ГЕРБ закри кампанията си в Бургаска област в препълненото поморийско читалище
Цецка Цачева и Пламен Манушев са изключителни професионалисти, които ще са гарант за националните ни интереси, подчерта кметът Иван Алексиев
Ключови думи:
поморие, иван алексиев, герб, президентски избори, избори за президент, цецка цачева, пламен манушев
04 Ноември 2016, Петък, 09:32 ч.
Автор: Флагман.бгСтотици местни жители подкрепиха кандидатпрезидентската двойка на партията
Залата на читалище „Просвета – 1888 г.” се оказа тясна за всички желаещи да присъстват на закриването на предизборната кампания на ГЕРБ в Поморие.Стотици местни жители подкрепиха кандидатите за президент на партията – Цецка Цачева и вицеадмирал Пламен Манушев.
Домакинът и кмет на община Поморие Иван Алексиев подчерта, че сега на страната ни й трябва повече от всякога стабилност и спокойствие.
„Имал съм възможността да работя с г-жа Цачева и с вицеадмирал Манушев. И двамата са изключителни професионалисти, достойни българи, които ще са гарант за националните ни интереси”, каза Алексиев.
„Трябва да удържим стабилността на втория кабинет на Бойко Борисов, за да гарантираме финансовата и икономическа стабилност, да продължи доброто темпо на работа в държавата. Така институциите ще могат да работят спокойно и в интерес на гражданите”, категоричен беше областният лидер на ГЕРБ и народен представител Димитър Бойчев.
„Цецка Цачева е доказала своите качества на държавник. Тя ще работи в
синхрон с всички власти, няма да разделя обществото. Ще продължи да отстоява принципите на демокрацията”, каза народният представител Иван Вълков.
Гостите и жителите на Поморие бяха категорични, че никой не иска да си спомня периода, в който ГЕРБ не управляваше и всички европейски фондове бяха спрени, а местната икономика се задъхваше. Държавните средства не стигаха до морския регион.
„Нуждаем се от стабилно правителство и стабилна местна власт. В Поморие отново ще покажем, че подкрепяме добрите политики и не вярваме на празни лозунги”, казаха от групата на общинските съветници на ГЕРБ в морската община.
От партията подариха на поморийци хитово представление на ДТ „Адриана Будевска”.
В категории:
Политика
,
Президентски избори'2016
Тази погача е за начинаещи – толкова е вкусна и лесна, че я пека всяка събота
23/11/2024, Събота 08:48
0
Борисов благодари на Урсула фон дер Лайен, Виктор Орбан и Карл Нехамер за Шенген
23/11/2024, Събота 08:22
2
ГДБОП разби организирана престъпна група
22/11/2024, Петък 21:20
2
Надарена кака "омагьоса" нападател на Генк
22/11/2024, Петък 21:00
6
Предложение предвижда богатите страни да плащат 250 млрд. долара годишно за климата
22/11/2024, Петък 20:40
2
Залужни: Започна Третата световна война!
22/11/2024, Петък 20:20
12
Слънчево и студено ще е утре, в планините ще превалява сняг
22/11/2024, Петък 20:00
0
Кметът на Минерални бани остава под домашен арест
22/11/2024, Петък 19:30
2
Ракетата "Орешник" прелетяла до Днипро за 15 минути
22/11/2024, Петък 19:00
9
Важно за шофьорите: Предлагат промени в регистрацията на коли
Русия превзе още територия в Източна Украйна
22/11/2024, Петък 18:20
8
"Пия вино от 4 бона и не знам къде се намирам"
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ. Причините са ясни – в началото ан 90-те години почти цялата икономика на страната работи с тази енергийна суровина. Луканов смята ,че доставката на природен газ, която прави България на 100% зависима от „Газпром”, е стратегическата насока за влияние. И това тогава е наистина така-който държи кранчето с газ, той на практика управлява икономиката ни. Затова неговите усилия са насочени в тази посока – игрите около „Топ енерджи”, близките контакти с Рем Вяхирев, всемогъщия шеф на руската компания и идеята чрез доставките на газ да се държи страната в зависимост са правилни стратегии.
И Овчаров защитава руски интереси, но в атомната енергетика. През 90-те години обаче потреблението на ток от промишлеността е в пъти по-голямо от потреблението на домакинствата, а предприятията са далеч по-зависими от доставката на природен газ, отколкото на ток. Така че секторът на дългия инкасатор още не е решаващ за контрола върху страната и затова той стои, по-скоро държат го настрана от големите игри.
Но страната се променя, реалностите в икономиката – също и през 1996 година избухва с пълна сила скандалът между Андрей Луканов и Жан Виденов, соцлидерът, който по това време става премиер. За този скандал е писано много, някои смятат именно това за основна причина Луканов да бъде премахнат физически, но всичко си остава в сферата на слуховете. За нашия герой обаче именно Виденов става човекът, на когото залага – в най-смутните и икономически трагични времена на държавата ни от началоло на прехода 1996-1997 Овчаров става министър на енергетиката и енергийните ресурси в парвителството на БСП. Самото издигане на зам.-шефа на Комитета по енергетика до министерското кресло вече говори за промяна в идеите на „сивия сектор” в енергетиката - постепенно електричеството става много по-важно и решаващо за реализирането на огромни спекулативни пари от природния газ. Така Овчаров излиза на полето като коз срещу Лукановите идеи и смъртта на последния дава отговор на въпроса накъде ще се развива срастването между държавата и частните интереси в енергетиката - в производството на ток.
Бързият колапс на банките и слизането на Виденов от политическата сцена обаче прекъсват, но не прекратяват този процес. Овчаров за втори път предприема познатия маньовър – снишава се и изчаква да мине управлението на Иван Костов, когато в енергетиката се решава въпроса за собствеността върху най-големия нефтопреработвателен завод на Балканите – „Нефтохим” Бургас. Времето на втората АЕЦ все още не е дошло, конюктурата не е благоприятна за това, но че наближава, е ясно както на посветените, така и на обикновените хора у нас, тъй като икономиката ни преживява втората вълна на приватизация, след Виденовата, а резултатът е един и същ – масово фалиране на предприятия, приватизирани от прословутите РМД-та. Това свежда потреблението на енергоресурси от обезкръвената и намаляваща икономика на страната до нива, по-малки от потреблението на домакинствата и бита. Времето на Румен Овчаров и неговата втора АЕЦ идва.
Началото на възхода на Румен Овчаров като безспорен лидер на енергийните бизнес интереси започва с идването на власт на Симеон Сакскобурготски. Как става така ,че именно тогава се събужда за нов живот проектът „Белене” е неизвестно на широката публика. Но е факт – ще строим централата, казва премиерът-цар и дава зелена светлина на проект, който вероятно е основната задача и мечта на Румен Овчаров. Той вече е готов за ролята си – издига се до заместник партиен шеф в БСП, несменяем депутат е в Народното събрание, където работи в направление икономика и енергетика. Че дърпа конците зад кулисите на правителството в тази сфера е повече от ясно. Идеите му за проекта „Белене” постепенно се прокарват в общественото пространство на фона на заклинания и пропагандни твърдения от типа „ ако нямаме втора АЕЦ, токът през 2020 година ще е в пъти по-скъп” или „ с втората АЕЦ България ще стане енергиен център на Балканите”. В ПР акцията си Овчаров разчита и на президента Първанов, който защитава интересите, къоито защитава и Овчаров- ядреното лоби в Русия иска да влезе в една страна, която се очаква да стане член на евроструктурите.
На върха
Апогеят на развитието на Румен Овчаров в енергетиката е периода, в който той е министър в браншовото ведомство при премиер Сергей Станишев – 2005-2007 година. В тези години той прави най-важната и решаваща крачка – еднолично определя кой ще строи бъдещата атомна мощност. Обявеният търг за това е спечелен от „Атомстройекспорт”. В официално съобщение от 2006 г. се казва: На 1 февруари 2006 година в 14 часа се състоя предаването на тръжната документация на ЗАО „Атомстройекспорт” на тръжния комитет на Националната електрическа компания на България за проектиране, строителство, пуско-наладка и въвеждане в експлоатация на атомна централа „Белене”.
