възход на Османската империя
Османската империя през XIV–XVII в.
През 1037 – 1109 г. съществува държавата на Велики Селджук с център Иран.
През 1288 – 1320 г. започва създаването на Османската държава.
През 1326 г. османците завладяват Пруса;
През 1371 г. e битката при Черномен – християнските сили не успяват да се противопоставят на османците;
През 1387 г. e битката при Плочник – православните държави на Балканския полуостров, чиито войски са предвождани от княз Лазар, разгромяват турската армия;
През 1389 г. e битката при Косово поле, поражение за православните страни, убити са княз Лазар и султан Мурад I;
През 1393 г. турците завладяват Велико Търново, столицата на Търновското царство. Царството на цар Иван Шишман става васално на Османлиите. През 1395 г., след битката край Ровиние, цар Йоан Шишман е обезглавен и васалитета на царството е премахнат. Търновското царство престава да съществува – гр. Никопол, последната столица, е превърната от турците в областен град (санджак).
През 1396 г. Кръстоносната войска на Сигизмунд е разбита от Баязид край Никопол. Преследвайки разгромената войска покрай р. Дунав, той достига до гр. Видин (столицата на Видинско царство). След кратка обсада на града, Йоан Срацимир е принуден да детронира (тронът се заема от сина му цар Константин II ), а царството става васално на Османлиите.
През 1402 г. Баязид е разгромен от Тамерлан край Анкара, наследниците му започват ожесточена борба за престола. Цар Константин II отхвърля васалитета и заедно с Фружин (синът на Шишман) вдигат въстание за отвоюването на България.
През 1422 г. Османлиите окончателно завладяват Видинското царство, цар Константин II е принуден да се установи в Белград, където не след дълго умира.
През 1453 г. e превзет Константинопол, с което Византия престава да съществува;
През 15-16 век са покорени Гърция, Босна, Трапезунд, Влашко, части от Унгария, Крим, Армения, Сирия, Египет, Хеджаз, Северна Африка, Кипър;
1514 – 1517 г. султан Селим I Явуз (Свирепия) разгромява персийската армия, разширява границите на империята до Етиопия, Централна Африка и Индийския океан. С превземането на Египет той отнема властта на тамошните халифи и става най-силният суверен в ислямския свят, едновременно султан и халиф.
Периодът 1520 – 1566 г. е под управлението на султан Сюлейман I Кануни, наречен в Европа Великолепни, а в Турция – Законодателя. Най-голям разцвет на империята
Сега, откраднатото почвайте да го връщате, щото може след година и лихвите да платите. После си съберете, братовчеди, приятели и прочие баджанаци и с бат Митко истината си вдигайте чукалата /не чувалите с парите/ и да ви няма. На хората им писна от крадливи комунисти и още по - крадливи Гербаджии /не хората подлъгани от вас/. Писна им от мафиотските ви приоми. Писна им от некомпетентността ви във всички области. Писна им от откровената глупост. Съсипвате Бургас и държавата. Няма едно ново производство, няма нищо което да развива града. Кръгови движения не дават работни места и доходи! Магистрали хубаво - сега остава и да имаме пари за коли и бензин, преди да пропаднат.
МАХАЙТЕ СЕ, СЛЕД КАТО ВЪРНЕТЕ ОТКРАДНАТОТО!
ХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХАХуй.....
Казах ви !!!!!!!!!
Схемата ви няма да е вечна !!!!!!!!!!
Интересни времена
ГЕРБ се държи сякаш народа му е задължен, а не обратното.
"Санирах ви жилищата", "магистрали ви направих"...... С чии пари бе ?
DarikNews - 15 Ноември 09:40
Досъдебно производство е започнато в РУ Кюстендил срещу 80-годишна жена от с. Соволяно за нерегламентирана търговия с акцизни стоки.
Иззети са 776 къса цигари без български акцизен бандерол, информират от ОД МВР- Кюстендил.