Документите се оказват толкова убедителни за тръжната комисия, че руската компания печели в битка срещу европейски енергийни компани. Ето и стъпките, които предхождат и осигуряват решението на Овчаров за втората атомна централа накратко:
2005 г. :
Февруари - НЕК избира консорциум между "Делойт Сентръл Юръп Лимитед" и "Нортън Роуз" за финансов консултант.
Април - прието второ решение No260 за изграждане на АЕЦ с 2000 MW7
Май - НЕК обявява търг за два леководни реактора, но само от типа ВВЕР.
2006 г.:
Февруари - получени предложения на руски и чешки консорциума.
Октомври - НЕК обявява, че “Атомстройекспорт” е победител. Ще се изграждат
два реактора от нов тип AES-92 с ВВЕР-1000/B466 и обща мощност 2120 MW,
“Стандард енд Пуърс" понижaва кредитния рейтинг на НЕК.
Ноември - НЕК обявява, че търси партньори за износ на електроенергия от АЕЦ
“Белене”, кандидати не се появяват.
Декември - НЕК ще има 49 % в бъдещото дружество, а за останалите ще се търси стратегически инвеститор.
2007 г.:
Януари - НЕК обявява търг за заем от 250 млн евро.
Февруари - България уведомява ЕК за намерението си да изгражда АЕЦ “Белене”.
Май – НЕК обявява търг за стратегически инвеститор.
Октомври – в бюджета за 2008 г. се залагат 600 млн евро.
Декември - ЕК обявява положително становище за строежа на централата.
И голямото харчене започва. Парите потичат като река към участниците в поректа, 100% от които са или доверени на Румен Овчаров родни компании, или представители на онези среди в руската енергетика, които очевидно много държат на българския енергиен бос, научен от тях в Москва през вече далечните 1979-1985 година какво е това АЕЦ и кой са хората, на които трябва да държи.
От този период има много интересни истории за овчарови намерения, мисли и идеи. Повечето обаче се разпространяват апокрифно, защотко е немислимо да се опълчиш срещу всемогъщия в този период министър. Все пак изтичат някои нещица, които говорят какви са идеите на поректа „Белене” и лично на неговия ментор. Така например се разказва, как в тесен кръг със сътрудници и съмишленици Румен Овчаров е обсъждал вариантите за евентуално понижаване цените на тока на фона на намаляващо потребление и достатъчно евтина енергия, произвеждана от „Козлодуй”. Тогава се промъква плахото предложение да се свалят, наистина с малко цените и това да се използва като политически ефект за увеличаване популярността на соцуправлението. Овчаров обаче е категоричен - тъкмо научихме българите, че токът може само да поскъпва и те трябва чинно да си плащат сметките и вие сега искате да им показваме нещо друго – не е възпитателно. Токът само ще поскъпва, защото в сметката на потребителите, които вече преобладаващо са домакинствата и бита, вече влиза и сметката за „Белене”, а тя никак не е малка.
Ето какво пишат медиите на 15.03.2006 г.
"Малката дъщеря на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще стане днес кръстница на първия тунел от хидроенергийния обект "Цанков камък". Точно в 11,30 часа на пътя Михалково-Лясково ще бъде взривен първият пробив на бъдещия тунел "Теодора". В сценария на организираното тържество е включена специална точка - представяне на тунелната кръстница, и след това взривяване на Портал Север от тунел "Теодора".
Така по-малката дъщеря на вицепремиера Овчаров също влиза в светските хроники. Наскоро голямата - Яна, откри с баща си Виенския бал."
По това време проектът е изчислен на 220 млн евро. В самото начало пък е трябвало да струва 250 млн, но лева. През 2007 г. цената на язовира плюс 22 км шосе е общо 379 млн. евро. Това са 741 млн. лева. А когато през 2010 г. беше инсталирана и ВЕЦ с мощност 82 мегавата, общата цена отхвръкна на 434 млн. евро, или 848 млн. лева. Но позлатяването не спряло и през 2010 г обектът вече ни е тежал с цена 960 млн. лв.
През 2007 година работата на енергийния министър на Станишев и човек номер едно на руските интереси в сектора у нас става обект на радиограма на американското посолство, която имаме благодарение на теча от Уйкилийкс. В нея дословно се казва:
"Овчаров е загадъчна и противоречива фигура - свързана с корупцията и руските енергийни интереси, но също е и за по-либерална икономическа политика, за разлика от много от неговите колеги социалисти. Той има политическите и умствени сподобности да подбира най-добрите играчи на масата, но е предпазлив и потаен. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн и отблъскващ. Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета.
"Конфликт на интереси " ще бъде най-мекия начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския,.
Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме доклади за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството и изглежда, че това е най-вече заради топлите му отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки”.
Надолу
Тогава обаче срещу Р.Овч. се надига вълна от засегнати, политици, икономически структури, вероятно и чужди икономически интереси. Следват бързи действия.
През 2006 г. Овчаров е замесен в аферата с "Топлофикация-София" за източване на дружеството, първо защото като министър има свои представители в управлението, и второ, след като в медиите е публикувано писмо от обвиняемия бивш директор на "Топлофикация" Валентин Димитров, в което той търси помощ от „Р. Овч.“
В началото на май 2007 г. директорът на Националната следствена служба (НСлС) Ангел Александров обявява пред медиите, че Овчаров го заплашва чрез посредници заради разследване на опит за скрита приватизация на "Булгартабак холдинг". Александров пък е обвинен, че е лобирал за частни интереси в „Булгартабак“, Държавния резерв и хазарта. В последствие министър-председателят Сергей Станишев уволнява двамата заместник-министри, замесени в скандала - на икономиката Корнелия Нинова и на бедствията и авариите Делян Пеевски. На 5 май 2007 г. Румен Овчаров подава оставка и излиза в отпуск.
След това Овчаров отново е депутат в 40-то НС. Председател е на Комисията по бюджет и финанси, член е на Комисията по енергетика.
Овчаров е изпълнил това, за което е бил отгледан като политик и държавник, втора атомна централа има, поне на хартия и договор, неговите приятели и крепители временно го изоставят. Но както се вижда, дават му време да се съвземе в Народното събрание и да продължи да дърпа конците в енергетиката, макар и вече извън светлината на прожекторите.
Кариерата на братът масон, който отговаря за енергетиката обаче тръгва надолу. Дали е сбъркал нещо при изпълнение на указанията и при защита интересите на силните хора в руската енергетика или у нас друго лоби взема връх, не е ясно. Вижда се само как на мястото на доскорошния любимец на Русия в енергетиката се появяват други – вероятно под натиска на Сергей Станишев, новия лидер на БСП, който не иска да има нищо общо с компрометирани и изиграли ролята си политици. Овчаров постепенно е изтикан, а преди последните избори изпада от листите за депутати.
Ракетата „Фронтиер”
Но да не жалим толкова много за временния неуспех. Неговите връзки с друг възпитаник на московския ВУЗ - Красимир Георгиев – вероятно са подплатили добре финансовото му състояние. Едно от станалите модерни през последните години СРС-та показва част от айсберга, наречен „Фронтиер”, както и тясното взаимодействие на Овчаров с тази фирма. Данните са от справката на записите, направени от службите:
Предмет на обсъжданията е възможността още преди началото на 2007 г. паралелно с прекия договор за строителство на АЕЦ „Белене” да бъде сключен и договор за доставка на горива за атомната електроцентрала. Целта е доставката да бъде поверена на руска фирма. От разговорите е ясно, че тези въпроси са обсъждани и съгласувани с Румен Овчаров. В разговор с Виталий (не се уточнява кой е този човек) Красимир Георгиев му казва да изчака датата 20 октомври, последната среща на върха на ЕС, след което той ще активира министъра по някакъв начин да предприеме действия, които да допринесат за одобрението”.
В друг разговор с Виталий от 26 октомври 2006 г. Георгиев уточнява, че предния ден е имал срещи с Овчаров, който е помолил да съгласуват предварително проект за меморандум, тъй като му предстои среща с премиера, на която би искал да уточни коя позиция отпада и коя е договорена. Георгиев уточнява – по принцип двама души ще решават – Станишев и Овчаров. Георгиев споделя информация, която е държавна тайна – прието е решение, на 31-и обявяват "Атомстройекспорт" за победител в търга за АЕЦ „Белене”.
Според бизнесмени от енергетиката, фирмата „Фронтиер” е навсякъде, където играят големи пари - имоти, петролопроводи, магистрали, печатане на винетки, офсетни сделки за армията, приватизацията на „Булгартабак”.
Когато Георгиев е бил на партийна работа в Енергопроект, там е работил и Овчаров. Преди да стане министър, жената на Овчаров е била бизнес партньор на Красимир Георгиев и не е изключено, това партньорство чрез някоя „офшорка” още да продължава.
Очевидно Овчаров се чувства много обвързан и задължен на Геогиев, защото той жертва дори и министерския си пост, за да спаси олигарха от прокурори и съд.
“Фронтиер” е консултант по много сделки между държавата и частни фирми. Договорите са сключвани при различни правителства, но най-вече при това на „тройната коалиция” начело с БСП. „Фронтиер” почти винаги е от страната на частния интерес, а компанията се е специализирала в разработване на проекти, без да се занимава с управлението на активи. Второстепенната дейност възлагали на други фирми подбирани от Георгиев. Това е една от най-големите и най-мощни икономически групировки в България, с клонове и в чужбина.
Красимир Георгиев е съдружник с Георги Сотиров, управител на “Металконсулт БГ”, регистрирана на Бахамските острови. Техен партньор е и българския ерменец Едуард Манукян – канадски гражданин, който е съдружник и в дъщерни фирми като Frontier Enterprises – компания с клон в Мюнхен. Тя координира преноса на технологии от Изток към Запад на широк фронт – от телекомуникации до заводи.
Към групата принадлежи и Frontier Recycling Limited, съдружие на Simplified Solutions и Inolion – фонд за инвестиции, управляван от Credit Lyonnais. В групировката участва и SIPI Metals – корпорация в Чикаго, преработваща ценни метали.Офшорните фирми на Фронтиер са малко познати, но една част от тях се разкриха при аферата с Топлофикация София. Красимир Георгиев, състудента на Овчаров е не само учредител, основен акционер, но и неоспорим ръководител на групировката.
Какъв е интересът на бившия енергиен министър в гурпировката не е трудно да се отгатне. Това се вижда от най-значимите проекти на „Фронтиер” - комплекса “Марица – изток”; доставяне на ядреното гориво за “Козлодуй”; строеж на ски комплекс в Тетевенския Балкан; ВЕЦ “Цанков камък”; каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”. Фирмата е консултант и по сделките с “Ентърджи” и “Енел” в “Марица - Изток 3″. Двете компании са собственици на централата, срещу поети ангажименти за рехабилитация на блоковете за 600 млн. евро и с договор за дългосрочно изкупуване на електроенергията от НЕК на високи цени.
Както се вижда от тези факти, много пари минават през близката до Овчаров фирма. Но това, което не се вижда, е продължаващото влияние на бившия енергиен бос върху правителствата. Как иначе да си обясним и избора на една от създадените от Красимир Герогиев компании за разработване на терена Силистар в търсенето на нефт и газ. Медиите писаха през 2011 година, че решението за това е одобрено от Министерския съвет. Спечелилата компания е съсобственост на сочения в медиите като близък приятел на бившия енергиен министър Румен Овчаров и шеф на консултантската фирма "Фронтиер" Красимир Георгиев. Към момента Георгиев не фигурира в ръководството на "Фронтиер", а единствено в "Фронтиер адвайзърс", показва справка в ДАКСИ.
Някои дори свързаха падането на правителството на ГЕРБ с намерението му да отнеме лиценза на същата тази фирма „Ледербел”. Не че енергийната мафия няма пари и възможности да свали всяко правителство на България, ако не й играе по свирката, но това така остана недоказано. Фактите обаче са красноречиви – протестите тръгнаха от едни неочаквано високи сметки за ток, които взривиха общественото недоволство. Ако държиш някои лостове в ЕРП-тата, какво пречи да ги задействащ в удобния момент, се питат хора, запознати със ситуацията.
Но и без да му приписваме толкова сила и мощ, Румен Овчаров си остава номер едно в родната енергетика. Рано или късно той ще се върне на бял кон в управлението, твърдят негови приближени. Освен ако конюктурата не промени отново приоритетите на неговите покровители или не се появи нов кандидат да ги представлява у нас.
Р. Овч. ужилил държавата със 70 млн. лева за „Бобов дол“
Дал мините за лев на Красимир Михайлов-Свинаря, той ги препродал за 35 млн. евро
Със 70 млн. лева е ужилил държавната хазна бившият енергиен министър от кабинета „Станишев“ Румен Овчаров. В центъра на далаверата на Р.Овч. е концесията за мини „Бобов дол“, която той дал на пернишкия скандален бизнесмен Красимир Михайлов, познат с прякорите Паргов и Свинаря през февруари 2007 г. за абсурдната цена от 1 лев. Броени месеци по-късно Краси Свинаря ги „препродава“ за 35 млн. евро. Това стана ясно от изявление на настоящия енергиен министър Теменужка Петкова на извънредната ресорна комисия в НС, посветена на ситуацията около стачката на миньорите в мина „Бабино”.
Пред депутатите тя обясни, че приватизацията на мините е станала през февруари 2007 г., когато министър на енергетиката е бил Румен Овчаров. „Тогава концесията е била взета за 1 лв. от Красимир Михайлов Христов, като през юли същата година той я продава на друга фирма за 35 млн. евро и парите по сделката са преведени през КТБ”, обясни министърът и добави, че явно става дума за корупционна сделка. Протестите в Бобов дол, при които три дни миньори стачкуваха под земята, приключиха след намесата на премиера Бойко Борисов и омбудсмана Мая Манолова, а малко по-късно управителят на „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД Красимир Чаврагански подаде оставка.
Премиерът и днес не спести критики към социалистите
като скочи за концесията за мини "Бобов дол". Той подчерта, че всичко около сделката щяло да излезе наяве.
"Как е продадена за 1 лев и как е купена за 35 млн. евра - кога, по кое време и от кои хора. Както и кои депутати са били там, които сега се опитват да се правят на обществени защитници", посочи премиерът въпросите, които по-късно щели да получат отговор по време на заседанието на енергийната комисия в НС. Депутатите от ресорната комисия пък се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”.
От думите на Петкова пред народните представители стана ясно още, че концесионерът на мина „Бобов дол”, дължи на държавата 560 хил. лв за концесионна такса. Тя добави, че превеждането на парите става често със закъснение и се начисляват лихви. Министърът припомни още, че свързаното с Христо Ковачки дружество "Въгледобив Бобов дол" е започнало да плаща концесия 5 години след като я взема, след като се възползва от удобна клауза в договора, позволяваща да ползва този гратисен период.
В изказването си през депутатите Петкова бе категорична, че
ще изиска плащане на дължимото
За стачката Петкова коментира, че в случая става дума за отношения между частна фирма и нейните работници.
„През седмицата от концесионера към Агенцията по заетостта са подадени уведомления за съкращаване на всички 650 души работници от мината”, съобщи по време на комисията социалният министър Зорница Русинова. „От тях 158 са пенсионери. От останалите 492 души 90 подлежат на пенсиониране. Около 40 са младежите до 29 години, за които има възможност да се включат в програмите за преквалификация. В бюрата по труда в Кюстендил и Дупница има незаети 372 работни места. Някои от тях са за технически и инженерни специалности”, уточни тя.
Социалният министър обясни и че още преди стачката Инспекцията по труда е проверила мината.
„За установените нарушения са съставени 8 акта. 6 от тях са за неосигуряване на ваучери за безплатна храна на работниците за периода от март до август. Друг е за неизплащане на обезщетение при пенсиониране. След започване на стачката бе направена нова проверка и при нея бяха установени още нарушения. Не са били изведени от забоите миньорите и не е била осигурена храна и безалкохолни напитки за стачкуващите. Не са били създадени и условия за работа на минните спасители в условията на стачка. На следващия ден е установено, че работодателят не е изпълнил предписанията и за целта е написан акт и глобата ще бъде между 10 хил. и 15 хил. лв.”, добави Русинова.
Социалният министър информира още, че от началото на годината в мина „Бабино” са били направени 6 проверки - 3 планови и още толкова по сигнали. Наказателните постановления досега са за 7300 лв., като
само част от сумите са платени
От 2007 г. насам във въгледобива на „Бобов дол” са направени 256 проверки на инспекцията по труда. „Установени са 876 нарушения, които показват, че работодателят не е добросъвестен в обезпечаването на безопасните и здравословни условия на труд”, допълни Русинова.
Депутатите от комисията по енергетиката се обединиха около идеята да бъде направена анкетна комисия за проблемите в мини „Бобов дол”. Представителите на бизнеса на заседанието декларираха, че ще окажат пълно съдействие да се намери бързо работа на съкратените миньори.
Евгени Иванов от КРИБ заяви, че не бива с пари на данъкоплатците да се субсидира губещият въгледобив. Васил Велев от АИКБ добави, че много фирми в страната търсят да намерят кадри и е време да се стимулира миграцията в рамките на страната на работната ръка.
Относно исканията на синдикати и шефове от мините токът от ТЕЦ „Бобов дол” да бъде включен в микса на регулирания пазар министър Теменужка Петкова категорично отхвърли възможността това да стане.
Дългият инкасатор”, както го нарече един от бившите шефове на „Булгаргаз”, братът, който отговаря за енергетиката, както го определи виден масон, е ярък представител на енергийната общност (наричанва все по-често мафия) в направлението „ядрена енергетика”.
Той е “Мистър Втора атомна”, споделят под сурдинка негови бойни съратници, изпаднали от схемите му в различни периоди от време, визирайки обвързаността му с изграждането на АЕЦ „Белене”..
Пътят на Овчаров към върха на ядрената пирамида обаче не е гладък, както някои може би си мислят. Той минава през сериозни перипетии и започва да се изкачва към върха едва когато от хоризонта на родната икономическа реалност изчезва Андрей Луканов, човекът, който създаде моделът на обвързаността на държавата с енергийната мафия, но не успя да го наложи.
За Румен Овчаров трябва да се каже, че всичко в неговия професионален път започва като по учебник през 1979 година, когато е утвърден да учи в в Московския институт по енергетика, специалност „Атомни електроцентрали и установки“ . По онова време малцина и то само избрани са допускани до съветските ВУЗ-ове, така че дори приемът там вече е гаранция, че в България на Тодор Живков те чака светло номенклатурно бъдеще.
За дете на активни борци срещу фашизма и капитализма обаче пречки да замине за Москва няма. Именно тук, младият Румен намира и приятели, с които по-късно, през годините на прехода, ще прави сериозни удари и пари. Но за тях – по-късно.
След завръщането си в България, новоизпеченият инженер-физик е лапнат като топъл хляб от мощното държавно дружество “Енергопроект”, където става направо секретар на партийната организация. Следва бърза партийна кариера – завеждащ отдел в Благоевски районен комитет на БКП и оттам- скок в креслото на зам. главен директор на “Енергопроект”. Впечатляваща кариера, дори и за привилегировани членове на соцелита от времената на Живков - за две години трудно се минава пътя от млад специалист до зам. директор на голямо държавно предприятие. Но Румен Овчаров прави това и промените го заварват на стратегическо място, което дава шансове да влезе в клуба на назначените милионери.
Първите му стъпки обаче след навлизането на страната в епохата на пазарната икономика не са в посока пари и власт, сравенни с бързото му издигане след завръщането му от Москва, което би трябвало да му гарантира възход в условията на пазарната икономика от български тип. Едно от възможните обяснения на буксуването през 90-те години е факта, че за един партиен секретар да излезе веднага на първа позиция не е много здравословно. Вероятно това е едната причина през 1990-1995 г. Овчаров да приеме максимата на Тодор Живков от времето на Горбачовата перестройка - да се сниши и изчака бурята да отмине. Това той прави в Комитета по използване на атомна енергия за мирни цели, като главен експерт по ядрена безопасност и началник управление в „Ядрени инсталации“.
На пръв поглед това е крачка назад – от зам.шеф в „Енергопроект” да слезе до главен експерт. Но няма как и това положение продължава до 1995 година.
Преградата „Луканов”
Но за неговото изтласкване в миманса през периода 1990-1995 година има и друга причина - и тя е присъстивето на най-голямата фигура в енергетиката на България, тясно свързана със Съветския съюз и Русия след 1990 година – Андрей Луканов. При неговото присъствие Овчаров изглежда не само незначителен като експерт, но и ненужен като човек, обвързан тясно с интересите на Москва в енергетиката ни.
Луканов представлява интересите на онези среди от бившия Съветски съюз, които приватизират енергетиката и стават определящ фактор за инвазия в направление „Европа”, но в чисто икономически смисъл. Голямата разлика между Луканов и Овчаров е в секторите, където те двамата смятат, че трябва да се развива енергийния бизнес. За бившия член на политбюро, премиер и един от главните организатори на промените през 1989 година най-важен е природният газ.
Евродепутатите от БСП и ДПС са единствените български евродепутати, които са подкрепили резолюция на Европейския парламент за насърчване на миграцията. Става въпрос за мигранти от трети страни към Европа. Спорната резолюция е приета на заседанието на Европейския парламент в Страсбург във вторник с гласовете на Партията на Европейските социалисти и АЛДЕ - в първата членува БСП и неин председател е Сергей Станишев, а ДПС е член на АЛДЕ. Подробностите в следващия материал.
На 25 октомври Европейският парламент приема спорна резолюция за насърчаване на миграцията от трети страни към Европа. Документът е одобрен с 339 гласа "за", 333 - "против" и 25 - "въздържал се". Резолюцията е подкрепена от Партията на европейските социалисти и Алианса на либералите и демократите в Европа. Европейската народна партия гласува "против".
Как гласуват българските евродепутати?
Резолюцията е подкрепена единствено от евродепутатите от БСП и ДПС. Против гласуват всички останали.
Документът предвижда десетки мерки за насърчаване на миграцията от трети страни към Европа, които държавите - членки на Европейския съюз трябва да предприемат.
Така например в точка 30 от резолюцията се казва, че цитирам "трябва да се избягва създаването на изолирани квартали за мигранти, като се насърчава тяхната интеграция и възможностите за оползотворяване на целия потенциал, свързан с обществения живот".
В точка 51 пък се твърди, че миграцията е призната в световен мащаб като мощен инструмент за устойчиво развитие, тоест тя е полезна.
С резолюцията се забранява още на държавите от Европейския съюз да налагат културни ограничения на мигрантите. Залагат се и сериозни бариери пред връщането им в родните им страни. Освен това има специална точка, в която се твърди, че страните от Евросъюза трябва да приемат икономически мигранти, дори и такива, които бягат от родните си държави по климатични причини. Освен това се призовава Европейският съюз да набележи действия, които правителствата на страните - членки да предприемат за увеличаване на потенциала на миграцията като цитирам "фактор за развитие".
Потърсихме евродепутатите от БСП и ДПС, за да разберем защо са подкрепили резолюция за насърчаване на миграцията, след като в България от БСП ежедневно се обявяват против бежанците и обвиняват правителството, че не правело достатъчно, за да ги спре.
Ето какво например каза Илияна Йотова в сряда по повод на бежанците.
Илияна Йотова:
"Не случайно говорят вече за третия път на миграцията именно тук на българо-турската граница, сухопътното трасе за вътре в Европа. За съжаление сегашното правителство не може да се справи с тази криза - само я задълбочава."
Свързахме се с евродепутата от БСП Момчил Неков, който каза, че искал първо да прочете какво пише в резолюцията, която вече е подкрепил и тогава да коментира.
Момчил Неков - евродепутат от ПЕС/БСП:
"Искам да погледна самия доклад, за да ви дам точна и ясна информация."
След като се запозна с резолюцията, ето какъв коментар направи пред телевизия "Европа" Момчил Неков.
Момчил Неков - евродепутат от ПЕС/БСП:
"Вижте смущаващи неща има навсякъде, въпросът е че самата тема е доста чувствителна за българите. Това е резолюция по самата тема с бежанската криза. Резолюцията на ЕП относно правата на човека и миграцията от трети държави, тя е по собствена инициатива."
От БСП казаха, че не се запознати с документа, който са подкрепили техните евродепутати.
Потърсихме и евродепутатите ни от ЕНП, за да разберем защо те са гласували против резолюцията.
Емил Радев - евродепутат от ЕНП/ГЕРБ:
"Виждаме за пореден път как в България представителите на социалистите и на ДПС говорят едни неща срещу миграцията, срещу миграционния поток, да не се дават повече права в страната ни, а в един момент в ЕП с техните гласове и гласуването им за тази резолюция, на практика се дават все повече и повече права и се иска да се допусне свободно движение на мигрантите, към която и държава да искат да се заселят. Това са неща които българското общество не би одобрило по никакъв начин."
Не открихме нито един от евродепутатите от ДПС за коментар, тъй като не отговарят на мобилните си телефони.
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 19 в неделя!
1. Цачева е единственият кандидат, който гарантира твърдата прозападна ориентация на България като член на ЕС и НАТО, като едновременно с това няма да застраши сигурността на страната ни с необмислени действия спрямо трети страни.
2. С два мандата като председател на Народното събрание, Цецка Цачева е единственият държавник сред кандидатите за президент. Тя е доказан лидер и човек, който може да носи отговорност в трудни моменти.
3. Подкрепата за Цачева е ясна и категорична – от най-голямата политическа партия в страната. Тя не се крие зад инициативни комитети с неясно финансиране.
4. Цецка Цачева е единственият кандидат, който е доказал, че може да обедини нацията (основната функция на президента). Това нейно качество е многократно признато от всички парламентарни сили в Народното събрание.
5. Професионалният и житейският опит на Цачева съчетават по най-добър начин всички качества, които са нужни на Държавния глава, за да изпълнява успешно функциите, отредени му от Конституцията – познаване на законодателния процес, конституционните норми, отношенията между институциите, държавния протокол и международните отношения.
5 причини да НЕ гласувам за Румен Радев:
1. С Радев като президент България ще върне образа си на „Троянски кон“ на Путин в ЕС, което ни обрича на изолация от западните ни партньори и преориентиране на външнополитическия курс от Европа към Евразия.
2. Начинът, по който Радев напусна Българската армия, показва неуважение към институциите и абдикиране от отговорност, когато трябва да се справи с реален проблем. За сметка на това, начинът, по който дезертира от армията, осребрявайки материалните си бонуси за сметка на данъкоплатците, показва меркантилност, дребнавост и егоизъм.
3. Като кандидат на инициативен комитет, зад който стоят неясни политически субекти и огромни съмнения за скрито финансиране от черни каси, Радев ще бъде зависим от тъмни сили, които ще дърпат конците му задкулисно, подобно на експеримента Орешарски.
4. Радев не може да бъде обединител на нацията, защото първо като генерал разедини армията, а след това като кандидатпрезидент разедини лявото политическо пространство.
5. Биографията на Радев показва, че той няма необходимия опит и знания, за да заеме най-високия пост в държавата.
1. Цачева е единственият кандидат, който гарантира твърдата прозападна ориентация на България като член на ЕС и НАТО, като едновременно с това няма да застраши сигурността на страната ни с необмислени действия спрямо трети страни.
2. С два мандата като председател на Народното събрание, Цецка Цачева е единственият държавник сред кандидатите за президент. Тя е доказан лидер и човек, който може да носи отговорност в трудни моменти.
3. Подкрепата за Цачева е ясна и категорична – от най-голямата политическа партия в страната. Тя не се крие зад инициативни комитети с неясно финансиране.
4. Цецка Цачева е единственият кандидат, който е доказал, че може да обедини нацията (основната функция на президента). Това нейно качество е многократно признато от всички парламентарни сили в Народното събрание.
5. Професионалният и житейският опит на Цачева съчетават по най-добър начин всички качества, които са нужни на Държавния глава, за да изпълнява успешно функциите, отредени му от Конституцията – познаване на законодателния процес, конституционните норми, отношенията между институциите, държавния протокол и международните отношения.
5 причини да НЕ гласувам за Румен Радев:
1. С Радев като президент България ще върне образа си на „Троянски кон“ на Путин в ЕС, което ни обрича на изолация от западните ни партньори и преориентиране на външнополитическия курс от Европа към Евразия.
2. Начинът, по който Радев напусна Българската армия, показва неуважение към институциите и абдикиране от отговорност, когато трябва да се справи с реален проблем. За сметка на това, начинът, по който дезертира от армията, осребрявайки материалните си бонуси за сметка на данъкоплатците, показва меркантилност, дребнавост и егоизъм.
3. Като кандидат на инициативен комитет, зад който стоят неясни политически субекти и огромни съмнения за скрито финансиране от черни каси, Радев ще бъде зависим от тъмни сили, които ще дърпат конците му задкулисно, подобно на експеримента Орешарски.
4. Радев не може да бъде обединител на нацията, защото първо като генерал разедини армията, а след това като кандидатпрезидент разедини лявото политическо пространство.
5. Биографията на Радев показва, че той няма необходимия опит и знания, за да заеме най-високия пост в държавата.
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
ГЛАСУВАЙ 17 в неделя!
1. Цачева е единственият кандидат, който гарантира твърдата прозападна ориентация на България като член на ЕС и НАТО, като едновременно с това няма да застраши сигурността на страната ни с необмислени действия спрямо трети страни.
2. С два мандата като председател на Народното събрание, Цецка Цачева е единственият държавник сред кандидатите за президент. Тя е доказан лидер и човек, който може да носи отговорност в трудни моменти.
3. Подкрепата за Цачева е ясна и категорична – от най-голямата политическа партия в страната. Тя не се крие зад инициативни комитети с неясно финансиране.
4. Цецка Цачева е единственият кандидат, който е доказал, че може да обедини нацията (основната функция на президента). Това нейно качество е многократно признато от всички парламентарни сили в Народното събрание.
5. Професионалният и житейският опит на Цачева съчетават по най-добър начин всички качества, които са нужни на Държавния глава, за да изпълнява успешно функциите, отредени му от Конституцията – познаване на законодателния процес, конституционните норми, отношенията между институциите, държавния протокол и международните отношения.
5 причини да НЕ гласувам за Румен Радев:
1. С Радев като президент България ще върне образа си на „Троянски кон“ на Путин в ЕС, което ни обрича на изолация от западните ни партньори и преориентиране на външнополитическия курс от Европа към Евразия.
2. Начинът, по който Радев напусна Българската армия, показва неуважение към институциите и абдикиране от отговорност, когато трябва да се справи с реален проблем. За сметка на това, начинът, по който дезертира от армията, осребрявайки материалните си бонуси за сметка на данъкоплатците, показва меркантилност, дребнавост и егоизъм.
3. Като кандидат на инициативен комитет, зад който стоят неясни политически субекти и огромни съмнения за скрито финансиране от черни каси, Радев ще бъде зависим от тъмни сили, които ще дърпат конците му задкулисно, подобно на експеримента Орешарски.
4. Радев не може да бъде обединител на нацията, защото първо като генерал разедини армията, а след това като кандидатпрезидент разедини лявото политическо пространство.
5. Биографията на Радев показва, че той няма необходимия опит и знания, за да заеме най-високия пост в държавата.
На 30 март, 1944 година 450 британски и американски бомбардировачи извършват една напълно безмислена, но кървава и жестока бомбардировка над София, в която пускат бомбите си хаотично над българската столица, избивайки хиляди цивилни столичани
Consolidated B-24
Англо-американските бомбардировки над София избиват хиляди жители, като тяхната цел не е унищожаването на военни обекти, а деморализиране и наказване на българските граждани за недолновидното и взето под натиска на Хитлер решение на българския монарх да обяви „символична война“ на САЩ и Обединеното кралство.При всяка Съюзническа бомбардировка шепа български летци се изправят срещу стотици изтребители и бомбардировачи на САЩ и Великобритания. Тяхната война не е „символична“, макар че в тарана на младия Димитър Списаревски има нещо символично: саможертвата и отдадеността му, грижата за онези българи – деца, жени, мъже и възрастни, които гинат от британските и американски бомби.
През 1944 година американския президент вече няколко пъти е изразил мнението пред Уинстън Чърчил, че бомбардирането над България е безмислен акт. Той изразява това мнение не толкова заради безмисленото избиване на цивилни и невинни български граждани, а защото това струва пари. Чърчил обаче упорито е искал да „накаже“ България за обявената война от Царство България, която Хитлер извива ръцете на българския цар – Борис III да обяви. Настоящите ни съюзници в НАТО и евроатлантическата диаспора решават да продължат зверските бомбардировки. Веднъж Чърчил отговорил на Рузвелт, че „трябва да продължим да им даваме лекарството“ – визирайки бомбардирането на София и нейните жители.
Друг път, в абсолютно умопомрачение, вероятно заради страстта му да употребява алкохол от сутрин и заради нескритата му българофобия заявява още по-циничното:
„За да падне България трябва да падне само София.Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините и да се засеят картофи.“
Но това е нищо сравнение с изблиците му на Парижката мирна конференция, когато процежда през зъби, че
„Държава на име България не трябва да съществува.“
И така стигаме до 30 март, 1944 година, когато Великобритания и САЩ извършват най-жестоката бомбардировка над българската столица, която може да се сравни спокойно със зверските бомбардировки над Дрезден. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес”, Б-25 „Митчел” и „Халифакс”, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг”.
В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим”.
В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби, разрушени са 3575 сгради. Жертвите са над 4 хил. загинали и ранени.
Днес остава неясно какво идва да демонстрира желанието, което бе удовлетворено, на Съединените американски щати пред посолството им във София да има паметник на американските летци, загинали докато бомбардират София. Уви, първия досег на българите с „евроатлантизма“ е болезнено жесток….....
Именно за това ще гласувам с номер 17 в неделя и ще кажа на всички!
За ГЕРБ не се тревожи, залите са винаги пълни, защото хората имат доверие в реално свършеното. Резултатите от всички избори го доказват.
Марш!
Само че на датата, на която според историците СССР е подло изненадан в гръб, се случва нещо изненадващо за България. Без да се намираме във война със Съветския съюз и без каквато и да било причина или повод, град Добрич е бомбардиран от съветската авиация. За щастие жертви няма, но населението, което чувства руския народ за най-близък е озадачено. За втори път в рамките на по-малко от 30 години България бива нападната в гръб от държавата, която счита за своя освободителка.
Важен момент е посоченият по-горе, че България и СССР не се намират в състояние на война – това ще стане чак на 05 септември 1944. Т.е. бомбардировките са съвсем ненужна и необоснована агресия срещу мирна и добронамерена към Съветския съюз държава.
За съжаление това не е единствената проява на агресия към мирна България. Бомбардирани са още Русе, Стара Загора, Казанлък, Горна Оряховица. Нападенията срещу България не са само по въздух, в началото на декември 1942 обстрелват селищата в Северното Черноморие. А съветска подводница атакува и потапя кораба „Струма“, при което загиват над 700 пътника.
България има и други жертви по време на войната. Англо-американски бомбардировачи сеят смърт и разрушения, като само самоотвержеността на българските пилоти предотвратяват по-големи страдания. Жертвите на съюзническата авиация и героизмът на българските пилоти не са забравени, но безпристрастността изисква да признаем, че са станали във „военно“ време. А съветските атаки – те са без предупреждение, без причина, подло и в „гръб“.
Днес много хора, търсейки геополитически аргументи цитират англо-американски бомбардировки над България, като забравят тези на СССР над Добрич от 22 Юни 1941, както и тези над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица през Септември същата година. Тъжното е, че властта, която идва след 09.09.1944 г е по-жестока към пилотите, бранили българското небе от снарядите на враговете......
Бомбардировката е с „наказателна“ цел, сред мишените няма нито един военен обект – мишени са цивилни сгради и жителите на столицата. В бомбардировките от 20 декември, 1943г. американците изсипват 270 бомби, унищожават над 113 цивилни сгради и успяват да убият над 100 софиянци
211
Великобритания първа обявяа война на Царство България на 12 декември 1941 и дори България да не е участник в каквито и да било бойни действия, отклонявайки винаги категорично такива искания идващи от Германия, въпреки всичко е атакувана и подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските военно-възушни сили.
И най-страшното е, че бомбардировките са насочени предимно срещу граждански обекти, като най-силни поражения търпи София- разрушени са болници, сиропиталища, Голямата Софийска Синагога е сериозно засегната, изгаря известната юдейска библиотека съхраняваща огромна колекция от равинистични трудове, извършено и пряко бомбено нападение срещу руската църква Свети Николай, и още много храмове и културни паментници са унищожени.
Четете още: 71 години от най-кървавата англо-американска бомбардировка над София
На 20 декември 1943 година, 15 въздушна армия на американската авиация извършва нападение върху София фиксирано като „терористична бомбардировка“ във военните разработки и планове на Великобритания.
Използвани са 150 бомбардировача „Либърейтър“ – B-24 Liberator, двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning.
На 20 декември 1943 год. Американската авиация пуска 270 бомби, успява да разруши 113 сгради, железопътна линия, само в този ден загиват около 100 човека, а още толкова са ранени.
Просто такива неща, никога не трябва да бъдат забравяни от народа ни и винаги трябва да си правим изводи, защото ако някой веднъж е постъпил така със страната ни, няма основания да смятаме, че няма да го направи пак.
Тогава кой брои изборите бе, манипулатори такива?
„Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете.“
Дезертирал генерал… Кандидатствал за командна длъжност в централата на НАТО, отказали му. Той се фръцнал, загърбил евроатлантическите ценности и заговорил, че членството ни в НАТО и ЕС трябва да се преразгледа. Така ли щеше да мисли, ако го бяха утвърдили за високоплатения пост в чужбина? Едва ли. Неслучайно му тръгна приказката „кремълския натовец“. Интереса клати феса.
Дезертирал от семейството, от жена си, от двете деца… Харесал една очарователна дама, развел се и я назначил на две щатни длъжности във ВВС, без да има ценз, без да носи пагон. Това жълт сюжет ли е, ровене в мръсното бельо, или симптоматика за моралните му критерии?
Искаме ли този мъж за президент? Или го искаме, само защото е мъж, а не жена и само защото се е самоафиширал като „носител на промяната?
https://www.youtube.com/watch?v=cIItlz3ZAqw
Оказва се, че той е крупен контрабандист от близкото мафиотско минало на България. Кандидатът за Кмет е държал години наред добре разработен канал за нелегален внос у нас на сухо мляко от Молдова и ОНД през Дунав мост. Публикации за това вече се появиха в някои национални медии. Заради тази си престъпна дейност Николов е осъден с присъда на Бургаския районен съд и дори в момента срещу неговата Еднолична фирма “Бове – 1” има действащи следствени дела и прокурорски преписки. Николов е разкрит от Митническите власти да представя подправени фактури и да подменя истинските. Във въпросните фактури има различни доставчици и различни фирмени адреси на “Бове – 1”, нито един от които действителния по съдебно решение. Така той е укривал десетки хиляди килограми сухо мляко, което е вкарвал с ТИР-ове през Дунав мост. Заради престъпленията срещу Николов са съставени Митнически Актове, Наказателни постановления, Съдебни решения и Изпълнителни дела от Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на сумите, с които е ощетил държавния бюджет. “Уикенд” разполага с документи, доказващи, че Кандидат – Кметът е измамил държавата с над половин милион лева, което за момента на престъплението са били страшно много пари. Източници от кухнята на подобни далавери са категорични, че никой вносител не би действал в продължителен период толкова смело в престъпна дейност, без да има сигурен гръб и протекции на политическо и държавно равнище. Добре покриван като Областен Председател на СДС, докато бе в управление, и настоящ водач на синята листа в Общинския съвет на Бургас, един изпечен стопански престъпник /признат от съда/ застава зад друг актуален политически чадър, за да се спаси от заслуженото наказание, което трябва да понесе за престъпленията си.. Ако разбира се България беше нормална законова държава по европейски стандарти и корупцията в страната не превръщаше вчерашните престъпници в настоящи управници, с власт да се разпореждат със съдбите на милионите българи.
Най-якият електорат!
Гласувахме БСП, х*я ми да яде ;д!!!
Партията, която ти плаща ограби бъдещето на тази страна и остави избирателите си без пенсии, ти ми говориш за крадене.
Жалко е...
БСП прави избори преди 5 години.
Обърнете внимание на електората.
И на посланието :)
П.С. Как смешно е, че и тогава 'генерал" са издигали
От яд, заповядала да изхвърлят от двора – собственост на ”Техноекспортимпорт”, всички служебни и лични коли на ”Техноимпекс”.
Дончева е разследвана, а Нинова остава чиста като ”девица”. Приватизацията е извършена успешно и до 2005 г. Корнелия Нинова е изпълнителен директор на вече новият ”Техноимпекс 98”, едноличен и пълновластен господар на частното предприятие.
„А сега най-голямото чудо, или може би най – невероятната мистерия и тайнственост!
Корнелия НиноваПрез септември 2005 година, съвсем неочаквано, от квотата на БСП, тъмно синята Корнелия Нинова е назначена в кабинета на тройната коалиция за зам – министър на икономиката и енергетиката в мегаминистерството с министър Румен Овчаров, зам-председател на БСП и председател на най-голямата партийна организация на социалистите – Софийската.
Вероятно, потайностите и качествата си на хамелеон, Корнелия Нинова сама никога няма да разкрие. Но е сигурно, че има хора, които ги знаят и които изгарят от изкушението, да ги покажат на бял свят. Ние няма да спрем до тук в разкриването на многоликия живот на потайната Корнелия Петрова Нинова. Тя ни предизвиква за това.
След като през 1997 година, цялата се е боядисала в „тъмно синьо” и грабва тлъстия кокал, през 2005 година, без някой да забележи, тя умело се пребоядисва в „тъмно червено” и пак грабва тлъст кокал. Това доказва по безспорен начин неимоверните качествата, които притежава.
Корнелия Нинова е най–невероятният политически хамелеон, който сменяйки си цветовете, свободно и незабелязано, може да преминава от една политическа партия в друга и все да има голяма власт и облаги.
В началото на месец септември 1997 година, с летящ старт Нинова е изстреляна на два изключително високи поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”.
Много хора от синята идея тогава си задават въпроса: ”как стават такива невероятни, направо мистериозни на„Командирът” Костов знае, но мълчи, не коментира и не дава обяснения, а това означава, че и другите трябва да мълчат и да не питат. И мистирията по назначаването на Корнелия Нинова, както и потайностите остават без отговор.
Има един друг случай, който не може да не предизвика коментар. И той също е забулен в мистерия и тайнственост.
В краткия период, в който Нинова е работила като следовател, случило се е да води разследването на отговорен служител в телекомуникационната компания БТК.
Делото бързо било претупано, после прекратено, а служителят на БТК – напълно оправдан. И съвсем неочаквано Нинова се озовала бързо на работа в БТК. Светкавично се сдобила с добра позиция в юридическия отдел, под ръководството, на кого мислите – на същият служител от телекома, когото тя е разследвала.
Каква невероятна и ”щастлива” случайност. Дали разследването на висшия служител от БТК не е трамплинът, който я изстрелва нависоко? Това е една от мистериите!
Корнелия Нинова вече е на върха на новата синя власт, едновременно с два „жезъла” в ръка.
Корнелия Нинова хамелионКато представител на СДС, тя с ”младежки жар” поема огромния товар и на двата висши ръководни поста – да управлява като изпълнителен директор ”Техноимпекс” и да ръководи борда на директорите на „Техноимпортекспорт” – двете ”златни мини”.
Без да изпадаме в излишна мнителност, ще продължим да анализираме някои интересни събития.
По време на правителството на Жан Виденов, вицепремиерът Дончо Конакчиев е отговарял за БТК и като представител на държавата, водил преговори за нейната приватизация с Дойчебанк. За 25% от капитала на БТК България преговаряла за сума между 800 млн. и 1 млрд. долара, но сделката се провалила и то предимно по наша вина.
Не много след това, при управлението на Костов, вече срещу 67%, БТК е продадена за малко над 200 млн.долара. Тук коментарът е излишен.
Не е ясно, при продажбата на БТК каква е била ролята на разследвания от Нинова висш служител от правния отдел, но вероятно и той е участвал.
Както се казва във филмите „всяка прилика с познатите ви лица е случайна“.
Не са случайни обаче големите жестове, или по-точно подаръците, които СДС прави на Корнелия Нинова, вероятно с благословията на „Командира”.
Но нека да продължим с чудесата на синьото правителство. Народът – „завалията”, така я чакаше тази синя демокрация, а каква се оказа и тя!
Пак по решение „отгоре” и г–жа Грета Дончева е назначена на най-високите постове, също в тези две големи предприятия. Непонятни остават за „обикновенния човечец”, който не знае потайностите на властта, защо Грета Дончева е назначена за изпълнителен директор на гиганта ”Техноимпортекспорт”, а също така и за председател на борда на директорите на „Техноимпекс”.значения?”...............
Истината обаче се оказа още по-скандална. Новооткрити документи, които виждате като факсимилета в галерия доказват, че Корнелия Нинова към датата 14 юни 2005 г. е притежаваламного повече от 5550 акции. Към тази дата тя е била горд собственик на 7260 броя акции или около 48 % от капитала на РМД-то, приватизирало „Техноимпекс“. Това е истински потрес! Оказа се, че другарката, която се кани да щурмува президентския пост чрез лицето Румен Радев, а после и премиерския („Оставете ми възможността да се кандидатирам за министър-председател“ скромно каза тя преди няколко месеца), е скрила неколкократно истината. Бяга като червен дявол от тамян и не дава никакви отговори на многократните запитвания на различни медии и журналисти за този позор. Типично болшевишко поведение – всичко е подчинено на това да се замаже скандала още няколко дни, пък кой знае, може лицето Радев
да й хвърли спасителен пояс след седмица-две
Ако перефразираме една от любимите мисли на сифилистика Ленин – „Радев ще бъде брънката, която Корнелия ще хване, за да изтегли цялата верига“. Нека повторя отново – твърдението на Корнелия Нинова от 30 април тази година в предаването „Челюсти“ по НОВА, че „Техноимпекс“ било купено от работниците в него, се разби на пух и прах в документите и истинските факти. Що за дебелоочие е това нейното – ей богу, идея нямам! В тази последна част от разследването ми за другарката Нинова и нейното бизнес минало ще имате възможност подробно да се запознаете с факти и документи, които разгромяват още няколко нейни твърдения, казани пред различни медии последните месеци. Според Искова молба с рег. № ДП-02-616/27.12.2002 г. на Агенцията за приватизационен и следприватизационен контрол, съгласно чл. 14 от приватизационния договор купувачът РМД „Техноимпекс-98“ АД, в което другарката Корнелия Нинова уж нямала никакви, ама изобщо никакви акции, се е задължил в срок от 5 години от дататата на придобиване на собствеността на акциите да направи инвестиции на стойност 700 000 долара. Да припомня, че такава е и сумата, която е трябвало да бъде платена от РМД-то за акциите на външнотърговското дружество „Техноимпекс“, но Нинова и компания плащат 10 % , или 70 000 щ.долара. Такива са клаузите на договора, който аз си мисля, че са направени само за много приближени хора до седесарската върхушка от онова време. Нинова е сред тях. Та така и с поетите задължения за инвестиции – първоначално са били 700 000 щ.долара, като за 1999 г. съответното задължение е 200 000 щ.долара. Само, че с допълнително споразумение към договора, сключено на 14.10.1999 г. размера на задължението за 1999 г. е намален на 100 000 щ.долара, или наполовина! Ашколсун, това ако някой ми каже, че не е
подарък за особено близък приятел
на Костов и Йордан Соколов – здраве му кажи. През август 2001 г. Агенцията за следприватизационен контрол (тогава Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол са две отделни структури, обединени са през 2002 г.)прави проверка на изпълнението на посоченото силно занижено инвестиционно задължение, при която проверка е констатирано неговото пълно неизпълнение. Поради това на основание чл. 24 от договора , на купувача е начислена неустойка в размер на 50 000 щ.долара, представляващи 50 % от договорените, но неизвършени инвестиции. Другарите начело с Корнелия Нинова си правят оглушки за изплащането на начислената неустойка и затова АПСК е принудена да предяви иск в съда. Първото решение по казуса, произнесено от съдия Калоян Топалов от Софийски районен съд е, че РМД-то на другарката Корнелия Нинова не дължи неустойка. Агенцията за следприватизационен контрол обжалва на по-горна инстанция. За установяване на твърдението на ответниците от „Техноимпекс“, че са изпълнили инвестиционната програма, от дружеството представят договор с либийския адвокат Емхемед Хамруни за адвокатски и правни консултации, с който той се е задължил да представи правни консултации на „Техноимпекс“, да го защитава пред либийските съдилища по искове заведени от и срещу него и да предостави правни и информационни услуги относно регистрацията на ответника в Либия съгласно сферата му на дейност. Срещу това от „Техноимпекс“ са се задължили да заплатят на либийския адвокат сумата от 40 000 либийски динара. Последният е получил сумата, чиято развностойност в щатски долари е 94 117,65. Следва поредна врътка, заради която „Техноимпекс“ се изръсва с нови 158 660, 64 лв. Тя се състои в следното – адвокат Хамруни уведомява, че има заканодателна забрана във връзка с възможността да се открие клон на дружеството в Либия и затова предлага същото да се регистрира в Либийската компания за желязо и стомана. Управляващите „Техноимпекс“ продължават с подобни договори – на 11.11.1999 г. е сключен пореден такъв. Този път с алжирския адвокат Абделазис Седах, като на последния е възложено да извърши маркетингово проучване на възможностите за износ на работна ръка и регистрация на дружеството като местно юридическо лице в Мароко, Мавритания и Алжир. Изплатени са му 6100 щ.д. И тази сума е осчетоводена като разход по „Предоставено финансиране за начало на инвестиционна програма“. Това е изпълнено като „инвестиционна“ дейност за 1999 г., което е дало основание на контролиращия служител от министерството на икономиката да приеме, че е налице неизпълнение на приватизационния договор и да начисли неустойка от 50 000 щ.д. Защо решението на служителя е такова? За да се приеме, че е налице изпълнение на клаузата от приватизационния договор, от „Техноимпекс“ е трябвало да докажат, че тези разходи са били направени
в полза на приватизираноот дружество,
но като вложение, вследствие на което да са се увеличили активите на „Техноимпекс“ АД. Истината е, че разходи са направени, но услугите, срещу които са договорени възнагражденията на адвокатите са ползвали единствено РМД-то, но не и приватизираното дружество, което е самостоятелно юридическо лице. В съда се установява още, че направената вследствие на договора с либийския адвокат регистрация на дъщерно дружество на „Техноимпекс“ в Либийската компания за желязо и стомана не е създала никаква икономическа изгода за „Техноимпекс“ АД. Поради тези и други причини (съдържащи доста специфични юридически детайли) съдия Людмила Цолова от Софийски градски съд осъжда „Техноимпекс“ да заплати на АСПК сумата 50 000 щ.д. неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма за 1999 г., ведно със законната лихва. Апропо, тук е мястото да разгромя още един мит на другарката – за мощната фирма „Техноимпекс“, която под нейното ръководство едва ли не се била превърнала в значим играч на близкоизточния пазар. Превърнала се, ама друг път! Пак не казва истината. Вижте факсимилето с протокола от общото събрание на „Техноимпекс 98“, проведено на 14 юни 2005 г. – три месеца преди да напусне дружеството и да стане зам.-министър на икономиката при Р. Овч. Забелязвате ли каква е била печалбата за 2004 г. – 14 614 лв. Хайде сега сравнете с лакърдиите на другарката, казани през лятото на 2016 г. в едно обширно интервю за сп. „Биограф“:
„Сключвахме договори за строителство, учители имахме в Тунис, Мароко. Цялата ВиК система на Сирия е изградена от „Техноимпекс“, от български специалисти“. Мистификация след мистификация – тази е като фабрика за илюзии, тепърва ще й сърбат попарата вторите по интелигентност в света българчета, който си умират на избори да накажат някого и обикновено започват със себе си. През 2006 г. другарката Нинова вече е зам.-министър, вихри се и в „Булгартабак“ (там каква й е била заплатата, свят ще Ви се завие като научите), но съдебната сага с „Техноимпекс“ продължава в Софийски апелативен съд. В публично заседание на 15.02.2006 г. съдия Стефан Гроздев преценявайки основателността на жалбата решава да остави в сила решението от 10.01.2005 г. на VI-1 състав на Софийски градски съд. Решението е обжалвано и във Върховния касационен съд ВКС, където с Определение № 44/04.05.2007 г. е решено, че се оставя без разглеждане касационната жалба на „Техноимпекс-98“ срещу Решение № 21/17.03.2006 г. на Софийския апелативен съд. През 2007 г. най-накрая „Техноимпекс“ АД изплаща неустойките на АПСК. Няколко години по-късно близо 90 % от акционерния капитал на „Техноимпекс“ вече е собственост на „Холдинг Нов век“ АД, който е част от групировката „Химимпорт“, т.е. варненската ТИМ. Както казват в подобни случаи някои руснаци, които са живели по-дълго в България: „Направо да падлудейш“!
- Не! Не бих могъл да живея в страната при тези обстоятелства. Цялото сегашно поколение трябва да си ходи. Непоправимо е! Да, всички ние сме виновни, за да го докараме дотук. Надеждата ми е в младите.
- Как изглежда отвън България?
- Лошо! Добре че имаме оперни певци, че имаме "Мистерията на българските гласове", че имаме Стоичков - това ни създава самочувствие по света. Синът на Вики е бил в Индонезия. И като казал на онези от племената, дето ходят с превръзки през кръста: "България", те възкликнали: "О, Стоичков!" Представяте ли си - в джунглата знаят за Стоичков! Още един млад човек, с когото може да се гордеем, е Бербатов. Миналата година фондацията му даде две стипендии за млади джаз музиканти. От всички институции, към които се обърнахме, той, футболистът, реагира веднага.
Трябва да удържим стабилността на втория кабинет на Бойко Борисов, за да гарантираме финансовата и икономическа стабилност, да продължи доброто темпо на работа в държавата. Така институциите ще могат да работят спокойно и в интерес на гражданите.
Победа за ГЕРБ!
Колко души живеят в твоята глава?